Проблеми в училище

Много от описаните ситуации са ми познати от опит. Но нашият няма да е приложим при вас, защото след големите драми, другарски съд, сбирки при директорка и т.н., детето ми мина на комбинирана форма на обучение - седеше в училище 2-3 часа, останалото вкъщи. Идеята беше да не се изморява и напряга и да не се получават изострени ситуации. Отделно екип за подкрепа - класна, психолог, ресурсен учител. С времето хората в училище го опознаха и видяха, че не е толкова див и агресивен, а самият той посвикна с децата и порядките и можа да продължи със същия клас.

Spastik Children като начало пробвай да поемеш отговорността си на родител.
Щом си решила, че най-доброто за твоето дете е да бъде преместено в друго училище - правиш точно това.
Как едно 9 годишно дете, може да предцени учители и съученици. Доста голяма отговорност стоварвате на детските му плещи в този случай.

Хубаво е докато орханизрате преместването да намерите психолог, извън училището с който детето да работи.
"
Държа да кажа, че синът ми не е от най-кротките, шуми в час, понякога се закача с децата, но не е направил кой знае какво и ако някое дете не го провокира по някакъв начин, той нищо не прави. Лошото е, че когато го провокират може да отговори със словесна агресия, или дори ако го ударят да се опита да отвърне, при което става автоматично той виновен. Някак си не умее да се опази, за разлика от някои други деца, които умеят да действат подмолно. Каза ми за едно друго дете, че го е душило, викало му е малоумник и дебелак, но класната пак го изкара него виновен, защото го е провокирал, като му се бил оплезил. Излиза, че каквото и да прави, от която и старна да е, все той ще е виновен"

Това което споменавате направо си е за работа с психолога - не прави нищо лошо но може да отвърне с агресия. Ами ако удари някое дете, то падне и си удари главата и умре, как ще се чувстава сина ви и вие. Или ако се опита да отвърне с агресия на провокацията на възрастен и той го спука от бой, вие и той как ще се чуствате.
Също така сте съгласна да оставите детето си да буде душено да му викат малоумник, и каква психика оачквате да има това дете?

Аз останах без думи. Не дава и дума да се каже за преместване, а вие клякате?!? Кой е родителят в случая? Ако сте преценили, местите и това е.

Не съм преценила още, не мога да реша какво да правя. Какво има да оставате без думи? Няма места в училищата около нас, къде да търся места в крайните квартали? Да не става толкова лесно? Проверила съм всички училища на пловин час от вкъщи и няма места.
На агресията не е отговорил с агресия, като са му забили юмрук в лицето и са му изхвърчали очилата на парчета. Така че мисля, че това е доста показателно.
Попитах тук за съвет, а не да ме нападате. И без това не ми е никак лесно. Ако няма какво да кажете по темата, а само ще се сипят обвинения, не виждам смисъл.

Детето ви е нарочено, не намирате разбиране и съдействие от класната, а насреща си имате отракани деца, които ще му играят тънко по нервите, докато той се изтърве, удари и пак ще е виновен. Не виждам полезен ход за вас. Детето на моя приятелка е така, но то е търпеливо и успява да не поддаде на провокациите. Засега.

Моята дъщеря не успя да се почувства ок в класа си от първи до четвърти. Разни по-намахани момичета й говореха непрекъснато, че не била готина, че не била модерна и все такива. След 4 клас бях твърдо решена да я преместя и го направих без да слушам опасения и вопли. Новият й клас в новото училище за мен е супер бесен и неконтролируем откъм дисциплина, защото са много момчета и малко момичета. Но странно, тя е супер доволна. Казва, че се чувства добре и ходи с желание на училище. Дори започна да учи с желание, нямам идея какво провокира тази промяна. Радвам се, че не я оставих на старото място.

Така че не скачайте като ужилена от малко упреци. Детето е твърде малко за да има реалистична представа за тези неща. Ще трябва вие да решите и по-добре не се бавете.

Аз бих препоръчала работа с психолог и записване в някакъв спортен клуб ( най-добре би било да е колективен спорт).
Ползвала съм психолог за малкия ми син, който имаше две агресивни прояви в долните класове. Много бързо  му се наместиха чакрите, но попаднахме на страхотен психолог.

Благодаря за отговорите.
Както споменахте, че скачам като ужилена, направо съм си ужилена. Днес получавам забележка, че не внимава в час. Чудя се какво се е случило цял ден, че чак забележка в школо да има, всякакви сценарии извъртях... След училище разбирам, че детето е казало в час думата "баница" на друго дете и е трябвало да я напише 100 пъти. Отделно госпожата не можа да се сети 5 мин за какво има забележка (уточнявам, че тя днес беше и в занималнята). И други деца писали думи, но само аз получавам забележка в школо. Също така ми се оплака, че си бил извадил кутията с храна, но още не бил свършил часа, имало 2 мин.
Просто ще се гръмна!
За мен това са някакви дреболии и заяждане на дребно конкретно с мен. Не знам какъв й е проблемът на тая госпожа, но е вярно, че детето е нарочено.
През годините много сме работили с психолози. Смених 3, не виждах особен ефект след първите 3 пъти. Последната ми каза, че детето си е наред, няма нужда от психолог и да спра да го водя, защото само ми взима парите. Препоръча, ако държа да посещава психолог, да работи в група. Но аз не мога да намеря групова терапия за деца, поне в момента не виждам никъде да се провежда. Трябва да доизгради социалните умения. Но... По-скоро аз чувствам, че имам нужда от психолог. Всичко ме натоварва ужасно и изнервя. Почти на 47 г съм и мисля, че е предменопауза.
Той по принцип е социален, има приятели. Но за съжаление попаднахме в клас с момчета, които само и изцяло се интересуват от футбол. Води се битка между 3-4 момчета за лидерство, правят си групички и съответно, моето дете, което грам не се интересува от футбол, е някак изолиран от мъжката компания. Има 2-3 приятели момчета и повечето са от момичетата, плюс част от момчетата от групата в детската му градина, с които поддържа връзка.
Футболистчетата от класа са доста нахакани, с едно огромно самочувствие (част от тях тренират професионално) и честно казано, искрено съжалявам, че попаднахме в този клас. Рожденните дни са на тема футбол, дрехите са на тема футбол, днес дете е черпило за имен ден със сладки на футболисти. Някои от децата, които не харесваха футбол се насилиха и те, само за да се впишат в компанията. Всичкото свободно време се прекарва на игрището. Ежедневно има разправиина тема футбол и дори се е стигало до бой (в който моичкият, за моя радост, не е участвал). Той също се опита да се впише, но почнаха да го обиждат, че не играел добре, не разбирал от футбол и той се отказа.
Все още обмислям дали да не се опитам да го преместя, ако се отвори някъде място. Не само заради госпожата, но и заради децата. Момичетата също са доста намахани и не знам къде ще му излезе края. Той се разбира с повечето, но ги виждам как действат и че не са лесни. Но пък къде имам гаранция, че ще попадна на по-добро място?!

Spastik Children, аз бих говорила с директор.
Както тук си описала ситуацията, по същия начин пред директора.

Може поне да опиташ. Обясни, че усещаш дискриминация и в прав текст попитай  "Аз какво трябва да направя за да не се случва това?"

Директора първо ще ти обясни, че няма такова нещо, че всичко е наред, че учителите са прекрасни, че децата са си деца и т.н., но все пак ще ти разгледа оплакването.  Обаче ти си настоявай на твоето и попитай за разумен срок, в който ако не се променят нещата, да проведете следващ разговор в който да коментирате други мерки. Изрази готовност за пълно съдействие от твоя страна.

При мен случая беше различен, ходих 6 пъти сигурно, но в крайна сметка ми се реши проблема.

За какво да отида? Че детето е нарочено ли? Още нямам достатъчно доказателства. Тя ще каже, че съм си въобразила. Изчаквам още малко. Първо мислех да говоря много директно с класната. Но ако не става, ще отида при директора.
Относно футбола, няма какво да направя. Деца са все пак и е някаква мания. Някои родители също се ядосват, че децата им са въвлечени.

Виж сега, ти си преценяваш.

Ако при конфликт, наказват САМО моето дете(втори, трети път), няма да търся други доказателства.

С футбола не мога да разбера драмата. Не е нужно всички да имат еднакви интереси. Моята е научена да не се сравнява, да не подражава. В началното си носеше книга да чете, защото другите бяха по телефоните. След училище с дечица от квартала играеха. На занималня в 4-ти клас не е ходила, чудесно се справяше сама у дома.

Няма гаранция, че при местене ще попаднете на по-добро място. Не се надявай на това.

Някога мен ме бяха посъветвали комуникацията с училището да изисквам да е в писмен вид. Кой какво казал, рекъл, обещал, заплашил - отлита, написаното остава. Пишете жалби до директорката. Няма ли и други, които да се оплакват от класната по сходни причини?

Запишете го на карате, при треньор- мъж, разговаряйте непрекъснато като с голям човек, дайте му някакви стратегии за справяне при различни конфликти и всичко ще се оправи.

В сходна, но по-различна ситуация преместих детето си. Моето дете също беше нарочено според мен, защото въобще не беше агресивно, а много го биеха. В известен с мисъл дразнене децата, защото, ако не го искат някъде, той се вре, приказваше много и правеше смях, с което разваляше дисциплината. Имаше някаква вина, сега ми е смешно като чета забележки от типа"прави зайче" (светлина с линия), "цял час си играе с играчки и не отваря учебник" и тн., но тогава много го изживявах. Много шумен и емоционален, но никога не отвръщаше на агресия. Аз му казвах да не се бие, а да се оплаква, като го бият, защото беше малък-поднормено на ръст и кг и се страхувах от по-сериозен побой да не си навлече.
Психолози не ми помогнаха особено, вкл и на психиатър съм го водела. В крайна сметка го преместих след втори клас Беше ми трудно да взема това решение, защото училището беше като цяло с добра подготовка, на 6 минути пешеходно разстояние, нямаше наблизо свободни места, вкл в училище, в което майка ми се е пенсионирала и по-възрастните я познавах. Детето и дума не искаше да се спомене за местене.
В новото училище пак имаше някакви прояви, но там пък по абсолютна случайност попадна на деца от ДГ, с които се разбираше В крайна сметка, като се изчерпват всички възможности, това е пътят. А в старото училище след сина ми от класа се преместих седем деца в периода до 6 клас!
Сега синът ми е на излизане от училищната система, кара много спокоен пубертет, помързява го, което намирам за нормално. Почти не познавам приятелите му, но от бегъл контакт на рождени дни виждам, че са много свестни момчета. Никой от тях не пие, не пуши, говорят много подредено и учтиво. На 17 и 18 г са всички. В класа, разбира се, отново има всякакви, вкл агресори, но синът ми се научи да пази здравословна дистанция.

Благодаря за отговорите.
Алис, с футбола има драма, според мен, защото който не играе футбол, го имат за аутсайдер от мъжката група. Синът ми се опита, но след няколко обидни намеци, че не го бивало, се отказа. То и няма как да се роди научен, като никога не е играл, а доста от децата тренират професионално. Други родители са ми споделяли, че децата им не са се интересували от футбол, но само за да се впишат в обстановката им се е наложило. Училището има униформи, но това не се спазва, доста момчета ходят с футболни фанелки. Екипите са доста скъпи, доколкото знам, една фанелка може да надхвърли 100 лева. Даже скоро синът ми ми заяви, че тези маратонки адидас, които съм му купувала не били хубави, трябвало да е с найк, като еди-кой-си (от тарторите).
Като цяло тази футболна драма я няма по другите класове, само при нас.
Светкавица, той не пречи чак толкова много, спорадично се случва, но пък винаги се обръща на голяма драма. На мен също не ми се местеше от училището, защото е от добрите в София. Детската градина ни беше далече, но пък там децата бяха по-свестни. Почти цялата група е в едно училище и ако много ми натежат нещата, ще ходя да говоря с Директора лично, не да гледам има ли обявени места. Защото официално места наоколо няма никъде.
И ние бая си походихме по психолози, даже и 2 пъти на психиатър и невролог (психоложката искаше пълна картина). IQ-то му е сравнително високо, не е гений, но е умно дете и много ме боли, че заради дисциплината си разрушава живота. Сигурно и на мен ще ми е смешно след 10 години, но сега много го изживявам. Говорим, говорим... Не знам ще има ли резултат.
Лято, надали някой ще иска да пише до Директора и да му нарочат детето. Всеки си мълчи. Дори и да има такива проблеми с друго дете, не съм разбрала.