Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа...през февруари

Здравейте. Добрева съм.
Минавам само да ви кажа, че днес абсолютно сама заведох малката си, красива Сиска, на годишен технически преглед.
Ще кажете, голяма работа, но ако ме познавахте и знаехте откога и как карам, направо ще ви се издигна в очите.
Всичко започна миналата година, когато продадохме всичко в София и се отправихме на това невероятно приключение, наречено Живот на село.
Аз книжка може и да имам от 9 години, но точно от толкова и не съм шофирала, и честно казано, в София, никога не съм имала и амбицията да го правя.
Колко ми се е молил Добрев ако знаете, ма колко ми се е молил: ма, моля те, мило, дай поне веднъж аз да изпия една ракия с баща ти като им идем на гости, пък ти да караш после до вкъщи!!
Не, викам. Никога. С тате ракия пия само аз!
И така, години наред само се возя и пия ракия с тате аз, а Добрев само шофира ли, шофира.
Добре, обаче идвайки на село осъзнах, че без шофиране няма да може и че ще ни трябва и втора кола. Вальо работи по обекти, колата му трябва, ща не ща, ще трябва да се науча.
И започна моето мъчно учене. Първо на колата на Добрев.
Голяма грешка. То един голям кораб, един странен съединител, една такава.. мъжка му работа.
И трябва да ви кажа, че моят мъж е най-спокойният, уравновесен и мил човек на света.
А сега си го представете в 27-мия момент в който аз не мога да тръгна, колата подскача, гасне, светка, пищи и абсолютно всички лампи по таблото светят като коледна елха, той е позеленял, аз се смея като идиот, и накрая изчислихме, че по-добре да ми вземем една малка количка на старо да си се уча на нея и да я троша, отколкото да платим евентуален ремонт на Шкодата му и евентуално Вальо да ме убие.
След няколко дни станах аз горд собственик на една малка Сиска, понаучих се да карам, поошлайфах се аз, но всяко едно нещо свързано с тоя автомобил ми е страшна мъка.
Аз имам три висши образования. А най-голямата гордост в живота ми беше, когато оня ден сама успях да си сипя препарат за чистачките. Представете си го само.
Та, пърпорейки вече смело измежду селата в региона, наскоро ме спира полиция.
Леле, само удар дето не получих от кеф!
Свалих прозореца, даже не изслушах какво ми казва човекът, ма съм се ухилила до ушите, пък му викам, ето, господин полицай, документите. Ето книжката. Ето застраховката. И аптечка имам. Багажника да отворя ли? Знам че там е и резервната гума, така съм чувала. И продължавам да каканижа, не спирам, човекът ме гледа странно, а аз не млъквам:
-Ма не можете да си представите колко се вълнувам, господин полицай! Вие сте ми първият!! Никога не са ме спирали преди. С какво още да помогна? Да присветна с фаровете, ето и габаритите работят!
И като започна да се смее тоя човек, вика на колегите си, чухте ли, аз съм първият на дамата!!
И после пак смях, и всички се смеят, кво толкова смешно казах, не знам, и после той се обръща към мен и вика- изключително ми е приятно да ви бъда първият, госпожо Добрева, обещавам да бъда нежен!!
Ми първият път никога не се забравя, от мен да знаете. Много нежен беше, наистина.
Та, отивам днес до Албена на гтп.
Дойде човекът, погледна ме, вика айде, мойто момиче, влизай и качвай колата на канала.
Бе гледам го аз едно такова странно, запалих една цигара и викам, мисля че тук ще имаме проблем. Не мисля, че мога да го направя.
Що, вика ми той?
Много ми е притеснено, казвам му, ръцете ми треперят, корема ми се е свил, чувствам се толкова ужасена, все едно съм на гинекологичен преглед!
Да ви казвам ли, че почти падна от смях тоя човек в канала, ей така както си стоеше прав, изведнъж се търкаляше по пода.
Аз пак си викам, кво пък толкова смешно нещо казах и почти съм повърнала от притеснение, той цвили и вика:
-Леле, ма така си е!! Как не съм се сетил досега! Аз съм гинеколог бе, автомобилен гинеколог.
Качвай я, вика, и не се лигави, да видим за смяна ли е тампона на тая госпожица!!
И пак, хаха, та хаха.
Голям зор видях, но беше много приятно и това първо изживяване.
Въобще, идването ни на село промени много неща в живота ни, само в положителен аспект!
Аз се научих да шофирам, а Добрев вече спокойно може да пие по една ракия като ходим някъде.
Само плюсове на село, казвам ви!!
И ви уверявам, че това са съвсем истински истории. За жалост! 🙂
Пс. Допълвам се за да ви кажа, че и първо птп преживях преди няколко месеца.
Какво да ви кажа, хора, какво... Освен, че само аз мога да ида на пазар в съседното село, на връщане да помахам на полицаите на отбивката, и на паркиране пред вкъщи вместо спирачка да натисна газ и да се "паркирам" с моята Сиска в "задницата" на Добрев пред смаяния му поглед, и да сляза напикала се от смях от колата, и на предложението му да пишем двустранен протокол, да му предложа 5 лева за щетите и да забравим за инцидента.
Юхуууу, преживях първото си ПТП, хора. Ударих изотзадзе собствения си мъж!!
Пс. Имам ГО.Имам каско. Имам и оправдание. Както винаги. Но от смях, гледайки физиономията на Добрев, не мога да си го спомня!!
Пс. Ще му мине. Ще му мине, скоро, да, хах!