Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №24

Благодаря ти, Якут.

Но докато не изгледам серията с превод, не мога да мисля по различен начин.
Така почувствах нещата, така ги написах. Прощавай.

Добро утро, групичка!
Джулс  , разбира се най-добре със субтитри  е да го гледаш, но с думите предаваме много малък процент от мислите, чуствата и емоциите си. Останалото човек най-добре получава като информация, от мимиките, жестовете,  от езика на тялото, който никога не лъже така, че щом гледайки го без субтитри си придобила такова впечатление, то не те е излъгало.
Честно казано и в любовния им период си личеше, че Хакан изпитва силни чувства, докато Зюлейха беше много объркана, сякаш дистанцирана и по-сдържана. Може би и затова не повярвах, че е влюбена в Хакан. По различен начин гледаше Йълмаз. Може би с времето  обикна и Демир, но сближаването с Хакан стана доста бързо. Струва ми се, че по-скоро даде шанс на Мехмет, под влияние на съвета на Лютвие, че е все още много млада и има право да търси щастието си и отново да се влюби  и да създаде семейство. В разговора между двете, след като се върна от срещата си в ресторанта, където Мехмет й разкри чуствата си за пръв път и й каза, че влюбен в нея и това чуство не е преходно и то няма да отмине, Зюлейха каза на Лютвие, че е много объркана и че в живота  си е обичала и любовта за нея е единствено Йълмаз. Не е мислила за друг. Лютвие й отговори, че Йълмаз е мъртъв, а тя не е длъжна да изживее живота си със спомена за него. Зюлейха вече се страхува от любовта. Лютвие продължи, че е права да мисли така, защото е загубила Йълмаз, а Демир я е накарал да преживее огромно разочарование и е нормално да се страхува, но е нейно право е да обича и да бъде обичана. Зюлейха изтъкна като причина, че има две малки деца, за които трябва да мисли, но Лютвие й даде съвет да послуша сърцето си, че да е добра майка  е нейно задължение, и тя е такава, но има право да обича. Лютвие й каза да послуша гласът на сърцето си, което ще й даде най-правилният отговор, но не това, което иска да чуе, а онова, което сърцето й казва и да го почуства. Може би това, което наблюдавах между двамата е силна любов от страна на Хакан и даване на шанс от страна на Зюлейха, като с времето и тя го обикна. Зюлейха каза на няколко пъти, че е била влюбена в него. Може и така да е, но аз също не усетих страстна любов от нейна страна, защото във връзката й с Хакан, водеща е опората и доверието, за което постоянно търсеше доказателства, във въпросите кой е всъщност Мехмет и може ли да му се довери. Като  цяло любовта й към Хакан беше много крехка и без липса на доверие, като се намеси и постоянното колебание видяхме резултата. Ако беше силно влюбена в Хакан, независимо от обстоятелствата,  нямаше толкова лесно да се откаже от него. Щеше неистово да търси начини да докаже, че Мехмет е правилният човек за нея и да иска да разговаря с него, да търси обяснение за поведението му. Във втори и в трети сезон видяхме на какво беше способна, за да бъде с Йълмаз. Та тя тръгна да бяга с него, с малкия Аднан на ръце и бременна с детето на  Демир, готова да остави всичко назад. Но Йълмаз не се появи, а като се срещнаха той й каза, че всичко се е объркало в последния момент, когато е разбрал, че съпругата му Мюжгян е бременна.
Случаят с Демир и Зюлейха, беше подобен с този с Хакан и Зюлейха, в който въпреки всичко преживяно, Севда (голямата любов Аднан, бащата на Демир),  майката на Юмит (любовницата на Демир за кратко), която в онзи момент игра ролята на закрилница на семейството на Демир и Зюлейха й даде съвет да му даде втори шанс, тъй като Демир е баща на децата й и много я обича. 
Накратко, ако иска човек намира начин, ако няма желание намира причина.

Якут

Идеално си го обяснила. Така разбирам нещата и аз. Много точно са го казали:
"Когато имаш желание за нещо, си намираш причина да го направиш, а когато нямаш такова желание, си намираш извинение".

Здравейте!
Мислех да пиша нещо по-близо по съдържание до  първия пост на Якут, но ще го отложа. Сега по повод на споделеното от Джулс.
И на двете благодаря за коментарите!
Още в началото Мурат Сарачоолу обърна внимание, че любовните истории в сериала не са просто любовни истории, а чрез тях се разказва индустриализацията в Чукурова. Този начин на гледане за мен работи и до момента и от негова гледна точка последния еп. виждам като важен. Мястото, където новото се свързва с местното традиционното, беше запечатано с печат от червен восък: Яман са най-старият род в Чукурова със стогодишна история, дотук стигнаха пътниците от влака, тръгнал от Истанбул, който продължава да пътува. Обитателите на конака: от най-възрастната в „корена“ – Азизе, през Зюлейха и Аднан, детето символ на благородната амалгама от качества, до Лейля са прогонени; едно от децата - бъдеще на промяната, Керем Али, е в опасност; а Зюлейха продава сватбените си накити. Има концентрация на символи със смисъл: криза, която ще видим как ще бъде разрешена. Става дума за съдбата на постигнатото от всички дотук. За мен мисленето на историята в такъв обемен план, а не просто любовни истории, е много по-интересно. Иначе, ако се гледат само като любовни истории, разочаровани останаха всички, не само тези, които очакват историята с Хакан; разочаровани бяха е тези, които харесваха историята с Йълмаз или другата с Демир. Любовните истории са колкото отделни, толкова и несамостоятелни части от големия разказ.

В онези земи братята имат право, а са и задължени да отмъщават за погазена чест на сестра си. Но преди това братята са задължени да се грижат за сестра си. Хакан и Еркан разбират за любовната история на Хюлия с Демир 15 години по-късно, при това, след като тя е посегнала на живота си, а те все още не са разбрали защо го е направила. Това е непростим пропуск в задълженията им като братя, затова тяхното отмъщение по линия на този иначе всевластен закон поставя по-скоро тях в лоша светлина.
За да се върнем към историята в сериала, има следните моменти:
Някой знае ли каква е била точно тази любовна история: не, няма такъв. Има едно унищожено момиче, много писма, адвокатът загатна за отзвука на историята в Демир; има един разказ от две жени и грижещата се за Хюлия; има и обстоятелството, че тези разкази се появяват, когато няма жив свидетел – уж майката, придружавала дъщеря си – това по закона за честта е също интересно, защото братята е трябвало да следят поведението и на майката, въпреки че основното задължение е на мъжа и, но в случая майката върши нещо със сестра им на стотици километри от Измир; и най-важното – за историята се заговаря в момента, когато е започнало отмъщението на Хакан. Както видяхме, той беше „подгрян“ с тази история, когато се беше отпуснал и позабравил, че е дошъл да отмъщава. С две думи: не знаем точно как се е развила историята между Хюлия и Демир, знаем със сигурност, че е била в контекста на приятелството между Демир и Хакан и разярилата се по-късно между тях война, чието продължение гледаме сега. Това беше ясно казано в разговора между Хакан и Абдулкадир за „последния куршум“. Колкото знаем за фалита, толкова и за любовната история. Познаваме обаче доста добре и Демир, а вече и Хакан, и всеки може сам да си прави временни изводи дотогава, докато ни разкажат повече.
По време на нападението на конака Еркан не е жив. Нападението е организирано от негови приятели, които изпълняват предсмъртното му желание да отмъсти за сестра си, чиято история току-що е разбрал и веднага след това умира – това между другото също е интересно. Задачата е формулирана така: без жертви, без кражби, нападението има по-скоро символичен характер в памет на Еркан. Участниците знаят, че в този момент Демир е в затвора, те изобщо не подозират, че той организира бягство, затова това нападение няма цел и връзка със смъртта на Демир. Зад тази група, която действа с името на Еркан, се крият трима други: Абдулкадир, който чака при хладилника, и неговите двама човека, които отвличат, а единият случайно убива Демир. Абдулкадир е знаел за организираното бягство, знаел е за готвеното от приятелите на Еркан нападение и той е съчетал двете части от нападението, за да хване в плен Демир. Но: сега всичко е представяно пред Хакан като извършено от брат му, съответно убийството на Демир също се приписва като намерение на Еркан и извършено от неговите хора. А оттук – приписва се и на Хакан. Хакан е разузнавач, но Абдулкадир действа зад гърба му, а примерът със залавянето и убийството на Демир не е единствен. Това задава въпроси и за събитията от миналото.
Не е вярно, че Зюлейха не обърна внимание на историята с Хюлия или пък има амнезия. Такава, каквато тази история беше разказана пред нея и след като видя Хюлия, Зюлейха каза пред Мехмед, че тя разбира Хакан в неговото отмъщение, признава правото му на отмъщение. И дори Мехмед я попита: наистина ли?  Само че проблемът на Хакан е в това, че той не се е интересувал от  сестра си, а разбира за нейната история едва след като е вече в Чукурова, където той се е върнал, за да отмъщава на Демир, но по друг въпрос: че Демир е бил причина за неговия фалит. Доколко това е друга причина; дали фалитът е причинен от Демир или тук има друга история; дали между историята на сестра му и бурния развой на отношенията между Демир и Хакан няма връзка, кой е виновен и кой всъщност е жертва - това предстои да разберем. Сега нищо от тези неща не е категорично ясно.

Демир беше убит случайно от човек Х, който е още жив; по време на нападение на конака, което се свързва с Еркан, и в което скрито действа Абдулкадир; Абдулкадир уби свидетеля на убийството, когото нарочи за извършител на убийството; Хакан каза да бъде зокопан „по-дълбоко“ – всичко това се случва в хода на отмъщение към Демир; за Хакан беше удобно Демир да не е жив – неговата смърт е част от предвиденото отмъщение – в случая физическото, беше изгодно Демир да изчезне, но дали това ще работи в полза на Хакан и нататък, това ще видим; Хакан се изживява като „глава“ в общото действие, докато зад гърба му стават неща, които утре ще му бъдат приписани и ще вредят на любовта му; Зюлейха вече задава  въпроси. В последните еп. чуваме името на Демир няколко пъти, което много отдавна не се е случвало.

Демир: отвлечен, убит случайно, престоял в хладилник, заровен в земята, изгорен, унищожен с думи – всичко работи в полза на Хакан. Върху тази „почва“ пониква любовта на Зюлейха и Хакан, плодовете от нея ще имат нейния вкус.  
Подсказаха ни, че: "Паметник на човека са добротата и добрите дела." Дали на това място някога ще има паметник или скоро няма да остане и следа от Демир, това ще разберем от миналото, където са историята на Демир и Хакан, както и любовта на Демир и Хюлия. Хакан не предвиждаше да се говори за онова време, но снимката и въпросите на Зюлейха го накараха да признае целта на идването си в Чукурова и приятелството с Демир с обяснението, което има и г-жата в Анкара за предизвикан от Демир фалит. Сега Хакан иска да изпревари задаването на следващите въпроси и каза, че идва нощта, когато ще разкрие истината, но за някои неща е много закъснял, а разкриването на други като „истини“ трябва да внимава да не се окажат нови лъжи. Планът за отмъщение на Хакан, обмислян дълги години, не върви съвсем по план: не беше разкрит своевременно като работещ за държавата и започнаха неудобни въпроси; освен това, Абдулкадир не си тръгна след разделянето на общото им богатство, а така темата за отмъщението остава заедно с него и Вахап и свидетлства за това, че целта на идването му в Чукурова е отмъщението към Демир, извършвано под прикритието на работа към службите.

Ваня, благодаря за коментара! Както винаги много и интересен и задълбочен анализ. Губи ми се  спомена за това Еркан дали беше вече починал по време на нападението на конака, но все си мисля, че той е дал заповедта под влияние, на това, което е научил за връзката между Демир и Хюлия, как я и  зарязал и вследствие на това  опита й  за самоубийство и как остава инвалид. Мисля, че няма брат, особено пък в Турция, а и в целия източен свят е така, който да не пожелае да убие мерзавеца, сторил такова нещо на сестра му. При това, както веднъж Хакан спомена пред Акадир, Еркан и Хюлия са били толкова близки, толкова свързани помежду си, отвъд връзката между  брат и сестра. Даже и  Еркан не е подозирал за тайната любов на Хюля с Демир. Как така, нито той, нито пък Хакан, който в онова време е бил в Мерсин, не ги е засякъл, а майка и дъщеря често са ходели дотам. Тогава каката  е трябвало да наеме майката и дъщерята  за службите, а не Хакан, щом под носа на двамата братя са си правили каквото си искат, без  да бъдат хванати нито веднъж. Вярно е, че близките научават последни, но след 15 години ... Защо по-рано не излезнаха двете изнудвачки, нито пред Еркан, нито пред Хакан? Гюмюшоглу нали са уважавано семейство в Измир? Хакан не е случаен човек? Да речем излиза истината наяве след 15 години, нормално е братята сериозно да се замислят, особено големият, който при липса на баща е упората и главата на семейството, къде е бил толкова време, че понятие си е нямал какво се случва с най-уязвимия член на фамилията - сестра им? Какво ли знае за инцидента с Хюлия? Оттам нататък, щом са научили истината, за Турция поне е нормално да търсят отмъщение чрез "изчистване на честта" на сестра си, като Еркан беше по-краен, а Хакан действа първо като издаваше  прибързани заповеди, а след това стана по-уморен, докато накрая щом разбра, че убийството на Еркан е станало по невнимание и че Фекели горко съжалява за загубата на живота на един млад човек и опозна Зюлейха се отказа от отмъщението. Много пъти след това е подчертавал, че е имал сметки за уреждане с Демир, а не със жена му, но е казвал, че ще му вземе всичко, което може би включва и съпругата му.
Та така. Всеки има своите основания, включително и Зюлейха да иска да знае какво се е случило, цялата истина, но за целта така или иначе трябва поне веднъж да изслуша и Хакан.

Ваня, и за нас зрителите, а какво остава за Зюлейха, лъжите на Хакан се множат като в геометрична прогресия. Толкова много полуистини и лъжи изрече, че и за нея е по- лесно да не му вярва.
Нормално Хакан да чуства, че губи почва под краката си и го е страх, че  необратимо е загубил  Зюлейха, но всеки жъне, онова което е посял.

Здравейте!

Якут, аз не вярвам в това, което разказваха двете жени. Нещо друго има тука, което сега не разбираме. По-скоро любовта между двамата е била основно чрез писма, така са се опознали. Предложението за брак е съвпаднало с развалянето на отношенията между Демир и Хакан. Не съм докрай сигурна, че някой от хората на Хакан, а може би и самият Хакан, не е знаел за техните отношения.
 
Лучия, благодаря за еп. с дублаж.
Има разлика в този превод и другия с бг. суб., който сега е недостъпен, а нямам адреса в облака. Моментът е съществен: тук излиза така, сякаш Демир е дал съгласие Хакан да инвестира пари, но такова право Хакан и без неговото разрешение има. В превода със суб. ясно беше  казано, че след връщането от Берлин Хакан е настоявал не просто да инвестира, а да инвестира в Чукурова, Демир не е бил съгласен, но понеже Хакан много е настоявал, Демир се е съгласил. Същото беше казано и за съдружната им фирма в Мерсин. И двете стъпки са по настояване на Хакан, а Демир не ваднага, но в крайна сметка се е съгласил. Разликата придава различен смисъл: в превода със суб. личи някакъв план в намеренията на Хакан, който в дублажа го няма. Този момент е важен, защото играе роля и в разказа на Хакан за тяхната обща работа: участието на Хакан в двете фирми.

Докато ни кажат какво точно се е случило във времето на съвместната им работа, сега разполагаме само с разказите на Демир и Хакан.
 
Демир: две години в Берлин са живели заедно; връщат се; Хакан настоява, Демир се съгласява и Хакан инвестира в холдинга „Аднан Яман“; Хакан е гостувал в конака и на вилата, но е ходил предимно в холдинга; пак Хакан настоява и създават съдружна фирма в Мерсин – това е интересно, защото е на разстояние и, както обяснява Демир със своята заетост в Чукурова, вниманието му е било предимно в неговата фирма, а контролът в Мерсин е бил повече в Хакан; Хакан не е могъл да работи; направил е „някакви глупави неща“, но Демир е забелязъл това и си е тръгнал; Хакан не е могъл да остане в Чукурова, оставил е дългове, които Демир не е платил, защото не са били негови дългове; Демир не разбира защо Хакан го обвинява, но предполага, че е, защото „го е изоставил по средата на пътя“.

Хакан: в разказа на Хакан за общата им работа с Демир се вижда разлика между това, което Хакан разказа пред Абдулкадир, докато се говореше за отмъщение, и разказа пред г-жа Аяшлъ, който се изчерпва с това, че Демир е причина за неговия фалит – пред нея той не говори за отмъщение, а пред Зюлейха Хакан казва, че Демир му е забил нож в гърба и това е неговото основание за отмъщение към Демир.
Първо разказът на Хакан, който чухме в началото на тяхното идване в Чукурова, когато се говореше за отмъщение: фирмата в Мерсин е вървяла като ракета и скоро е щяла да стигне до Чукурова; Демир се е изплашил от конкуренцията. Този разказ се допълва от друг разказ за „последния куршум“, когато Хакан казва, че той пази последния си куршум за врага – това е Демир; дошъл е в Чукурова, за да довърши онова, което преди не е могъл да направи. Вижда се разликата в разказването пред Абдулкадир, от една страна, и обобщения разказ за лошия Демир пред Зюлейха и Аяшлъ. В първия случай са прозрачни намеренията на Хакан да източи и фалира фирмата на Демир, а във втория Хакан обвинява Демир в това, с което Демир всъщност се е защитил.

От това, което дотук знаем, си правя такива изводи: още отначало Хакан е използвал начини на работа, за които Демир не е давал съгласието си, Демир е разбрал това и се е оттеглил; Хакан  отначало е заложил схема за източване на холдинга на Яман като е мислил, че след връщането им от Берлин Демир ще управлява холдинга сам, ще е неопитен и е бил изненадан, когато Демир е разбрал какво Хакан прави, без негово съгласие. Дали тази схема е била измислена от Хакан или някой го е насочил, не знаем, но тя напомня схемата, по която Абдулкадир действа при идването в Чукурова: изкупената от холдинг „Яман“ чрез Бетюл земя, намеренията му за съдружна фирма с Бетюл, която да източва пари от „Яман“, въпреки че съдружник в холдинга сега е Хакан. Вече знаем, че Хакан и Абдулкадир заминават заедно за Бейрут, а това означава, че са били заедно още в Турция; знаем също с какво се е занимавал Абдулкадир първата година в Бейрут – незаконнни неща, затова за мен „някаквите глупави неща“ на Хакан в Мерсин са били от подобен характер и може би Абдулкадир е действал и в Мерсин по същия начин. Този почерк се видя и при пристигането сега в Чукурова, когато в един ден се случиха пожар, пребиване на шофьор и кражба на камион, отвличане на дете...,последвани от нападение, отвличане, убийства...Това, което Хакан нарича „ракета“ и „конкуренция“ за Демир най-вероятно е било свързано с действия от такъв характер, за каквито той е разбрал и затова се е оттеглил. Докато Демир набляга на начина на работа, който той не е приел, Хакан набляга на отказа на Демир от даденото веднъж съгласие за обща работа и обвинява Демир в това, че го е изоставил. Демир да не е луд! Както разбираме, през следващите 15 години Хакан е продължил по същия начин: той сам не се е занимавал с мръсната работа, бил е „мозъкът“, но е ползвал мръсните дела на Абдулкадир и Вахап за натрупване на общо богатство. Защо обаче Хакан е бил толкова фиксиран върху Демир – още от университета и до днес, това за мен е най-интересният въпрос. В Чукурова Хакан се връща богат, едва ли му е толкова важно да получи и богатството на Яман, а и не ми се струва, че Хакан е много мотивиран в това отмъщение, след като Абдулкадир се налага да го „подгрява“ отвреме навреме. Засега не е ясна ролята на Мехмед Кара и на Абдулкадир в действията на Хакан във времето на Хакан с Демир, но двамата или един от тях е възможно да е играл роля още по време на следването, запознаването, сближаването с Демир. Може да има и такава възможност: ако Демир е разкрил мръсни действия, с които не е бил съгласен и се е оттеглил, което е нанесло публична вреда на Хакан – особено като се има предвид професията и позицията на баща му, а скандалите между Демир и Хакан са били отразени и във вестниците, първият неуспех на Хакан да се е трансформирал в амбиция.  Хакан може да е решил да докаже, че може и с „чисти“ действия да унищожи Демир. И тогава да се е родил план за прикриване на собствените му действия под това да е държавен агент, докато Абдулкадир и Вахап - за Мехмед Кара не знаем, са действали „мръсно“. В Чукурова личи стремеж в Хакан да бъде чист, когато всъщност не е: разделянето на общото богатство, от което Хакан получи „чистата“ част, но най-вече очакваното изчистване на името от службата, където е работил за държавата.

Абдулкадир: знае, че Хакан има много връзки и приятели, но той не ги познава; не знае къде Хакан е оставил компрометиращите го документи; беше много нервен, когато не знаеше къде е Хакан, докато Хакан отсъстваше за погребението на Хюлия; знае за г-жа Аяшлъ, но по телефона Хакан говореше за документите си, не ставаше дума, че тези документи се отнасят до името и дейността му като агент, за Абдулкадир тя е някаква важна персона, но той не знае конкретно коя е тя. Според мен, Абдулкадир и Вахап не знаят, че Хакан работи като държавен агент; те приемат името Мехмед Кара като свързано с човека от Испарта, а не като кодово име от службата; веднъж Хакан говореше, че ако трябва, Мехмед К. ще умре и ще се появи Хакан Г., ще смени паспорта, което не е свързано с намесата на някаква служба, а е фалшификация, която те сами ще направят. Ако те знаеха, че Хакан е агент, Вахап нямаше да разкрива на улицата истинското му име, нито щяха да обсъждат дали да накажат някакъв конкурент по търговията с оръжие от Измир; не сме чули г-жа Аяшлъ да знае за съществуването на Абдулкадир, нито тя да знае, че някой друг знае кой в действителност е Мехмед Кара; сега г-жа Аяшлъ, въпреки настояването на Хакан, не му позволява да разкрие името си дори само пред Зюлейха, но това име вече се знае от двамата съдружници, а г-жата едва ли знае това. Ако Абдулкадир и Вахап знаят за името Мехмед Кара като само свързано с човека от Испарта, за г-жа Аяшлъ това е кодовото име на нейния агент, а дали за нея то е свързано и с този конкретен човек?

Здравейте!

Ваня, тъй като сега обърнах внимание, че си ме споменала в твоя пост 333, се чувствам длъжна да взема отношение.

Първо, благодаря ти много за дългия, подробен и изчерпателен пост.
Аз на БЗЧ предишни сезони не съм гледала, няма и да го направя. Не ми е интересна тематиката, Хилял и Мурат Юналмъш не ми доставят естетическа наслада, че да искам да ги гледам, а Гафур за мен е крайно дразнещ персонаж.
Аз гледам турски сериали единствено и само с развлекателна цел, и то при условие, че харесвам участващите в тях актьори. Затова предпочитам да гледам любовни истории.
Оставам, обаче, с впечатление, че специално ти използваш тези сериали и за образователна цел.
В поста си пишеш: "Още в началото Мурат Сарачоолу обърна внимание, че любовните истории в сериала не са просто любовни истории, а чрез тях се разказва индустриализацията в Чукурова."
Ваня, каквото и да казва г-н Мурат Сарачоолу или пък някой друг, това е сериал,  НЕ Е ДОКУМЕНТАЛЕН филм. Това е ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА, сериал, в който, дори и да се показват моменти от индустриализацията и въобще от живота в област Чукурова преди 50 години, това не трябва да се приема за някаква категорична истина. Всички събития са само плод на нечие въображение, както е при всеки художествен продукт.
Ако ти действително искаш да обогатиш познанията си за процеса на индустриализация там, тогава потърси подходяща и достоверна информация, като например ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ, статии от ЕНЦИКЛОПЕДИИ и др. източници, на които може да се има доверие.
Турските сериали заляха  България, Европа и света като цяло, основно с пропагандна цел. И за финансова изгода, разбира се, но да оставим този аспект. Целта е да покажат колко са красиви, умни и талантливи хората в Турция, че са също така добри като хората в другите страни, че имат право на членство в Европейския съюз и т.н. Ако се задълбочим в тази насока, ще навлезем в друга, много дълбока материя, която не е предмет на тази тема, все пак сме във форума на бг-мама 🙂
Ще кажа само, че турските сериали постигат целта си. Предизвикват интерес към Турция, стават причина туристическият сектор в тази страна да процъфтява. Зрителите харесват красивите лица от екрана, обичат ги, следват ги в социалните медии. Не напразно през 2017 г.на много от известните турски актьори раздадоха награда "Златна пеперуда - СЪЗДАТЕЛ НА ЧУДЕСА" Защото действително направиха истинско чудо в отношението към Турция, да вземем предвид само това, че в България се отрекохме от турското робство, нарекохме го съвместно съжителство. От учебниците отпаднаха теми като тази за Батак, стихотворения като Балканджи Йово и т.н.
Та да се върнем на темата.
Турските сериали за мен са средство за развлечение. Гледам само тези от тях, в които играят харесвани от мен актьори. Не вярвам на това, което ми показват. В така наречените исторически турски филми и сериали съм засичала доста неточности от историческа гледна точка. Например. Наскоро гледах филма "Фетих 1453" за превземането на Константинопол. В него героят (Ибрахим Челиккол) казва на любимата си, че баща му е загинал в битката при Косово поле. Но въпросната битка, която е известна като етап от завладяването на Балканите от османските турци, е през 1389 г. Завладяването на Константинопол става през 1453 г. Т.е ако допуснем, че зачеването на героя е станало в навечерието на битката, тъй като след нея баща му вече не е жив, то той през 1453 г. когато се развива действието, ще е на 64 години. А героят, за когото става въпрос е млад мъж на около 30 г. Това е пример за използване на исторически факти в угода на сценария.
Ето защо аз не се задълбочавам изобщо, гледайки турски сериали. Излишно е. И глупаво.
На въпросните сериали гледам по същия начин, както на американските филми, тип ФЕНТЪЗИ, като например "Първият отмъстител: капитан Америка", "Отмъстителите: Война без край", "Отмъстителите: Енд гейм", "Жената чудо" и т.н.
Между другото, сега като стана въпрос, мисля, че да съдиш за индустриализацията в Чукурова по сериала БЗЧ е равносилно да съдиш за Втората световна война по филма Жената чудо,  тъй като в този филм Жената чудо участва във войната и побеждава 😀
Ваня
моля те да не ми се сърдиш. Далеч съм от идеята да ти казвам как да живееш и какво да правиш. Нищо лично към теб.
Само написах мнението си.
Приятна вечер.

Привет!
Джулс, аз да си кажа честно нямам такъв спомен - историята в Чукурова през 70-те години да има амбицията да разкаже индустриализацията на този район. Може и да е споменавано, но нямам такъв спомен. Но не това е най-важното. Всъщност, за индустриализация в Чукурова има знаци - влакът, самолетът на Демир и един трактор, фабрика, която така и не видяхме ... и да - карат автомобили. Като икономически процеси не ги видях въобще, нямаше съществена промяна в отношенията между работодател и работници.. Дюкянчетата в центъра на Адана са от прединдустриалната епоха. То няма и как да бъде другояче в един преимуществено земеделски район. А и индустриализацията е част от по-глобален процес, наречени най-общо "модернизация" на обществото. Напоследък ме озадачава тоя "холдинг" на Яман, щото не ми прилича на холдинг (който си е характерен за посткапиталистическото общество, финансовите и правни отношения са от друг характер). Четири сезона, общо взето, гледаме любовни истории, в които има бая повторения. Много се надявам финалът да не повтори началото - една самотна Зюлейха да чака на прага на конака своите деца.

Джулс, ти имаш много объркани представи за нещата, но не разбирам защо ми ги прехвърляш на мен. Аз не търся в сериала това, което си написала, намерила съм го отдавна. Не трябва да мислиш, че само ти по твоя начин можеш да се забавляваш, има и друг вид забавления. Не си единствена с това мислене, но всеки вижда това, което може да види.
Не съм ти давала съвет как да гледаш, което ти правиш към мен, а заради неверните факти, на които се позоваваш.
Защо да ти се сърдя, на мен ми е мъчно за теб. Ти не си намерила история, която да ти хареса. Исках да ти помогна защо евентуално това е така, но ти отиде твърде далече.

Ваня,
на безсмислени постове от подобен характер, като цитирания по-долу, изобщо няма да си давам труд да отговарям.
В тезата си относно турските сериали, използвах общоизвестни факти.
И тъй като виждам, че не разполагаш с контрааргументи, с които да подкрепиш мнението си, че "имам объркана представа за нещата" и фактите, които съм посочила са неверни, ще приема разговора ни за приключен. Но ти благодаря, че искаш да ми помогнеш, оценявам го.

Привет!
Ваня, точно така както си предала разговора от субтитрите, така е и в оригинала. Действително според разказа на Демир пред Фикрет, Демир разказа, че с Хакан са учили заедно в Берлин, различни специалности. Хакан е учил за строителен инженер, а Демир - за машинен.Били са съквартиранти две години. Тогава Фикрет го попита какво стана, че се е вкопчил в него. Демир отговори, че и той не е разбрал защо. Тогава Фикрет добави, добре но в крайна сметка не се виждат и  го какво толкова се е случило че да престанат да се виждат. Хакан започнал да настоява да инвестистира в Чукурова. Демир дал съгласие, щом толкова настоявал. Тогава Хакан казал, че няма капитал и го помолил да му стане партньор. Демир се съгласил, но нещата не потръгнали. Фикрет го попита защо не са  потръгнали. Демир му отговори, защото Хакан не познавал работата. Основали фирмата в Мерсин. Демир не е могъл да се занимава с бизнеса, Хакан започнал да се занимава с неразумни неща (глупости, неща, нямащи нищо общо със здравия разум) и скоро след това затънал, но много преди това Демир е забелязал някои неща и се  оттеглил. После Хакан не е успял да се захване в Чукурова и се махнал, но оставил много дългове, които Демир казва, че не е платил, защото не ги е направил той, че да ги изплаща. Тогава Фикрет го попита, добре бизнес е това, човек може да потъне, може и да излезе, опитал се е, не е станало. Фикрет го попита защо  е смятал Демир за враг? Демир каза, че не знае, дали защото се е оттеглил от партньорството или защото не е могъл да преглътне факта, че го е оставил на средата на пътя. Не знае.
Тук не се спомена за инвестиция на Хакан в холдинга на Яман, нито за източването му, само общата фирма в Мерсин, глупостите, които сторил, това, че не е могъл да се установи в Чукурова и незплатените дълговете, които оставя след себе си. Това е в 102 епизод.
В разказаната от Шермин версия по време на вечерята в ресторанта в 105-ти епизод каза, че много  се страхували Хакан Г. да не е купил акциите на холдинга.Тогава Мехмет попита кой е Хакан Г.  Тя представи Хакан Г. като онзи, който нападнал конака с 50 въоръжени мъже  и се опитали да ги убият и детето на Сание пострадало сериозно. Тя предположи, че Демир е отвлечен от хора на Хакан Г.  Стрелците наети от Хакан, според нея,  стреляли без да гледат, че има жени и деца. Хакан беше шокиран от чутото.  Той  отново попита защо ги напада този човек. Фекели започна да разказва как Демир и Хакан били бизнес партньори преди 15 години и накратко е останал този проблем оттогава. Шермин продължи: "Какво партньорство, г-н Али Рахмет? Всичките пари бяха дадени от Демир! Човекът нямал 5 пари. Даже стринка (чинка) ми Хюнкяр, се оплакваше  и казваше само защото сте  били съкваранти в Берлин,  ни стоварваш като неприятност на главите един непознат. Винаги! Сега, тия двамата основали фирма в Мерсин. Разбира се моя [братовчед] Демир, бил много зает. Оставил работата на тоя, но човекът се оказал много неспособен (некадърен, некомпетентен). Фирмата казала с грохот потъвам. После се вайкал  [Хакан] и казвал заради теб фалирах." Тогава Мехмет не се сдържа и се изсмя, извини се и заключи: "Е, хора!"
В някоя от по-нататъшните серии Хакан разказваше мисля на Абдюлкадир, ако не бъркам, как Демир от завист към Хакан довел нещата до фалит и го изоставил, но не мога да се сетя къде. В общи линии такава беше историята която знае и Гюнгьор от Анкара, че Демир е довел до фалит Хакан, а след това той е бил принуден да замине за Бейрут.
Кой крив, кой прав, предстои да видим.

Лучия, благодаря за снимките от фестивала на златния портокал! Внесе много радост, красота  и ведро настроение. Благодаря! Ние си нямаме портокал, но затова пък ти поднасям наша българска

Благодарим на екипа!

Имало едно време в Чукурова - еп.129
https://ok.ru/video/3310009453252
https://archive.org/details/129_20220328
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/16/548.html

Здравейте ,
Благодаря за всичко споделено и за превода на серията!
Благодаря на Лучия за прекрасните снимки и видеа от фестивала на златния портокал! Много красиво, представям си как ухае на портокали!

Мисля си, дали след фалита на фирмата в Мерсин и при извършването/забъркването на/с "някакви глупости" (по думи на Демир), Хакан не е привлякъл погледа на тайните служби. Може много умело да се е набърквал в незаконни дейности, да е ръководел нещата на няколко "фронта". И в един момент, службите да са го наели като сътрудник. Знаем, че това е практика. Много филми и документални такива разказват за случаи, когато умел престъпник бива вербуван за тайните служби. Бащата е бил прокурор, може би е имал познати, колеги на по висши позижии...може в един момент властите да са усетили, какво прави сина му и заради бащата и заради самите качества на Хакан, да са му предложили да работи за Държавата.
Малко ми се губи момента: дали Хакан се е познавал с АКадир още в Турция и двамата са заминали за Бейрут или Хакан се е запознал с АКадир вече в Бейрут. Нали, когато се караха, Хакан каза на АКадир да не забравя кой е, какъв е бил: син на контрабандист и как Хакан го е намерил по улиците на Бейрут в окаяно състояние. Та, това е много важно: откога датира познанството Хакан-АКадир.
Защото Хакан може да е действал на ръба на закона и да се е забърквал с някои неща още преди познанството с АКадир и после АКадир става неговия човек за "мокри поръчки".