Как спестявате в ежедневието?

Относно работещите пълнолетни деца. Дъщеря ми от миналата година живее отделно от нас. Това лято поиска да се прибере тук и да работи, за да спести максимално и да изкара спокойно учебната година. Много ясно, че няма да й вземам пари за наем и сметки, нито за храна, напротив- така и аз спестявам, после 9 месеца няма да имам никакви разходи по нея, сама си плаща сметките и всичко необходимо. Но ако живееше и учеше тук, нещата щяха да са по различен начин, определено, и тя го знае. Пълнолетен, работещ, но живеещ с родителите си- ще плаща някаква част от разходите.

Аз ще искам пари от синовете си  след време ако работят и живеят с нас. Според мен трябва да се научат, и да свикнат да отделят пари за общите семейни нужди. Мъже са, един ден сами ще трябва семейства да издържат. Знам, че е индивидуално, но имам няколко примера как млади момчета/мъже тотално неподготвени за семеен живот сякаш не си даваха сметка, че хладилника някой го пълни, а и тоалетната хартия някой я купува... Говоря за млади мъже, които се ожениха за мои приятелки и се оказаха тотално неподготвени за финансовия ангажимент към семейството. Момчета от добри семейства, възпитани и обгрижвани, но сякаш неподготвени за сериозността във финансов аспект. Все едно все ще има някой друг да се погрижи я да плати тока, я половината ипотека и т.н.

Това последното си е така, за съжаление, това не е услуга към "децата". Не говоря за наем, това ми идва прекалено ако е в дома където са израсли. Но и да са като на гости, при положение че работят, също не е баш нормално. Има такива които осъзнават какъв жест им правят родителите им, но има и доста които са като гореописаните - свикнали са че каквото си изкарат им е за джобни само, да не говорим за нещата вкъщи как изобщо не умеят да си правят сметката, камо ли за някаква спестовност да говорим, като сме в тая тема.

По принцип работещи "деца" не би трябвало да са в дома на родителите си. Ако са там без да има някакви особени причини, това е една голяма червена лампа. Дъщеря ми живя в апартамента ми преди да се омъжи, но не ми е идвало на ум да й вземам наем. После й го дарих. Можело е да й го продам и да спестя, ама късно прочетох тази тема, късно.

Колко пък да ми е червена лампата. Имаш апартамент, даряваш. Аз живея под наем, колко трябва да съм зле да изгоня детето и то да живее под наем, ама само и само да е отделно...

Не виждам причина децата ми да не са у дома, единият ще завърши гимназия, последна година е. Но работа си има, плаша ди частните уроци , другото си е за него. Иска шофьорски курсове, кола - да работи и да си спести. Против съм да правя такива подаръци, дори да имам възможност. Големият е на 23 - работи и също учи, в съседният град ( понеже ние сме на село). Защо трябва да е на квартира, като може да е у дома? Пести, защото иска да направи ремонт на една постройка в двора и да я превърне в малка къща. Но това не пречи да пазарува периодично, да помага със сметките и т.н Живял е сам в чужбина, знам че може да се оправи и сам, но нашата помощ е поне наем да не плаща. Аз съм много за момчетата да работят и да знаят, че трябва да помогнат в домакинството, а не да са завършени егоисти. После снахите ми да не пишат във Семейни отношения, как мъжът им с нищо не помага. За сметка на това жилища няма да им подаря, въпреки че ще мога. На мен нищо не ми е дал даром, сами с мъжа ми сме постигнали всичко. И ако един мъж не може да си осигури жилище, не говори добре за него. А малкият много вероятно да се изнесе от нас още на 19 и да работи и учи далеч. Нека при мен създаде навици.

Аз живях при родителите си доста след като завърших. От София съм и завърших задочно в София, не ми се налагаше да пътувам. Започнах работа веднага след гимназията. Не виждах смисъл да давам пари за наеми и/или да живея със съквартиранти вместо да инвестирам тези пари в дома на родителите си и да им помагам. Плащах част от сметките, пазарувах, всички електроуреди, налични и към момента, аз съм ги купила. И така докато не си купих свое жилище. Сега с ипотеката ми е доста по-трудно да помагам на родителите си в мащаба, в който го правех преди.

И за да съм по темата, пестя като:

Аз съм от София, следвала съм в София, а и след като започнах да работя си живях с нашите. Изнесох се след сватбата. И от това съм спестила доста пари. Впрочем тогава това беше масово, нямаше го този порив да си зорлем под наем. После, с малки изключения, никога не сме имали лична кола. И спестявах и инвестирах колкото мога, а не харчех до дупка. Всичко това на куп ни позволи да започнем брачния си път със солидни сметки в банката. И после пак не сме харчили всичко, а само част от доходите си. За мен това е тайната - време + непрекъснато инвестиране.

И аз съм живяла с родителите когато бях студентка.  От София съм, от какъв зор да плащам наем. Освен това имам голям проблем да живея с други хора в споделено жилище.

Основно пазарувам на намаления - дрехи, обувки, козметика и препарати за дома. От храна, ток, вода не пестя. Както и от козметик и фризьор. Иначе маникюра си го правя сама и се боядисвам сама. Ние сме двама и половина, не пазарувам големи количества, предимно готвя, само през лятото излизаме по-често и се храним навън. Докато работех, всеки месец си отделях определена сума в друга сметка, които основно ползвахме за почивки, непредвидени разходи и за черни дни както се казва. Сега съм по майчинство и не мога да спестявам, но пък гледам да пазарувам изгодно. Магазини като Джъмбо и Айко ги избягвам, винаги се прибирам с някоя глупост от там. Като цяло гледам да пазарувам он лайн, само каквото ми трябва и си следя сайтовете за по-ниска цена. От както не обикалям моловете да пия кафета и да се мотая си спестих доста пари.
Не обичам и крайностите - само за да спестя да си купя евтини маратонки например, които я ме изкарат месец я не, или пък да си купя за 300лв, като мога да си купя прилични за 100лв,също не ми е окей.

Здравейте, интересувам се дали някой е запознат с японската система за планиране на финансите Какейбо, както и дали в България може да се намери повече литература на български, както и книга Какейбо за водене на финансите. Ако някой е запознат да сподели , може и на лс да ми пише, темата ме интересува.
Аз лично съм забелязала, че когато си записвам, макар и не подробно и планирам в кой ден от седмицата какво да купя, а не всичко наведнъж, съм по-въздържана и си правя по-добре сметките.
Когато се опитвам да планирам за по-дълъг период, като е ли задължително ми се случва нещо да ми "глътне" голяма част от финансите. За сега планирам за 1 седмица само.

Аз преди водех бюджет всеки месец
Всъщност и сега го правя
Повечето приходи и разходи са постоянни, не виждам какво толкова би могло да ме изненада.

Изненадите са например като непредвиден ремонт, здравен проблем и всяко нещо възникнало внезапно. Не е задължително да е нещо неприятно. Може да е например непредвиден уикенд извън града, дори в чужбина.
Така че е редно и някакъв буфер да има за подобни случаи. Там ми куцат на мен нещата и се опитвам да си изградя правилна система.

За кое в кой ден да се купи не правя планове, но често пранирам какво ще купувам в рамките на седмицата. Даже често не за календарна седмица, а примерно от четвъртък до четвъртък, когато се сменят брошурите на  магазините от които пазарувам най-често. Говоря за такъв тип покупки, разбира се, все пак за ежедневното спестяване става дума.
От там нататък, дали ще са в един ден или което когато сваря, стига да го имам нещото когато ми трябва, няма значение. Не пазарувам за голяма пълна къща, така че и от пазаруване всеки ден нямам смисъл и сметка, веднъж на няколко дни ми е и въпреки че съм пешеходец, и нося каквото съм купила, пак ми е достатъчно.
То всъщност често това ми е "спирачката" в супермаркета. Даже не вземам количка, а слагам нещата в една голяма пазарска торба с която поначало си нося покупките. Ако не се побират в нея или тежат много още в магазина, значи ще са ми много и да ги занеса до вкъщи Такова носене също напомня да не се купуват излишни неща. Ненавиждам да изхвърлям храна и както пазарувам и готвя само за себе си, ми е важно да не купувам прекалено много продукти.

Относно изненади - писала съм и друг път, може би пак тук. Това че си правя и имам бюджет не значи че изненади ми го събарят. Напротив, точно това че имам бюджет ми позволява да си направя сметката така, че да имам средства да посрещам и изненади. Планират се редовните и ежедневни разходи, и то се планират така че да остава извън тях някакво количество пари. Те вече отиват за каквото трябва  - за буфер, за спестяване, за покриване на заем или друго. Ако нещо остане непохарчено от предвиденото в бюджета - също там отива.
Но бюджет и буфер си помагат едно на друго, не се изключват взаимно.

Ами аз имах и графа "непредвидени" с 200-500 лв там. Или колкото си прецените.
За лекарства или зъболекар по принцип си имам бюджет.