ЛОЛИТА

И преводът е добър, Набоков е известен точно с красивия, изискан изказ. Така пишат и Фицджералд, и Тургенев.

Едва ли някога ще прочета по-красива история, от тези, които Фицджералд е писал. И като казвам красива, става въпрос за речника, повествованието и стилистиката.
А от Фицджералд в оригинал (на английски) съм добавила в речника си толкова sophisticated думи.

Открих "Лолита" когато бях на 14 и не я разбрах. Гледала съм филма от 1997 два пъти от тогава и все още не разбирах напълно. Но наскоро се върнах към темата и изгледах филма за трети път. В момента съм на 23 и мисля, че са ми трябвали почти 10 години, за да разбера смисъла.
Всъщност и Лолита и Хумберт са жертви както един на друг, така и на самите себе си. Хумберт е преживял загубата на първата си любов когато е бил прекалено млад и за съжаление е останал там в онзи момент. През целия си живот той не просто търси любовта в различни лица, а търси конкретно лице. Сякаш душата му още е на момченцето, загубило любимата си, а тялото и съзнанието му са на мъж. Непреодоляната му травма е причината той да се влюбва в млади момичета. Защото той не просто вижда Лолита като сексуален обект, той изпитва чувства към нея - някаква особена симбиоза между романтична любов от мъж и чисто бащина обич и загриженост.  Наивността му го погубва. Той е толкова сляп в чувствата си, че сам сваля щита си и позволява на Лолита да го манипулира, да се възползва от него и да го прави на глупак.
От друга страна самата Долорез Хейз е пример за комплекс на Електра. Израстнала без бащина фигура в живота и с майка, с която повече са в ролята на конкурентки, отколкото на дъщеря и майка. Лолита не знае как точно би следвало да протичат нормалните отношения между мъжете и жените, но е покварена от ранна възраст - имала е сексуални актове още преди появата на Хумберт в живота й. За нея мъжете не са нищо повече от средство за секс, комфорт и удоволствие. Тя не познава грижата и любовта между мъж и жена в чистата, платонична форма. За това и бяга от Хумберт и избира друг мъж - просто защото той може да й предложи повече. Не мога да кажа и че главната героиня се отличава с особена емоционална интелигентност - хитростта, манипулативността за мен не са признак на интелигентност.
Хумберт освен, че е лекомислен, е и егоист. Той иска Лолита само за себе си на всяка цена - дори и напук на самата нея и нейната воля. Той решава да предприеме бягство с нея из цялата страна, бягайки не само физически, но и от реалността и ужасяващите последствия от решенията си, чакащи да го захапят за задника.
В крайна сметка и двамата, със своите неизживени травми и липси в чисто психическото си израстване, успяват да опрапастят животите си.
И истината е че хората са си просто такива. Всеки един от нас има нещо, което не е преживял, нещо, което го прави токсичен и труден.
Ако някой вижда тази история като "история за един педофил", то значи има много повърхностно мислене. Историята е по-скоро човешка катастрофа. И не е единствената, купища такива има и ще има по белия свят.

Скоро прочетох една подобна на “Лолита” книга, но разказана от името на лолитката - “Моята мрачна Ванеса”.

Повече за книгата https://prezprozoreca.wordpress.com/2021/11/07/%d0%bc%d0%be%d1%8 … %82-%d1%80%d1%8a/.