Как спестявате в ежедневието?

Всичко изброено говори не само за добро разпределяне на бюджета, но и за доста високи доходи.
Освен солиден наем, режийни, скъпо лечение и всеки друг предвиден и непредвиден разход за тези 20 години, вие сте отделяли горе долу на месец, колкото би ви била вноската за жилище. Даже предвид инфлацията, повече от вноска сте заделяли.
Сметнете сега заделяната сума + разходите за наема, за колко по кратко време щяхте да придобиете собствения дом, та било то и да платите лихви. (Понякога инфлацията повишава цената на имотите по бързо, отколкото лихвата оскъпява кредита).

Когато човек има толкова високи доходи, че може да си позволи солиден наем и пестене със завидна скорост е добре, но повечето в България не са толкова добре заплатени.

Ние бяхме със съвсем малка вноска по кредита , две деца и две заплати. Но никога не ни стигаха парите. А съм водила сериозен бюджет, всичко сметнато до левче.

Имахме солиден доход докато мъжът ми не се разболя. Иронията е, че започнах да пестя след това за жилище. А парите за лечение ги имах спестени от преди да се запозная с него. Той докато работеше ми даваше за поддръжка на домакинството, с другото изплащаше къщата в САЩ. Сега , тук няма да напиша доходи ни, но не са минимални, но не са и големи. Да кажем средни. И с пестене се получава. Примерно наемите винаги ги предплащахме за година напред и имахме уговорка с хазяите да ни правят месец отстъпка. Това, че бяхме предплатили, когато мъжът ми претърпя инцидент, всъщност спаси положението. Аз веднага започнах работа, макар и не високо платена и с нея плащах частната градина на детето, а от спестяванията живеехме. И така 2 години докато си стъпим на краката.

Моя приятелка се опари доста така с кредит за жилище, който теглиха с мъжа й, а в последствие се разведоха и тоя ми ти мъж поиска от нея да му плати парите, които бил плащал до тогава по тоя кредит, нищо че в жилището освен нея живят и двете им деца. При положение, че той беше човекът със стабилен доход при тях, а нейния беше нисък и не се задържаше много на една работа, стана много грозна картинка и все още й е трудно да плаща ипотеката плюс всички останали разходи.

Не е точно така. Чудеса не може, но с пестене и среден доход и у нас могат да се постигнат много неща, не сме толкова окаяни, колкото се изкарваме. Стига, да не дава Господ, човек да може да работи и няма големи извънредни разходи за здраве или друго. Понякога хора, които не са го виждали или нямат навик да пестят, не вярват. Не знам за размера на дохода и наема на Доня Дафина, говоря и по-общо, виждала съм лично и други примери еднакво платени и уж в еднакво положение хора да се оправят различно с парите. Тук във форума също потребителка, друга, не ДДЧ, е разказвала, че има навик да пести и някои хора не и вярват, че всичко спестено и вложено е от заплата. Ако правилно си спомням.

Аз не виждам логика да плащам 20г наем и да пестя за жилище. Щом мога да си позволя такива месечни разходи, бих си взела ипотечен за по-кратък период и по-голяма вноска и не бих живяла под наем. В този вариант един път изплащам на хазяина имота и събирам за свой.
Няма файда от наема в никакъв случай.

Аз признавам, нямам навика да отделям сума за пестене.
Ако ми падне някаква голяма сума, отделно от бюджета, мога да я отделя и да не мисля за нея даже.
Но да отделям специална малка сума от заплата примерно - не мога.

Доходите ми рядко са позволявали да заделям твърдо и кой знае колко всеки месец, съответно не винаги съм успявала. Но обикновено въпреки бюджета (който гледам да не ми е на съвсем затегнат каиш, ако може), не винаги похарчвам всичко - къде нещо съм купила по-евтино, къде нещо съм решила да пропусна, абе случва се и да останат от предвидените за харчене пари. Те отиват в резерв винаги, заедно с постъпления които не са ми от редовните всеки месец. Някой бонус, на предишна работа съм имала и 13та заплата която пак се заделяше винаги. Майка ми например има навик за рожден ден и за имен ден да ми даде някаква сума пари с които аз да реша какво да си купя. Рядко ги похарчвам веднага, те се заделят също. Не е въпросът да си ги стискам, а когато наистина искам нещо - да мога да си го купя без да се притеснявам и без да ми обърка нормалното ежедневие и да трябва да правя сметки как да стане.
Като си правя бюджета, най-напред са редовните неща като наем и сметки, за сметките съответно не знам колко ще са но предвиждам с резерв нагоре. От там също често остава по нещо.
Абе всеки си намира кое работи най-добре за него. Те при мен и като казвам че заделям, пак не е много коректно защото не ги отделям физически или в отделна сметка. Но съм свикнала да си водя отчет, буквално като счетоводство. И си знам за месеца как се движа и реално колко съм предвидила за харчене и колко от това е похарчено вече. Та е все тая, няма опасност да ги похарча просто защото "са ми в ръцете". При други това не работи, трябва да ги махнат от очите си, отделят в друга сметка, в пликове или по някакъв друг начин. Въпросът е да си намери човек "неговия" начин да си разпределя и контролира парите.

Някои стоки и вещи може само на изплащане да се купят... Първата ми кола беше втора употреба и я купих на изплащане. (Да,предлагат се коли втора употреба на изплащане. Включително и луксозни такива.) Обаче номерът е,че я изплатих за шест месеца. Гадно е когато трябва да се изплаща в продължение на много години...

Неголеми суми за недълго време се изплащат неусетно. Стоките на изплащане са нещо удобно. Но за жилище кредитът е напълно оправдан, не всеки е наследил нещо, а все някъде трябва да се живее все пак.

Това да си купиш къща от спестявания е разсъждение от времето на баба ми. Аз тегля кредити всякакви, така си купих няколко жилища и ги обзаведох. Не ми се свидят парите по лихвите. Междувременно всичко поскъпва и без кредитите нямаше да имам нищо. А, малко спестени парички в банката, с които нямаше да мога да си купя нищо. Супер ми е смешно като се изкарват хората с моите разбирания като някакви помияри, обикалящи банките с протегната ръка.

Момичета и момчета спестовници, бяхме доста дисциплинирани откъм ресторанти и кафета и прочее, всичките ни усилия, обаче, се саботираха от други проблеми в следствие на недобро планиране и непредвидени разходи.
На морето сме си готвили изцяло вкъщи, прости, но качествени храни. На планина бяхме на ол инклузив, но не ми пасна храната съвсем, със сигурност не е моето, особено предвид ангажимента чисто времево. Но пък беше облекчение откъм мои усилия. Лошото е, че почваме новия месец отново с нисък старт и с чудене как да изкараме и балансираме...Ще търсим нови начини за икономисване и по-добро планиране.

Аз мисля пробно да планирам менюто за месец и съответно да пробвам да пазарим един път в месеца. Изобщо не си представям как ще се осъществи, но ще се пробвам. Лошото е, че така човек изпуска промоциите.

В началото пробвайте за седмица, после за две. Когато създадете навик - за месец.
По време на локдауна аз бях превърнала къщата на бункер, с условието че аз имам маза и място за съхранение. Бяхме напазарували за месеци напред, после дойде лятото и минахме на храна от градината и реално, от ранна пролет до късна есен не отидох до магазина.

Ако ДДЧ е била под наем преди 10 - 15 г. - тогава наемите бяха други. Ако е живяла в провинцията едва ли давала повече от 150 Е за наем на тристаен. После посъбрала пари и купила някаква къща в дълбоката провинция.
Сега бъхти, копа, плеви и изкарва някаква продукция. Отделно се вихри в кухнята да кваси, сири и вари консерви.
ОК, щом така им харесва. Но никъде не е остойностила труда, който полага за да живеят. То в Бг. май никой не си смята труда.
Не случайно децата работят за да си плащат частните уроци....