Кюретаж и забременяване след това - тема 87

Не знам защо не ви назначааават медикаментозен в начална седмица…

Искахме да направим генетично изследване. Беше много важно за мен, за да знам как да продължа. Защото съм вече на 43 и с ИЯР. Резултатът показа, че не е имало никакви хромозомни аномалии. Това ми дава кураж да продължа още малко борбата.
А и честно казано 2017та изживях спонтанен аборт в 10 г.с. /но вероятно спряла сърдечна дейност към 8 г.с., защото сакчето се беше свило и деформирало/. 5-часов ад беше това. След толкова години борба вече нямам сили да мина още веднъж през подобно изживяване. Не знам дали медикаментозно би било по-малко болезнено от спонтанен вкъщи, но не посмях да пробвам.

Аз съм с късна загуба и не съм правила медикаментозен, то нямаше и как де, но ако трябва да избирам - пак бих избрала кюретаж... Като съм чела каква мъка е...
Аз имам една питанка. Моят мъж се притеснява, че ще чакаме само 3 месеца и почваме опитите, въпреки че вече съм се възстановила. Има ли някоя от вас, която е забременяла след по-малко от 6те месеца "карантина" (както се изрази моето АГ) и имало ли е някакви проблеми?

На мен ми дойде на 51 ден и после се нормализира уж... като изключим тия двата по 37 дни през месец. Началото на февруари ми беше раждането с кюретажа, края на март ми дойде, после до август всичко беше топ, август ми дойде на 37 ден, септември на 28ми ден, октомври пак на 37ми. Не бях ходила на лекар да ми гледат лигавици преди първия път, така че не знам какво е било, но организмът си знае най-добре кога какво, не го насилвай. Към 45 ден и мен ме жегна вече и щях да ходя на лекар, ама ето реши си на 51ви. После при прегледите всичко беше наред.

На мен и двете лекарки, при които ходих не ми препоръчваха МА, (моят кюретаж беше в 8г.с.), защото от опита им много често след това пак се налагало кюретаж. Беше и точно преди Великден и самата аз исках нещата да приключат по най-бързия начин.

Ние чакахме 6 месеца. Аборта беше януари, юни пробвахме и съм забременяла веднага. Следих овулацията с тестове. Това беше 4тия МЦ след случилото се. Бременността беше успешна.
Пожелавам успех и на вас! 🤗

Бъбълс, ти не беше ли с много късна загуба?
Иначе, при мен минаха 3 цикъла, гледахме се на ехограф, всичко точно. Може би параноята на мъжа ми ми идва в повече

Няма смисъл може би все още не е преживял травмата от загубата, в крайна сметка това е загуба и за двамата. Представи си че е обратното,той те натиска за нови опити, а ти смяташ че е рано още. 3 месеца са много и малко време за мен. Трябва си тялото да се възстанови а и душата. Аз като три пъти минавала през това се възстановявам различно всеки път. Цикъла ми все още е оскъден след кюретажа и още не съм готова за нови опити.

Той твърди, че се притеснява за мен, но аз не знам за какво по-точно.. Аз щом съм готова..

Ами ето, поговори си повече по темата, без значение какво точно го притеснява, загуби, твоята болка, има си човека право да не бъде готов. Иначе моята успешна бременност беше 10 месеца след първия кюретаж. Имах една биохимична на 5я месец опити. При всеки е различно.

Няма смисъл, имам приятелка с кухо яйце и абразио около 8-9 седмица. Изчака един цикъл и на следващия беше бременна. Детенцето е живо и здраво, на детска градина тръгна тази година. Ние изчакахме определено време, защото при мен имаше някои неща за доизкусуряване..

Боби, съжалявам за случилото се! На мен ми дойде след 50-тия ден, но съм със СПКЯ и не съм критерий

Няма Смисъл, ако си направила всички необходими изследвания и няма нещо, което да коригирате, мисля, че 3-4 месеца са ок. Въпросът е ти физически и психически как се чувстваш? Моят мисед беше в 18 г.с. Три месеца лекувахме една бактерия ( не е тя причината) и докторът ми казваше да се пазим, докато не я излекуваме. Април месец, първият в който започнахме да правим секс без да се пазим  се оказах с биохимична. Не се разви, защото бях изкарала Ковид без симптоми месец преди това и самата О. ми беше на 30-ти ден, а док каза на прегледа на 21-ви ден, че изобщо не е минала и ако закъснее, няма да е качествена О. Ковида също е "помогнал" за некачествения материал. Мислех, че същия месец ще имам задържан фоликул и въобще не съм и надявала на О. Ама ето, че е имало. Само да вметна, че забременях естествено след миседа, който беше от инвитро и всички доктори ни бяха отписали за естествено забременяване. След месеци ходене по лекари се оказа, че имам двурога матка с много голям септум, която д-р Калчев откри и коригира и ми каза, че най-вероятно при мен това е била причината за миседа ( плодът беше попаднал в единия рог и не е имало къде да се развива). Имах и много сраствания след кюретажа, които отстрани. Те също могат да пречат на забременяването. Преди хистерото и въобще през целия ми живот съм имала нередовен цикъл, 30-45 дни, като на 30 дни ми идваше един път в годината. След хистерото, вече втори месец имам редовен цикъл и Овулация, дори я усещам (преди изобщо не си усещах О. или нямах), единствено ме притеснява, че цикъла ми стана много обилен и втори, трети ден е кръвопролитие. Мъжете го преживяват по техният си начин. На моят мъж много му беше тежко, но ми каза когато аз съм готова, тогава да продължим. Април месец все още бях много зле психически, свързах с една жена психолог, която тук ми препоръчаха и тя общува предимно с жени минали през загуби и благодарение на нея успях да се вдигна.

13-14 седмица. По точно бях в 14гс, а плода отговаряше на 13та.

Щом е някой е готов да изостави партньора си, защото не може да забременее или износи дете според неговите разбирания за време, ми по - добре, че си е отишъл О време.

Аз си открих освен ИР, огромните ми и така доказани дефицити на витамини и т.н, сега и хипофункция. Освен това и разни гастро проблеми, които подлежат на тежко лечение с няколко вида антибиотик. Дала съм си време да излекувам тялото, преди да реша да го натоваря отново с тази важна задача. След аборта всячески ми дава сигнали, че трябва да му обърна внимание.

Аз неведнъж съм споделяла, че забременях една менструация след кюретажа ми в 9гс. Изчаках само да мине, отидох на преглед, АГ ми каза че всичко е ок и даде зелена светлина за опити. На 23 12 ми беше аборта, на 16.02 вече имах 2 чертички. Но бяхме изключили предварително инфекции.
Смених АГ и новата беше силно притеснена, че съм забременяла толкова бързо, но реално нямаше никакви проблеми. По новите стандарти вече не препоръчват толкова голямо изчакване, ако разбира се всичко е наред, физически и емоционално.