НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

   И аз се чудя за детско легло. Уж казват, че е малка, но от вчера два пъти си заклещва крака от външна страна иска да се качва, а още спи с преграда. Ще го мисля това лята и есеннта май ще сменям.
  Иначе излизам само с лятна количка- друго за излизане нямам. Вкъщи има кола за бутане с крачета.

Аз ще отлагам смяната на кошара с легло максимално дълго, но при нас го няма този фактор с катеренето. Въобще не ме е страх, че ще падне, Борко не е такава маймунка.
Случвало се е да иска да влиза в кошарата през деня заедно с играчки и тогава му се получава катеренето като стъпва на тях, но като спи не му давам абсолютно нищо вътре и няма риск. По гредичките се пързаля.

Аз имам чувството, че отглеждам катерица. Качва се на дивана, а от там и на перваза на прозореца. Държи се за дръжката и гледа, като някоя клюкарка.
На слизане, се заиграва с въженцето на външната щора, пуска я и така слиза.
Да ми е жив и здрав, но за минутка не сяда.

Борко го прави същото с перваза и дръжката. Много обича да наблюдава, аз му викам Бухала Наблюдар. Най ми е смешен като чуе боклукчийската кола - първо се изстрелва на вратата на балкона да види близките контейнери, а като приключат с тях - се изстрелва към прозореца в другия край на стаята, за да види като прибират следващите контейнери. Катери се на един фотьоил и от там на перваза. Накрая им пляска за добре свършената работа.

Синът ми го сложихме да спи на единично легло за възрастни с монтирана преграда към него на 2 г. 3 м. Случи се тогава, защото освободи кошарата за сестра си. Освен това, месец преди да родя, си прескачаше без проблем.
Около 2 г. възраст според мен е подходящ момент.
Иначе, може да се махне решетката и да си остане като стандартно легло.
При нас специално водещият мотив за смяна беше раждането на второто дете.
Имам триколка от сина ми, но още не е сглобена. В момента е във вид на колело.
Не ми харесва, че няма голям багажник и функция за сън.
За мен лично триколката е излишно харчене на пари, ама който иска да си купува.
На мен не ми беше по-удобно с нея.

Количка не ползвам от 2-3 месеца. Изключение прави ако ходя сама да пазарувам и то само да сложа нещата в багажника. В квартала излизаме пеша или с кола за бутане с родителски контрол. Сега за празника му взехме тротинетка (85392 в 1 😆). Много й се кефи кара я като баланс колело и едно конче, което ползва в нас. Все още е малък за нея, виждам го, но пък ще й се покефи малко.
Кошарата мисля поне до 2г да я ползвам, но да видим. Последните дни не иска да влиза да спи в нея, но пък си играе в нея (ние сме със тези от плат и съм му отворила ципа). С малко мрънкане все още стават нещата, но пък реве да спи на нашето легло. 🤷♀ (Не е спал на него от зимата). Консултантите по сън препоръчват да се изчака докато детето разбира, че трябва да седи легнало и да спи. Тествах го веднъж с отворен цип - не е готов 🤣🤣 ще чака. Само дето скоро ще стигне лимита на кг на кошарата, но като ги наближи  ще вземем нормално легло.
(Съвсем скоро успя да я прескочи 2 пъти, за моя радост забрави за това си умение)

Нашето мъниче си спи в дървена кошара, долепена до спалнята. Това е най-доброто решение за сън според мен. Хем е с нас, хем е отделно, той е спокоен, а същевременно на мен ми кеф да си го гледам, понякога се бута в мен, но безпроблемно го отмествам, не може да падне, не се буди по цяла нощ /пу-пу/ и се наспиваме прекрасно. Засега мисля да продължим така още около две години, живот и здраве. После, ако има възможност, бих го преместила в друга стая.
Как сте с миенето на зъбите на децата? Нещо не му е много приятно, но и аз не се отказвам. Понякога обаче се налага да пропускам...

    И при мен беше мъка със зъбите,особено с накрайника.  Като видя кака си да си мие зъбите взе новата и четка и почна и тя да я бута в устата. От три месеца си има нейна четка и мие сутрин заедно зъби,кажа ли айде да мие зъбките и е първа кипра до вратата на банята и вика-мий мий

Първият път не ми даде изобщо. Вторият път го взех и само аз си миех зъбите, той гледаше. Още един път така и сега е най-големият фен на миенето на зъби

Моето момиче мрънка и се дърпа при миене на зъбите.
Баткото и той, въпреки че съм му обяснявала 1000 пъти, ги мие колкото да каже, че се мият - по-точно си търка предните четири зъба. И като кажа дай да ти покажа как, той казва "Дай на мен, дай на мен".
С две думи зъбите дори и при по-голямото ми дете не се мият качествено. Важното е, че поне се създават навици..

Благодаря за съветите за зъбите! Ще го инсталирам още довечера да гледа миене на зъби . Добрият пример често има положителен резултат.
Детски канали и филмчета никога не му пускам да гледа нарочно, вярвам, че е вредно .  По принцип вкъщи не гледаме много телевизия, но напоследък се случва да си пусна сутрешните блокове или "Стани богат" и той тогава се заглежда понякога. Татко му пък установи, че му е интересно да гледа тенис . С две думи върл противник съм да му пускам целенасочено телевизия, за да гледа и да се зомбира, но ако ние гледаме нещо, то не изпадам в драма, че поглежда и той.

Фифиана, аз също съм против толкова малки деца да гледат.
Моят син отросна с ТВ, защото баща му все натам го насочваше.
Понастоящем човекът си умира за всякакъв вид екрани. Абсолютна дрога е това.
Аз на малката не пускам.
И аз почти не гледам. Предпочитам тишината.
НО по отношение на екраните не сме на едно мнение вкъщи. Това е проблема.
Синът ми може с часове да реди пъзел, ако е на компютъра, но хартиен не иска да погледне.

Здравейте, момичета ❤
Честит първи юни на нашите ноемврийчета/октомврийчета ! Да са здрави , палави , щури , весели и много игриви 🥳🤗
Имайте прекрасен празник днес 💐

Честит празник на дечицата!
Да са здрави и да имат прекрасно детство!
 

Здравейте, момичета! Има ли нещо ново при вас?
Аз идвам да се похваля, че от една седмица съм на гости на свекитата в Добрич с Борко, а баща му е в София.
Тук животът е доста странен и различен. Очаквах да се отпусна много откъм домакински задължения, но реално пак готвя само аз, пускам пералня и простирам, минавам с прахосмукачка, мия чинии. Същото като вкъщи без чиниите, защото в нас имаме съдомиялна. Свекитата много се радват на Борко (и той на тях), обаче си имат тяхната динамика на ежедневието и успяват да ме отменят по половин час сутрин и вечер - да се изкъпя и да пазарувам или нещо друго.
Въпреки това ми е доста спокойно тук. Днес се чудих защо е така при положение, че въобще не си почивам повече, отколкото като сме си в нас във Варна, а дори по-малко. Отделно със съня е трудно, защото спим в една стая, а сме свикнали в отделни и вечер лягам на пръсти, а да ходя до тоалетната посред нощ дума не може да става.  
Днес като се разхождахме осъзнах, че причината в спокойствието ми не се дължи на баба му и дядо му, а е в града. Не знам как да го обясня, но явно не съм осъзнавала колко напрежение усещам от варненските майки. Тук например, когато Борко се разхожда с ябълка в ръка, а другите деца ядат гризки и солети, на мен ми е приятно, че явно все пак се справям донякъде с храненето. Във Варна ми става кофти, че въобще носим храна на площадката. Тук сме модни икони, ако сме с нови дрехи от Уайкики или Пепко. Когато Борко си играе с паднали сливи и пръчки и се катери на най-високите катерушки, направо се чувствам като супер успешен родител. И т.н.
Знам, че е тъпо да сравнявам и също, че човек не трябва да се успокоява, че не е на дъното. Просто изведнъж осъзнах, че явно имам проблем с чуждото мнение и трябва да работя по въпроса, защото иначе ще изперкам. Реших да споделя просто ей така.

П.С. Борко не е приет в яслена група и ще чакаме да видим какво ще стане на второ класиране. Аз лично малко си отдъхнах, защото май ми се иска да го запишем на частна ясла.