Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво се има предвид под „силни връзки“ с моята родина?
Как мога да насроча среща за интервю за виза?
Какви документи са необходими за интервю за виза в САЩ?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво се има предвид под „силни връзки“ с моята родина?
-
Как мога да насроча среща за интервю за виза?
-
Какви документи са необходими за интервю за виза в САЩ?
Необходимите документи за интервю за виза в САЩ включват потвърждение на подадения формуляр, снимки в специфичен формат, платена такса чрез Pay.gov, валиден паспорт, потвърждение на записано интервю и други документи според конкретната ситуация. Важно е да предоставите всички необходими документи, за да улесните процеса на интервюиране.
-
Какви са изискванията за деца по време на интервю за виза в САЩ?
-
Как мога да се регистрирам за ускорено интервю за виза в САЩ?
)) Все пак значи мога да го взема със себе си телефона 
Хората бяха успели да се снимат, на студента му дадоха да се яви на интервю с условието да си плати таксата, ако бъде одобрен. Часът ми за интервю беше от 10, в 10 без 20 бях на входа на посолството и започна да се проявява леко напрежение от това, че не бях сигурен какво точно трябва да правя и къде трябва да отида. Още веднъж, няма от какво да се притеснявате, служителите в посолството от консули до охраната са изключително коректни и любезни. На входа като отидете (актуално към днешна дата) охраната ще ви насочи към най-лявото гише, където ще прегледат паспорта ви и сертификата ви за ваксинация, след което ще ви дадат една синя лента и ще ви помолят да изключите напълно мобилния си телефон. След което ще трябва да застанете на средната врата на входа на посолството, където охраната ще пуска по 2-3 човека като взима синята лента, която са ви дали на предишното гише. Като влезете в помещението, ще трябва да преминете стандартна летищна проверка( да извадите всичко от джобовете си, да предадете изключения си мобилен телефон и ако имате раница също трябва да мине през скенера), вие също преминавате скенера, след което ще може да вземете целия си багаж *без мобилния си телефон, който остава там, дават ви едно номерче метално с големината на монета от два лева, с което да си вземете телефона на излизане. След като преминете през тази сграда преминавате през доста приятно изглеждащ двор и стигате до сградата, където се случва магията, други сгради и входове няма, няма къде да се объркате. След което ви съветвам да се въоражите с огромно търпение, днес имаше към 70 човека кандидатстващи за виза. В тази сграда първо ще минете на проверка на документите, където трябва да предоставите всички документи, които ще искате консулът да прегледа. Не си носете оригинали на нотариални актове и каквито и да е допълнителни оригинали на документи, няма да ги вземат, оригинални документи просто не взимат, защото всички тези документи остават при тях. На мен ми взеха confirmation-а на DS-160, паспорта, снимката и confirmation-а за записания час на интервю. Останах с два документа в себе си, които служителят каза, че не ги взимат - ваксинационния ми сертификат и бележката за платената такса за интервю. След което ви моли да седнете и да изчакате да ви извикат на друго гише, където ще снемат отпечатъците ви. Там дойде и срещата ми с най-свежия и готин служител в администрация, когото изобщо съм срещал. Като викаше хората поименно за снемане на отпечатъци обясняваше на всеки един като на малоумен какво точно трябва да направи, с широка усмивка, питаше те как е денят ти и ти пожелаваше успех. Пускаше и майтапи с хората , които имаха чувство за хумор и не се бяха вцепенили. Дезинфикцираш си ръцете, забърсваш се с домакинска хартия, която той ти дава, слагаш четирите пръста на лявата ръка на устройството, после и четирите на дясната, накрая слагаш и двата палеца един до друг, с още по-широка усмивка ти пожелава хубав ден и успех на интервюто. След което идва сюблимният момент, моментът на самото интервю. Има хора, които минават за буквално 1 минута, има и такива, с които разговарят и по 10тина минути. От какво зависи, не знам. Хората, които отиваха при приятел, роднина, директно ги питаха за тях и какъв им е статуса в щатите. След което следваха стандартни въпроси като колко време мислите да останете, какво работите, от колко време и хоп заветните думи "Визата ви е одобрена". Също така езика, на който протича самото интервю мисля, че те го определят от човека срещу тях. Имаше дядо и внуче, с внучето говориха на английски, с дядото се опитаха, питаха го за професия на английски, човекът и бъкел английски не знаеше, консулът премина на български, дадоха им визи. Няма да ви лъжа, при мен напрежението се вдигаше с всяко интервю, което минаваше и колкото повече чаках своя ред. Отделно си бях втълпил, че единият от двамата работещи консули е лошият (малко като проверяващите на изпити в университета, знаеш при кого уж се минава по-лесно или поне така се заблуждаваш). Реших така, защото само той отказа на 3ма човека визи, не чух разговорите им само видях, че им връща паспортите (двойка майка и син, и един младеж). Отделно от това, при него интервюто протичаше една идея по-бавно отколкото при другата служителка. Дойде и моят ред , "лошият" консул ме извика при него на гишето и аз започнах да проклинам пустия си късмет. Говоря английски от над 15 години и имам самочувствие, че нивото ми е изключително добро (колкото и нескромно да звучи), говоря го и на работа, под напрежение, с англоговорящи клиенти, на които основно трябва да обяснявам защо нещо по софтуера ни се е счупило, при положение, че понякога дори и аз не знам какво е станало. Както и да е, буквално си бял глътнал граматиката. Консулът ме позрави, пита ме как съм, отговорих му, че съм добре, благодарих му и го питах как е той. Отвърна ми, че и той е добре, след което ме помоли да му разкажа малко повече за плануваното пътуване. Разказах му, че съм планувал първоначално пътуване за 3 седмици да посетя Вашингтон, Ню Йорк, Бостън и Маями с цел гледане на забележителности, но след това съм решил да го смаля на 2 седмици. Той се пошегува, че това е доста път след което ме попита защо съм решил да намаля планувания си престой там. Отговорих му директно, че нямам достатъчно отпуска (предварително бях решил, че няма да им казвам, че нямам проблем да работя дистанционно дори и за по-дълъг период от време, за да не си помислят, сега този като може и да работи тука си е потенциален емигрант). Той отново се разсмя и ми каза разбирам. След което ме попита какво работя, от колко време, харесвам ли това което правя, имам ли някакви роднини и приятели в Америка, имам ли някакви роднини и приятели в България, на което аз се изсмях и му казах разбира се. Попита ме и дали това, което съм учил в университета има нещо общо с работата ми. Усещах, че интервюто отива към приключване когато той ме застреля с още един елементарен въпрос имаш ли братя и сестри (siblings), при което както си бях възвърнал увереността и английският и те отново си заминаха, повторих въпроса му и докато той ми кимаше утвърдително му отговорих, че имам 1 брат. Записа си нещо, усмихна се и каза, честито ще подготвя документите ти и до една седмица визата ще е готова и ми пожела хубав ден. С огромно облекчение и чувство на гордост му благодарих и му пожелах и аз хубав ден. Взех си телефона от охраната от предишното помещение и в 11 и 15 бях приключил. Съветвам ви наистина да подготвите внимателно документите си и поне 2-3 пъти да проверите дали сте отпечатали всичко правилно и дали носите всичко, най-малкото дори да не ви създаде допълнителен проблем, то ще ви спести време в чакане. Имаше хора, които бяха от 8 часа в посолството, но минаха след мен, защото бяха забравили нещо от задължителните документи. Също така имаше хора, които бяха отпечатали DS-160 формуляра, а не confirmation page-а на DS-160. Дори и на тях позволиха да се яват на интервю с условието всичко по DS-160 формуляра им да е попълнено коректно.
