Влюбени ли сте все още в съпруга си?
- Публикувана: 9 ноем. 2006, 12:34 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 15:02 ч.
# 30
9 ноем. 2006, 16:58 ч.
ако питаш за омекването на коленете, за онова потреперване в корема и изчервяването само като си помисля за него - ами да, влюбена съм.
утре стават 14 години от деня, в който ме попита дали искам да му бъда гадже.
Виж целия пост
утре стават 14 години от деня, в който ме попита дали искам да му бъда гадже.
# 31
9 ноем. 2006, 17:37 ч.
Случвало е да се дразним за глупости, да се караме, да се "ръфкаме" след което се гушкаме и мога да кажа - да, влюбена съм си в него и дори повече от влюбена 
Виж целия пост
# 33
9 ноем. 2006, 17:51 ч.
Това ми е втори брак. Явно съм си взела поука от първия и затова сега съм много щастлива! С втория ми съпруг сме вече 3,5 години заедно и с всеки ден ми се струва че все повече се обичаме. Важното е да не бързаш в избора си (аз избързах първия път) и още по-важно мъжът да те обича повече. Пожелавам на всички семейно щастие!!! 
Виж целия пост
# 34
9 ноем. 2006, 18:38 ч.
Онзи ден мярнах нещо за средностатистическата форумка
По темата-не помня докога продължи влюбването,но на мен ми е по-добре така-просто да се обичаме,иначе много страсти,много хормони,много съмнения,изтощават ме просто
Виж целия пост
По темата-не помня докога продължи влюбването,но на мен ми е по-добре така-просто да се обичаме,иначе много страсти,много хормони,много съмнения,изтощават ме просто
# 38
9 ноем. 2006, 19:41 ч.
Не съм отговорила в анкетата,защото 3г. сме заедно и още се обича ме.
Виж целия пост
# 39
9 ноем. 2006, 19:58 ч.
Тази година станаха 11г. откакто сме заедно, а аз все още съм влюбена в него 
Виж целия пост
догодина ще станат 10г. откакто съм влюбена още в него
# 40
9 ноем. 2006, 19:59 ч.
Ние сме заедно от 4 години и половина. Но това треперещо, летящо в облаците влюбване вече не е същото. По-скоро чувството за сигурност, удовлетвореност, че имам Този човек до себе си е това, което ме прави щастлива. Вярно, тръпката започва да ми липсва, но както при всяко нещо: "Едното за сметка на другото". Влюбена - мисля, че не съм, но Обичта е мнооого силна. И между другото, все още не ми е съпруг.
Виж целия пост
# 43
9 ноем. 2006, 20:49 ч.
Ние сме заедно малко повече от три години; при мен тръпката е дори по-силна от началото; още ми се свива стомаха като чуя специфичната мелодия на телефона си, още се изчервявам, когато някой му спомене името; настръхвам като чуя алармата на колата и с трепет чакам да се прибере. При него мисля, че е по-скоро осъзната и дълбока обич вече, отколкото влюбеност, но той по принцип е и по-сдържан откъм показване на емоции. Често ме критикува, че се държа като влюбена тинейджърка, но и в същото време му харесва 
Липсват ми, обаче, някои емоции от началото на връзката ни - тайните целувки в службата и откраднатите пощипвания; галенето на коляното ми под масата на някой служебен банкет; поздравът "добро утро, колежке, как спа"-при положение, че не сме мигнали цяла нощ 
и разни други дреболийки, които правеха връзката ни пикантна, тайна /според нас, а иначе всички бяха забелязали пламъчето в погледите ни/ и само наша си. Отдавна не сме колеги, отдавна живеем заедно без старите емоции, но открихме нови и може би много по-силни и стойностни.
Не можах да реша коя опция да избера и не гласувах
Виж целия пост
Липсват ми, обаче, някои емоции от началото на връзката ни - тайните целувки в службата и откраднатите пощипвания; галенето на коляното ми под масата на някой служебен банкет; поздравът "добро утро, колежке, как спа"-при положение, че не сме мигнали цяла нощ и разни други дреболийки, които правеха връзката ни пикантна, тайна /според нас, а иначе всички бяха забелязали пламъчето в погледите ни/ и само наша си. Отдавна не сме колеги, отдавна живеем заедно без старите емоции, но открихме нови и може би много по-силни и стойностни.Не можах да реша коя опция да избера и не гласувах
Препоръчани теми