Чувствате ли се под натиск да бъдете “перфектна майка”?

  • 11 597
  • 33
# 15
Да, чувствам се под натиск. И не, не се боря да съм перфектна. Върнах се на работа 11 месеца след раждането на второто дете. Отнасям грижите по цялата домашна организация, режими и графици, здравословното състояние на децата (а моето - кога??), отделно служебните задачи, срокове, отговорности.... На дете 2 му растат зъби и така и не порастват, сънят е мираж, някак си го кърмя въпреки всичко, дете 1 е в емоционални кризи на растежа, иска внимание и време, "мама" е всяка втора дума (а как се казвам, помня ли??).. треперя на всяко телефонно обаждане, дали не е текнал поредният сопол, блокиращ всякакви планове, но даващ ми така ценното време с децата.. понякога искам просто да легна и да се наспя, без рефлекс от всеки звук и шум, но не помня как се правеше. Поръчах си книгата, не само, защото идва от любимо издателство, не само защото книгите ни сплотяват и спасяват у дома, а децата ги обичат и с тях се научават да разпознават емоциите си. За мен си я поръчах, защото понякога искам да се усмихна, но така и никой не разбира...
Виж целия пост
# 16
spooky много искам да ти кажа нещо хубаво и позитивно, да те подкрепя... Ама нито знам какво, нито как...
Мога само да кажа, че те разбирам. Не си сама, не е така само при теб... Много сме, дали сме силни, обаче.... Не знаем...

Прегръдки ти пращам и много търпение Hug
Виж целия пост
# 17
Факт е, че това е страна на майчинството сякаш помежду другото, нито сме първите, нито последните. Чакани, изстрадани, не е моментът да се оплакваме, пък и не ми остава време да обмислям кой какви изисквания има към мен и дали ги покривам. Но не би било зле и околните са знаят, че съм си ок, адекватна и щастлива някъде там иззад маската на отговорности и ангажименти 😅
Виж целия пост
# 18
Цитат
   това съревнование между майките чие дете е по-по -най   
То идва от бабите на децата, поизбледняло е дори при днешните майки и надявам се и вярвам, че скоро съвсем ще се затрие. Това всъщност беше управленчески похват през тоталитарното минало. Изимсляш състезание на популума и започваш да се наслаждаваш, бате ... Всички се вторачват в противниковия отбор и само малцина отместват взор да анализират дейността и поведението на организаторите на състезанието. Предполагам, че са го измислили древните гърци например Rolling Eyes
Виж целия пост
# 19
Не, това е едно от малкото неща, за които ми е все тая кой какво ми говори и знам, че със сигурност знам добре какво правя. За себе си съм идеална майка, другите мненията си за моето дете и моето майчинство могат да си ги държат за себе си Grinning
Има милиони други неща, които ме тревожат и ме побъркват, но майчинството не е от тях.
Виж целия пост
# 20
Понякога използвам сравнението, че мъжът е главата на семейството, но жената е шията..... и сме толкова гъвкави.
Физически не съм толкова изморена, колкото психически - всички ангажименти, уговорки, списък за пазаруване, всичко е в главата ми и това много ме натоварва.

Книжката е много хубава и е на любимо издателство ♡
Даже мисля че ще я използвам да я препоръчвам на майки, с които работя.
Виж целия пост
# 21
Да по-цял ден. Колкото по-големи стават децата толкова натискът е по-силен.
Виж целия пост
# 22
С всички сили се стремя да съм перфектна. С две малки деца съм и се чувствам като в дупка. Отдала съм се само на децата и домакинстване. Вече четири години минаха, в които съм загубила себе си и не мога да се позная. Въпреки всичко получавам упреци от роднини и пак нищо не е перфектно, а външни хора ме наричат "майка героиня". Съзнават какъв товар нася, раждайки набързо две деца на възраст 40 г. и 40+ г.
Емоционално съм изтощена до краен предел.
Виж целия пост
# 23
Helinor17 явно нямаш подкрепа от роднини, но поне мъжът ти не може ли да свали малко товар от плещите ти?
Децата на градина не ходят ли?

Поне на 4 часа да се върнеш наработа...

Аз бях в дупка също точно в периода до към 2-3 годинки на децата. И вина чувствах, че сега са най-сладки и малки, никога няма да са пак такива, а аз не мога да им се порадвам... Все викам, карам се... Уморена към от живота..
Връщането ми на работа, освен финансовото изражение - има и положително психолагическо влияние при мен... Макар, че родих малката на 26, а мъника дойде като бях 29, не съм стояла повече от 1 година за всяко дете у дома.
Едва издържах това чувство на затвор в собственият ти дом...


Относно "перфектността" - никога няма да си такава с очите на другите. Ако се чувстваш така в своите очи е доста по-добре, но от посста ти усещам, че май не се виждаш в добра светлина и търсиш външно мнение, за валидация... И като не получаваш нужното отражение, че се справяш добре - това те закопава още повече...

Едва ли търсиш съвет или решение, но ако се пак е така - върни се наработа, намери помощ за децата и ще ти просветне...
Стискам палци!
Виж целия пост
# 24
Няма нищо перфектно. Нито перфектни хора, нито перфектен живот, нито перфектни майки, нито перфектни деца.. Освободи се от това желание за измислена перфектност и ще дишаш. Даже точно неперфектността ни прави интересни.
Връщането на работа наистина и при мен имаше добър ефект. Еднообразието убива психиката.
Виж целия пост
# 25
С всички сили се стремя да съм перфектна. С две малки деца съм и се чувствам като в дупка. Отдала съм се само на децата и домакинстване. Вече четири години минаха, в които съм загубила себе си и не мога да се позная. Въпреки всичко получавам упреци от роднини и пак нищо не е перфектно, а външни хора ме наричат "майка героиня". Съзнават какъв товар нася, раждайки набързо две деца на възраст 40 г. и 40+ г.
Емоционално съм изтощена до краен предел.
Разбирам ви напълно. Въпреки, че бях на 27г, когато имах едно на 2г и второ на 1г дете, се чувствах по същия начин. Много е трудно, но минава.
Виж целия пост
# 26
Помощ имам от майка най-вече. По-малко от мъжа, но голямото дете е доста палаво, енергично, а сега тепърва ще започне да посещава градина. Въздържахме се, заради Ковида, но в крайна сметка, въпреки пазенето го минахме всички миналия месец.
Продължителното неходене на работа наистина си казва думата. Аз още повече се терзая, че може би няма да се върна на старата работа, а живея в малък град и с ситуацията с намирането на работа е трудна.
Фактът, че имам нереалистични очаквания и от самите деца ме изтощова.
Ето, днес на закуска почти 4 годишното ми дете изпадна в истерия, че иска всичкия салам за него..🤣🤣🤣.
Да, сладки и забавни са, но много грижи, много ангажименти си изискват.
Виж целия пост
# 27
Не, изобщо не съм такъв човок, както и не започвам летоброенето от деня на раждане на моето дете😏
Виж целия пост
# 28
Да бъда честна, не се чувствам под натиск. Имам две деца, момиче и момче, заедно със съпруг, който отвреме навреме го смятам за третото ми дете😂. Грижа се за тях, те ми споделят всичко и по никакъв начин не ми показват, че не съм перфектна. Със сигурност не съм перфектна, но може би от толкова позитивизъм от семейството ми и от мен, не съм се замисляла, за това колко перфектна съм.
Никой, според мен, не е перфектен.
Виж целия пост
# 29
Не,не се чувствам под натиск.
Перфектни хора няма.
Но детето ни е дълго чакано и давам всичко от себе си,за да бъда добра майка.По собствено желание.Не защото някой ме притиска.

Не се е случвало да ме критикуват близки относно възпитанието,няма проблеми и в училище.
Не давам непоискани съвети на други майки,не критикувам чужди деца.
За всяка майка,нейното дете е най-доброто....


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия