Започнах да чета вчера, но направо време не ми стигна да довърша.
МКП, съжалявам, направо не мога да ти опиша колко ме заболя за Ванеска и за теб. Боже, горките! Наистина не знам какво да кажа, само чувствам, но не ми стигат думите... потресена съм. Подкрепям Ванилчето, разбирам те напълно. В такива моменти на човек му трябва да си избие някъде несправедливостта, че това се е случило точно на него. Ако ще ти помогне, потърси им сметка на онези в клуба! Или ги остави да умрат от собствената си смърт /както нашега казвам аз/ и си гушкай сладкото детенце, без чувство за вина и отрицателни емоции. Миличката, миличката - дано бързо да мине и забрави, а и наистина да не е права зъболекарката! Прегръщам ви и двете!
Пинка, честито ти християнче, мила! И аз искам снимки да гледам - няма измъкване!
Смайли, исках първо да поздравя прищъпулника /нали така се казваше? / ви на модния подиум, но после прочетох за кашлицата.. дано все пак да не ви попречи и да ни зарадвате със снимки! Кашлицата и нас ни тормози, дори днес не е на ясла. От събота вечерта вдига нощно време висока температура, а вчера директно ми се прибра с храчките и сополките! След работа ще я водя на лекар, сигурно пак ще й блъснат някой антибиотик... Още нещо имаше за теб. А, за листовките - два дена забравям адреса върху масата, обаче има и още едно място, където има такива. Гошо каза да си въведеш в търсачката двойно търсене КАТ и листовки и излизал някакъв сайт с много интересна абривиатура на КАТ, на латински май. Вътре ги имало. Можело да си проверяваш веднага. Дано ги намериш, пък аз ще гледам утре да не забравя.
Виновни подаръци не съм вкарвала в употреба . Обаче идеята е добра. Засега само в яденето ми се налага да й давам нещо сладко като награда за това, че си изяжда основното.
Да ви се оплача. Нашият татко от неделя вечерта е в София. Може би ще се върне чак утре. Ама не ми се смейте, моля ви! Просто не смея да спомена пред Дилята "тати", че ме е страх да не вземе да го търси и да реве, както си знае. Ние не сме се разделяли за толкова време, откакто заживяхме заедно! Пък детето - направо настръхнах онази вечер посред нощ като каза: тата. Едвам опазвам положението, че ако писне - бедна ми е фантазията откъде ще й извадя татко!