Как спестявате в ежедневието?

Е то 5ст да рециклиращ бутилка в другия край на града и да изхабиш две туби нафта в задръстването до там, е много заслужаващо се ..
Да сложат навсякъде такива автомати, вместо безсмислените жълти, сини и не знам какви сбирщайн-боклук казани и може и да им се получи повече ..

Съгласна съм с Духи.
След като два сака с празни пластмасови шишета стояха месец на терасата,  чакащи да имаме път към лидл....ги хвърлих оня ден, защото път нямахме натам.

А, то ако не е достъпно няма смисъл и няма кой да се занимава... На всака крачка трябва да има къде.

Сутрин, като разхождам кучето, виждам клошари да събират от кошовете празни шишета и кенчета. За тях сигурно става, ама то там лев-два-пет за някое патронче да си вземат. Нищо общо нито с екологията, нито със спестяването.
Имитации на дейности само. И то дори в Пловдив това са си инициативи частни - има в Лидъл и Кауфланд, но на 2-3 места в целия град. Абсурдно маркиране само на намерения.
Да, сигурно е инвестиция такава машина, ама сумати програми пускат на общините по зелени сделки и какво ли не - ей така по една-две в квартал да има.. не да разправят тоя боклук не тук, ама оня по график, ама третия си го оправяйте сами...

Баш имитация на дейност е. Като всичко в държавата....

Аз си мъкна в колата бутилките, като знам, че има опция да ги предам и ми е съвестно да ги хвърля в общия боклук. Тази година събрах и бутилките, докато бяхме на морето, оказа се, че за 5-6 дни сме генерирали 40-50 броя, ми не можах да ги хвърля, донесох си ги. Добре, че домашните ми угаждат на лудостите.

Представям си по влака да ги помъкна

Честно казано, виждайки цялата мизерия, която сътворяваме, хич не ми е смешно. Все пак, идват поколения и след нас, бива нещо да им оставим. Я ресурс, я малко природа. Да подчертая, че изобщо не се праскам да съм най-голямата еколожка. Просто ми се иска да полагаме поне минимални усилия, а не, след нас и потоп.

И аз си нося в колата по 5-6 празни бутилки да ги изхвърля разделно Понякога седят със седмици и месеци, понеже в София обикновено ходим пеша.
Това са тези, които сме изпили по време на пътуване, от самата ваканция ги изхвърляме на място (там, където почиваме, има разделни кофи).

Спестявам от фризьор и маникюр:
Аз съм с много светло руса коса и от както фризьорката ми вдигна цените и иска 80лв за боядисване на корен, започнах да си купувам професионална боя от Златна рибка и да карам майка ми да ми боядисва косата... така процедурата ми излиза 26лв и е много по-забавно когато сме двете вкъщи, хем прекарване време заедно и пием кафе, хем спестявам пари! И от скоро спрях да ходя на маникюр. Купих си професионалните гел лакове на Kodi (много лесно се работи с тях),  база, обезмаслител, електрическа пила и UV лампа. Вярно, че се поохарчих доста за тези консумативи, но в дългосрочен план ще спестя доста пари, имайки предвид, че маникюра и педикюра ми бяха на 3-4 седмици по 105лв...

Добре, а тези дутилки как ги предавате? Смачкани или както са си? Че ако са както са си ще заемат много място.

Кенчета и бутилките трябва да са цели, не смачкани.

Цели ги искат...

М, значи за мен тая опция отпада, защото за 2 лв ваучер трябват 40 бутилки. Тия 40 бутилки така както са си няма как да ги замъкна, защото се придвижвам с тротинетка из града.

Няколко правила има в моето семейство:
1. Парите ги държа аз! Мъжът ми е с много широки пръсти и ако го пратя за хляб, се връща с три торби глупости.
2. Джънк у дома не влиза! Лятото само сладолед в големи опаковки.
3. Никога не пазаруваме на гладен стомах и винаги и само по списък.
4. Ако има промоция на нещо, задължително се купува по много. У дома и кухненският ъгъл става на ракла и отдолу е пълно с буркани нахут, брашно, макарони, ориз , кафе ... Шампоани, душ гелове и перилни препарати.
5. Периодично се ходи на един пазар на който се продават гореизброените, но турски. Особено битовата химия им е хем по- евтина, хем по- качествена. Периодично пълня багажника на колата. Олио например трета година не ми се налага да купувам. То пък е в раклата под дивана в хола 😂 И захар.
6. Отглеждам 99% от зеленчуците и плодовете които консумираме, както и яйца. Чарът да живееш на село.
7. Цялото лято правя зимнини, каквото се сетите - от всичко което имам в двора, плодове и зеленчуци. Буркани рядко купувам, приятели граждани ми събират и пращат с кашони по Еконт.
Направила съм си лична готварска книга с менюта за месеци на ред - закуски, обяди, вечери, десерти. Всичко е пресметнато и знам всяка седмица какво ми трябва, но пазарувам на месец. Реално само месо и кашкавал.
Масло и кисело мляко пак аз правя.
8. Хляб правя аз, два пъти седмично по два селски хляба.
9. За сметки и храна харчим само от доходите на мъжа ми. Моите се спестяват. С моите се правят ремонти , купуват неща за дома, дърва за огрев и всичко нужно за градината. Но пак успявам да пестя.
10. Синовете ми помагат с част от парите които работят почасово ( един на 18 и един на 23). Гимназистът си плаща сам уроците.
11. Имаме две коли, много пестеливи на дизел. Едната е семейната голяма. Другата е моята малка, която събира двама и някоя друга чанта, но от село до града е идеална.
12. Всичко е напълно застраховано, къща, коли, ние.
13. Като типичен козирог водя дневник на приходите и разходите ни.
14. Допълвам - на фризьор ходим само за подстригване. Аз не се боядисвам, рядко тонирам с шампоан с цвят, не ходя на маникюр. Дрехите за село са от Пепко, тоест - ефтинджос. За училище, за из града - имаме , купила съм скъпи, качествени, а не еднодневки. И се носят дълго. Но когато се приберем , се преобличаме с домашни удобни. Така и с обувките. Аз по принцип съм от рядката порода жени, които мразят да ходят по магазините, а в МОЛ стъпвам само за кино от дъжд на вятър.