Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №24

Здравейте!

Раняването на Фикрет и спасяването му от Хакан
4:31 - 14:18
Четин: Бате, добре ли си?
Фикрет: Четин бъди внимателен?
Глас: Хайде, идвайте! Тук! Има ранен. Да дойде бърза помощ! Тук са. Елате бързо.
Хакан: Фикрет, не се притеснявай. Ще бъдеш добре.
Фикрет: Мен ме остаив. Спаси Четин.
Хакан: И теб няма да оставя и Четин ще спася. Четин! Отвори вратата. Отвори вратата. Мини, бързо. Продължавай, продължавай, продължавай.
Четин: Бате, бате, добре ли си?
Хакан: Незабавно трябва да се отправим по пътя за Дамаск.
Четин:Бате добре ли си?
Фикрет: Да, аз съм добре, нищо не може да ми се случи на мен. Всъщност ти добре ли си, Четин?
Четин: Добре съм. Добре съм. Ти добре ли си?
Фикрет: Кажи ми истината.
Хакан: Ще можеш ли да издържиш, Фикрет?
Фикрет: Ще се справя, ще се справя.
Хакан: Побързай, побързай! Бързо.
Шофьора: Вземи това.
Хакан: Четин, добре притисни раната му.
Четин: Какво стана? Защо спряхме?
Шофьора: Аз бях дотук. Оттук нататък ще продължите сами. Бъдете внимателни.
Хакан: Благодаря ти за всичко. Бъди здрав.
Шофьора: Моля те бате. Всъщност ти бъди здрав. Всъщност добрините, онова добрините, които стори за няма да ги забравим.
Хакан: Благодаря!
Четин: Г-н Мехмет, вие доста добре познавате тези мъже.
Хакан: Познавам ги.
Фикрет: Четин, Четин, Четин.  
Четин: Бате добре ли си? Бате. Кажи нещо, моля те.
Гн Мехмет направи нещо. Батко не е добре. Моля те?
Хакан: Продължавай да притискаш раната му. Вземи нещо отзад и го завий за да не изпадне в шок.
Добре.
Лютвие: Вземи единствен мой. Вземи. Бащата на моето момче ще дойде. Ще го заведе на разходка. Вземи. Керем Али виж тук. Виж, виж.
Хаминне: Това твоя внук ли е?
За такъв се счит,  Хаминне.
Хаминне: Ах, миличкото ми. Сираче ли остана.
Лютвие: Пепел ти на езика Хаминне.
Радио: Сега новините. Войната в Ливан продължава с пълна сила. Според сведенията все още не са регистрирани евакуираните турските граждани, подчертано е,  че срещите продължават. Щом разполагаме до нови сведения отново ще ви уведомим.
Почукване по вратата от г-жа Сабиха.
Зюлейха От колко време съм заспала?
Сабиха: Не е много, отпреди 15-20 минути. Да бяхте си отишли вкъщи, г-жо Зюлейха. Изглеждате много изморена.
Къщата сякаш ме притиска. Тук се чуствам добре, госпожо Сабиха.
Сабиха: Донесох ви супа. Хапнете! Топличка е.
Зюлейха: Благодаря. Нищо не искам.
Сабиха: От сутринта не сте яла нищо. Страх ме е да не паднете.
Зюлейха: Благодаря. Няма да ям.
Сабиха: Но трябва да внимавате за себе си. Моля ви. И г-н Фикрет и Четин ще си дойдат здрави и невредими.
Зюлейха: Може би щяха да си дойдат ако беше само вътрешната война, но аз се боя и от нещо друго. Може да съм допуснала голяма грешка, госпожо Сабиха.
Сабиха: Че каква грешка може да сте допуснала?
Зюлейха: Мехмет може да е Хакан Гюмюшоглу. И аз за да спаси Фикрет e възможно да съм изпратила неговия палач.
ДАМАСК
Четин: Бате. Слава Богу. отвори си очите.
Фикрет: Четин.
Четин: Здравей, бате. Тук съм. При теб съм.
Фикрет: Къде сме?
Четин: В Дамаск сме, бате. В държавната болница. Фикрет: Как дойдохме дотук?
Четин: Бате, Мехмет Кара ни докара.
Фикрет: Границата не беше ли затворена. Как преминахме през границата?
Четин: Кълна се така беше. Даде на няколко души пари и така минахме. Оперираха те. Извадиха един куршум.
Фикрет: Тоест този човек ли спаси живота ми?
Четин: Да бате, спаси ти живота. Бате, дойде в последния момент. Иначе нямаше да излезем живи оттам.
Фикрет: Ей Боже, не намери ли друг, на когото да бъдем задължени! (нали, какво ирония )
Четин: Задлъжняхме, бате. И двамата задлъжняхме.
Хакан:Скорошно оздравяване, Фикрет!
Доктора: Скорошно оздравяване! Ще бъдете добре/ ще оздравеете. Не се притеснявайте.
Хакан: Добре си, нали? Докторът каза, че ще си добре. Не се притеснявай.
фикрет: Благодаря!
Доктора: Изкарахме куршума, който беше влезнал в рамото ви. Загубил сте много кръв.
Хакан: Каза, че е извадил куршума от рамото ти, изгубил си малко кръв, но ще се оправиш.
Фикрет: Благодаря.Кога ще мога да излезна? Кога ще бъде изписан?
Доктора: Утре или вдругиден. Зависи от изследванията.
Хакан: Каза че може да бъдеш изписан утре или вдругиден, но ще се прегледат изследванията. Трябва да се вземете в ръце/ да се съвземете/ да се възстановите. Хайде!
Четин: Г-н Мехмет. Спасихте и моя живот и този на батко Фикрет. Каквото и да напрамич не можем да ви се отплатим. Много ви благодаря, г-н Мехмет.
Хакан: Може да ми викаш г-н Хакан, Четин. Както и да е, разбрахте кой съм. Знаете. Ако имате нужда от нещо, и без това аз направих каквото е необходимо. От сирийска страна има един полицейски началник - Решит ел-Марур.  Аз и без това му казах необходимото, когато отидете при него той ще се погрижи за вас. Поздравете го от мен.
 Четин: Добре.
Хакан: Ще се видим вече в Чукурова. Той ще ви прехвърли спокойно през границата. Не се притеснявай.
Четин: Благодаря!
Хакан: Скорошно оздравяване още веднъж.
Четин: Благодаря.

Новините от радиота за събитията в Ливан.

31:22 -31:44
Радио: Сега новините от Ливан.
Лютвие: Фадик, увеличи гласа за да чуем.
Радио: Вчера във вътрешната война в Ливан числото на убитите достигна 60 души. Бе съобщено, че сред засегнатите има и турските граждани, но все още е невъзможно установяване на тяхната самоличност.  Поради зачестяване на конфликтите дейността по евакуацията  на границата е спряна.

Ето в такъв момент Хакан успява чрез връзките и парите си да измъкне ранения Фикрет и Четин от Ливан и да ги вкара в Сирия.

Новините от радиото, завръщането на Фикрет

31:58 - 35:03
Фадик: Сред убитите имало и турци. Четин и батко Фикрет...
Зюлейха: Фадик...
Рашид: Видя ли госпожа Лютвие? Бършеше си очите.
Работника: Не видях, Рашид. Откъде да видя? Аз като теб не се подпирам. Работя.
Рашид: Казвам го братко защото не изглежда добре, братко. Може би са научили лоша новина. Затова го казвам.
Рабоника: Е кълна се, не не знам.
Рашид: Виж как реве.
Лютвие: Боже моля те нека детето ми се върне жив и здрав. Боже!
Рашид: Боже дано не се е случило нещо!
Това не е ли колата на г-н Фикрет?
Кълна се. Тя е.
Рашид: Добре дошъл, г-н Фикрет.
Фикрет: Добре заварил, Рашид. Благодаря.
Лютвие: Фикрет.
Скорошно оздравяване. Дай боже няма нещо лошо.
Не, не, няма, не толкова важно. Благодаря.
Лютвие: Фикрет, Фикрет, синко.
Фикрет: Най-добрата леля. Много ми липсваше.
Лютвие: Чедо. Какво стана? Простреляха ли те?
Фикрет: Бях прострелян, но съм добре.
Лютвие: Ами ако беше куршума попаднал в гърдите ти. Ако беше ти се случило нещо? Защо правиш такива неща, Фикрет? Защо не внимаваш? Изобщо не мислиш за мен.
Фикрет: Не се тревожи. Не дойде. Виж не дойде. Не ти ли липсвах? Ела.
Лютвие: Какво изтеглих аз, какво.
Фикрет: Не се притеснявай. Мина.
Фадик:Скорошно оздравяване, г-н Фикрет.
Фикрет: Благодаря, Фадик.
Рашид: Г-н Фикрет. Вижте какво ще кажа.
Фикрет: Кажи, Рашит.
Рашид: Как става тази вътрешна война?  Тоест, кой кого воюва, кой с кого се кара, аз нищо не разбирам ...
Фикрет: Сега, Рашит, представи си, че тази градина е  вашата страна и  на двама ви с Гафур. Вие я разделяте по средата. От едната страна си ти, а от другата е Гафур. Ти не може да влезеш в неговото поле, нито той в твоето. Успях ли да ти обясня?/Разбра ли?
Рашид: Значи аз не мога да отида до обора, а той не може да дойде до градината?
Фикрет: Е, това е войната, Рашит.
Рашид: Е тогава, г-н Фикрет, брат на брат си  е враг.
Фикрет: Много добре го каза. Брат на брата си става враг.

Браво на сценариста колко добре е обяснил братоубийствената война, с оглед на днешната международна ситуация. Душата ми се свива като си помисля. Дано Господ им помога на хората  попаднали в ада на войната.

Здравейте!
Якут, благодаря за превода!
Фикрет обясни братоубийствената война, но това обяснение се отнася и до братоубийствената война в „тялото“ на отмъстителите в Чукурова: те са кръвни или се наричат братя, защото имат общи идеи и занимание. Още с идването в Чукурова се вижда, че те са заедно и едновременно един срещу друг; „тялото“ се разпадна, но после отново се събра, а причината бяха думите на Фикрет след запалването на Абдулкадир, казани пред Мехмед: Абдулкадир държи нож зад гърба ти. Познавайки партньора си, Мехмед веднага отиде и възстнави съдружието им. „Тялото“ се събра, но то е все по-слабо, неговите части действат привидно заедно, но подмолно си копаят гроба. Вахап веднъж вече се опита да убие Мехмед, а Абдулкадир засега само се е заканил, той пази последния си куршум за Мехмед.
Мехмед дойде при Абдулкадир, за да сподели, че не иска да лъже повече Зюлейха и му сподели, че ще каже на Зюлейха кой е той. Абдулкадир отдавна знае, че Бетюл има снимка на Мехмед с Демир; ако беше истински брат, още когато разбра, трябваше да каже на Мехмед; най-малкото в този разговор трябваше да направи тови. Вместо това, той по „братски“ го кара да продължи да лъже, защото щял да изгуби Зюлейха, знаейки, че в един момент лъжата на Мехмед ще му струва много скъпо. По същия „братски“ начин Мехмед не му е казал, че знае за снимката а пътуването на Бетюл до Анкара е било именно заради тази снимка, която вече не е в Бетюл. И в двамата има подозрение, че другият може и да знае нещо за снимката, но си мълчат. Абдулкадир си мисли вероятно, че пази снимката и контролира времето, кога тя да се появи, както направи с трупа на Демир, но сега отново ще бъде изненадан. Засега Абдулкадир предприе „любовна“ атака към Бетюл, която си има цел: Бетюл трябва да бъде спряна да сподели за снимката с Чолак, но не защото го е грижа за Мехмед, а защото контролът трябва да бъде в Абдулкадир; а Чолак трябва да бъде от Бетюл предаван и обезсилван. И т.н. – това беше само един пример, братски отношения, които водят малки братски войни, а когато е нужно – и големи истински: стрелят. В различни мащаби по целия свят братоубийствените войни никога не са прекратявани.  
 
  
Най-малкият хитрец Вахап, той също води своя война. Чолак е в ръцете му, но като батко си, държи видяното от него под контрол: Вахап ще реши кога и на кого да каже къде е закопан трупа. Издаде Мехмед като Хакан на улицата, после с вестника; Вахап е най-долното ниво, той по-трудно се сдържа и при него най-ясно се виждат  белезите на война вътре в „братството“. Така отговаря на Абдулкадир и Мехмед, които се отнасят с презрение към него, те го считат за човек по-долна категория, въпроки братската любов, с която Абдулкадир се отнася към него; всъщност като това към Вахап е отношението и между нивата на Мехмед, който гледа отвисоко, и следващото – на Абдулкадир. В началото Вахап прикри Мехмед като уби момчето, което се обади по телефона на Лютвие, но отношението на двамата по-големи „братя“ към него, е ясно, че унижава Вахап. На Вахап са възлагали най-мръсната работа и той е пострадал най-много; Вахап има свой дял в голямото богатство, а сега му подават пари като милостиня; повреден е от общата работа, но за разлика от Мехмед, той няма право на любов, подиграват му се и Вахап  си връща както намери за възможно. Въпреки, че Вахап е най-жесток, към него изпитвам и съжаление, докато към другите двама в „тялото“ – не.


Лучия, благодаря! Не знам с какво Зюлейха е заслужила щастие, а особено пък това с Мехмед. Зюлейха има право на щастие, но това е право, което има всеки човек. Като всяко право, то е свързано със задължение: да не отнемаш правото на щастие на друг. Това, че се обичат, е предпоставка за щастие, но само толкова. И двамата ще трябва да отговарят на въпроса за отнетото право на щастие на Демир. А може би и на Хюлия, на Йълмаз, на Юмит, на Хюнкяр, на Фекели, на щастие на децата, които един ден ще искат истината...
Според мен, размислите на Зюлейха трябва да започнат от момента на продажбата на акциите: оттук Мехмед е разбрал, че вътре в семейството има конфликт; той е знаел, че самият Демир не би продал акции за нищо на света. От адвоката, когото веднага е скрил, е знаел конкретно кой продава. Затова Мехмед дойде в Чукурова не при Демир, а при Зюлейха. Знаеше много добре, още когато разбра, че Демир го няма, че най-вероятно Демир е вече на другия свят – Абдулкадир си знае работата, затова е бил изпратен предварително. Подпитва тук – там къде е Демир, но Мехмед уверено се представи на семейна жена с малкото и име „Зюлейха“ след сценките на главната, когато тя самата се представя като Зюлейха Яман, а вечерта и занесе документ за доверие. Какво говори всичко това: идвам при теб, искам съюз, знам, че ти си също против Демир. Казано, разбира се, внимателно – с ходене на пръсти, също като пантерата, която души и се подготвя дълго преди да скочи. Отмъщението на Мехмед от самото начало е замислено да стане чрез Зюлейха! Мехмед я е отделил от семейството още в началото. Това Зюлейха трябва да разбере и да реши дали е съгласна с него. Мехмед иска да махне тази част и всичко да започва с любовта, но Зюлейха трябва да разбере тази първа част. Освен, че трябва да разбере и всичко останало, от което служебната заетост на Мехмед изобщо не я засяга, а той разчита на нея. Да се мисли само за любовта е твърде опростен поглед към цялата история, която за Зюлейха започва с продажбата на акциите, но за Демир е започнала след 1962 със събития, на които Зюлейха погледна от птичи поглед и с лекота взе важни решения. Зюлейха не само много пъти отне правото на Демир за щастие: брака с него; тормоз с появилата се внезапно любов към Йълмаз – за това се казва, когато сключваш брак; играта с детето; когато се върна при Демир, докато тече бракоразводното им дело и то с малка подробност – Демир е дал съгласието си за развод,  за да е щастлива тя; по-нататък отнемане на правото му да е щастлив, когато „се е принудила“ да му каже, че го обича - отне му правото на щастие с Юмит; в последния момент от живота му каза неща, които се оказаха лъжа; с тази лъжа изпрати Демир в отвъдното, а той се беше върнал, за да спаси тях, беше се отказал от себе си, точно така, както постъпи и решавайки се в началото на брак със Зюлейха; и най-накрая, освен, че му отне в продължение на цялото им съжителство правото на щастие, след смъртта Зюлейха отне на Демир достойнството. Последното беше да му отнеме бащинството. Заради един човек, който е воювал с Демир фактически през целия си живот и е дошъл, за да го унищожи. Голямата любов може да направи Зюлейха щастлива. Може да я направи и „щастлива“. Но може да е и последната лопата пръст върху гроба на Демир, след което той напълно да изчезне.
Аз не вярвам в щастие за Зюлейха и Мехмед и не го искам. Всеки трябва да носи отговорност за това, което е правил до момента на любовта. Но Зюлейха ще решава, а решението и ще определи нея като героиня.

Привет, група!
Имаме втори фраг на 128 - ми епизод.
Забранен конак/ Не се разхождай в непознати води. Ще се удавиш!

https://www.youtube.com/watch?v=aHwg-bs4_hc

Зюлейха: Да приключим партньорството и  се махай (тръгни си) от Чукурова. И този тефтер  завинаги да се затвори.
Фикрет: Този мъж може да не е такъв жесток злодей както си мислим.  
Хакан: Не те очаквах.
Фикрет: И аз не очаквах ти да ме спасиш.
Чолак: Тук вече вече твоята дума не минава, Хакан Гюмюшоглу. (букв. Тук твоя рог не свири)
Хакан: Не се разхождай в непознати води. Ще се удавиш. Внимавай.
Зюлейха: Мехмет Кара или с новото си име Хакан Гюмюшоглу, крака му няма да направи нито крачка в градината на имението.

Май настъпва ерата на ханъмаа, но и Хакан няма намерение да се предава. Как ли се е измъкнал? Дали Фикрет се усъмни, че за да го пуснат има и нещо друго. Това ли имаше предвид в разговора с Четин? Сака с пари, който попаде на Зюлейха явно са предвидени за Хакан за да разделят съдружието.
Разбързаха се вече, че малко остана. само още 13 серии. Мъчно ми е, че отива към финал. Това е един от сериалите, който гледам с особен интерес, плюс "Присъда" и някой друг за фон. Но Чукурова ми е фаворит.

127 епизод с превод

https://m.ok.ru/video/3272330447556  

https://m.my.mail.ru/mail/evavili/video/16/546.html

https://archive.org/details/127_20220314

Здравейте и от мен ,
Благодаря много за превода, фрагманите, снимките и всичко споделено!
Интересни размисли за щастието и това, кой има право на него и кой е лишил някого от щастието. Лично аз, не мога да давам оценки, кой заслужава или не заслужава щастие...дали Зюлейха заслужава щастие с Хакан или не, защото не мисля, че това може да се прецени обективно. Аз смятам, че освен съдбата, всеки сам е отговорен за своето щастие и със своите постъпки може да го съгради това щастие или да го унищожи. Не мисля, че основният виновник за липсата на щастие за Демир, Хюнкяр, Юмит, дори Йълмаз и т.н. е Зюлейха. Тя може да е играла роля, но нека не забравяме и техните собствени решения, грешки и грехове, които "павираха" пътя към нещастието им. Лично за мен, още в началните си решения и Хюнкяр и Демир и донякъде Юмит, а и други герои, може би, се обрекоха, защото не спазиха и потъпкаха основната човешка максима: не отнемай това, което знаеш, че не ти принадлежи. Да, Зюлейха мълчала; не казала на Демир нито за любовта си към Йълмаз, нито за бременността си, но фактът е такъв: Демир разбра от Йълмаз всичко още преди да предложи брак. Зюлейха има своята роля и вина, но това, че не е казала истината на Демир не оневинява самия Демир от действията му и решенията му, следствие на вече наученото и разбраното от Йълмаз. Своят "кръст" носеше и Хюнкяр, която пожела чуждо дете за наследник и даде своето мълчаливо съгласие бащата на това дете - Йълмаз (който спаси майка й от удавяне) да бъде убит в затвора и впоследствие издирен и доубит в Чукурова. Още тогава стана ясно за мен, че това ще бъде наказано и двамата преди смъртта си признаха своите грешки и се разкаяха, помириха се. Всеки наш герой има своите прегрешения и сега ще видим, какво ще последва за Зюлейха. Мисля, че тя за себе си не е достигнала до своята вина: разказа на Йълмаз много бегло нещата и скри своето участие, а Хюнкяр и Демир поеха цялата вина, което беше достойно поведение...но и така се "разми" ролята на Зюлейха в цялата ситуация. Съгласна съм с коментираното от Ваня за Хакан и целия анализ, защото е много важно това пояснение за спецификата на различните роли на Хакан: като агент в службите и като частно лице дошло в Чукурова, за да мъсти за една стара история; Мехмед като име за прикритие по служебен план и като Мехмед Кара в Чукурова за целите на отмъщението срещу Демир. Аз също си мисля, че Хакан не би оцелял след всичко това; но мисля, че Демир трябва да бъде реабилитиран, защото той не заслужаваше този край. За любовта и щастието: Зюлейха ще си остане Яман, в това нямам съмнения; но любовта й ще блуждае някъде между тримата мъже, които е обичала и вече ги няма, ако Хакан не оцелее или ако замине. Аз си мисля, че Зюлейха ще остане сама с децата си, но до нея ще бъде Фикрет като приятел...подобно на Фекели...една невъзможна любов от негова страна.

П.П. Честити да са Йелиз и Еркан!

Привет !
И аз като вас изпаднах в силна чуденка.
 На кого лъжа е по-голяма? Настояваше да излезне пред Зюлейха с името на уважаван агент,  работещ за държавата, но в случая наистина това, за което настояваше за помощ от каката в Анкара, за Зюлейха и за тяхната връзка се корени в отмъщението към Демир. А  дали има смелост да се изправи срещу нея и да разкаже цялата истина? Разбира се  ще е само неговата гледна точка, защото Демир не е сред живите, за да разкаже своята версия. Не съди ли Зюлейха много строго Хакан, след като тя също премълча пред Демир за Йълмаз?  Ами Фикрет, който доведе Юмит с идеята да раздели Демир и Зюлейха?  С какви очи излиза и й казва, че е влюбен в нея?
Тук съм на едно мнение с Ваня. Всеки трябва да си понесе отговорността. Сега вече започва събуждането на Зюлейха от красивия сън и връщането към реалността, точно както беше в трейлъра на сезона.
Но като говорим за отговорност Зюлейха също не трябваше като щраус да си заравя главата, а трябваше да се вслуша в предупрежденията на Фикрет, на Лютвие,  на Сание. Помоли Шади да търси информация за закупилия акциите, но после не видяхме  Шади да продължи разследването. Видя един галантен и красив мъж, който й се обясни в любов и безкритично свали гарда, а сега вместо да си признае, че е сбъркала ще издава заповеди Хакан да не стъпва в имението. И като е Хакан Гюмюшоглу не трябва ли да поговори с него, да се опита да си изяснят някои неща, като например какъв е мотива на врага, че и да иска да се ожени за вдовицата на  Демир. Даже и да бъде обвинен в користни намерения, всеки има право да изложи своята гледна точка и да се защити.
Тук отговорност трябва да поеме и Хакан. Единственото, което може да стори на този етап е да поиска да разговарят и да сложи "картите на масата", като разкаже цялата истина, без да спестява нищо повече и да се оттегли. Не бих могла да кажа от този момент нататък с достойство, предвид обстоятелствата, при които беше изобличен, защото оттам нататък бъдеще за тях не виждам.
А може и да ги направят двойка с Фикрет, точно както Рашид, а и после Фадик добави, че вместо за Мехмет да беше се сгодила Зюлейха за Фикрет, тъй като се разбирал с децата. Но това е гледната точка на прислугата разбира се, която смята, че добрият съпруг е онзи, който се грижи за децата. То е и така, но не е и само това. Ако беше така, още преди появата на Мехмет можеше да се случи любовта между двамата.

Много държите карез на Зюлейха.
Отнела правото на щастие на Демир?! Не си спомням Зюлейха да е предлагала на Демир да се омъжва за него, но си спомням, че Демир й се извинява многократно за действията си по отношение на нея и на Йълмаз. Направи го и Хюнкяр. В края на краищата има факти в тоя сценарий.
Не ми е ясно и каква истина ще изповяда Хакан пред Зюлейха, като заяви, че е бил на държавна работа. Държавната работа е изисквала да бъде убит Фекели, Демир? Да подържа Абдулкадир и извратения му брат? Ще се извини с какво? С любовта си? Хич не ми е убедително. И не само на мен, а и на шефката му.

Здравейте!
Снимки за 128 еп.:

Привет!
Имаме йозет на 128-ми епизод.

Зюлейха, преживява срив, когато научава, че човекът когото познава като Мехмет Кара и за когото ще се омъжи е трафикантът на оръжие Хакан Гюмюшоглу .
Докато Зюлейха взема решение незабавно да  отстрани от живота си Хакан, за който беше взела решение да се омъжи,  тя реагира срещу Фикрет, тъй е криел истината от нея.
Зюлейха, която иска изцяло да прекрати отношенията си с Хакан,  желае Фикрет да закупи акциите в компанията от Хакан. Хакан от друга страна, за да се срещне със Зюлейха, която упорито отказва срещата с него, ще предприеме луд ход. Чолак от друга страна, вижда във всички събития възможност да осигури властта си в Чукурова.

https://www.atv.com.tr/bir-zamanlar-cukurova/128-bolum-1-fragman/izle

Задава се интересен епизод.

Здравейте в четвъртък!
Якут, благодаря за озета и превода!
Лучия, благодаря за снимките!
Режисьорът и операторът много си приличат, първо помислих, че е колаж.


След три дни Мехмед К., зад което име се крие Хакан Г., арестуван сега като международно издирван търговец на оръжие, ще бъде освободен като държавен служител, работил под прикритие, като герой. В случай, че няма усложнения за операцията от преждевременното разкриване. Отливът ще премине в нов прилив на любов и всеки път това издига отношенията между Зюлейха и Хакан на нова степен. По-вероятно ми се струва, че на този етап нещата ще завършат благоприятно за Мехмед и той ще стане само Хакан Г, който работи за държавата. Разрешаването на тази криза ще рефлектира във всеки от героите:

За Зюлейха очаквам нова вълна на любовта; може би сега ще се случи последното, което Хакан все още не е взел от Демир, а именно, да стане Зюлейха жена на Мехмед в буквалния смисъл. Ако сега събитията се развият лошо за Мехмед и такава пауза няма, не виждам други по-благоприятни обстоятелства за тяхното поредно сближаване. Очаквам да имат кратко време заедно, може би симетрично на това, което Зюлейха беше в началото с Йълмаз. Отказът от Хакан - според мен такъв ще има, трябва да стане в най-силния момент – по-силно от отказ от брака е отказ, когато очаква дете. Очаквам да влезе в употреба казаното от Зюлейха във вестника, когато обяви, че иска да се разведе с Демир: „дори да е баща на детето ми...“ Импулсите в техните отношения ще вървят едновременно с разкриването на Мехмед като Хакан в различните му роли, като в последния момент Зюлейха ще получи най-важната информация - така си представям постепенното и докрай сваляне на маската от Мехмед.

Абдулкадир: не знам доколко ще бъде изненадан - той знае за силните връзки на Мехмед, но едва ли е предполагал работата му като таен агент. Сега заплахата за Абдулкадир от документите за работа на два фронта, които Мехмед е събирал за него, става сериозна. От друга страна, те са от първата година на престоя му в Бейрут и ако ги представи, службата би трябвало да се пита защо досега Мехмед не е докладвал и как така са съдружници в Чукурова. Абдулкадир помогна за търга, но той сигурно си правеше сметка да може след това сам или с Бетюл, както бяха говорили, да печелят от това.  Сега нещата се променят. Ще видим каква политика ще имат един към друг: Мехмед може да направи втори опит да се раздели с Абдулкадир, защото той издава връзката с отмъщението, което в един момент ще бъде подето като тема и от прокуратурата; но от друга страна, Абдулкадир може да изнудва Мехмед с много неща, които той преди още Хакан да дойде в Чукурова, беше направил така, че да насочва вината към Хакан. Хакан в един момент се усети и ако в началото въпросът беше: „Ние ли го убихме“ – за Фекели, за Демир стана: „Ти ли го уби?“ Така или иначе Абдулкадир е подготвил достатъчно капани за Мехмед, които ще доведат до война между двамата. След агентурата идва темата за отмъщението, а след него – миналото с Демир. Важна роля играе Вахап. Кадърът: Мехмед с вестника в ръцете си - сега вече той  знае, че Вахап е изпратил Фикрет и Четин на точния адрес, където Вахап съхранява тайна от Мехмед информация за него. Вахап е събрал вече много черни точки, да видим как ще изиграе картата с трупа. Отношенията в „тялото“ ще ескалират.
 
Доколкото си спомням, Шади е пенсиониран полицай, но използва старите си контакти в различни служби. Възможно е, когато е започнал разследването за Хакан, да е бил предупреден някъде, че Хакан работи за службите и затова да е преустановил разследването. Ако е достигнал до такава информация, значи той е стигнал до това да знае, че Мехмед е Хакан. Докато чака, може да е продължил с достъпни незасекретени източници: вестници, дела за банкрути, разговори и под. и така да е довършил донякъде картината, която ще представи на Зюлейха след официалното разсекретяване на Мехмед. Тогава ще започне разкриването на третия „Хакан Г.“, което Мехмед изобщо не подозира. Засега той знае само за снимката, взе мерки и най-вероятно мисли, че никой друг не го помни от времето на Демир. Може да се предполага и друг развой с Шади: още след срещата с адвоката, за която стана дума в разговора с Демир, на Шади да се е случило нещо лошо. Този адвокат е бил човек на Хакан и е бил под негово наблюдение, щом веднага е изчезнал. По-вероятен е първият вариант, че е бил предупреден да спре. Шади е възлов източник, не мога да си представя кой друг би разплел старата история. Или прокурорът трябва много да ни изненада.

Службата в Анкара също ще бъде изненадана откъде идва информацията за Мехмед К. като Хакан Г. Разкриването на секретното име преди определеното време едва ли ще се хареса А това може да има и лоши последици за приключването на секретната операция. Ако там стане някакъв фал, това може да рефлектира върху Мехмед и събитията да се развият по друг начин.

Мехмед непрекъснато говори, че не иска да лъже Зюлейха, но идеята с кораба води фактически към брак с лъжа: да бъде разкрит като агент под прикритие е само част от Хакан, когато същественият Хакан си остава „под прикритие“. Ситуацията е много безнадеждна, защото Мехмед знае, че ако каже истината на Зюлейха, ще я изгуби. Той много добре знае какво означава да и каже истината, издава го това, че много добре я прикрива.

Преминаването с кола през портата на Яман - обичан спорт в Чукурова; шампиони - Йълмаз и Мехмед.
Мехмед все още има надежда за Зюлейха и ще се бори за нея до последната възможност.

Привет!
Ваня, Лучия благодаря за снимките и прекрасния коментар!

Хаштага на днешния епизод е:  #TehlikeliSular (Опасни води). То е валидно не само за Хашмет, но и до известна степен до осъзнаването на Зюлейха колко близо е бил врага до нея. Днес ще гледаме демонстрация на инат и от двете страни. Да видим кой ще надделее.

Случи се онова, от което Хакан най-много се боеше. А за Зюлейха, онова, от което се страхуваше  и то я застигна.

Сега е време всеки от тях  да понесе последствията.

Приятно гледане!