Инсулинова резистентност и отслабване с НВ-ВМХ, кето - Тема 46

Alivi, при мен в повечето случаи е подобно с КЗ...Или пък след разходките си държи горе-долу същото ниво. При фастове също често може да е малко по-висока понякога- класиката при мен е след повечко часове без храна. 😉
Минерва, именно затова "важното" е в кавички, за да не се бъркат тези, които четат тук! 😃 В такива знайни и незнайни фейсбук групи обикновено от първостепенна важност за повечето пишещи там е как да си държат КЗ ниска, а междувременно да си ядат хляб, картофи или други неща. Често дори с цената на повече инсулин или по-голяма доза от лекарствата (или и двете заедно)...Последно в такава група четох как някой пишеше, че има КЗ на гладно 10 или 11, обаче все пак изял Сникърс и после КЗ била над 30- това дали било нормално... 🤪 Друг казваше как си яде всякакви храни, от нищо не се отказвал- само след сладкиши си биел повече инсулин, а газираното го купувал всеки ден...ама само с подсладител... 🤪 В тази тема са важни и КЗ и инсулин! 😃

Аливи, мисля че при теб основния проблем е недоспиването.....но това не виждам как може да се подобри...колко са малки?

МИнерва, не се отчайвай......опитай наистина с някой фаст....трябва психически да се настроиш.....при мен много помогна.....сега мога да си ходя със стържещ от глад тумбак и хич не ми дреме,,,,,особено както съм се настроила до обяд да не ям, понякога доста ми престъргва, но съм си решила че няма да ям, и не му отдавам такова значение..
ММ в началото горкия никак не смееше да яде пред мен....все ме питаше дали ме дразни, но аз тогава бях толкова уплашена, че не смеех дори да помириша нещо "лошо" Казах му да не се притеснява и да си яде каквото иска/ като понякога го скастрям, ако видя че прекалява/ Правили сме няколко пъти експерименти.....след обилна вечеря при него......чаша вино, чаша уиски с ядки, мисля че и десерт яде.....КЗ 4.8 Казах му, че е бомба....да си яде

За моето куче, никога не е яла сладко, хранихме я с гранули, и то добър клас, когато забелязахме , че започна да отслабва ММ и правеше патешки фенери , сварени и обезкостени с ориз, ....но тя вече е била болна реално....доктора каза, че е трудно лечението, не че няма такова, но то е като при хората...каза че би било много трудно да се следи постоянно КЗ и съответно да се слага инсулин...
Като бях малка имахме една булонка, която имаше проблеми със стомаха в един период, та тогава доктора при който я водихме попита кой в семейството има гастрит..та беше майка ми...и той каза да й даваме от нейните хапчета, та по този повод обясни, че много често домашните любимци приемат болестите на стопаните си....сега колко е вярно не знам.....

Аз съм си “най-добре”. Изобщо не я меря, нямам апарат. Ще видим инсулина как се движи след около месец. Въпреки че само за 3 месеца едва ли ще има промяна.
Иначе съм отслабнала 6-7 кг. и искам да спра. За последните 2 “помогна” и Ковид през последните 2 седмици.  Вчера влязох в дънките на 12-годишната си дъщеря. Моите дрехи не ми стоят добре. Искам само инсулин надолу 😂

Азара, не му се радвай много на ТМ като яде/пие такива неща 😉 Алкохолът на доста хора им сваля КЗ, а при някои даже до хипогликемични нива! КЗ може да е такава заради повече секретиран инсулин, така че...имай си едно на ум.
КЗ и инсулин не във всички случаи намаляват заедно, аз подобрявах инсулина, а за КЗ ми трябваше повече време...При други е обратното...
Сладко, не е задължително и да се мери КЗ с глюкомер. 🙂

Азара, малката е на 2, в добрите вечери си буди по 1-2 пъти, но... е стигала и до 5-7, като по-малка, уж се подобряват нещата. Сега я гледа баба й, но пък голямата, на почти  7 иска да спи при мен, при което получавам поне по 2-3 ритника в гърба ( не знам как успява да си сложи краката там, докато спи на възглавницата си 😂), още 1-2 пъти я завивам... и така. Знам, че ще мине и не искам да ги лишавам от това, някой ден, след няколко години, ще престанат да искат да ги гушкам...

Историята на Азара ме разтърси отново, поздравявам я за волята и упоритостта. В този ред на мисли съм благодарна на моята АГ, която направи необходимите изследвания, за да установи ИР и Хашимото, както и за нейната искреност, съвети (както и на ендокриноложката ми). Това ме накара да се замисля и да си дам равносметка. Но наистина има хора, които предпочитат лекарства и да ядат каквото поискат, вместо да положат усилия. Газирано, сокове, преди ИР не съм ги пила, а какво остава след откриването на проблема, глюкоза на гладно при обременяване 5,7 ме изплаши безкрайно много. А по-висока стойност не знам... Та как бързо отказах любимата ми бира, изобщо не помислих да правя компромис. Въпреки, че си позволявам въглехидрати - споменавала съм в темата какво ям, всичко трябва да е с мярка и съобразно здравословното състояние. Сънят е изключително важен, и това открих, както и алкохолът, който пречи изключително много.
Вчера експериментирах - направих сладкиш с блат от бадемово брашно от Лидл, масло, а отгоре неподсладена сладкарска сметана и заквасена с еритритол (пак му сбърках името на това), боровинки. Много вкусен десерт, естествено с уговорката, че не бива да се прекалява и да се яде често. Мисля, че повечето тук май не го одобряват, което е разбираемо.

Аlice, чудесно е, че си попаднала на специалисти, които са те съветвали адекватно. 🙂 Това е много важно и се пести доста време от самозаблудата, че всичко е ок, обаче "просто си недоспал, уморен, стресиран"...😉 А иначе съм срещала и абсурдни препоръки към диабетици...да си пийнат малко алкохол, за да имат по-хубава сутрешна КЗ!!! Лошото е, че има и хора, които предпочитат подобни "съвети"...

Мдаа, познато - никога не съм харесвала сладки напитки . Никакви безалкохолни, сокове ако ще и пред мен изстискани, компоти и прочие, даже чай винаги съм мразела подсладен. Слагах си захар в кафето обаче.
Та при мен беше проблем бирата, много я обичам и за нея страдах и страдам най-много. Не съм се врекла да не пипна бира доживот, естествено, ама е много рядко и по повод. Последният път мисля че някъде през ноември беше, смятайте колко рядко е.
Още преди години обаче установих че алкохолът ми пречи да се наспивам, хем не обичам да вземе да ме хваща и съответно си ограничавам количествата дори и само заради това усещане. Обаче от много години си бях свикнала - ако съм излизала и съм изпила някоя и друга бира, в никакъв случай направо в леглото. Помотвам се още някакво време, пия вода повече, давам си време да се оттърва и от малкото дето ми е в системата. Иначе спането ми не е качествено и на другия ден не съм се наспала хубаво.
Та алкохолът пречи по повече от един начин, не само на черния дроб ами и на качествената почивка.
А че сваля сутрешната КЗ - това всеки дето се е събуждал гладен като мечка след черпене с алкохол може да го потвърди Ама то в случая не е за хвалене това.

Тия режимни сладкиши ми звучат като голяма мъка... то хем такова, хем не е. Един път съм пробвала нещо дето обещаваше да е като тиквеник но всъщност нямаше нищо общо, като че ли не успях и да го доям. Много занимавка за не толкоз впечатляващ резултат, не мога да се разправям.

Аз за сега без бира съм ок, но и правилно не бива да се заричам, че няма да близна. Но по изключение естествено. А гладът след алкохол е ужасен... Случвало ми се е след бар или парти  да искам да изям света, припомни ми тези моменти, ей за това обичам да ви чета. Преди много не си давах сметка за тези процеси.
Режимите сладкиши са ми много интересни и си приготвям понякога, обичам да експериментирам и съм любопитна, но няма да кривя душа, един истински чийзкейк е по-вкусен. Интересното е че ММ си хапна и го хареса (тежи 63-65 кг, никога не е имал проблеми с теглото, вкъщи правя заради него нережимни храни), та значи бива. Ще се зарадва повече на кекс, но и и от това успя да хапне голяма чиния.
Само режимен тиквеник не бих пробвала, и на мен ми звучи гадно, а мразя и истинския, абсолютно разбирам защо не си възхитена.

Ох, горката....съчувствам ти......но пък са такава радост...особено като малки...че голямата ми е на 16......ужасна възраст

Долче, знам че не трябва да се радвам за яденето на ММ, но той не го прави често това меню.....случи се 2 пъти мисля.....т.е не е практика

Абе то беше интересен сладкиш, но тиквеник със сигурност не беше. Аз пък обичам, много, израсла съм с домашно приготвени и дори корите се бях научила да точа на ръка.
Само дето си играх, представи си смес от яйца и какво ли не в блендер с шепа-две фурми, мазало и половина само костилките докато им извадя. Не беше гадно, в интерес на истината. Ама изобщо не си падам по сладките неща толкова, че да ми дойде втори път желание да правя.
Това беше в началото де, докато проучвах и изпробвах какво ли не, при мен любопитството е голям фактор и обичам експерименти. Ей тъй, да видя аз какво ще стане
Сестра ми си е любител на сладките неща и по-често си измисля по нещо режимно, мисля че и тя подслажда с еритрол или там както се пише. Признавам си че слушам с половин ухо като ми ги разказва, та не мога да подам от нейните идеи тук. Ама пък казва че се получават, явно има какво и там.

Натка, че този сладкиш сигурно е бил по-сладък от стандартен сладкиш със захар...😃 Шепа-две фурми...😄
Аlice, аз /ако ще е рядко/ в повечето случаи бих направила директно стандартен сладкиш- подсладен съвсем леко с кафява захар или някой плод. И без това вкъщи от много години  /и преди да разбера за ИР/ правех сладкишите с много по-малко захар, отколкото по рецепта. Имам предвид, че едва ли 1 парче от такъв сладкиш ще е с кой знае колко захар/плод. И на мен ми се подмотава еитритол вкъщи, ще го използвам все някога по някакъв начин...Но обикновено предпочитам да подслажам с тъмен шоколад. 🤩 Еритритолът...поръчах го, но се "успокоих" щом пристигна и сега рядко ме вдъхновява. 😆 А чийзкейк /стандартен/ винаги ми е бил много сладък- а има доста добри нвх варианти.
Това вечерях днес- сьомга, салата от моркови и китайско зеле и малко маслини.


Форумът доста притъпява цветовете...Ето тази риба купувам:

"Обядът" (за някои няма да е обяд, а по-скоро салата, но на мен ми беше засищащ) беше нарязано селъри, разбъркано с извара, малко кисело мляко, сол и зехтин. Не съм снимала, че не беше нищо особено, а и нямаше много вид...като млечна салата. 🙂

Не беше толкова сладък, то друго сладко нямаше в него - десетина фурми и май малко стафиди. Не помня с точност количествата вече, отдавна беше. Това на цяла тавичка, другото беше там някакви режимни брашна, орехи, канела, плюс настъргана тиква естествено. То само миризмата на кокосовото брашно и канелата също "лъжат" че е по-сладко, поне при мен. Иначе някакъв подсладител нямаше.
За правенето с по-малко захар много отдавна се бях изучила - като трябва да черпя правех с по-малко захар някакъв кекс или малки кесчета, на мен да ми е добре а пък за другите с пудрата захар отгоре го докарвах. Така можех да си оставя едно крайче за мен, ако ми се е дояло. Все още го правя от време на време... ама е по-рядко и от пиенето на бира, а тя по принцип ми е по-важна

А, аз и пудра захар не слагам на кексовете и никой вкъщи не се е оплакал. 😛 Още помня последния път, когато опитах стафиди и фурми- бяха ми сладки, колкото плодово сладко.../но като погледнеш състава им, вгх, захари...не намирам нищо чудно в това, че са  и толкова сладки/. Явно много съм отвикнала, но ми бяха по-сладки от млечен шоколад...
Иначе за режимните сладкиши си има значение и колко от другите продукти се добавят, да.

Азара, като прочетох за парите за очила и ме хвана много яд. Представям си на теб колко гадно ти е било.
А домашната баница не е като купешката. В купешката е почти само тесто и вредни мазнини, сиренето е тук там.
Домашната си е друга бира.
Направо я водя зоново хранене

bloombug, звучи супер. Мерси. Оставя да разбера къде съм навряла пасатора и ще си направя и майонезата и салатата.

Минерва, пушач съм все още. Имах драми при отказването преди 2 години и се наложи да пропуша.
ТСХ ми се вдигна до небесата и получих жесток запек с още по-жестоки хемороиди. Влязох в болница, установиха ми, че имам вродено по-дълго черво. За цигарите и тсх то казаха, че не им е първия случай. Пратиха ме на едно, искаше дозата да вдига до небесата. Отказах.
Ако не беше пустия запек, нямаше да пропуша. То можеше и тсх-то да се оправи от самосебе си, знам ли.
Но хубавото е, че от тежки цигари минах на много леки и слим. И сега не пуша толкова много като преди. Гледам да се контролирам.
За храната Минерва. Аз отскоро почнах и гъби да ям. Често едното ми ядене е гъби задушени в масло.
Тамън почивка от животински протеини. Екстра ми е.
За фастовете съм ти писала. Когато си решиш, няма да се повтарям вече, че може да ме псуваш /не че ми пука/
Да изтървеш една вечеря хич не е болка за умиране.
А като свикнеш може и по цял ден. Тогава ефекта ще е супер.
И аз точно в такъв момент вкарах фастовете. Просто месеци спрях да свалям, а нямах съгрешаване. Та размърдах метаболизма.
Сега това, че пак не свалям тия месеци е от келешлък, признавам.
Но често дори и фаст да не правя не броя калории, но нарочно променям количеството храна. Ако един ден съм хапнала повечко, после ще хапна по-малко.

Долче, четох я тази простотия за сникърса. Даже някой май и беше написал да хапне още един
Може ли да има толкова глупави хора. С диабет, но ядат сникърси.

Алис, десерта бива. Изглежда лек. Сега да хапнеш нещо малко и веднъж в месеца, дори и с еритритол, не е драма. Със сигурност не може да се сравни с една обикновена торта. Както и да го гледаш.
Имаше една дискусия тук за еритритола. Един твърдеше, че е за ир, че е полезен и как всеки ден си правил сладки. Малко го изядохме с парцалите.
Но аз еритритоли и други такива не искам да купувам. Просто не искам да се занимавам с приготвяне на сладкиш. Имам си едни бързи за приготвяне, нещо като полу кето кекс, а ако искам торта, предпочитам да си купя 1 парче на мц и после да походя.