Кралски работи и клюки - февруари 2022

Саамите са коренно население на северната част на Скандинавския полуостров, известна още като Лапландия. Те наброяват от 75 000 до 100 000 души. Саапми, областта, обитавана от тази общност, включва територии на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия. Традиционно саамите се прехранват с лов, риболов и животновъдство, и по-специално отглеждане на северни елени.
Националният ден саамите се празнува всяка година в деня, в който шведските и норвежките саами са се обединили и провели първия си конгрес през 1917г. в Тронхайм, Норвегия.

Отдаването на почит на краля в Уестминстърската зала в Уестминстърския дворец привлече огромни тълпи.




На първия ден, 12 февруари 1952 г., близо 80 000 души преминаха покрай катафалката. Мнозина чакаха на опашки през цялата нощ. Преди разсъмване, онези, които нямаха одеяла, тъпчеха с крака по мразовитата настилка, за да се стоплят.

Първоначално е планирано да затворят вратите в 22:00 часа, но тълпата e толкова голяма, че затворят вратите на северния изход след последните опечалени в 2 часа през нощта.

За 3 дни, около 300 000 души отдадоха почит на краля.

Два дни по-късно, в една облачна и мъглива сутрин, кортеж, дълъг една миля, тръгва от Уестминстърската зала за гара Падингтън.

В карета, зад ковчега са Кралицата, Кралицата-майка, принцеса Маргарет и принцеса Ан, всички в черно, а зад тях пеша вървят четирима херцози – на Единбург, на Глостър, на Уиндзор и на Кент.

Артилерийските залпове в Хайд Парк и в Тауър са 56. Биг Бен удари 56 пъти, по един за всяка година от живота на краля.


Въпреки че крал Джордж VI е болен, смъртта му през февруари 1952 г. е голям шок. Намира го неговият камериер, когато му носи сутрешната чаша чай, го намери. Кралят умира в съня си.

Не може да има повече изненадан от внезапната смърт на краля от най-голямата му дъщеря. В продължение на 5 години крият болестта му от принцеса Елизабет и нейния съпруг.

На 6 февруари 1952 г., Елизабет и Филип са на държавна вечеря в Кения, като част от обиколката на Британската общност. Новината за смъртта на баща й е телеграфирана до Правителствената сграда в Найроби следващата сутрин.



Има закъснение поради проблеми при декодирането на съобщението (кодовата книга е заключена в сейф и не успяват да открият ключа).  Новината е съобщена първо на Филип.

Кралицата не се срива и не показва силна емоция, а се извини на хората за проваленото посещението в Кения.



Уинстън Чърчил все още беше в леглото, когато му донесят новините от двореца. „Когато отидох в спалнята на министър-председателя“, пише секретарят му Jock Colville, „той седеше сам с насълзени очи, гледаше в една точка и не четеше нито официалните си документи, нито вестниците. Не бях осъзнавал колко много означава кралят за него.“

„Опитах се да го развеселя, като му казах колко добре ще се разбира с новата кралица, но всичко, което той успя да каже, бе, че не я познава и че тя е само едно дете.“






Всъщност Чърчил е бил виждал Елизабет, когато тя е била само на 2 годинки. През 1928 г., след посещение в Балморал, той казва на съпругата си Клементин, че принцесата има „характер“ с „авторитет … изумителен за едно бебе“.


Докато Кралицата и Филип летят обратно за Лондон, Елизабет получава радио съобщение от Кралицата-майка: „Мисля и се моля за теб … Мама.“


Докато дърводелците в Сандрингам изработват ковчег от дъб от имението, кината и театрите са затворени, програмите на BBC са отменени, обществените и спортните мероприятия са отложени, а знамената са свалени наполовина.

В продължение на трите дни официален траур мъжете са помолени да носят черни ленти на ръкавите и черни вратовръзки. През 50-те години на миналия век, на смъртта на монарха се гледа като на силно сътресение за политическата и социалната структура.


Джордж VI е на трона в изключително време за британската история. Оставайки в Лондон по време на Лондонския Блиц, той стана живият символ на решителността на страната да победи нацизма.

Заради това той и семейството му, които лесно биха могли да избягат в убежище в Канада, печелят всеобщо уважение.


Научена да поставя дълга преди всичко, Кралицата решена да не отстъпва от стандартите, определени от баща й и от неговия баща, Джордж V, преди него.


На летището, младата кралица е посрещната от Чърчил и група тайни съветници в черни костюми.




На първия си Тайен съвет тя направи своята Декларация за възкачване на трона, решена да следва примера на баща си за служба и преданост.

В предаване за нацията преди коронацията си, тя призова хората: „Молете се за мен. Молете се Бог да ми даде мъдрост и сила да изпълня тържествените обещания, които ще дам“.



Дни след смъртта на Джордж VI, докато Великобритания тъне в дълбока финансова криза, кабинетът намира време да обсъди датата на коронацията. След шест години война и силно задлъжнялата Великобритания, „има общо съгласие, че коронацията не трябва да бъде тази година.“

Това е годината на съдия-изпълнителите; вероятно самата Корона е заложена.


Чърчил решава коронацията да е следващата година.



През юни 1952 г., официалното обявление, в което датата на датата на коронацията е определена за 2 юни 1953 г., е подписана от Кралицата и публикувана публично.

42-ма членове на Тайния съвет са назначени в Комитета за коронацията. Планирано е Архиепископът на Кентърбъри и Архиепископът на Йорк да присъстват от името на Църквата на Англия. Висшите правителствени служители също имат право да присъстват заедно с говорители на опозиционните партии.


Проблем, който трябва да бъде обсъден, е херцогът на Уиндзор. Той присъства на погребението на по-малкия си брат сам (без Уолис Симпсън), като отсяда при майка си, Мери Тек, Marlborough House – на него покана за Бъкингамския дворец не му е изпратена.


Всички са съгласни, че Едуард VIII не трябва да получи покана за коронацията.

Въпросът е дали той ще приеме решението. Никой не се съмняваше, че той може просто да се появи. Разменените писма обаче им дават увереност, че той няма да постави племенницата си в неудобно положение и ще се придържа към официалната линия.


Когато Би Би Си предлага да излъчи Коронацията по телевизията, официалната реакция е враждебна. Съветниците на Кралицата предупреждават за „непоносимо напрежение“ и че „никоя грешка никога няма да може да бъде поправена“. Ако ще има телевизионно отразяване, то трябва да бъде ограничено до шествието към и на излизане от Абатството.

На Камарата на общините Чърчил казlа: „Би било неподходящо цялата церемония, не само в нейните светски, но и в нейните религиозни и духовни аспекти, да бъде представена така, сякаш е театрално представление.“



Какво мисли херцогът на Единбург по въпроса?

Като модернизатор, от него може да се очаква да подкрепи инициативата. Той се въздържа, защото няма друг избор, освен да застане на страната на Кралицата, която се опасява да не бъде изложена в този най-важен момент от живота си пред всевиждащите камери. Несъмнено той се занимаваше с нежно убеждаване.

Камарата на общините научава за промяната на мнението на Чърчил в края на октомври. Премиерът обещава, че камерите по никакъв начин няма да отнемат от „най-голямата морална сериозност“ на повода.