Нормално ли е родител да натяква на детето си, че го е издържал?

  • 14 917
  • 61
# 15
"Натякването" явно е породено от нещо. Едва ли родителите са се присетили да му говорят за тези неща в рекламната пауза между ските и биатлона.
Виж целия пост
# 16
Не трябва да се счита за нормално това натякване, но е станало нормално и даже се счита за успешен метод на възпитание. Някак с гордост се произнася "Докато те храня/докато си в тази къща.... ще учиш/ще се прибираш навреме (примерно)". Чувала съм го много пъти да го казват на различни мои приятели или те са ми го споделяли.
На мене ми казваха, че живея като на хотел. Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Има всякакви луди хора, които смятат, че най-много са дали и направили за децата си и трябва да се натяква.
Баща ми казваше винаги как с брат ми го чакаме да умре, за да продадем апартамента. А не сме хаймани, нито пари сме им искали, нито сме живели с тях до късна възраст.

Онзи ден се хваля на майка ми, че съм записала магистратура. Тя даже не запомни какво. Не знае и какво работя. Пък се чуваме, виждаме…
Виж целия пост
# 18
Понякога се получава точно това - порасналото дете не поема никакви отговорност и у дома. Прибира се и заварва наготвено, изпрано, изчистено и подредено, сметките платени... Прилича си на хотел, само дето за хотел си плащаме. Аз не съм расла презадоволена и от дете имах задържания у дома, ценях това, което имам. Децата ми отказват да изпълняват елементарни задължения като да си приберат играчките и дрехите, че и отговарят "ти го направи". Същевременно синковецът е адски настоятелен като иска нещо, непрекъснато иска, никога не му е достатъчно, а ако не получи каквото иска следва бурен гняв, макар и за кратко. Говорим за първокласник, не за пубер. Не ценят и не пазят това, което имат. Не знам аз ли греша или е от поколението това, ама не ми харесва да смятат, че всички са им длъжни, а те не държат нищо на никого. Не ми е жал за парите и усилията, което влагам за развитието им, за шансовете, което им давам. Ще ми е много мъчно обаче, ако усилията ми отидат на вятъра.
Виж целия пост
# 19
Не е нормално натякването. Гадна манипулация е, защото до някакъв етап родителят е наистина в по-силна позиция. Неговата роля е детето да стане самостоятелен и отговорен човек. Аз също живеех като на хотел до 19. Нищо друго не се искаше от мен, освен да уча добре. На 19 излетях от гнездото. Макар че майка ми ме щадеше и не ми даваше домашни задължения, се научих да правя абсолютно всичко сама. На 20 заминах много, ама много далеч и буквално животът ме научи на всичко. За мен е много важно да умееш да “пуснеш” детето си. Моите родители са все още здрави ( слава Богу), но и със съпругът ми сме обсъждали, че ако някой от родителите ни има нужда от гледане и помощ на старини, няма да се поколебаем и за миг. И не виждам нищо странно в това.
Виж целия пост
# 20
Майка ми ходеше на работа на пълен работен ден.  Повечето домакинска работа оставаше за почивните дни, така че се включва да й помогна. Не може иначе. След като купиха апартамента, тя оставаше извънредно на работа, работеше по 10-12 часа физически труд в цех. Не си представям някога дори и като дете да живея като на хотел без елементарни задължения. Аз също съм работила на 12-часови смени и ми е било много трудно, но децата бяха малки и повече от това да не си разхвърлят стаята от тях не съм очаквала. Имат елементарното задължение да не разхвърлят дрехи и играчки из цялото жилище, да хвърлят от време на време боклука и да почистят на котката, която е взета заради тях и по тяхно настояване. Първи и пети клас са. Като минимум очаквам да не ме третират като слугиня и детегледачка едновременно. Ама може и аз да съм в грешка, знам ли.
Виж целия пост
# 21
Аз също не разхвърлях, миех чинии, минавах с прахосмукачка и забърсвах прах. Но никога не е било поставено като задължително изискване, просто помагах, защото исках. Имах една приятелка, майка ѝ щеше да я ругае, ако не е пуснала прахосмукачката един ден.
Виж целия пост
# 22
На мен също не са ми го възлагали като задължение. Започнах да чистя аз, още 1-2 клас, защото една съученичка ми дойде на гости и успя да счупи една брава, на врата, която не се затваряше (вътрешна стая). Даде идея да я залепим с тиксо. Няколко месеца по-късно една братовчедка овърша у дома  и като видя бравата изтича да докладва на майка. Нашите много се смяха как се лепи метал с тиксо. Но аз продължих да чистя, вече си бях поела този ангажимент. Около 10-11 годишна взех от майка гладенето, защото на нея й ставаше тежко на ютията, особено лятото - масата, на която гладеше беше пред западен прозорец. В един момент, въпреки че инициативата първоначално беше моя се възприе като мой ангажимент/ задължение. Баща ми чистеше печката, хвърляше боклука и пазаруваше, майка переше и готвеше. Сега ми е болно, че децата не ценят нито времето, нито труда ми, а в същото време непрекъснато искат нещо от мен. И да, осиновени са и сякаш си мислят, че всички са им длъжни за нещо. Ама никой за нищо не им е длъжен. Да, аз имам своите задължения към тях като майка, но това не включва, извинете, безплатен хотел. В едно семейство трябва да има грижа един за друг и някакво разпределение на отговорностите.
Виж целия пост
# 23
Съгласна съм, че трябва да вършиш някаква работа и да помагаш на родителите си, щом живееш с тях. В никакъв случай не живея на хотел. Чистя, готвя, пера си дрехите понякога на ръце. Общо взето помагам. Но баща ми е ужасен. Изправя се на главата ми и все ми дава нареждания как да свърша определена работа. Еее, често ми писва и прекратявам всякаква работа, която съм започнала. Един път рязах лук и той ми висеше на главата ми и направо крещеше на ушите ми, че не се реже така лук. Порязах се. И се ядосах. Баща ми никога не харесвал това, което сготвя. Когато сме сами с майка ми, й помагам много.
Виж целия пост
# 24
Да такова отношение е ужасно. Моята майка също много е критикувала, ако не правя нещо като нея. Един ден й казах, че в кухнята е тясно за две жени.
Виж целия пост
# 25
Никога не съм живяла като на хотел. С брат ми си имахме своите задължения. Понеже родителите ни работеха на пълен работен ден и вкъщи се чистеше през уикенда от нас децата се очакваше да пуснем прахосмукачка и да оберем праха. От 6-7 годишни нашата стая си я подреждахме сами, прибирахме си дрехите от простора, през седмицата миехме чиниите си от обяда. Когато сме били на село при баба дори сами си перяхме чорапите и бельото, защото там нямаше пералня. Мисля, че така е правилно, учи децата на отговорност и самостоятелност. Никога не ми е тежало, но и родителите ни са много любвеобилни и не са ни се карали за щяло и нещяло.

Също така никога не ни се е натяквало, че с нещо сме длъжни на нашите. Родителите ми винаги са смятали за тяхно задължение да ни издържат докато се изучим и започнем работа, и да ни помогнат с покупка на жилище. Съответно аз се чувстам задължена на тях, защото оценявам какво са ми дали.
Виж целия пост
# 26
Майка ми ходеше на работа на пълен работен ден.  Повечето домакинска работа оставаше за почивните дни, така че се включва да й помогна. Не може иначе. След като купиха апартамента, тя оставаше извънредно на работа, работеше по 10-12 часа физически труд в цех. Не си представям някога дори и като дете да живея като на хотел без елементарни задължения. Аз също съм работила на 12-часови смени и ми е било много трудно, но децата бяха малки и повече от това да не си разхвърлят стаята от тях не съм очаквала. Имат елементарното задължение да не разхвърлят дрехи и играчки из цялото жилище, да хвърлят от време на време боклука и да почистят на котката, която е взета заради тях и по тяхно настояване. Първи и пети клас са. Като минимум очаквам да не ме третират като слугиня и детегледачка едновременно. Ама може и аз да съм в грешка, знам ли.
Майка ти си има причина поне . Жената работи по 10-12 часа и това че и помагаш в рамките на нормалното разбира се е много добре ! Но тук говоря за жена , която не работи , не изкарва пари и чака на готово от детето си , а то още не е завършило даже.. Та това дете занапред как ще , ще гледа в село къщата и разходите или ще си гледа образованието или личностното развитие ?..😕
Виж целия пост
# 27
Без да се знае цялата история коментарите няма как да са напълно обективни и коректни за ситуацията.
Какво се очаква точно от въпросното дете? На каква възраст е то? Майката на каква възраст е, в какво здравословно състояние? Има много подробности, което са спестени в първи пост.
Не е хубаво родителят да натяква на детето какво му е дал. Добре е и детето след определена възраст да не чака на родител, а да помага с домакинската работа или разходите, ако вече работи и живеят заедно.
Виж целия пост
# 28
Не,не е нормално.
Задължение на родителите е да издържат детето си.
Без значение дали са го създали или са го осиновили.
Отглеждането на дете е отговорност.

Обаче знам,че има един закон според който децата също са отговорни за възрастните си родители тогава,когато те не могат да се грижат сами за себе си.
Виж целия пост
# 29
Е, то е общо питането. Ясно е, че различните хора възприемат една и съща ситуация по различен начин. На по-изнервените семейства или на тези, които финансово им е по-трудно, им се струва нормално децата да се включват да работят вкъщи или извън дома.
Има и родители, които натякват, че ако щЕ семки да продава, но безплатно не може да живее и да разчита за всичко. Натякват, натякват, но когато 17-годишният тийнейджър им заяви, че заминава за 3 месеца на морето да работи като сервитьор, скачат и също така яростно се противят: "Аз сервитьори и общи работници не съм отглеждал!"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия