Великобритания - тема [91] Пролетно - Пролетно Лятна Нековидна

Blue dress, много мъчно ми стана като те четях. Няма ли вариант да живеете в мултиетническа среда, където да има и българи, и българско училище? Да е близо до летище с редовна линия до България и пак да е близо и до неговите роднини? Това, че се озлобяваш срещу него (не те упреквам, разбирам те при обстоятелствата ти) е доста стряскащо и не трябва да го допускаТЕ да се задълбочава.

Blue Dress, хубави съвети са ти дали момичетата - фокусирай се върху положителните неща на твоята ситуация: тук си със семейството си, а не сама; съпругът ти е местен - това е голям плюс за адаптацията ти; имате роднини тук, съответно децата няма да са лишени от тези толкова важни контакти; едното дете е вече в училище - ще си намериш покрай него приятелки - майки на съучениците му.

Аз съм тук вече 22 години и моята ситуация прилича по това на твоята, че дойдох тук заради съпруга ми, който е англичанин. Никакви други причини - моята България си ми харесваше и си я обичах (и още си я обичам 😁), имах си хубава работа и приятели, но в един момент трябваше да решим къде да живеем заедно и Великобритания беше по-добрия вариант, заради работата на съпруга ми и езика. Той се опита първите няколко години да го учи, доста неща разбира, защото толкова години вече е с мен, но не го владее на ниво да се интегрира в България. Аз бързо си намерих работа тук. Съветвам те и ти да го направиш, ако вече не си. Знам, че с малко дете сигурно няма да е лесно, но това ще ти създаде още една среда, която ще помогне в интеграцията. Ако можеш, започни да помагаш в училището на детето - винаги търсят помощници сред родителите, например да помагат на децата в четенето, за инициативи за набиране на средства за училището, спортни дни и т.н. Така ще завържеш контакти с местните майки. Аз помагах три години в училището на моите синове в часовете по IT, такава ми беше сферата на работа и образованието. Намерих си две много добри приятелки покрай големият ми син - майки на двама от неговите съученици и вече 15 години сме заедно. За късмет и вторите ни деца се оказаха в един и същи клас и това скрепи още повече приятелството ни 😀, и дори и сега, когато ние вече от 8 години не живеем наблизо до тях, през няколко седмици се събираме по женски, а всяка ваканция и с децата. Не се поддавай на внушения, че с англичани е трудно да стане човек приятел и само с българи е най-добре да си общуваш. Пълни глупости! До човек е - и от едната и от другата страна.

Носталгия е рано да те гони, според мен. По-скоро е резултат от рязката смяна на средата и се чувстваш несигурна и затова виждаш само положителните неща на живота в България. Трябва ти време за да свикнеш. Гледай напред и бъди отворена към нови неща, хора и ситуации и ще намериш своето си място и тук. България не е толкова далече, че да не можеш да си хванеш самолета и за три часа да си в София, когато ти се прииска да се видиш с роднини и приятели там.

Питай и момичетата тук, каквото те интересува за живота във Великобритания - всички са много отзивчиви и дори и да не сме физически наблизо, поне ще срещнеш разбиране, помощ и съчувствие.

Аз съм също за плей групи и прочее, и аз така се запознах с хора. После люлките до нас и със сигурност ще срещнеш майки, с които можеш да се сприятелиш когато детето започне училище.

За Бг училище- защо не пробваш и онлайн? Нашето има и детска градина за по-малки деца и е точно с цел езика. Около нас също няма Бг училища и сме така, но мога да кажа, че е супер и съм много доволна. Дрвбното сега е първи клас там и year 1 в английското.

Blue Dress, аз в началото планирах редовно дълги почивки в България, зимата и лятото. Цялата лятна ваканция, примерно, 6 седмици. Февруари ваканция в България, синът го водех през деня да учи ски на Алеко или Боровец. Децата като са в България, само български трябва да ползват и да видиш как започват да се отпускат Аз сама си ходех, мъжът ми идваше за седмица-две само. Постепенно с времето започнах да намалявам броя посещения в Родината и продължителността. Сега единствено ходя, за да видя майка и няколко приятели.
В Честър и Ливърпул със сигурност има българи, а предполагам и български училища. Но не можеш да разчиташ само на българското училище да научи децата на български. Там те са само веднъж седмично за няколко часа, през останалото време са в тукашно училище/градина или с родителите си.
Ние сме двама българи родители и пак ни е трудно да поддържаме езика. Ако държиш на българския, трябва да ти е правило само на български да комуникираш с тях, независимо кой друг е около вас. Аз лично не го правя, когато съм с местни включвам изцяло на английски, струва ми се невъзпитано пред тях да говоря на български с децата. Дори сега, когато синът е голям, има си приятелка от много години и се знаем с нея, ми се струва неуважително да говоря в нейно присъствие на български. Тя много пъти е казвала, че няма проблем, да не се притеснявам, но аз не мога да го приема така.
Като бяха малки моите, всяка вечер, преди сън, им четях книжки на български език. В началото редувах английски, български, но като започнаха сами да четат на английски 6-7 годишни, отказах да чета на английски, казах им, че те на мен ще четат на английски, аз на тях на български

Аз съм от бързо адаптиращите се също. Като дете живях с нашите в чужбина, което някак ми прекъсна основни контакти с деца на тая възраст в българския квартал и тогава ми беше кофти, но в резултат успявам да се адаптирам навсякъде.
Не съм страдала, като се преместихме тук - но моят мотив беше да се преместим заради децата и институционални неуредици, които в България ме побъркваха, аз обичам да има ред и яснота, предвидимост, и тук ми е добре в това отношение. Липсва ми лятото и жегата, но като се приберем за ваканция, пръхтим като морни хипопотами на втората минута по пловдивския калдъръм

Има българско училище в Ливърпул, изглежда. Провери ги, но не разчитай на тях да накарат детето да говори на български.
Да не засегна някого, но в българското училище в града ни имаше деца с баща българин, майка англичанка - бащата ги изтегли от училището на втората година, че не били проговаряли български. А се оказа, че той не им говори на български и разчита на тия два часа седмично да проговорят - та за тях си е все едно да учат чужд език.
Всяко семейство е със собствена динамика, разбира се. Моя позната, която емигрира в друга англоезична държава, говори с децата на български, но не настояваше да ѝ отговарят на български и в резултат те изобщо спряха. Вкъщи напомням "на български" и даже малкото дете на 3г прави разлика и обръща езика според това, с кого говори. Той още малко пердаши на булглиш, но няма значение

Ако е смесено семейство много трудно се поддържа езика, ако и двамата са българи, то да, възможно е...съдя по моите, разбират като им говоря на бг, но говорят на английски, по-лесен им е, а и ние с баща им английски ползваме, иначе няма да се разберем.

Blue Dress , потвърждавам, че с българско училище и други тукашни българчета език не се учи и не се поддържа. При двама родители българи и живял 18 месеца в Бг синът ми три пъти го уча български от самото начало. Тръгна на тукашна забавачка на 2г. Сърдеше се и буйстваше, оказваше пълен отказ да слуша и говори езика. Обаче аз спрях да откликвам на английска реч, у дома всички книжки и филмчета са на български език. Тормоз голям му налагах 6 години и още продължавам. Каквото учат в градината същото говорехме и учехме у дома до миналата година. Цветове, времето, буквички, броене, Джулия Доналдс - предваритлено им знех прогрямата и поръчвах материли. Ако няма првеждах и лепях на тукашните книги текста на български. После с четенето променях по тукашната система наща и сама си правех аналогични материали. Никога по никакъв повод не ползвам английски с децата. Ако трябва превеждам на околните, но в много случаи не се налага. Те нещата покрай децата са аналогични и се разбира от контекста. Безброй пъти аз на него съм говорела на бг, останалите се включват адекватно на английски или откликват. В Бг не си ходим. Последно бяхме там за 3 дни през 2017г. Но ако ти имаш възможност да прекарваш ваканциите в родината, това също ще спомогне за езика.
Дъщерята е родена тук и от 10-месечна е на целодневна градина. Ползва думи и на двата езика. Нея я чака същия тормоз.

Замисляла ли си се за консултация с психолог? Според мен ще изиграе ключова роля да се пребориш с депресията си. Българска среда на този етап смятам, че ще задълбочи проблема ти.

С какво се занимаваше в България? Има ли начин да го рабориш дистанционно или същото тук?

Да, безспорно е много по-трудно в смесен брак. Въпреки че се запознах и с такива хора в града - на много от смесен брак децата говорят български (не непременно перфектен, но то и моите не са с перфектен), а най-много ме впечатлиха няколко жени, на които и мъжете-англичани говореха много приличен български, въпреки че живеят тук - явно водени от желание да помогнат да се поддържа езика за децата.

Ох за езика не е гаранция .. при двама родители българи моята отказва са говори на бг, разбира ни, казва отделни думи, но предпочита на англ.
Още един глас от мен да плей групите. Имам си две дружки оттогава, а моето дете и детето на една от тях са и в един клас.
Аз иначе съм бързо адаптивна и носталгия не ме мъчи.
Бг училище има в Crewe, не знам колко ви е близо.

Не знам какъв смисъл влага Blue Dress в "българско училище", но за мен е българска среда, бг контакти, малки тържества по традиционни български поводи... Че за 2-3 часа седмично език не се учи би трябвало да е ясно, но пък там децата се запознават с другата си култура, срещат други деца като тях.
Отделно, това, че един район е населен само с англичани може да има и негативни аспекти като например по-трудно да приемат чужденци.

Ох, пу, не сме само ние значи.. същата история при нас. Ще стане на 5 и едва сега почва да казва някои цели изречения на български. Знае доста думи, но говори само на английски. Даже някой път, аз и говоря български или и чета български книжки и тя: English please 😀

И от мен един глас за плейгрупите. С малката тръгнахме, когато тя беше на 3-4 месеца. Ей така си седяхме и я държах, тя естествено нищо не разбираше, но за мен това беше голямо разнообразие. Продължихме докато тръгна на нърсъри.

Носталгия не съм имала, но аз много исках да живея в Лондон, било си ми е мечта от малка. Иначе родителите ми идват често на гости за моя и на децата радост. Живеем на 30-40 мин. от летището.

Момичета, искрено благодаря за подкрепата. Просълзихте ме. Накарахте ме да се почувствам по-малко сама тук.

И аз бях като плевелите. Следвах в Германия, живях там 6 години и си бях станала местна. Въобще не ми се прибираше в България. Живяла съм и в други страни, включително една година в Лондон, който обожавам. Но в последните години се установих в България, създадох си комфортен живот, привързах се към дома си, поостарях, и аз не знам какво се случи. Може би и това, че родителите ми остаряват и искам да съм около тях ме мъчи.

Имаме кола и карам навсякъде, центърът на Ливърпул ни е на 20 минути, Манчестър е на 40. Наоколо има много неща за правене - зоологическа градина, аквариум, музеи, ресторанти. Всеки уикенд ходим някъде. Летищата на Ливърпул и Манчестър са ни на по 30-40 мин. разстояние и имат директни полети до София. Лятото си ходихме за повече от месец, но беше драматично, защото аз не исках да се върна обратно в Англия и имахме много разногласия. Скоро пак ще ходим, тази мисъл ме крепи.
 Местните са много шумни и общителни, заговарят те навсякъде, мен това малко ме натоварва. Засега не съм усетила някакво лошо отношение. На пръв поглед няма от какво да се оплаквам.

За езика явно всички имаме същия проблем. Аз им говоря на български винаги, когато е възможно, но няма как да не превключвам, защото не мога да изолирам таткото от разговорите постоянно, а и с него само на английски си говорим и каката се включва. Същото е и като сме с други хора. Купих обучителни книжки и я уча на буквите, карам я да ми отговаря на български. Благодаря на Ронка за идеята за българско училище онлайн, ще проверя.
Прави сте за плейгрупите. Досега беше малко трудно заради пандемията, бях се записала за една, но два пъти я отменяха, но сега ще потърся нова. В училището на каката постоянно търсят доброволци, но сякаш не е моето.
И мъжът ми оредложи психолог и може би имам нужда, но и за това не мога да се пречупя.

Каката ще има парти за рождения си ден другата седмица, ще дойдат около 15 деца от класа й и няколко съседчета. Това май е моят шанс да се аклиматизирам. Може би трябва да се отпусна и да не се вкопчвам толкова в идеята за български приятелки.

Благодаря ви от сърце за подкрепата. Най-вече за това, че ми дадохте надежда, че нещата ще се наредят и че семейството ми няма да се разпадне заради моята неспособност да се приспособя. Вече ще се включвам в темите, които обсъждате, малко ми е неудобно, че така обсебих темата.

Blue, осъзнаването на проблема е първата крачка към решаването му. Всеки минава през сходни кризи в живота си. Дай си време, дай шанс на околните и ще намериш решението.

Оналйн училищата са голямо улеснение. Не знам на колко е детето, но мисля над 5г има групи. Или поне това, в което ходи сина. За по-малки деца не съм чувала.

Много мои приятели издърпаха с времето родителите си при тях или идват за няколко месеца на гости, после те изкарват ваканциите при тях. Това също е опция да бъдат около теб, ако имате желание.

В Ливърпул никога не сме ходили, а все се каня. Тръгнем ли натам, ще ти пиша да се видим и децата да поиграят.

Ливърпул е супер! Ходихме там за две нощувки август 2020. Хотелът ни беше до Албърт док с гледка към реката. Отидохме там заради връзката му с Бийтълс, мъжът искаше да види музея и въобще града. Аз не очаквах много. Първата сутрин алармата на хотела за пожар ни събуди към 5ам сутринта. За да пропусна дъжда следобед, реших в 6ам да се метна на колелото по стъпките на Бийтълс и тази обиколка на града ме остави без думи. Много е красиво, има къде да се разхожда, безплатни музеи и тн. Не знам до колко ще е интересно за малки деца само.
Отскочихме и до Блакпул. Плажът е хубав за разходка и децата да играят, но е малко по-западнало, ако не си там само за плажа.

Аз съм живяла само в Лондон и не знам дали навсякъде е така, но ние ходихме на много места с детето. Музеи, библиотеки, детски фитнеси, плейгрупи, детски класове и най-любимото ни беше т.нар. One o-clock club.
 Там деца под 7-8 години можеха да играят в подготвена среда с различни тематики всеки ден от 1-4.30/5, напълно безплатно. Запознах се с много приятелки така.