Разкажете за първата си слаба оценка...

Ми аз нямам слаби оценки. Е, имам две тройки, едната по история на БКП, защото асистентката ми обеща шестица заради един доклад, но не дойде на изпита и доцентът каза, че не знае за такива уговорки, а аз не бях учила. И още една тройка на последния изпит, когато вече не ми пукаше за оценките - имах отлична диплома, вече не гонех стипендия, предметът не ми беше важен и не ми се учеше за него.
Иначе и при най-прочутите със злобата си преподаватели не съм имала проблеми. Оказа се, че са си съвсем нормални хора и оценяват знанията.

първата ми студентска двойка беше повод за създаване на чудесно приятелство
с втората го затвърдихме и повече не ни се наложи да получаваме слаби оценки
приятелството ни е живо и до днес
разбира се, имаше лек момент на драма, защото и двете бяхме отличнички в училище, а двете двойки бяха в първи курс

Антична и западноевропейска литература. Изобщо не бях подготвена за изпита, защото мислех, че съм голяма работа, имах публикации и като цяло носът ми летеше из облаците. Освен това студентският живот се оказа твърде сладък... Още помня думите на преподавателката, че със знанията от гимназията няма да изклася в университета. Толкова се ядосах на себе си, че си седнах на многоточието и не го допуснах повече.

Беше на трети или четвърти януари😁 също валеше сняг, бях влюбена и не внимавах много. Общо казано, ако имаме слаба оценка трябва да учим здраво, а не да минем с тройка и да останем безработни накрая като мене. Друг път пък бях получила двойка, учих здравата и изкарах петица на поправителния.

Приемай ги абсолютно спокойно.
Това е университет, не училище. Идеята е да отсяваш и да учиш това, което е важно и практично (но да го учиш наистина добре). Изкарвала съм 2 не веднъж, но винаги съм ги поправяла, затова са няколкото сесии. Горе главата и учи със спокойствие и желание.

Кофти съвет - поправката е двойна работа, двойно учене, загубено време... Ако не и е важно да учи като за 3 или 4 и да заминава, ама да допускаш двойки за мен е тъпо.
А и студентите не са най-зрелите хора и не винаги преценяват добре какво не им трябва.

Аз в училище не съм имала (нито пък ниски оценки). В университета ми се е случвало.
Първата беше във втори курс при човек, който късаше масово, така че бях психически подготвена, че може да се случи. Много е гадно (разстройващо е, че трябва да се ходи пак и се губи много време, а не самата оценка), но няма какво да се направи.

За мен никога не е било важно да имам само високи оценки или да не ме късат въобще, защото в университета важното е да се вземе изпита - никога не бих отказала оценка (знам че има хора, които отказват тройка и чакат следваща дата - това не ми изглежда правилно). Освен ако човек няма някакъв специален план - за стипендия или професия, за която ще се изискват само високи оценки. Мен тези неща не са ме интересували.

Като студентка ли? Четвърти курс МЧП(Международно частно право, към онзи момент без грам кодификация) Според приятелките ми-заради много красивата ми рокля(грим и бижута липсваха след предупреждения, че госпожата се гневи на "моди"). Според обективната действителност - защото бях проспсла, че от един въпрос 5-6 реда петит са много важни и се изискват

Първа сесия, единствен изпит. Уча като ненормална теория, а ни дадоха повече задачи. И опааа ... двойчица. Тройките на текущия контрол също оказаха влияние. Зацъфариха 70% от курса (около 200 човека). С една приятелка отидохме да се утешаваме за една седмица на нейното село. На поправката го взех с 5, ама вече знаех какво да очаквам и съответно какво да уча. За цялото следване имам 2 или 3 четворки, едно 4,5 и всичко друго е нагоре. Едната ми четворйка е по история на БКП, само защото се осмелих да стана първа да ме изпитат, иначе си бях едва за 3. Това е и изпитът за който учих най-кратко - само 2 дни. За всички други сме имали по около седмица. Сядах сутрин в 8-9 ч. и и ставах към 17-18. Най-големият ми конспект е бил над 80 въпроса.

Като ученичка не съм имала двойки.
Като студентка ме скъсаха на двете части по електротехника, втори курс инженер,  първа част- първи семестър и втора част- втори.
И двете после взех с 4- ки на поправителна сесия, която беше  след редовната, поне така си спомням, все пак съм учила миналия век
И не можехме да си мъкнем невзети изпити за следващи  години, като знам дъщеря ми една физика от първи курс, я взе чак в четвърти

Единствената ми слаба оценка (тройка) беше по един много тъп предмет. Яд ме е, защото по-трудни изпити съм взимала със 6. Беше тест и явно или не съм добра в тестове, или съм подценила изпита. Но не е кой знае какво. Не ги мисли толкова оценките! Не винаги кореспондират със знанията, а във всяка една специалност, за да се практикува адекватно, опитът е от много голямо значение.

Ниски оценки не съм имала, три четворки само. Но най ме е било яд, когато съм учила, знам и преподавателя се заяде нещо. По философия ми писа 4,защото не съм знаела колко пъти се копае царевицата. Не помня дори как извъртя въпроса що нямам село и не знам нищо за земеделието. Как да не ме е яд?
Друг път не знам и за 3, говоря някакви глупости, но без да се запъвам, и ми пишат висока оценка.
Хич не се връзвай на оценките в университета.

Баш двойка в университета не помня. Май на един тест по английска граматика.
После помня, че писах една курсова за Карбовски, а преподавателят се оказа, че го мрази и ме накара да напиша друга.
А, и по ранна американска литература ме скъсаха веднъж. Не ми писа двойка, но не минах и трябваше да се явя пак. И пак я мразя.

В тази тема, май пишем такива, които не са ни драли. Помня, че в училище, в шести клас имах двойка по математика - не можах да реша една задача с влакове, идващи от разни посоки. Много тежко я преживях. В десети клас имах една двойка по география - хванаха ме без да съм прочела урока.
Като студентка съм имала една-две тройки по практически предмети, иначе не са ме късали. Когато завърших училище и не можах да вляза каквото исках, родителите ми ме накараха да кандидатствам някакво много тъпо (поне според мен) полувисше. Мислех, че няма да вляза, но взех, че влязох. Учех с отвращение, като се бях заклела, че никога няма да работя тази професия. Все пак трябваше да взимам изпити. На първата сесия се стараех за тройка, останалото време посвещавах на подготовка за мечтаната специалност. Само че, нямах преценка колко се учи за тройка и взех всичките изпити с шестици. На следващата сесия вече се поправих, но тогава влязох каквото искам и напуснах тържествено.

Ами как, ставаше ми кофти. Не са ме късали в университета, но виж на шофьорския изпит ме скъсаха няколко пъти. Не беше от незнание, а от тъпо притеснение и паника. В крайна сметка не се отказах и си взех изпита. Към днешна дата шофирам спокойно и прилично добре. Таа, отплеснах се. В университета е важно да си вземеш изпита, а не с колко. А и нерядко оценяването е не само субективно, ами на късмет. Така, че не се притеснявай. Смело напред!

В университета не са ме късали. Но имах 3-ка, която ме разсмя, защото беше очевидна гавра от страна на преподавателя. На изпит ( по Логика ) влизахме на групи от по 5 човека. Даваше ни на лист някакви кратки въпроси за развиване за около 20 минути. После трябваше да отговорим устно на някакви въпроси. Накрая ни написа оценки по реда, по който седяхме един до друг - 3, 4, 5, 6. Изтеглих късата клечка с мястото, на което бях седнала.
Знанията ми наистина не бяха за 6, но и за 3 не бяха. Нито това, което отговориха колегите ми на техните въпроси беше оценено с подобаващата оценка.
После от другите колеги, влизащи след нас на изпита разбрахме, че и с тяхното оценяване е имало гавра, но по-различна. Не помня вече подробности, просто за всяка групичка изпитвани си имаше някакъв различен "номер в ръкава" този преподавател.

Не смятам, че оценките, които получават студентите във всеки един случай отговарят на действително показаните знания. Важно е да се стараят да научат материала, но при слаба оценка вместо да се отчайват, просто да помолят за втори шанс, ако им е важен изпит. С отчаяние не се оправят проблеми.

В училище не съм имала двойки. Първата ми двойка беше по неорганична химия в 1 курс. Помня какъв рев беше, но се стегнах, научих и на поправката изкарах четири.

Завърших математика преди 20 години и тройката си беше висока оценка
В повечето случаи или те късат , или тройка
Изпитът беше от две части-задачи и след това теория
На задачи имах 5 или 6, но теорията беше много тегава
За пет  години свикнах със слабите оценки

В ТУ (тогава не се казваше така) съм нямала, в УНСС после имах. И то  не заради неучене по принцип за дадения изпит.  Въпросният беше при проф. Емил Лозанов - бивш тогава председател на Комитета по туризъм при Министерския съвет. И понеже към онзи момент комитетът вече го нямаше като структура, реших, че ще пропусна удобно при подготовката си въпроса за създаването и историята му. Е, да, ама не съобразих колко  свидна му е тази тема.. Скъса ме заради този първи и последен въпрос, а на поправката бях в напреднала бременност и ми каза (циничен си беше, но явно и със слонска памет), че не искал да му раждам под носа.. Попита ме само дали вече знам  всичко за Комитета по туризъм и при утвърдителния отговор от моя страна след двойката ми писа, без изпитване, 6.

В училище двойка съм нямала, но имах единица. И докато си заслужа 6 за срока, не знам колко ме изпитва госпожата по английски. И най-смешното е, че години след това при същата учителка (желязна,  благодарна съм й много въпреки единицата), в същото училище, дъшеря ми имаше единица. И коментарът беше - крушата не пада по-далече от дървото. Ми какво да правим,  отзивчиви сме..

В университета съм нямала, но това го отдавам, че ми харесваше специалността и учех с голямо желание. Имах една 4 по механика на флуидите. Много се ядосах, че ми се падна някаква задача, която омотах. И се явиха на повишителен.
В училище обаче редовно имах двойки по немски/английски. Тресях се от ужас да влизам в тези часове...

Винаги има преподаватели, които се правят на интересни. И за съжаление, студентите няма какво особено да направят.
Имали сме изпит, при който преподавателят казва "Да влязат първо пет момчета, че толкова рано сутринта глупости не ми се слушат!".
Или пък друг преподавател, който ти казва, че днес аурата ти е еди-каква-си и не ти е ден за изпитване, тъй че без да те изпитва, оставаш за септември...

Абе, всеки преподавател - с номера си.

Първата ми двойка беше на средновековна история и адски се разстроих, защото беше несправедливо - преподавателят ме обвини, че съм подсказвала и изобщо не ме изпита, направо си ме изгони. От яд изгубих три  дни за учене за следващия изпит (просто нищо не ми влизаше в главата, постоянно мислех за проваления изпит), изобщо не се явих и това беше единствената ми поправителна сесия с 2 изпита за вземане. Ама точно тогава се научих по трудния начин - излезеш ли от изпит, каквото и да е станало на него, си го избиваш от главата и почваш да мислиш за следващия. То си е до човек, на мен например ми помагаше да изкарам останалата част от деня и вечерта много активно, с тренировка до изтощаване и после яка забава в компания на хора с чувство за хумор.

Най-важното е да свикнеш с мисълта, че късането на който и да е изпит нито е краят на света, нито е непоправимо.

За какво ти писаха единица,русалка?
На един съученик му сложиха единица,защото се "отяде" на даскалицата. Не си спомням за какво беше...

Първата ми двойка беше в пети клас по математика, но честно казано даже не помня каква беше точно задачата. Амбицирах се и си я оправих, после завърших математическа гимназия с 6, а висшето успях да се освободя по математика пак с шестици.
В университета имах една двойка по статистика на едно устно изпитване, но аз по принцип съм доста притеснителна, когато трябва да говоря и не беше от незнание, помолих преподавателката да ме изпита още веднъж и ми писа 6, с толкова си взех след това и изпита.

В близкото ни обкръжение преди години имаше едно дете, което по принцип беше слаб ученик. Все 2, 3, рядко 4 изкарваше. Веднъж се прибрал вкъщи ,ухилен до ушите, защото получил 1-ца за подсказване, той, двойкаря, дето все на него се налага да подсказват. Ами не му издържали ангелите на момчето. Един път да зададе учителката въпрос, на който той знае отговора и то да се случи да не изпитват него, а друг слаб ученик, който нищичко не знае по въпроса. Естествено, че ще подскаже, пък после ще мисли как да поправя тази 1-ца.

В девети клас имах двойка за срока по математика. Как да го приемам, аз не я разбирам. Тръгнах на уроци и накрая в дипломата имам 3.67. По мое време не се пишеше 3 по милост. Сега дори в елитни училища, ако ученикът е старателен, пише домашни и се мъчи, получава 3. При нас това не стигаше, в резултат на това обаче аз сега си смятам проценти, плочки и други нужни за живота неща.
В университета по българска литература След освобождението исках по-висока оценка и помолих да не ми пишат тройката, но на поправката ме скъсаха и после го взех с 4.
Не съм приемала драматично неуспехите, те са част от живота.

В четвърти клас имах за пръв път слаба оценка- 4 на подробен разказ с рецензия от учителката, че е много подробен разказът ми

Иначе двойки имах за пръв път в осми клас, три една след друга, в рамките на два дни по немски език в подгответо. Бяха на някакви диктовки и на едно домашно. На диктовките от 26 човека клас имаше само две тройки. Едната се сещам, че беше за някакви каравани. Обадих се на майка ми да ѝ съобщя "радостните" новини. Спомням си, че след третата ми беше смешно. В крайна сметка имах 5 за срока, тъй като редовно ни изпитваха, имахме по 20,30 оценки на срок.

В университета ме скъсаха три пъти общо по два предмета. Не се развълнувах особено и двамата преподаватели бяха странни птици и незнайно как пишеха оценките. Беше ме яд единствено за една 4-ка, защото се бях скъсала от учене, но не се сетих да дам подходящия пример след като развих въпроса устно.

Двойка не съм имала в училище никога, бях брутален зубър, но съм имала официално "Лош 1" в дневника заради подсказване на контролно. Няколко тройки съм имала и това е било, тежко ги приех, но се напънах и едната тройка по природознание я поправих с 10 шестици.
В университета по изпити също не съм била късана никога, направо беше въпрос на живот и смърт за мен да си взема изпитите. В крайна сметка от 60+ изпита имам само три 4-ки, останалото са 5-ци и най-много 6-ци.
Поправката наистина е загуба на време. Да учиш цяло лято вместо да се напънеш, докато е време и после да си пей сърце. Естествено, ако се случи въпреки усилията, не е краят на света, ще го вземеш, но е хубаво да се избягва такъв развой на събитията според мен.

Сградостроителство в първи курс. Около 60% имахме 2-ки, другите - 3-ки, общо взето не зависеше от нищо, просто купчинки. Някакво тъпо "отмъщение" на архитекта към Строителния факултет.

Не съм имала двойки в университета, една тройка имам по теоретична физика и тя е и най-трудно изкараната ми оценка.

Изобщо не си помня оценките от университета. )) Били са всякакви.

Първата слаба оценка, за която помня да съм страдала, беше една 4-ка по математика в 5 или 6 клас. Ужасно обичах математиката, беше си ми забавление. По онова време имаше практика да се дават допълнителни задачи към домашното, които са с повишена трудност и са по желание (или поне в моето начално училище 35-то го правеха) и все нямах търпение да стигна до тях. Бях ужасно потресена и разстроена да получа 4 на някакво си контролно. Помня, че след училище не се прибрах вкъщи, а отидох в работата на майка ми да плача. 🤣 След тази покъртителна драма нямам други подобни спомени за оценки.

Тройка по висша математика при доц. Митрева в Лесото- беше блян за всички ни. 😂😂🍬🍬

В училище имах една "за участие". Имах 7 пълни шестици на контролни по история, но не вдигах ръка сама, а трябваше да участваш. Беше ми много обидно, макар да я поправих и компенсирах.
В универистет имам една от его и любов към нАуката и предмета. По деривати. Видях, че нещо съм объркала едната задача и няма да изкарам сносна оценка и задрасках всичко, за да отида авоматично на поправка за отличен.
Бях си зубърче. Нямам реални изкарани слаби оценки.

Егати, бях чувала за шестици за участие (и са ми писали такава), но двойка за невдигане на ръка, за първи път чувам!

Ооо, дъщеря ми имаше една луда по биология от 5 до 7 клас, пишеше двойки за Добро утро, добър вечер, без домашно, не участва и каквото й дойде на акъла.

Стамболиев, граждански процес?

Три с четири минуса по пеене в основното училище.Още помня как изглеждаше в бележника.

Двойки в университети се пишат с лекота и изобщо зависят от много фактори. Аз попаднах случайно в група със елитните колеги, идващи почти всички от специализирани гимназии, и често с успех пълно 6. Някои бяха късани брутално и колежките особено, се разстройваха много. Примери със научен целия учебник наизуст, но без никакво разбиране. И когато преподавателя попита нещо конкретно, се почва урока от началото с точки и запетайки. Еми следва късане. Аз със много по-малко знания, но отвсякъде нещо помнех и си го представях/разбирах това за което ме питат (с изключение на математиката ).
В гимназията съм получавал слаба оценка примерно за ненаучено стихотворение - всъщност съм го научил и у дома го казвам, като ме вдигнат в час, не искам да рецитирам и казвам че не го знам, и ...двойка.
Най-фрапиращото късане беше по Зоология ( в университета) - единствения предмет за който отивах да получа Отличен, и след като обърках размножаването на малкия метил, преподавателя изобщо не го интересуваше друго и ме скъса. Грабнах аз учебника и го изядох с кориците, ама си викам баш същото няма да ми се падне. Е да, но на поправката бам! същия въпрос. И горе-долу го написах но не стигна за 6. Така че там е и въпрос на шанс, и въпрос при кой изпитващ ще се паднеш, зависи от настроение и манталитет. И тези изяснявания трябва да се включват в подготовката за конкретния изпит.

Помня един устен по английски - т.е. два. На единият се набутах при една, която имах за честна и справедлива. Поряза ме с 4 и нещо. На другия отидох при друг преподавател, с когото се разговорихме много приятно на английски -5.5.

Две "цафари" имам в университета - по старобългарски и морфология, все при страшилищата на дисциплините. Поправките на магия ги взех - този по старобългарски се смили заради шантавата ми македонска фамилия, която му отправи етимологично предизвикателство и се отплесна😃, а морфологията я взех благодарение на САЩ'94 - професорът беше много "снощен" и минахме метър с асистента. 😂

Не е българско училище.
Имаше си квота (писмени + устно изпитване като те вдигнат специално + участие по твое желание).

Колко такива изпити са минати на магия, не се поддават на изчисления. Понякога точния момент да седнеш ти решава всичко. Примерно някой преподавател ядосан от предишните или от друго нещо къса наред. По страхливите колежки, за които и оценката беше важна, направо пропускаха. Толкова случаи знам, че мога да напиша книга. Варианти всякакви. Една малка грешка може да коства всичко, също и поведение, външност, облекло, може да са много по-важни от знанията.

Най-хубавата ми оценка беше тройка по езикознание - първи курс при страшилището Нела Фонемата. Истинското име на жената отдавна съм забравила, но от целия поток сигурно към 80 процента бяха скъсани, а доста колеги и прекъснаха заради този изпит.

100%, той и цветни дрехи нe харесваше

Яка тема!

Първата ми двойка беше в 5ти клас. Първи срок, входно ниво по английски. Да, ама аз в простото начално училище, от крайния квартал английски не съм и помирисвала.
Преместена в "елитно централно" училище правим "входни нива" по всичко... И Цветемое-то увисва като прани гащи с двойчица... То нямаше и как иначе. Наваксах бързо, щото съм си умница

В университета първата ми двойка, но не и последната беше по Биостатистика. Е няма такава мъка... Ходих 4 пъти, накрая ми писа 3 по милост... То човек, който разбира от математики не ходи да учи за ветеринар
Тя и преподаватеката беше едно пиянде... И единственото "био" в статистиката бяха примерите със зайци
Разпределете 5 заека в 6 клетки! До днес го помня... Ужас просто...

Иначе като студент бях от тези дето се измъкват м/у капките. Трябваше и да работя, за да се издържам... Въобще - нито работех на 100%, нито учех на 100%, ама някак изкласих, и то без да прекъсна.... А един учебник не съм прочела, така и не се научих да уча с четене. Помнех си от лекциите и все гледах да ходя...
Ех, хубави години бяха...

Другото ми любимо като случка беше Ботаниката... Мъча се нещо, сричам там китки на латински... Един дядо над 70г. беше преподавателя... Вика, колежке, искате ли да завършим положително с минимална оценка?
То докато го асимилирам, че ме пита искам ли 3ка, се препотих, ама минах де... Пусна ме...

Абе и аз навремето се бях наслушала на легенди за "Бялата смърт", за "Киро секирата" и прочее "главорези", дето късат наред и без повод, просто защото са гадове. Да де, ама после минах на изпити през тези хора и си бяха много свестни, не са се заяждали за глупости, даже ако нещо не се сещах веднага са подсказвали лекичко...  И имам основно шестици, може и някоя петица при тях. Като цяло като си знае човек не ми се е случвало да ми се заяждат за глупости. Само партийният секретар на факултет "Автоматика" на изпита по "Теория на измерванията" ми зададе десет допълнителни въпроса докато намери нещо, дето не го знам добре,  и с въздишка на облекчение каза "Е, не мога да ви пиша шестица при това положение".  Но пак не е и ставало дума за късане и двойки. 
Та някак не мога да повярвам на колегите, които влачеха изпити до дипломиране чак, как си знаели, ама онези не пускали...

П.П. Съвсем отделен въпрос е,  че всичките тези шестици (и знанията зад тях) всъщност изобщо не са ми били полезни после в работата, а за сметка на това не знаех много други важни неща, но това си е основен кусур на нашето образование.

Лятото, в което ме приеха студентка, отивам на море с братовчедка ми и 2 нейни колежки,вече за 3 курс, които влачеха висша математика от първи курс. Даже с учебника на плажа бяха. Ако не го вземеха на ликвидация, прекъсваха. Уплаших се къде съм попаднала, бяхме една специалност. Е, още първия семестър видях, това беше най - лесния изпит.

Единствената ми тройка беше по химия в седми клас на едно контролно. И най-интересното беше, че бях убедена, че съм се справила добре. Като ми върнаха работата, бях като трясната....!

В университета учех много и не са ме късали.

Това с не късането в университет много зависи от самия университет и времето когато се е учело.
По мое време в техническия, в началото ВМЕИ, че то нямаше някой без да е съсан по нещо, това края на 80- те години на миналия век, началото на 90- те. Сега не знам как е, но и тогава се носиха легенди за ПУ- то, там е пей песен.

Точно там съм учила от 1988 до 1993. Ми не съм късана, и то не само аз.
Не съм се и преучвала - имах време и за спорт, и за купони, и за гадже, и за мързел...

Това е хубаво Черна станция, покрай мен нямаше толкова късметлии, имах колеги, които прекъснаха още  първи курс. Пустите математики доста им се опъваха, аз там поне нямах проблем.
Между другото става въпрос за ВМЕИ- Варна.

Е, айде сега, ще мерим и университетите ли?!?
Ако някой не учи, ще го скъсат и в НБУ. Ако учи усилено, ще си вземе изпитите.

За мен лично медицината е най-трудната специалност....

Първата ми двойка беше във втори клас - по пеене. Да, пишеха бележки и по незначителните предмети по едно време. Но аз си казах всичко за композитора - биография, произведения, знаех си.
После другарката /тогава/ Цветанова ме накара да запея някаква песен - ми аз грача, направо съм музикален инвалид 1 група с придружител. Преди да отворя уста класа се заливаше в смях и аз отказах да пея. Тя ми писа двойка и покани майка ми на среща.
Отиваме двете и др. се вживява как трябвало да пея, кой глас, нотите и т.н. Ако не се справя до 2 седмици ще ме оставела на поправителен. Майка ми/бивша учителка в гимназия/ я гледа и слуша 5 мин. и накрая я посъветва, че не си заслужава да си провали лятото и да тактува с мене до прегракване. Да пише там тройка и да си укроти напъните. Ауууу - възмутихме цялото у-ще с непукизма си. А другарката явно вдяна и ми писа 5 по пеене.
После при следването - аз не исках да следвам изобщо. От 10 кл. работех на хонорар като стюардеса на чартърите. Докато съучениците ми събираха стотинки от закуски аз печелех по 30 -40 $  на полет. След завършване планирах да започна постоянна работа, изкарах изпити и мед. прегледи. Но пък тогава баща ми запецна - искал ме с висшо, трябвало да следвам, как ще съм сервитьорка в самолетите. Бях единствения случай - да се обадят Отгоре и да наредят еди коя си да не я одобрят след проучването.
ОК - възползвах се от желанието му. Кандидатствах във ВТУ, приеха ме история и останах да живея и уча там. Самостоятелен апартамент, достатъчно пари, роднини наблизо - кеф. Още първия семестър се надушихме компанията за  сладък живот.  Имах познат, който държеше на аренда преподавателския бар - сгаджосахме се и си вземах изпитите там. То и даскалите не бяха въздържатели - пиеха като за последно от сутринта. Ами възползвах се - току бутах студ. книжка за заверка или взет изпит.
Изкласих със среден успех - не ми е трябвало повече нито за стипендия, нито за общежитие.
След дипломирането цял трудов стаж изкарах с дипломата за средно и удостоверението от уч. практика.

Благородно ти завидях за "сервитьорка в самолетите"!

Слаби оценки май никакви не съм имала или ако съм имала, то изобщо не са ме впечатлявали. Обаче пък в университета колко народ трепереше по изпитно време, колко теории за гадни/криви преподаватели...пари в книжката и какви ли не легенди... как пък веднъж не ми се случи? Човек си сяда на задника и си прави труда да си вземе изпита. Другото са оправдания само...

Факт, абсолютно всичко оказва влияние.
Веднъж преди мен на един изпит в университета преподавателят точно скъса една колежка и беше адски ядосан. Аз сядам (последна) и направо вътрешно ми треперят мартинките, че съм следващата с цвайка. Обаче си казах стягай се и при сядането се усмихнах и поздравих учтиво. Бях облечена с ризка с якичка, черен официален панталон, с вързана коса, изобщо примерна отвсякъде. Първо ми се скара защо сядам последна, после каза снизходително - сигурно понеже не сте искали да се бутате. И почнахме по въпросите. Знаех си ги, та уверено почнах да говоря, казах същината, изобщо нищо не ме пита и 6.
А най-близо съм била до скъсване по един мега тъп и безполезен предмет. Бях ходила на всички лекции на вещицата- преподавателка, защото много държеше. Бях назубрила и учебника. Обаче изтеглих единствения въпрос от конспекта, за който нямаше почти нищо написано нито в учебника, нито тя беше казала нещо на лекциите... И драма... Почнах да шикалкавя, да комбинирам от съседни въпроси да види,че съм чела, но не мина номерът, искаше да ме къса (като 70% от курса). Обаче асистентката ми се намеси в тоя момент и каза "Ооо, как така, Алиса на всички колоквиуми има шестици, моля Ви, професоре, не може да я скъсаме, просто сега нещо се е объркала" и онази се смили, изпита ме на сума ти неща от конспекта, видя, че съм чела и ми писа 4. С кеф си излязох от изпита, щях да се самоубия, ако трябваше още веднъж да чета тия простотии...

Като писа Черна станция за легенди, си спомням и нас в ПУ как ни бяха наплашили още в първи курс с Чобанов по езикознание. Макар че си взех изпита от втория път и то просто защото сама се отказах на редовна сесия, изобщо не беше толкова страшен, нито материалът беше толкова тежък.

И понеже на първата страница мернах за АЗЕЛ и знанията от гимназията - на мен точно основата от средното ми помогна много на този изпит.

В училище не помня добре, май беше математика във втори клас. Помня, че класната, иначе деликатна и кротка жена, толкова се беше разярила на глупостите ми, че чак ми издърпа ушите.
В университета - по езикознание. Асистентката (единствен преподавател ни беше, но не доцент) беше легендарна с късането си във ВТУ, а сега дори името ù не помня... Честно казано, не знам защо се случи, аз самата зациклих ужасно и нищо не можах да кажа. Целият първи семестър ми беше така , за малко да прекъсна, едва изкарах тройки. После се окопитих, осъзнах, че нещата са супер елементарни, и заредих само шестици, взимах и стипендия до последно.
Езикознанието го взех с тройка от третия или четвъртия път и то въпросната ми го даде с такъв маниер, все едно хвърля стотинки на просяк, но вече не ми пукаше точно за нея, знаех си материала и исках да ми се маха от главата.

П.п. сега прехвърлих подробно темата, Нела Фонемата беше тази по езикознание (благодарности на Ева) Недялка Иванова се казва жената. Не ща да я чувам

О, Нела фонемата и русата й асистентка Смърфиета- и аз от скъсаните първия път.

Не ни е преподавала. Не мога да вържа звук с картина.
Сетих се сега за Няголова по руска класическа. И тя много обичаше да къса. Писа ми двойки на редовна и на поправителна, а накрая професорът, който водеше лекциите, ми прекъсна монолога за Достоевски да пита нещо, но не можах да отговоря и затова ми писа петица.

Много сладурска тема. Моята първа двойка беше в 4ти клас, по предмета родинознание ли, роден край ли се казваше, забравила съм. Спомням си, че редовната ни преподавателка я нямаше и дойде заместничка, която реши вместо да преподава да изпитва. За лош късмет и аз бях отсъствала по болест преди това и още не знаех какво сме взимали. Това не я накара да прояви милост.

Еее, много кофти. При нас заместниците никога не изпитваха или препитваха и пишеха шестици.

Като по-големи (9-10 клас може би) ни пращаха студенти да си карат стажовете при нас. Имаше един студент по география.....лелеее, още го помня. Всички бяха много симпатични и усмихнати....и най-важното - не ни изпитваха. Накрая само имахме някакъв тест от тях и ни писаха високи оценки на всички.

На мен първият ми изпит беше в чужда държава и тъй като се подготвих добре, дори за секунда не си помислих, че ще ме скъсат. Бях всъщност шокирана. И без това ми беше трудно да свикна да живея сама на ново място, ами и това. Не ме мотивира с нищо. Помогнаха ми другите студенти, които ми дадоха кураж и ми казаха идеи как да си направя лекциите и кои изпити да взема първо, за да направя точките, които ми трябваха итн. Много е важно да се събираш с хора в твоята ситуация, това е моят съвет

Прословутият Чобанов по Езикознание в ПУ не успя да ме препъне, но Казарева/Козарска (не помня точно името) по Латински ме скъса. Това ми беше първата двойка в университета. Поправката я взех с тройка.
Другата ми двойка беше по Староанглийски - не бях учила изобщо. На поправката ми се падна анализ на изречение, правено на упражнения, и взех изпита с отличен, за огромна моя изненада.

Запомнила съм Чобанов с историята, че някакъв студент записал името му с студентската си книжка като Иванчо Банов

))))) Трябва да е онзи с темата за Ханко Брат.

Или  с тази  за смелия и безумен странстващ рицар Донки Хот , или с тази върху "Родна реч" на Рамбо Силек...

Я!
Първи курс, първи семестър двойка по физика. Двойка по физика на мен!!! От яд не отидох на поправката
ИГМ да се чете Излишни глави от математика или Избрани гадости от математиката. Действителност е "Избрани глави от математиката". Отидох пиян на изпита и чистосърдечно попитах дали ще мина само със две задачи. Преподавателят каза не и отидох да се наспя.
Години по-късно ме скъсаха на един друг изпит изцяло по моя вина и пълното ми нежелание да усвоя нещо което смятах за излишно. Само дето там не се пише оценка, а издържал/неиздържал.

Мисля, че в живота си имах една единствена двойка, нищо, че в момента уча втора магистратура. Получих я в периода 5-7 клас и беше по математика. Там всъщност ми е силата, но не успявах да смогна. Бях най-добра в класа, помагах на всички и моята работа изоставаше. Учителката го знаеше и ми я писа за назидание. Много плаках. 😂

В университета не съм имала слаба оценка. Мисля, че и четворки не съм имала, ама то щото факултетът беше ала-бала. Но няма да забравя една двойка по химия в училище. Питаше ме нещо по периодичната таблица и в един момент изпуснах тотално нишката, просто говорех напосоки, а тя не спираше да ме пита. Накрая каза, че просто се опитвала да хване логика в отговорите ми, но не успяла. И други двойки съм имала в училище, но тази само помня. Унизителна история.

В университета влязох с 3,60 оценка, СУ, приложна математика на трето класиране. Започнахме да учим всичко, което ми беше трудно в училище, вектори, граници, програмиране. До края на първи курс изкарвах 3 и 4 предимно. Май ходих и септември на поправителен. Втората година почнах да уча повече и за изненада за мен, която си мислех едва ли не, че ми  е непостижимо, започнах да изкарвам 5 и 6 предимно. Дори имах предмет, на който почти всички бяха скъсани, а аз изкарах петица. Разликата беше, че упорствах повече . Успех ти желая!

Много странно развитие на нещата... Без базовите знания по математика да се засилиш на висшата... Струва ми се невъзможно при достатъчно високи критерии.

И аз не мога да си го представя как човек прави такъв избор на специалност...

Винаги съм имала шестици по математика. Предпоследната година учих в Германия, после наваксвах, подготовката ми се обърка. А и последният месец преди изпита прекарах в нощни чатове, за първи път имах достъп до Интернет. Работя си и по специалността

3 в университета не е като 3 в училище. Ние имахме професор, на когото ако му говориш по учебника, хвърля книжката, нищо не пише и в протокола отбелязва "слаб 2",а това в никакъв случай не е незнание. Но не беше съгласен с професора, писал учебника(тогава по предмета имаше само 1 учебник) и ако си на противното на неговото  мнение следва слаб. Бедата беше, че в учебника всичко беше ясно, а в лекциите на въпросния професор неразбираемо.

В училище е друго, малко по-уеднаквени са критериите.

Аз така се записах приложна математика, понеже изобщо не знаех какво искам да уча, за каква професия... Математиката ми се видя най-прост избор, хем идвах от езикова гимназия, но нямах абсолютно никакво влечение към хуманитарните специалности и затова хайде математика. Влязох във ФМИ на първо класиране, не беше това трудното, първата година даже взимах стипендия, но пак усещах, че не се стремя към нищо конкретно. Чак в трети курс реших каква друга професия искам и подадох документи за друг университет. ))

След отличен успех 5 години и стипендия имах двойка на държавен изпит. Не научих 3 въпроса за ЕС (беше едновременно много актуално и много чуждо за мен) и естествено се падна точно това. Не писах изобщо за да имам шанс на следваща сесия да се представя отлично. Е, дипломирах се като отличник на випуска

Хич  не са уеднаквени  според мен - както сега, така и някога. И аз в езикова, и брат ми в техникум (някога  Сталин беше елитен такъв)  имахме шестици по мат. Ама с неговите знания при нас щеше да има сигурно 3 макс. И днес не е по-различно, на места се раздават шестиците на кг..Отделно нивото на сложност на тестове, изпитвания и т.н е крайно различно, че да се сравняват и самите оценки.

Тя имаше предвид, че почти никой не каза "бях мн зле с материяла и не можах да изкарам дори 3", а всички все се обясняват, че някой къса за кеф.

Не че се заяждам, но в някои техникуми шестицата от ЕГ и за три няма да стигне. ЕГ≠МГ.

Именно.  Още помня как в училище вдигат Пенчо на дъската и почва едно мънкане, едно почесване, учителката пита, подсказва, помага, вади му думите с ченгел от устата докато накрая криво-ляво минават урока и му пишат четворка.
След училище идва да го вземе някой от техните и се почва:
- И защо четворка???
- Ми не я знам тази, аз всичко си казах, ама тя...

Е да де, ама е странно на всичко друго имаш 5 и 6 и по дисциплина Х - 3. Едва ли е, защото по другите дисциплини до една са те пуснали да минеш, че да не им висиш на главата, и то с много добри и отлични оценки.

В училище дори и да имаш ниска оценка, тя може да бъде поправена. В университета е друго - ако имаш тройка, тройка си остава. Може един въпрос да не знаеш и точно той да се падне.

Няма такива преподаватели, които "късат" за кеф. Мен ме бяха наплашили с трима-четирима. Нямаше такова нещо - като си учил и си успял да си напишеш въпросите/теста, пишат си заслужена оценка.

Все едно да твърдиш, че няма лоши хора
Имам и аз примери за уж страшни преподаватели, при които съм минавала с 6, но точно Фонемата баш за кеф си късаше.

Не съм на същото мнение. Може да имат по-високи изисквания, но чак пък за кеф.....
Единият от въпросните преподаватели ми писа 4, въпреки многото учене от моя страна, но не ме скъса. На някой, който е прехвърлил пет страници от учебника, няма как да му пише положителна оценка.
Имах колеги, които просто идваха на изпит да се пробват, дори без да са отворили да четат. И после - ама той е гадняр, скъса ме...... Що не кажат - не бях учил/а, скъса ме.?!?

Има и такива студенти, които си го просят
Помня един колега - страшен отворко и въздух под налягане, още първия семестър започна да се прави на велик и преподавателката по старобългарски език, любимата ми Пенка Ковачева, го сряза "Спокойно, колега, на изпита ще дам възможност на всички ви да се изложите..."

Защото може наистина да са учили. Това, че ти не си срещала такъв преподавател, не означава, че няма. Гадняри, които избиват липси със служебното си положение, има навсякъде, университетските среди не правят изключение.
Не оспорвам, че има студенти, които отиват на изпит неподготвени.

Въобще не съм убедена в това, особено пък за София. На добро ниво мат в  професионална гимназия (демек в бивш техникум) се учи само  в ТУЕС.  И не виждам смисъл в написаното, че ЕГ не е МГ.. Това е пределно ясно и никой не е казвал друго. Сравнението беше между техникум и езикова. МГ не е нито едното, нито другото, там нивото по математика е наистина друго, като все пак  зависи и за коя МГ става дума..А иначе резултатите на ДЗИ по мат години наред  ясно показват, че след МГ и ПМГ се нареждат  именно езикови, а не техникуми.

Въпросът е дали тяхната представа за "учили" съвпада с тази на преподавателя. Смятам, че за тройка студентът трябва да покрие 51% от изпита, не просто нещо си да каже.

Дори имах една преподавателка, която ни предупреди за изпита - дава 5 задачи. Първите две, решени без грешка, дават тройка, всяка друга допълнително +1 единица.
И някой като каже - ама, аз писах, пък тя ме скъса....Даа, ти си писал, ама първо, колко си написал, второ, дали изобщо е вярно написаното....?!?!!

Говорим май за различни неща.
Като ще даваме примери на дребно, виждала съм преподаватели, които атакуват изпаднал в ступор студент с въпроси и не го изчакват да отговори, ами задават следващия въпрос, накрая колега, нищо не сте учили и пишат двойка. Проблемът изобщо не е, че студентът не е учил.

Е, да, има и такива.... При нас хубавото беше, че основно изпитите ни бяха писмени, т.е. избягваш директния контакт и субективната преценка.
Сега се сещам за един преподавател от първи курс по информатика. Преподаваше ни някакви стари неща за DOS и малко от офис пакета - създаване на файлове, копиране и подобни. Аз обаче научих така, както ги беше дал на лекциите и той беше изненадан, че аз (жена) съм си решила теста. Ако бяхме на устен изпит, вероятно нямаше да изкарам или поне не с висока оценка.

А, ето ключа от палатката. Нашите бяха предимно устни. Получаваш/теглиш 1-3 въпроса, които имаш 20 мин да нахвърляш на лист, после ги изпяваш и те препитват допълнително за дреболии по конспекта.
Установих за два семестъра, че не е добре да нахвърлям точки, по които да говоря, и почнах направо да пиша текст, който после питах дали може да прочета, защото иначе зациклям. Не е имало проблем. Никой не е мислил, че преписвам, защото обикновено се оказвах точно пред/от някоя страна на преподавателя и то се вижда дали мятам погледи в странни посоки. Пак да дам за пример Фонемата, тя ме беше прекъснала, докато си пеех написаното, с реплика в духа оф, колежке, нищо не сте разбрала.

Има го и моментът, че ако оставим настрана филологиите и правото, където се четат стотици страници, учене с четене за мен е половин учене. Темата е научена не тогава, когато я четеш и всичко ти е ясно, а когато успееш след това да я развиеш сам на празен лист без да гледаш. Поне при мен беше така - мине ли ми веднъж през ръката без грешки, си остава в главата. Иначе се получава като в онзи виц:
- Като чета учебника, все едно аз съм го писала, а като изтегля въпрос на изпита, все едно друг е чел...

П.П.
Това, че шестицата от НЕГ нямало да стигне за тройка в някой си техникум, е смешно и абсурдно. Имам поглед над знанията на колеги от всякакви елитни техникуми и последните изобщо не се класират до нивото на НЕГ. А че НЕГ не е МГ е ясно, но те са в друга лига и учат друга математика. Чак когато собственото ми дете изкласи в СМГ разбрах колко тотално нищо общо няма между моето високо ниво по математика и това на децата от СМГ...
Вече за практически умения и усет към техниката техникумът си дава здрава основа, каквато от ЕГ нямат, но нали за математика говорим.

Хехе, първата не я помня, но преди няколко дена ме скъсаха (всъщност скъса целият курс) по комп мрежи. Тежко го приемам, обявила съм бойкот и не мисля да се явявам на поправка, на лятоска евентуално. Иначе съм отличничка, взимам стипендия и ме удари по егото тази двойка..
Мразя неправдите без значение дали съм аз жертвата или някой друг, и затова едвам замълчах да не му кажа някои неща. Не ни беше даден шанс да го вземем този изпит, както и да е.. не ми се влиза в подробности.

Има си преподаватели със странни методи на оценяване. Като бях първи курс в университета, имах изпит по клетъчна биология и ме питат разни неща, аз отговарям вярно (учила съм като луда целия семестър, имах комплекс, че не съм от природоматематическа гимназия и няма да се справя за разлика от повечето ми колеги). И по едно време ме пита професорката "вие какво смятате да работите като завършите?" и аз казах, че искам да съм учител по биология и химия. И тя каза "е, значи 4 ви стига, дайте студентската книжка". Аз си отворих устата да кажа, че съм учила много и искам да се пробвам за 6, но тя ме погледна над очилата и каза "дайте книжката докато не съм размислила". От 300 души поток изпита го взехме двама човека. Бъдещи учителки, с четворки, на другото момиче бяха казали същото.

Най- голямата ми радост в студентската ми книжка е 3 по математични методи на физиката. Първите бяхме изучаващи наравно с основните математики още в първи курс. От 40 студенти само трима взехме на първа сесия изпита, как да не ми е радост.

Здравейте. Аз да ви кажа първите два изпита го взех с 5,до тук никакъв проблем. Обаче се разолях от Ковид днес ми беше другия изпит, не се чувствам добре и изкарах тройка, много съм ядосана. Следващия най-сложния ми е на 27-ми, страшно много терминология. Изобщо не знам как ще се справя, уча, чета, обаче и не се чувствам добре и не знам. Направи ми идва да се откажа.

Направи си пищови или преподавай на котката.
Не се майтапя, аз едно време учех, като правех пищови, които не ползвах. Това по същество е повтаряне и систематизиране на информацията. Докато правиш пищова, ти се набива в главата.
За преподаването на котката - вторият най-лесен начин да научиш нещо е да пробваш да го преподадеш на другиго. Хем ти го разбираш, хем го запомняш.

Нарцùса, твой ли е известният котарак, който има профил във фейсбук и поства компетентно по всякакви въпроси? 

Какво? Не! Моят е рижав кардинал, дебелее и управлява скришно
Как се казва този котарак? Познавах един с мнение, да не е същият.

На този са му преподавали няколко висши.
https://www.facebook.com/kotarakutrumen/posts/508736267277511

Ахааа, аз за един друг мислех. И Румен съм го засичала, бях го забравила - нечетим ми е