ДЕКЕМВРИйчето вече се усмихва и си гука, още малко и пролет на вратата ще почука (Тема 2)

Много онлайн обучения и консултанти са се появили 🙂 С големите нямаше такива неща 🙂
 Дано са полезни.
Аз си използвам за информация Гугъл търсачката и книги, събрала съм цял рафт за детско възпитание и психология. Трябва да попълня  библиотеката с нещо за по -големи, защото бебето ми се вижда много лесно за гледане, в сравнение с големите, които вече имат характер и разни истории и драми с приятели ...

Моят педиатър каза - синята книжка от здравна каса, а картона от книжарницата. Все още нито едното нямам, добре че подсещате. Час за първи ваксини и консултация имам след 2 седмици. Ще е към 3 месеца тогава, не ми се иска по рано да слагаме ваксини.

И ние ще слагаме първи ваксини като навърши 3 месеца, на предната консултация ни ги отложи заради килограмите на детето, нямаше още 5 кг, а и заради Ковид вълната и рефлукса. От днес не давам прахчета Фамотидин. Поръчах, но гастрото каза При нужда. Сега останахме на сироп, мляко и изправена позиция след хранене, плюс повдигнат матрак. Снощи го свалихме малко, че се свлича ужасно и спи със свити крачета. Слава Богу тази нощ нямаше проблеми. Но отново спа неспокойно. Не знам вече какво е това чудо, бълнува ли, сънува ли, тука от 5-6 вечери е ужас. Уж спи дълго, а аз съм все недоспала.

Момичета, ушите на бебетата ви, прегъват ли се като спят? На Алекс са доста меки, и мисля, че от прегъването вече са настрани.

Dee, много хубаво казано за кърменето/АМ и нормалното раждане/секцио.👏

При нас да си призная кърменето си е мъка от началото. Няма да навлизам в детайли, но за мен изобщо не е онова романтично нещо, което си представях. Нито е лесно, нито съм на 100% убедена, че е по-добро. За по-лесно също не съм сигурна, че е. Понякога АМ ми се струва толкова по-лесно, по-предсказуемо..Не знам и доколко кърмата ми съдържа всички необходими минерали, витамини, въглехидрати, мазнини и пр. при положение, че ядем меса с незнаен произход, зеленчуци, отглеждани незнайно как и т.н.

Аз самата съм от децата, отгледани с кисело мляко. Майка ми ме е кърмила само 1 месец и оттам нататък съм била на кисело мляко. Да чукам на дърво, но никога не съм боледувала сериозно и като дете, и сега.

Имам приятелка, кърмила 11 месеца със съсипанк нерви от това. Тя ми каза, че дъщеря ѝ боледува много по-често от децата на нейни приятелки, които не са кърмили и един ден.

Едит: Любимите ми въпроси са "Имаш ли достатъчно кърма? " и "Да не би да плаче, защото е гладна?" 😩

Също и "Да не би да не ти е хранителна кърмата? "...
При мен също на моменти е някакъв ад това кърмене. В началото ревах всеки божи ден от болки и се заричах, че минавам на АМ, след това се напаснахме някак, но пък нямам свободата да си планирам деня, понеже може да яде и през час. От две седмици е абсолютна борба да го нахраня, извива се и реве. Не съм го водила на гастро и по този повод си мисля, че трябва вече, защото забелязвам и слуз в изпражненията. Та ако има момичета от Бургас и може да ми препоръчате гастроентеролог ще съм благодарна.

Деница, едната ни девойка има слуз, понякога много, а е с прекрасен стомах и храносмилателна система. Педито каза да даваме инфакол точно заради слузта и е супер момичето.
И аз чух много за кърменето. Ама стига ли ти за двете, ама ти какво си се подготвила да ги кърмиш като може да нямаш кърма, двете едновременно няма как да кърмиш. Ми не знам дали стигаше, но ми беше достатъчно мъжът ми да ме пита през няколко дни "дали пък не са гладни", въпреки че си качваха грамчетата и гастрото каза, че повръщат от прехранване, което пък уж казват, че с кърма е невъзможно. Започнах да се съмнявам в себе си и понеже категорично отказвах варианта с цеденето исках да минат на ам. Е да, ама вече няколко седмици цедя и са на смесено хранене. Мразя го, но имам кърма и не искам да се отказвам от нея. Не мога да изцедя достатъчно и за двете за всяко хранене и се започна с погледите тип "аз казах ли ти". Ми хубу, ама консултантите казват, че помпата не може да изцеди това, което може да изяде бебето. А момите си искат гърда. Онзи ден малкото злодейче много изкиселя на шишето и я сложих на гърда. Мирна веднага, но после като я сложих в слинга не спря да ме мляска и да си бие главата в мен. Как да обясня на децата, че предпочитаме да виждаме, че са се наяли. Гадно, не гадно, това е.... Радвам се, че те няма да го помнят, а когато стане време да ме разпитват, ще са достатъчно големи, че да разберат. Иначе ми е голямо удоволствие да ги гушна и да ги кърмя. Особено едната е като пиявица, като я сложа и така всмуква все едно цигане изгубено петаче.
Не мога да не си похваля детето. Злодейчето, с което от вчера се боря със заспиването и отказва категорично биба преди около 40 мин заспа за точно 5мин само с биба, която леко потупвам. Малко изкиселя в началото, шътках и галих 1мин, после само с бибата. Ако ще да разваля магията, невероятна ми е, много се гордея с нея и няма как да не я похваля.

Да си призная, аз от самото начало не бях много мотивирана да кърмя. Четях от книгите за тънкостите, но усещах, че ще го правя, само защото трябва. След 9 месеца лишения и ограничения исках най-сетне да хапвам, каквото си искам, но уви.
В болницата също се демотивирах - не успяваше да захапе добре, плачеше силно и аз тогава давах АМ, което ни оставяха, макар и с пълни гърди. Видях колко по-лесно е с него. После вкъщи карахме на кърмене с протектори, които трябваше да придържам с пръсти... и траеше по половин-един час. Когато едвам се разбуждах през нощта, ММ ми казваше "Ти си спи, аз ще й направя мляко" и дори той предлагаше да минем само на него. Но ми беше някак съвестно. В един момент захапа без протектори и успях да усетя романтиката на занятието, но ме е страх от рефлукса. Отделно, както казва Рошличка, няма как да предадем всички необходими полезни вещества чрез храната си. Аз загубих доста апетит и не се храня пълноценно, по-спокойно ми е като знам, че ги приема с АМ. Не съм се отказала все още, давам от време на време по малко, заради имунните функции на кърмата, пък ще видим..

Фейри, много ти се радвам на описанията, злодейче и пиявичка 😀❤️❤️

Бихте ли препоръчали гастро в София, имате ли отзиви?

Аз съм си кърмила първото дете 3 месеца, а второто изобщо не съм го кърмила и то по мое желание.
Също не разбирам това гледане с превъзходство на кърмещите към некърмещите.
А пък деца, които имат вече зъби и нагъват пържоли вече, все още да им се тика гърдата, съвсем не го разбирам.
При нас уж се успокоят нещата, оставя го една вечер с баща му, за да се наспя и всичко отива по дяволите.Той на всяко мрънкане ходи да му прави мляко и детето се натоварва, на другия ден не иска да яде, след това пък не иска да спи нощем, защото е гладно и изобщоооо....

Да си призная малко време кърмих, събрано около 25 дни. Много ми беше съвестно и още ми е. Още в родилно ми беше трудно и не получих подкрепа от ММ вкъщи. Знам, че каквото съм могла съм направила. Никой няма право да съди избора ми за това, че давам АМ. Исках да родя нормално, родих. Никога няма да обсъдя избора на майка решила да роди със секцио или решила да храни с АМ.

Аз кърмих 20 дни с големиии мъки,да си призная дойде ми трудно,въпреки че имах голямо желание.Също така родих и секцио по препоръка на АГ пак въпреки голямото ми желание за нормално.
Честно казано пет пари не давам кой ме съди или не,но ако някой си мисли че да родиш секцио е много по лесно от нормалното раждане е в голяма заблуда.
Пропуснах да кажа че един ден ако имам 2ро дете,въпреки че се съмнявам,че този ММ много ме ядосва и не заслужава не бих кърмила и 20 дни.

Да се влюча и аз, защото това са двата най-чести въпроса,които получавам(ти естествено ли роди и кърмиш ли ) и взима малко да ми писва вече.Айде от по-близки хора разбирам ама другите не знам какво ги интересува.Аз родих естествено.Момичето,с което бяхме в една стая беше секцио и ми беше много тъжно като я гледах как се мъчи да стане след това и как я боли.Не знам защо масово мнението е,че секциото не боли.
Що се отнася до кърменето много исках да кърмя,но не ми се получиха нещата.Бях толкова объркана като се прибрах в къщи с малкото бебче,не знаех за какво по-напред да мисля.Кърмих около месец и минахме на АМ,но се чувствам виновна въпреки,че знам че не трябва.Особено ми е гадно като ме попитат и кажа,че не кърмя и почват едни погледи,все едно съм единствената на света, която дава АМ.Както и да е решила съм,че вече изобщо няма да обръщам внимание на такива хора

Аз исках да родя секцио по мой избор. В последствие де наложи задължително да бъде така, заради проблема на бебето. Ако ще и още 10 деца да имам, пак бих ги родила така. Кой каквото иска да ми говори за естественото раждане, за някакви силни връзки ако ти дадат бебето веднага, за контакта кожа в кожа… Аз съм родена естествено, но преди 30 години не са давали бебето веднага независимо как раждаш, пък с майка ми имаме уникално силно връзка, въпреки че ме е видяла след доста часове. За кърменето - аз се изцеждах в началото с надежда да си запазя кърмата и да има за бебчо като се оправи. Е, не се получи, няма да ви обеснявам какъв ад е било да чакам с часове по болниците за информация, да не мога да се изцедя навреме, болките и т.н. Отне ми време, защото първоначално отказвах, но се радвам че си я спрях, то беше някакъв ад за мен

Аз и двете ми деца ги родих секцио, но имам и естествено раждане преди това.
За мен нямаше друг вариант освен секцио и честно казано съжалявам.
Исках да си ги родя нормално, въпреки физическата и душевна болка от първото ми раждане.
Бях късметлийка, че бързо се възстанових след операциите.
Но аз имам висок праг на болка. Само да не ме схване врата нещо, че тогава оревавам света
Мъжът ми това ми се чуди - как може да понасям толкова болка (при естественото раждане повръщах от болка и вдигнах темперарура чак и той беше с мен и ме виждаше как се мъча и колко ме боли), а преди дни ме схвана врата и той докато ме размачкваше аз пъшках и офках все едно не знам какво ми прави

И аз не разбирам защо хората често си мислят, че секциото не боли... Сякаш майката-героиня трябва като по филмите да напъва и пищи. Еми, и аз бях със секцио поради липса на разкритие... И на мен кърменето не ми се получи и се наложи с помпата.
И още един въпрос, за детските. Има ли увеличение на максималния доход при кандидатстване за тях? В края на декември бях питала и изискването беше до 510 лв на член от семейството ...