Аз да се оплача пак от тия роднини. Този уикенд идват леля ми и вуйчо ми. Те живеят в Англия, обаче са от този тип хора, които никога няма да се обадят предварително, да се разберем кой кога накъде е и т. н. И съм се подготвила за редовното гостуване от сорта на обаждане на момента и "ние идваме към вас до 30мин." А другия уикенд пък каца сестрата на мм с племенника. И направо не знам каква е тая инвазия от роднинско преселение. И мм се чувства длъжен да я каним пак и то с преспиване и аз обърнах очи. Някак вече в 9-ти месец мисля, че е прекалено хората да ме обсебват. Не мога да посрещам гости, да разпъваме дивани, завивки, после да чистя. А с племенника миналия път всичко беше омазано в храна и при положение, че чакаме бебе и искам да ми е спокойно и чистичко, това не мога да си го причиня. Изобщо какво се очаква от жена пред раждане... Да не говорим, че ние не сме боледували и не сме ваксинирани и трябва много да се пазя. Много ми е изнервено и пресирано. Посякох мм и мисля да отрежа такъв тип гостувания. И заради нейното велико идване, най-вероятно дори свекървата няма да може да дойде да помогне поне за няколко дена, когато бебето се роди. Мм не знае още дали ще успее да вземе цялото бащинство, защото е счетоводител, а при този вид работа има винаги счетоводно приключване всеки месец и зависи кога ще родя. А в големите аутсорс фирми, все няма кой да те замести, все цялата отговорност и работа е на твоите плещи... Резервен вариант беше майка ми, но тя тъкмо преболедува ковид за втори път, а миналия път имаше не лек пост ковид синдром - болка в мускули, стави, чувство на умора и някак ми е съвестно да я натоваря с каквото и да било в момента. Все пак свекървата не работи, а майка ми да и има син на 11 (брат ми). Та накрая нищо чудно да се окажа сама с бебето. Само се надявам да не изпадна в някаква депресия. Наистина доста стресирано се чувствам, само премислям възможните варианти и чак ми иде да си поплача. Очаквахме и малко финансова помощ, поне за раждането от свекърите, но засега всички са потънали в гробно мълчание. За сега имам от тях само едни нощници за кърмене, които си поръчах за тяхна сметка... А са хора с възможности, абе какво да ви разправям, срам и резил.
А ако останете сами с бебето, за мен по голямо удоволствие няма... Смисъл без майки, свекърви, тетки... Таткото ако успее дори за няколко дни е супер. Много повече се мобилизира човек, стяга се и много по малко вероятно е да изпадаш в депресии, каро знаеш, че няма кой да помага. Иначе някак се отпускаш, че може да поседнеш, че може друг да изкъпе бебето... (мое мнение)
Относно тоалета, със самобръсначка се минавам, не мога да кажа за кола маската... Много чуствително юясто ми е иначе ме е яд, че поне с епилатора да можех да се минавам... Но не мога