Кукувам си сама в къщи, Димана е на първата си самостоятелна екскурзия с преспиване, а Момчо да не остане по-назад е на екскурзия с преспиване в баба си, за първи път сам 
и понеже не могат да ми излязат от главата, си правя равносметка за всичко, което са ми дали те и всичко, което се е променило в мен заради тях. Та ще се опитам да го синтезирам.
Те ме научиха, да съм търпелива и спокойна, без тях нямаше да знам, че всико се случва когато му дойде времето, без значение как ни се иска на нас.
Научиха ме, че не е страшно и трудно да си показваш емоциите, преди бях склонна да показвам повече отрицателните си емоции, а положителните да си скатавам в себе си, от тях разбрах, че обратното е доста по-приятно и пълноценно.
Научиха ме, да не се опитвам да изглеждам възрастна и зряла, а да продължавам да се радвам на всичко, което ни заобикаля, ако ги нямаше тях, може би отдавна щях да съм забравила, че има залези, че един мравуняк е нещо, което може да бъде съзерцавано със часове, че хвърления във водата камък прави наистина страхотни кръгове и тн., и тн.
Научиха ме да изслушвам, да се опитвам да разбера какво иска да ми каже човекът срещу мен и да уважавам мнението му.
Научиха ме да анализирам детайлите, а не просто да ги приемам като даденост, да откривам отново нещата които съм научила някога и да ми звучат отново вълнуващо и необикновено.
Научиха ме, че мога да правя страхотни фигурки с пластелин, ако ги нямаше тях, надали щях да се захвана да правя такива
, също че мога да измислям приказки, игри, смешки и тн.
Със сигурност има още стотици неща, които научих от тях
А вие, какво научихте от вашите деца ?
Виж целия пост
и понеже не могат да ми излязат от главата, си правя равносметка за всичко, което са ми дали те и всичко, което се е променило в мен заради тях. Та ще се опитам да го синтезирам.Те ме научиха, да съм търпелива и спокойна, без тях нямаше да знам, че всико се случва когато му дойде времето, без значение как ни се иска на нас.
Научиха ме, че не е страшно и трудно да си показваш емоциите, преди бях склонна да показвам повече отрицателните си емоции, а положителните да си скатавам в себе си, от тях разбрах, че обратното е доста по-приятно и пълноценно.
Научиха ме, да не се опитвам да изглеждам възрастна и зряла, а да продължавам да се радвам на всичко, което ни заобикаля, ако ги нямаше тях, може би отдавна щях да съм забравила, че има залези, че един мравуняк е нещо, което може да бъде съзерцавано със часове, че хвърления във водата камък прави наистина страхотни кръгове и тн., и тн.
Научиха ме да изслушвам, да се опитвам да разбера какво иска да ми каже човекът срещу мен и да уважавам мнението му.
Научиха ме да анализирам детайлите, а не просто да ги приемам като даденост, да откривам отново нещата които съм научила някога и да ми звучат отново вълнуващо и необикновено.
Научиха ме, че мога да правя страхотни фигурки с пластелин, ако ги нямаше тях, надали щях да се захвана да правя такива
, също че мога да измислям приказки, игри, смешки и тн.Със сигурност има още стотици неща, които научих от тях
А вие, какво научихте от вашите деца ?
).
. Май наистина съм настроена илософски тази вечер, отплеснах се от собствената си тема 
