Защо детето се държи така?

Защо се държи така? Защото от малко е научено, че всичко му е позволено. А защо конкретно и само към теб се е проявявало, аз не мога да кажа. По някаква си причина е искало да те впечатли точно теб. Няма значение защо, много хубаво, че си казала всичко, което ти е на сърце най-накрая.
Самите родители имат нужда от възпитание. Те трябва да разбират, че никой не е длъжен да им търпи глезеното създание. Като тръгне на училище, ще си има много неприятности и те покрай него.

За съжаление, докато родителите не проумеят, че поведението на детето им прекрачва границите, няма да има полза. А в училище всички други ще са им виновни, само не и тяхното дете. Както в момента обвиняват пострадалата, че ги е изгонила най-накрая и както два месеца са се усмихвали на сините и раните й, на счупеното и разхвърляното с "голяма работа, дете е".

Аз не разбрах дали сте ходили у тях? Виждали ли сте се на ресторант например? Излизали ли сте някъде?

Странно ми е, че единствено вие сте били домакините на срещите. Доста сте изтърпели, не ми го побира главата. Детето е глезено, не знае граници и явно е много жадно за внимание, което получава само ако направи някоя магария. Дете на 6 г може да е първокласник, не е бебе и вече трябва да разбира, че на чуждо място има други правила. Утре в училище децата в клас ли ще напада? За всичко са криви родителите, детето няма вина, че не са му посочени граници и възпитанието куца. Дори не ми го побира акъла как детето ще отваря чужди шкафове и ще чупи посуда, докато майката и бащата гледат... 

Няма лоши деца, има лош подход. Всичко идва от възпитанието и това какво се случва вкъщи. Децата са огледало на нас и примера и много важен. Ако не се вземат мерки на време след това ще е много трудно. На такъв тип деца, родителите могат само да му навредят с подобно отношение.

Това е направо психопатско - да те следва на терасата, за да те пореже. Ужас! По-добре далеч от теб и най-вече твоето дете.

Правилата са ясни. Но ми хрумна - дали в дома им няма домашно насилие и то да показва така. Звучи шантаво, но...
Което не променя факта, че след първия път е трябвало да се вземат крайни мерки

Имах подобен (макар и все пак по-лек) случай с моя съседка и детето й. С нея бяхме приятелки, разбирахме се добре, угаждах на детето й (на 5 години). Но идват у нас, казвам каквото иска от играчките да взима, но да не ми пипа лаптопа - детето все на лаптопа. Излизаме на  двора - детето умишлено тръгва да минава с колелото през обувките и играчките на моето дете (значително по-малко). И т.н. и т.н. И на стотната уж сравнително безобидна случка на мен ми свърши търпението и малко повиших тон, като не съм обиждала. Опитах се да се извиня след това, че не реагирах по възможно най-удачния начин, исках да говоря с майката, но тя прекрати всякакъв контакт с мен и вече даже не ме поздравява. А се водеше уж приятелка, не просто съседка, с която да се познавам покрай децата. И така.

Родителите на това дете допускат фундаментална грешка според мен. Ако искаш да си пиеш питието на спокойствие - трябват ти хора с дете, най-добре на същата възраст. Да се заиграят, да е обезопасено и тн . СамО дете в необезопасено жилище е рецепта за проблем и само тапир може просто да го остави да си вилнее.

Това някаква шега ли е?
Трудно ми е да повярвам, че някой, па било то и родители, намира подобно поведение за нормално и го оправдава.

Синът ми е безкрайно палав, любопитен и енергичен, но не е имало проблем. Ако е ходил на гости, винаги единият от двамата беше по петите му, а ако искахме да не го пасем, не идваше с нас. Вече е малко по-голям, ходи на гости сам и се държи относително прилично. През първите 7 се учат кое може, кое - не, кое е социално приемливо и т.н.
На мястото на авторката след 1-2 гостувания щях да огранича срещите до такива в ресторант.

Споделям мненията, които са споделили мамите по-горе, но мен друго ме притеснява. Наистина ми е странно, че мъжът ви не забелязва проблем. В интерес на истината, с ММ също сме попадали на деца, които са посягали на нашето без родителите им да им направят забележка, на деца, които са идвали у дома и са отваряли хладилника, бъркали са из шкафове. Разбира се това е 100% грешка на родителите, грешка във възпитанието. Ясно е, че ако у дома му е позволено всичко, няма как да го превъзпитате вие. Мисълта ми е, че винаги с моят мъж сме споделяли едно мнение и сме отбягвали повторно събиране с въпросните хора. Дразнещо е, обидно е нетърпимо. Както по-горе са написали - вие не сте мазохист. Няма логика да търпите и възпитавате чужди деца, докато родителите им си вечерят и си пият винцето, например.  Решението на проблема според мен е отбягмането на тази компания. В противен случай ще дойде ден, в който търпението ви ще се изчерпи и бомбата ще гръмне. Тогава ще се скарате и няма да може да се погледнете повече.  Въпросът е защо мъжът ви не забелязва проблема? Това, което ще кажа е въпрос, а не ЗАКЛЮЧЕНИЕ, но има мъже, които обичат да си гледат компанийката, масичката, биричката и мн мн не ги интересува какво се случва с жената - че готви, че чисти, че сервира и отсервира, че детето на съседа я тормози. При вас така ли е?

****Извинявам се, но не видях, че има продължение. Сега като върнах назад ми даде да прочета цялото. Постъпили сте много правилно и много се радвам, че мъжът ви ви е подкрепил. Наистина да не ви пука. Ах, че са нагли тези хора. Намерили са си майстора и така трябва. Не търсете вина в себе си, но и не чакайте извинение от такива безрасъдни хора.
Ще ви разкажа за ситуация, сходна на вашата.
Едно дете посяга на моето веднъж, два пъти, три пъти, майка му не му казва нищо. Детето е малко на 1 и 5 месеца, моето беше на 1 и 2. Детето ми започна да се страхува да си играе близо до него и се криеше зад мен. Един ден му казах, ееее не така. Не го бутай, лельо. Майка му ме погледна с гняв. Повече не ми се обади, а излизахме почти всеки ден. Един ден се засякохме отново. Отново посегна и накрая и казах " Руми, извинявай, ама време е да започнеш да го пошляпваш през ръчичката. Не да го заболи, разбира се, а да разбере , че не трябва да посяга." Тя ми вика " ее, аз му говоря ама той е малък не разбира още". Викам именно затова. Като не те разбира, хубаво е да му покажеш, че това, което прави не е добро. Дай сега тука да седи и да ни бие децата, а ние да седим и да му се радваме, защото е още малък. Аз моето дете не съм го намерила на улицата, за да гледам как някой го дърпа и бута.
Еми.... оттогава не ме е потърсила.

Мъжът много добре вижда, просто не иска да си развали отношенията с приятеля си и да си развали рахата на ракийка и салатка.

Има хора, дето не са склонни изобщо да виждат грешка в своето дете. Толкова е сладко!!!! Който не припада по отрочето, излиза безсърдечен.
Между другото, много собственици на кучета са същите: всеки трябва да харесва домашния им любимец, той се завира в хората, а собственикът вика - не се бойте, не хапе!
Ааабе я си възпитайте животните и децата, никой не ви е длъжен да ги търпи!

Ходили сме у тях на гости,но много рядко.  Само ни риташе. Опитвала съм се да говоря с майка му за поведението,но тя директно отсича с това,че е било в така възраст и е нормално, а и се закачало.
Не веднъж в продължение на тези 2 месеца съм и казвала,че поведението не нормално,но тя като че ли не вижда все го оправдава или с половин уста и супер спокоен тон му казва "не така мами". Аз съм се опитвала да обяснявам на самото дете да не прави така и защо,но ефект никакъв само ми се смееше.
А мъжът ми не виждаше проблем,защото си говори с приятелят си и не обръщаше внимание.

За дете на 6г. не е нормално да се държи така. Детето или е със СОП, или е супер невъзпитано. Каквато и да е причината, родителите неглижират проблема и си затварят очите. Ти не можеш да убедиш майката, че не е права. Единственото, което можеш да направиш е да спреш контактите с тях (или да се срещате без присъствието на детето) и да не изпитваш никаква вина.