Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Не, изобщо не звучи притеснително. Не я водете никаде, но я запишете на ясла когато и дойде времето.

Не, нищо притеснително.

Нищо притеснително.

Здравейте. Имам дете което скоро ще навърши 4 год. Проходи на 1г и 2мес. На 3 год започна да произнася думички , не ги произнася правилно, не иска да повтаря. В момента казва не повече от 150думи , от които 90% не ги произнася правилно. Не казва изречения (просто съединява 2 думи понякога) Понякога има желание и повтаря след мен , но когато няма желание не повтаря. Знае числата и да брои до 10, познава цветовете, познава голяма част от буквите. Има добър зрителен контакт. Когато го извикаме се обръща винаги, команди изпълнява когато той иска, ако няма желание казва "уморен" или "не". Обича да играе с децата ,контактен е, но не знае как да си играе с тях. Ако играят с топка , той отива и им я взема и започва да бяга. Не обича да спазва правила (ако му кажем футбол означава да риташ а не да хващаш с ръка, той си прави друго). Търси постоянно внимание и иска да играем заедно.
Хиперактивен е, иска да е постоянно в движение да бяга,скача. През последните 3 месеца върти колички.Играчките си често ги хваща и ги върти с ръце. Понякога ги бута количките , понякога ги върти. Случва се докато бяга да перка с ръце. До преди няколко месеца не го е правил.Не иска да ходи на детска градина, харесва му , но когато аз съм там , ако е далеч от мен не се чувства добре.  Спря да яде разнообразна храна когато беше на 1год 7-8месеца , сега се храни само с хляб , крекери, бисквити и някои тестени изделия.
Прави ми впечатление ,че много думи ги произнася като разменя местата на буквите в думата (шапка - ашка, габи-баги) често когато се опитва да пише ги пише огледално. Бърка букви А и V , М W , такива които си приличат. Понякога когато пишем цифри започва да ги чете наобратно от дясно на ляво.
Ходим на логопед , но живея в чужбина и тук ни викат веднъж на месец и половина. Последния преглед ни казаха , че виждат нещо от аутистичния спектър. Но ще ходим при психолог и невролог за обстоен преглед. Какво мислите ?

Има признаци от спектъра, но трябва да го заведете веднага на детски психиатър. В България - клиника Св. Никола към Александровска болница!
Но, не подценявайте нещата, не са добри показателите за 4 години!
Успех!

Детето има някакви дефицити, но са наистина леки. Фактор може да е, че живеете в чужбина и то се развива в двуезична среда. Така че, не му бройте думите и не се косете, че е проговорил късно. На 4 години да пише букви и цифри хич не е малко, аз например подобни умения на тази възраст не съм имала, щото тези неща се учат в първи клас. Нормално да бърка понякога буквите, а също и да ги казва от дясно на ляво. Имам две приятелки, чиито деца ядат само тестени изделия. Единият вече е в пубертета и прояде нормална храна. Децата в норма също въртят колички. То си личи кога е игра и кога -патология. Детето гледа ли филмчета? Ако гледа, загледайте ги и вие, да не се окаже, че някой от героите като бяга пърха с ръце. Предвид това, че не се храни с разнообразна храна, може да му пуснете В12. Може да има дефицит и от там също да има забавяне в развитието.

Заведете го на детски психиатър, за да знаете дали е аутизъм, изоставане в развититето, ХАДВ....Това с фактора чужбина не го мислете изобщо. И ние живеем в чужбина, според това което знам от специалисти забавяне може да има с до 6 месеца, поради този факт.

Благодаря ви на всички които се включиха и ми отговориха. Детето ми всъщност не може да пише, просто двамата се опитваме, аз му помагам и понякога успява сам да напише буква и цифра.
   Днес звънях около 2часа в опит да се свържа с клиниката св.Наум но в крайна сметка ми казаха ,че нямат детски психиатър. Звъннах и запазих час в св.Никола , през септември понеже тогава се прибираме в България. Искам да попитам дали е необходимо да посетим невролог , и освен B 12 добре ли е да пусна някакви други изследвания. Приемам всакакви съвети, какво е удачно да направя за да помогна на детето си. В момента му давам мултивитамини за деца и омега 3.
Благодаря още веднъж. 🙂

Напълно съм съгласна на ммм75.
всичко което описвате може да се дължи на комбинация на сензорни проблеми ( пърхането с реци, проблемите в храненето), неврологични проблеми(Хадв) и чисто вербални ( възможна дислексия, дислалия, диспраксия, описанието със смяна на буквите, бъркане то на буквите ме навежда на тази мисъл). Сензорите проблеми се преодоляват с терапия, хадв-то с много физически упражнения и други натоварвания, които са успокоят малко темперамента и да подготвят детето за терапия. Вербални те проблеми си искат истинска работа с логопед. Както и двуезичната среда на минус за вашето дете конкретно.. Искам да кажа че може и да не е от спектъра което обаче в никой случай не омаловажава проблемите и необходимостта от терапевтиране.

Сега четох че ще. Ходите в св Никола... Ами какво да кажа. Това състояние което описвате, е нещо което търпи много промени в зависимост от успешността на терапевтиране и личните качества на детето. Вече няма такова - детето е със симптоми от спектъра и край, нещата не търпят развитие. Може то заради дефицити те да демонстрира поведение на дете от спектъра за момента но да не е такова. Както и обратното. Аз лично бих ви препоръчала да разучите какво се прави с дете с дефицити на мястото където живеете. Как се обследва, как се терапевтира, как влиз в системата, как се организира учебния процес. Както и ако можете да комуникирате с родител с такова дете на мястото където живеете. Защото това е дълъг процес и някой с опит ще ви бъде много полезен. А факта че щего обследвате в Бг не мисля че ще ви даде много. Това са неща където няма черно и бяло и търпи промени в една или друга посока...

Здравейте! Имам син на 14г, като малък беше много буен, освен това никога не можеше да разкаже какво е ял или са правили в детската градина. Слушала съм как другите деца разказват на майките си. Общо взето това е било, във всичко друго се развиваше нормално. Но в 1 клас лъснаха неща, които ме притесняваха. Много често децата му се подигравали, плакал е в час, но никога не каза защо.. До 4 клас горе-долу нещата вървяха, но от 5ти тръгнаха все по-зле. Приятелите го обиждаха, връщаше се разстроен, бягаха от него. Нито той казва защо, нито те. Говорих с тях.
В 6ти клас се разбра, че математиката е ужас за него, започна уроци при частна учителка, та тя ме светна че не помни нищо каквото му е обяснявала предния ден. Не иска да учи, трудно му е. Като започне да чете урок, започва да се прозява ввсе едно му загрява мозъка или се уморява.

Но това с ученето не е най-големия проблем. Проблем е, че вече не иска да излиза. Казва: Аз нямам приятели.
Явно му е омръзнало все да го тормозят. И се залепи за компютъра. Нищо друго не му е интересно.

От 1 година насам забелязах че като ходи стъпва на пръсти. Това много ме притесни и се насочих към тази тема. Така съм чувала, че ходят аутисти, или от спектъра. Вечно изпуска предмети, поряза се, удари се без да иска, нещо и моториката е зле.

Не е обследван. Баща му все твърди, че нищо му няма. Ама майчината интуиция ми говори друго.

Най ме притесни ходенето на пръсти. Има ли други деца,които ходят така.

При така описаната ситуация, ходенето на пръсти е последния дерт!

Щом детето не споделя с теб, явно не се чувства сигурно, знае, че няма да получи помощ и се опитва само да реши проблема.
Едно дете не може да се справи с такава задача и проблемите са налице: първо се е оттеглил от теб, сега и от останалите.
Компютърът е начин да се саморегулира - там всичко е сигурно за него, защото той има контрол над съдържанието, което достига до него.

Според мен е добре да потърсиш психологическа помощ, не е задължително да е обследване.
Първо някой трябва да работи с детето, да преодолее страховете си и погрешните вярвания. Второ и вие родителите ще трябва да промените нещо. Какво точно може да ви каже някой, който има поглед над динамиката в семейството.
Важно е детето да разбере, че проблемът не е само в него, а всички вие като семейство трябва да преминете през някаква промяна. И тя може би е малка, не означава изцяло да преобърнете живота си. Ето, мъжът ти не вижда проблем. Това може да не е неглижиране, а безрезервно приемане на детето каквото е. Нека бащата да му казва всеки ден утвърждаващи и подкрепящи думи. Сега в пубертета ролята на бащата нараства.

За ученето и не помненето си на правилен път. Когато детето е под стрес, то няма как да запомни нещо. То е във фаза “оцеляване”.
Или от невробиологична гледна точка: ако детето се страхува или е под стрес, то се активира амигдалата и тя блокира сигналите към нео кортексът и други части от мозъка, които са активни при абстрактно мислене като математиката.
Представи си ти започваш шофьорски курс, за първи път сядаш в кола и всичко ти е ниво, теб те е страх. Инструктурът набързо ти обяснява педали, предавки и ти казва да потегляш. В момента, в който потеглиш, той започва да ти дава задачи да решаваш наум. Ще можеш ли? След това кое ще си спомняш? Как си се чувствала или математическите задачи?





Отделно на 14г е в пубертета, мозъкът се реорганизира, много невронни връзки се разпадат, затова тийновете често ни изглеждат безразсъдни. Това е нормален процес от еволюционна гл.т., но ние трябва адекватно да придружим децата през този период.

Асалейн е написала много добри неща но и аз искам да допълня. Ходенето на пръсти е израз на сензорна дисфункция. Има я  И при хора в норма и в израз на  повишена или понижена чувствителност на нервната система. Тъй като то може да доведе до скъсяване на сухожилията и изкривяване на гръбначния стълб е хубаво да се обърнете към рехабилитатор или конезитерапевт. Ходенето на пръсти е израз на самостимулация с която детето се опитва да преодолява стреса от  средата - учение, липса на приятели.

Често казано лично на мен  много ми изглежда написаното на хиперактивност с дефицит на внимание и дислексия.
Нещата са лесни за преодоляване но наистина  изисква терапевтиране. И задължително участие на психолог. Всичко трябва да се терапевтира комплексно, за да се постигне комплексен успех :
1. специален педагог, който да намери дислектичния проблем и да преодолява образователните затруднения ( това с допълнителната математика е чудесно, но не знам как е с четенето и разказвателнире. Лесната уморяеност, отказът от учене е признак за обучителни проблеми, има проблеми и те пораждат отказ. ).
2. Психолог който ще го учи да преодолява фрустрации, раздразнение, отчаяния и така цялостно ще подобрява психическото му състоянието. Ще го накара по-добре да осъзнае какво става с него.
3. Кинезитерапевт за физиката и повдиганите пети.

Като резултат -
-ученето, усвояването ще се подобри,
- психически комфорт ще се стабилизира,
- стъпването на пръсти ще се разреди и после премахне.

Реге, защо предполагаш хиперактивност?
И обучителни проблеми? 🤔
Информацията е прекалено малко, за подобни “диагнози”.

На мен са ми правили тестове за концентрация, защото имам маркери за ADHD без хиперактивност - контрантрацията и скоростта са ми 3 степени над средното.
Ако нещо не ми е интересно, не намирам смисъл и т.н няма никакъв шанс да го науча.
Мозъкът ми не се занимава с подобна “ирелевантна” информация.
Нямам никакви обучителни проблеми.
За сметка на това в училище имах невероятни проблеми да уча стихотворения наизуст, защото не виждах смисъл.

Хиперактивността и дефицита на вниманието са под една шапка, въпреки, че може да има превес на едното над другото. И на мен ми прилича на дефицит на вниманието. Ако му е трудно да се съсредоточи над ученето, се изпуска началото и когато се движат напред с материала той всъщност няма основа, над която да надгражда. При мен така се получи с химия. В началото не можах да я схвана и си остана мъчение до края. При мен в училище беше добре, защото материала беше на по малки порции. В университета беше трудно, защото там трябва да минеш цял учебник за изпита.

примерът с химията не е показателен за липса на концентрация.
По-скоро е блокада.
Аз също имам по математика и ми е от една учителка.

За да не иска да чете, може да има много причини, които трябва една по една да се отхвърлят.
Първо физиологични: как са очите, има ли диоптър, скрит страбизъм
После се гледа дали може да обработва визуалната информация (очите са наред, но мозъкът не обработва както трябва информацията), в такъв случай се гледа кой информационен канал е оптимален (аудитивен напр).
После идват тестовете за концентрация.

Като се намери причината, тогава се работи адекватно по нея, а не се стреля напосоки.