Частни училища - информативно-дискусионна тема - 52

  • 55 044
  • 727
# 180
Едно време и аз съм учила в друг град и живеех на общежитие. Бяха най-хубавите ми години. Пансион в чужбина обаче го възприемам по друг начин. Твърде далеч и детето не може да се връща често. В случая на Силвиана е съвсем друго щом таткото е наблизо.
Виж целия пост
# 181
Аз съм лют егоист.
Без това децата порастват твърде бързо. И без това страдам от раздялата при избора на университет.
Та за средното образование - никакъв шанс Simple Smile
Виж целия пост
# 182
Хоуп, ти си с момчета. И мен ме плашат, че ще развия привързаност към сина ми до степен на патология 🤣
Виж целия пост
# 183
На мен още по-стягащо ми звучи. Не мога да си представя аз или децата ми да са по 24-часово наблюдение и да нямат никакво свободно време. Трябва да имат възможност и да направят обичайните пуберски простотии и да имат повече от една реална среда, за да са свободни. Колкото до тормоза, игнорирането също е форма на тормоз. За всяка група важат основните правила, а колкото по-затворена е средата, толкова повече нещата се обострят. Също и всяка система защитава себе си.
Виж целия пост
# 184
Анди, ти това наблюдение как си го представяш точно - сиво затворено пространство с надзиратели ли? Кампусът е много свеж, няколко сгради, няколко хектара зелено пространство и спортни терени. Навсякъде има видеонаблюдение (без стаите). Има си дневен график на заниманията и спортовете, учи се в стаята или в библиотеката (повечето предпочитат там). Спокойни са, много е приятно, никой не е стегнат и напрегнат.
Има и teams дни, нещо като тиймбилдинги, но за деца. Не може да си позволяваш игнор, възпитание се изисква от всички.
Виж целия пост
# 185
Това е моето вътрешно усещане и моите виждания за лични граници. Винаги съм отбягвала за себе си затворената среда, отбягвала съм я и за децата си. За мен училището е половин ден и е по задължение. Другата половина на деня е за истинския, свободния живот, в който децата правят това, което им харесва, свободни са да пребивават или да не пребивават в някаква среда и като цяло за мен това е свободата, макар да харесвам правилата. Не искам винаги да са в една и съща среда, колкото и голям да е един кампус, колкото и да са много децата. Затова навремето отхвърлих АК като вариат - твърде много време са там и твърде много правила за моите виждания, а дори не спят там. Ако трябва да сложа и живеене, съвсем не мога да го приема, задушаващо ми се струва.
А постоянно да съм или те да са под видеонаблюдение, съвсем не ми е по вкуса. Стяга ме отвътре.
Виж целия пост
# 186
Явно имаме различни възгледи за училището, Анди. За мен то е полезно, заема важна част от живота и не е нещо, което детето трябва да изтърпи по принуда. Погледнато от твоите обувки, да, може кампусът да е нещо супер ограничаващо и вредно за личността. Пансионът не е за всяко дете, това е първото, на което се обръща внимание при кандидатстване. Има деца, макар и единици, които изпадат в депресия от раздялата със семейството и ги връщат у дома.
Виж целия пост
# 187
Времената са други. Сега едно тинейджърче с тик ток може да взима повече пари от теб, на 20 вече да си купува къщата на мечтите и то със заработени пари, а не с кредити до пенсия, до 30 да работи по креативните си идеи от някой плаж.

Твоите времена вече ги няма. Няма го и това да пуснеш децата да си играят сами пред блока и като се стъмни по някое време те самички да си се приберат.
Виж целия пост
# 188
Елфичка, моите деца не са играли никога навън ни по светло, ни по тъмно, а бяха заети с други неща и това, което говориш за "едно време" няма нищо общо с едно време, а е принципно положение. Училището е само една част от живота, а има много други интереси и дейности извън училището, които дори смятам за относително по-важни.
 А тези работи за тийновете с тик-тока са ала-бала и няма как да ги приема насериозно.
Виж целия пост
# 189
Нашето общежитие беше с вечерен час, проверки по стаите, редуване за чистене, оборки на двора. Никога не съм се чувствала несвобода, а тъкмо напротив. Беше страхотен купон, а пък колко умело се научавахме да послъгваме защо закъсняваме Joy Безгрижен живот беше!
Но съм съгласна, че не всички деца биха могли да се чувстват добре извън семейството.
Виж целия пост
# 190
Всичко опира 1. до финанси и 2. какво е добро за детето.

А за едно дете е добре да се учи на самостоятелност, на социални умения в неговата си среда на връстници и на умения за учене.

На мен ми е любим Сървайвър. Там винаги печели не най-умния, не най-силния, а този с най-добра социална игра. Така е и в живота.
Виж целия пост
# 191
Каква самостоятелност? Децата се учат на самостоятелност в обичайната си среда - вкъщи, в училище, в неформалната среда извън дома и извън училище. В училище и извън училище те са сред връстници. За самостоятелното учене  най-вече се учат вкъщи, когато сами трява да се подготвят и да си организират времето, а не на занималня или на целодневно обучение. Не е нужно да им огранизираме Сървайвър, за да се учат как да прецакат другарчето - те започват това да го учат още в детската градина.
Виж целия пост
# 192
Сървайвър не е за как да прецакаш другарче. Вземи Биг брадър тогава, или Ергенът или което и да е реалити шоу (не в България, където простотията печели)  и ще видиш.

Винаги, винаги този, който има много добри социални умения печели.
Виж целия пост
# 193
Надявам се, че не поставяме житейските цели на децата си на базата на реалити програми.
Щото един нърд програмист ще се издъни в де що предаване има, ама да си живее чудесно със семейството и добрите си доходи.
То и аз така де, няма нужда да е програмист в примера ми даже.
Виж целия пост
# 194
И аз съм егоист по отношение на децата ми, като Хоуп. Само като си помисля как преди година и половина с една майка си стискахме взаимно палци децата да не решат да учат отвъд океана, повече не е нужно да се обяснявам Simple Smile
Има обаче случаи като на Силвиана, които са малко по-различни, поради това, че семейството е разделено, заради работа. Моето голямо дете имаше такъв съученик, който в 9 клас отиде да учи във Виена, но не в пансион, и живееш с единия си родител там и пътуваха редовно между двете държави. А самостоятелност се учи от 1 клас, като се започне от това да се научиш да си разпределяш времето, да устояваш на нета, да поемеш отговорността, че оценките са си твои и никой не ти е виновен и т.н. и т.н. Пък прословутите социални умения за щастие не са така нужни на хората, които са умни и работливи.
(Не съм гледала нито едно риалити, освен 1 сезон на биг брадър, и дори не мога да разбера как хората могат да си го причиняват, при наличето на толкова филми, книги, и най-различни възможност за хобита, за които един живот е малко)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия