В момента чета ... 74

  • 36 248
  • 745
# 675
Al Georgieva, не съм проверявала, дали вече се намира. Написана е на достъпен език и препраща към връзки извън физиката.
 "В квантовата механика две частици, които взаимодействат една с друга в определен момент - подобно на билярдните топки - ще останат свързани една с друга, но в много по-голяма степен от горния пример: каквото и да се случи с едната от тях, независимо колко далеч са те, то незабавно ще засегне и другата." Това е като описание на любовта.

Ако не я намериш, мога да ти я изпратя, но съм я подчертавала Simple Smile
Виж целия пост
# 676
Чета "Дъщеря на съдбата" на Алиенде. Много е увлекателна, но не предчувствам щастлив финал.
Виж целия пост
# 677
Чета "Дъщеря на съдбата" на Алиенде. Много е увлекателна, но не предчувствам щастлив финал.

“Дъщеря на съдбата” е втора част от трилогия, преди нея е “Къщата на духовете, а третата книга е  “Портрет в сепия”. Това ми бяха първите книги от Алиенде, след тях се пристрастих към нея Blush
В романите на Алиенде надеждата никога не умира…
Виж целия пост
# 678
Аз влизам с питане. Чета по диагонал Вечерята. Купих я я електронен вариант. Стигнах (с голям зор до средата) на четивото, където най -накрая на читателя му става ясно за какво точно иде реч. Стана ми още по- гадно да я чета. Явно ще вървя по диагонала. Питането ми е: От същият автор съм свалила предварителен преглед на 
Вила с басейн, но вече не помня какви бяха отзивите за нея. Малко насоки, ако може, моля!
Виж целия пост
# 679
danilu, зарежи го Кох и не се мъчи повече с него. Казвам от това, че горе-долу от темата знам какво харесваш и четеш, а и си по-нежна душа.
Аз съм чела само Вилата и го харесах като автор, но Вечерята определиха като не толкова брутална.
Виж целия пост
# 680
Благодаря за предложението Tsugumi_
Има я в библиотеката, ще я взема по-нататък
Виж целия пост
# 681
danilu,
Кох на мен ми е пфу… Отвращава ме. Вила с басейн е доста гнусна история.
Виж целия пост
# 682
“Дъщеря на съдбата” е втора част от трилогия, преди нея е “Къщата на духовете, а третата книга е  “Портрет в сепия”.
Къщата на духовете съм я чела отдавна. Наскоро разбрах, че е първа от трилогията, въпреки че не виждам никаква връзка между книгите и май няма значение в какъв ред се четат.
Виж целия пост
# 683
Аз съм фен на Кох Blush
И двете книги ми харесаха без уговорки. Провокативен, циничен, извратен, нетрадиционен автор, харесва ми Blush
Пазя си за по-натам "Уважаеми господин М."
Виж целия пост
# 684
И аз, макар че принципно обичам жизнеутвърждаващите книги, а неговите са точно обратното. Харесва ми начинът на поднасяне на историята, а не самата история. Чела съм само "Вечерята", но непременно ще прочета и "Вила с басейн", за мен е майстор на внушенията.
След мъчението "Мексиканска готика", с удоволствие ще се потопя в хуманния свят на Шмит, след това "Неудобството на вечерта" и "Силата на кучето" по ваши препоръки в темата ❤
Виж целия пост
# 685
Райна, и на мен никак не ми хареса "Мексиканска готика".
С мъка съм ѝ дала 2*.

Ето и мнението ми в ГР:

С големи очаквания подходих към тази книга, но като цяло не ми допадна особено.
Завърших я с голяма мъка и сетни сили.
Бях се настроила да ми хареса много, но явно ми е минало времето за подобни четива на ужаса.  Отегчих се ужасно. Между другото, същото забелязвам и при книгите на Кинг - където има същества и разни фантасмагории, просто вече не е "моето". Разбирам защо "Мексиканска готика" е била номинирана за Книга на 2020 в категория "Ужас" на ГР, но не разбирам защо е спечелила? Загадка ми остават и номинациите ѝ за наградите "Небюла" и "Локус".
Единственото хубаво в тази книга е корицата.
Виж целия пост
# 686
След като прочетох книгата, напълно разбирам защо ревюто ти е такова, то и да иска човек нещо хубаво да напише, ще е трудно. Може би като плюс може да се изтъкне, че историята е леснопроследима и четивна и че главната героиня е симпатична, макар да е лекомислена и твърде нахакана. Все пак явно си има многобройни фенове. И аз не бих дала повече от 2 звездички.
ПП: за да си оправя настроението преди сън, реших само да започна "Десетте деца, които г-жа Мин никога не беше имала" и не можах да я оставя, докато не затворих и последната страница - абсолютно разкошна и човешка книжка, типичен Шмит. Вдъхновена от мъдростта на Конфуций, това е история за истината и нейната относителност, за илюзията, която крепи сърцето. Когато я завърших, спонтанно се сетих за един стих от Недялко:
"Не зная сърцето ти как издържа,
спаси го онази лъжичка лъжа -
онази, която нахално нарежда:
- По три пъти дневно три глътки надежда".
Виж целия пост
# 687
Чета”Животът на Арсениев”от Иван Бунин.
Първата страница ме грабна от раз, както никоя друга книга. От там, та до около 120-130стр. съвсем ме изгуби, беше адски трудна и скучна, почти не помня какво съм прочела. Преводът не ми допада, както и това че има доста руски фрази, на които няма превод. Вече след 130стр. започнах да навлизам в историята и сега не ми се струва хич лоша. Изисква известна доза концентрация.
Виж целия пост
# 688
"Силата на кучето" ме впечатли много, не мога да я оставя, и мисля, че ще е в номинациите ми за Книга на годината. Майсторски профил прави на психопатията и последиците върху психиката на семейството на такъв човек.
Виж целия пост
# 689
danilu, зарежи го Кох и не се мъчи повече с него. Казвам от това, че горе-долу от темата знам какво харесваш и четеш, а и си по-нежна душа.
Аз съм чела само Вилата и го харесах като автор, но Вечерята определиха като не толкова брутална.
Благодаря evencee....
danilu,
Кох на мен ми е пфу… Отвращава ме. Вила с басейн е доста гнусна история.
Hug  благодаря!
Миш, с цялото ми уважение към теб, изборът на вече четвърта книга, предложена от теб, не ми допада. Дори Ирса ми идва в повече ...Досега само Един джентълмен в Москва отговаря на моите вкусове.
Честит 8_ми март на всички:heart:
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия