ДЕСЕТИ клас 2022/2023

Произведенията за 10 клас са много добре подбрани. Едно от тях ми е скъпо на сърцето, заради успешното ми кандидатстване с него и не само. Изненадва ме, че има деца, които не желаят да четат българка литература от този период. . Въпрос на гледна точка, разбира се, но как успяват да постигнат висок успех, без да четат произведенията?

Миналото лято покрай детето за първи път прочетох "Тютюн" в първоначалната му версия, по мое време се учеше преработена та. Голямо врънкане от негова страна беше и на постановката да ходим, но заради пандемия та пропуснах, после нямаше билети.
Лично мнение е, че си заслужава малко натиск да се прочетат точно тези произведения, изучавани в 10 клас.

Николета още от 3-4 ти клас съм се отказала да я карам да чете задължителната литература. Нямам представа как, но засега няма проблем и това не и пречи да има отлични оценки в училище. Тя чете доста, но няма сила, която да я накара да чете нещо, което не и е интересно.

Наистина, от чисто любопитство попитах, защото не само във форума, а и около мен много деца не четат(или поне така казват) изучаваните произведения и дори откъсите в христоматията, а изкарват отличен успех. За мен това е необяснимо и ми е любопитно как се случва.

Образованието е проформа.
Аз съм безкрайно недоволна от хубавите училища, като  аз съм учила в хубаво, елитно училище, децата и те. Ми. Няма нужда да четеш. Даже ти насаждат отвращение. Освен, че не четат, те и са полуграмотни, по разнообразни причини. Някои например имат затруднения, но се заразява работата със специалист. Липсват учители. Много неща.
Някъде около прогимназия се почва, и в гимназия е пика. Обвинявам паралелното образование и лошите програми. Защото начален етап обичайно е доста силен. Към университета някои поузряват също
 Но прогимназия и гимназия е пълна пародия.
Лично мнение де.

Хепи, напълно споделям мнението ти...Ако допълвам, ще са все негативи...
Никога не съм купувала христоматии, а книгите с произведенията от училище от мое време са в кашони в мазето, не сме ги разбутвали да вадим...Последните години не съм и виждала набора с книга..Дали си чете произведенията дори от учебника - представа нямам, но знам, че недолюбва литературата и добре, че е БЕ да докарва оценки...

Как докарват успех, като не четат? Като слушат внимателно и участват в час.
Моят е писал класно на произведение, което не е чел. Питах как така? Ами толкова го обсъждали в час, че му станало ясно. Естествено, че не е достатъчно,  но и така се случва понякога.

Важно е и да заучил клишетата, които ползва твоята учителка, и си готов

И моята така казва. Не чете, но явно това, което дискутират се е превърнало в такова клише, че назубрят мнения и тези още в час. 🙄

Аз съм се отказала да настоявам да чете. Чете само уроците по разказвателните, защото там трудно става с клишета. 😂 Но и тях чете с мъка. Изобщо не ѝ се учи. Дай ѝ гримове, аутфити, гаджета, приятелки...

Обаче, на родителската среща, след като са ги нахокали целия клас, че са най-слабият в гимназията (среден успех малко над 5 де, все пак не са съвсем безнадеждни), са ги похвалили, че нямат никакви междуличностни проблеми за разлика от други класове, където имат сериозни проблеми, делене на групички, обиди, и т.н. Много сплотени и задружни. А и са най-добре по английски от всички класове.
И да си кажа честно, това ме устройва. По-важно ми е спокойната среда. Знания се придобиват, приятелства трудно се създават. Та не си го слагам на сърце, шестиците са важни, но не са най-важното. ❤️

Имайки възможност да сравя как се учи българска литература и литература на английски по неМОН-ска методика, мога само да кажа, че на английски моето дете има много по-добро разбиране на произведенията, през които минават. Съвсем съзнателно не ползвам "учат". Минават произведенията през личното разбиране на всяко дете. Възприемането на всяко произведение минава през личното разбиране, което не е задължително да бъде в определени фрази и осъзнаване, и да научиш наизуст тезисите на литературните теоретици не те прави разбиращ произведението.
Не знам колко от нас помнят заучените фрази от литературните анализи и как те/дали изобщо промениха усещането и разбирането на прочетеното. За себе си мога да каже, че не (е).
Нямам идея как изкарва оценките. Никога не съм се занимавала с това. Само знам, че не преписва и има доста висока писмена грамотност. Хубавото на системата на оценяване при нея е, че се оценява всичко, а не само някакви контролни. Надявам се, че ще прочете някои от произведенията, които трябва да учат, но когато поиска, за да ги разбере и да ѝ бъдат интересни, а не за оценка.

Звънче, изобщо не те прави разбиращ произведението. Не те прави и познаващ произведението, защото де факто изобщо не си го чел. Но ти изкарва оценките. 🙄

Все си мисля, че ако съм учител по литература няма да мине тоя номер с клишетата и ще разпозная дали са чели произведението, но е факт. Имат оценки, без четене. ☹️

Не точно, но обсъждайки ги в клас, един вид го преразказват и схващат за какво иде реч. Пък после и сами могат да си умотворят, друг е въпроса колко точно.

Всичките "училищни" произведения съм ги чела на зряла възраст. А съм завършила преди почти  30 години.

Снощи гледах история.бг по БНТ. Много ми хареса учителката по история на 127. СУ. Късметлии са учениците там.

И честит най - хубав български празник!

„Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек…”

ЧЕСТИТ 24 МАЙ!

Честито и от мен, на патерица, с едно много хубаво обобщение от фб:
Кристиан Шкварек:
Моите няколко мисли като историк за значението на днешния ден:
Всеки е смъртен. На всеки ще дойде краят. Това важи и за народите.
Единственият начин човек да стане безсмъртен на този свят е да направи нещо, с което да се увековечи. Нещо достатъчно голямо и важно, засягащо толкова много хора и поколения напред, че името му винаги да се споменава.
Същото важи и за народите.
Българите може да сме малък народ - да нямаме населението на Бангладеш. Може да сме бедни - да нямаме стандарта на Сингапур. Може да сме изправени пред демографска криза - да нямаме прираста на Чад или Буркина Фасо. Но българският народ вече е направил нещо толкова значимо, че ще бъде увековечен. Ще присъства в историческите трудове и културното наследство на десетки народи с хиляди години напред. За българите ще се говори и през 45-ти век. Именно заради онова, което празнуваме днес.
През 9-ти век българите превръщат държавата си в повече от военно-племенно образувание. Тя става цивилизационен център, от който новата писменост, просвета и християнска вяра започват да навлизат в редица други народи. Народи като руснаците, румънци и сърбите, които до ден днешен са фундаментално формирани от действията на онзи културен център, който е била България. Онази България, която създава Преславската книжовна школа в същата година, в която Париж е обсаден от викингите, а първият английски владетел Алфред едва успява да превземе Лондон, пак от същите. В "разгара" на най-тъмните векове една държава решава да създава книжовни школи и просвещава народи на хиляди километри от себе си.
Имам дълбоки съмнения в увековечаването на паметта за Буркина Фасо, Чад или дори Сингапур. Но нямам никакви съмнения, че България ще е вечна, дори ако българите някога приключат своя път в историята. Това празнуваме днес - нашата вечност, заплатена с делото на Светите братя, на техните ученици, и на техните покровители в лицето на княз Борис, цар Симеон и тогавашната българска държавност.
Благодарим ви, че ни увековечихте.