В момента чета ... 74

  • 42 728
  • 745
# 150
Не съм чела "Глина", а и не ме привлича, но доколкото разбирам, е нещо като подобрена версия на "Живот в скалите", така ли? Ако е така, този тип книги се търсят много напоследък и сигурно затова издателствата им дават предимство.
Виж целия пост
# 151
Не мисля, че двете имат нещо общо, втората спомената не съм я чела и нямам и намерение (попадаха ми откъси, които достатъчно добре ме убедиха да не посягам изобщо към нея дори и от любопитство). По-скоро предполагам, че “Глина” е повествователното представяне на част от думите в “Словник” - нея не съм разглеждала все още, но предполагам, че е ценна като сборен речник на богатството от   думи от различни кътчета на страната , които имаме в наследство, а днес сме забравили че съществуват.
Виж целия пост
# 152
Аха, ясно. Да, нямах предвид, че са буквално свързани, а в един и същи дух - връщане към традициите, миналото, селския живот и т.н. Но май все така не ми представлява интерес.
Виж целия пост
# 153
Речево “Глина” е богата (като на моменти както вече споменах е попрекалила с богатия изказ и се губи смислово фразата), но сюжетно е слаба книга- има нелош замисъл, но е останал недоразвит и към края твърде наивно и приказно донаписан.
Виж целия пост
# 154
Освен всичко, останах неприятно изненадана от едно сравнение, което ми прозвуча като плагиатство.
Преди години Йордан Радичков каза при едно награждаване / "Икар" или "Аскеер" не помня/, че се чуства като бучка захар в кофа вода. В "Глина" виждам следното:"... и почувства, че се разтваря в нея като щипка сол в стовна вода". Може и да си го е измислила сама, да не е чувала изказването на Радичков, а не е и съвсем същото, но остави у мен неприятно впечатление.
Виж целия пост
# 155
Аха, ясно. Да, нямах предвид, че са буквално свързани, а в един и същи дух - връщане към традициите, миналото, селския живот и т.н. Но май все така не ми представлява интерес.
Историята, разказана в "Глина", е вариация на темата за вграждането на любимата в името на общото благо, засегната е още темата за баенето и лекуването с народните методи, има и преплетени любовни истории - нищо уникално и ново, интерпретация на известната на всички ни легенда. Но книгата е написана много четивно, леко и на мен ми беше особено приятна. На фона на надутите и префърцунени напъни на съвременните ни писатели, в контраст с грубия език, пошлостта и псувните, направо е откритие и заслужава да бъде отличена. Много ми похвалиха Радостина Ангелова и мисля да прочета нещо нейно, когато пак ми дойде желание да чета български писател.
Довърших си "Литературен обяд" - сборник с разкази от ирландската писателка Ейлиш ни Гуивна, много приятни, интересни, леки за четене, макар че засягат и доста тежки теми. Интересното е, че се споменава България - в един разказ само бегло, във връзка с това, че героят от историята е превеждал Вазов и в още един, където действието изцяло се развива в едно облеюдяващо се селце с циганска махала.
Това, което не ми хареса, е ревюто на корицата - ако разчиташ на него да те ориентира за стила и темите, може изобщо да не поискаш да я отвориш. Например едни такива хвърлени реплики като "ксенофобията като мизогинност" и "нежеланите новородени момиченца" - твърде тенденциозно и пресилено, няма такова нещо никъде и нищо не внушава подобно отношение.
Разказите са различни, несвързани помежду си, с изключение на два от тях и показват различни части от живота на ирладеца в различни времена - повече виждам човешкото и ежедневното, отколкото политическото и историческото, както се опитва да ни насочи ревюто от корицата. Няма ксенофобия, още по-малко пък мизогиния, единствено темата за расизма е засегата леко и то по отношение на ирландските цигани в един разказ и нашето отношение към българските цигани в друг. Препоръчвам.
Виж целия пост
# 156
Попаднах на чудесни отзиви за “ Ангелски данък”, Ирен Леви, някой тук има ли впечатление също?
А относно съвременните български автори- не толкова популярна, но много интересно, увлекателно и забавно разказваща е Изабела Шопова, има само три книги, всичките ми харесаха (и една творба, наречена самоучител - само това не съм чела),
Виж целия пост
# 157
fenyx , имам я, но не съм я чела още.


Прочетох "Зулейха отваря очи". Имам я на хартия, изядох я през телефона.
Една тъжна за мен история, от камбанарията на моя светоглед, ежедневие, мечти. Наблюдава се едно прераждане на душата, но неносещо пълно щастие. Историята се нижи като приказка на някак "пропилян" живот. Можеше да е другояче, можеше да има повече "пълно" щастие, но изборът, избора на непознаващият истинската свобода, а свикнал на "окови", подчинение и умряло аз... Книга, която може би не мога да оценя напълно, не бих и препоръчала /не защото е лоша, а защото просто те потапя, без да даде възможност да изплуваш/.
Виж целия пост
# 158
Аз ли нещо съм бъгната но съм тотално разочарована от Вечерята. Едва едва стигнах до "основното" . Такива хаотични мисли чета,че не мога да повярвам как всички сте очаровани от Кох. Та до тук почти 100 страници и нищо смислено. Дано започне нещо да се случва защото съм безкрайно оттегчена.

А дано!
Виж целия пост
# 159
CoCo Milk, аз съм така с Казуо Ишигуро. След всички хвалби прочетох "Никога не ме оставяй" и почти загинах от скука. Реших да му дам втори шанс, все пак сума награди е спечелил и днес започнах "Клара и слънцето". В началото съм, но нищо не се случва. Дано не си остана отново с чакането.
П.П. Харесвам Кох.
Виж целия пост
# 160
Може би с "Клара и Слънцето" е по-възможно да бъде харесан Ишигуро, но основната идея не е нова - в "Двестагодишният човек" е развита темата за човечността, която може да прояви един робот. За мен е прекрасна книга, дано да ти хареса, Иве.
Виж целия пост
# 161
Прочетох още няколко книги от Жапризо: “Капан за Пепеляшка”, “Любимецът на жените” и “Убийствено лято”.
Остава ми още една, която ще изчака. Предпочитанивта ми остават към “Купето на мъртъвците” и “Дамата с колата”. Много добър френски стил.

Благодаря за споделеното!
Чела съм Дамата с оръжие и очила в автомобил  ( не знам как точно се превежда името на бг)" Купето  на смъртните" го намерих и ще го прочета като свърша текущата книга.

Е тя е от Беларус, точно така членуват, макар да говореше добре български.

Това е тичен проблем на хора с руски украински белоруски. Там няма членуване и на бг  те членуват самозабвенно където трябва и не трябва. А така е защото е трудно за следене и разбиране. Аз лично подхождам към това с разбиране.
Виж целия пост
# 162
Чета "Стъклени крила", благодаря на съфорумката за препоръката, харесва ми.
Виж целия пост
# 163
Започнах “Никой не знае за нас”,хаотично за заспиване,и останах с приятно чувство,че съм попаднала на нещо интересно.Но след няколко минути усетих,че темата ще е тежка,и докато се усетя,вече бях толкова увлечена в историята и съпричастна на героинята,че да оставя книгата,беше равносилно да оставя героинята в труден момент,и продължих да чета,и няма заспиване,и в края на първа част си поплаках и така…
Виж целия пост
# 164
Според мен темата в "Клара и Слънцето" не е за човечността, която един изкуствен интелект може да изпитва. И силно се надявам това да не е идеята на много автори. Проблемът стои отдавна и се разглежда и в много документална литература. В противен случай, писателите ще са слуги на кауза, която не е добра за човечеството. За мен книгата беше по-скоро тревожен разказ за настоящето (не го разглеждам като бъдеще). Не виждам нищо обнадеждаващо в разказа за Клара, нямам нужда да ме успокояват, чв роботът може да е като хората, още повече, че случаят е изключение и не можем да живеем, разчитайки на изключителното. В човешкия живот са важни стандартните тенденции.
 Считам и че самата книга е излишно протяжна и наивна.
Спомням си, че имаше конкуренция за Наградата Нобел с Мураками, който вече изпусна момента да я вземе, а и не е достатъчно политкоректен за целта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия