Войната в Украйна 1

"Достатъчно търпях.

Преди 6 години отидох да работя в Украйна. Там прекарах 4 години и 8 месеца. Живях в Донбасс – района, по който доста хора през днешния ден се изричат без да са го виждали. Аз го видях, чувах, помирисах го – като наблюдаващ на интернационална организация. На самата контактна линия, което си беше фронт – 400 км. Какво съм видял – в случай че някой се интересува да ме пита персонално. Мога да ви кажа какво не съм видял. Не видях нацисти, не видях НАТО, не видях никакво друго с изключение на руско въоръжение. Видях цивилни да страдат – от двете страни. Фиксирах провали на цивилна инфраструктура – също от двете страни. Видях война. Не ми хареса. Каквото съм могъл, съм оказал помощ – очевидно не е било задоволително.

Работата ми беше такава, че имах контакти с военни и от двете страни. През цялото време съм употребявал съветски език - украински не знам. В района се ползваше единствено съветски. Посетих доста градове – регионални и по-малки, които сега ги унищожават и обезлюдяват. Хората са положителни, възпитани. През 2016 година посетих за първи път красивия град Харков – този дето му взривиха центъра през днешния ден. Там спах в хотел „ Чичиков “. За путинофилите може би не е ясно кой или какво е Чичиков. Там като клиент ми подариха книгата на Гогол „ Мъртви души “ – на съветски език.

Винаги се въздържах да взимам персонално отношение по спора там - работата ми изискваше безпристрастност. Вече не мога да бъда неутрален и безучастен. Как и да бъда, като виждам по какъв начин един народ е подложен на геноцид, по какъв начин една приета суверенна страна се унищожава. Вероломно и свиреп.

Не ми казвайте какво знаме да си поставям. Не ми казвайте, че роня крокодилски сълзи. Явно не осъзнавате, че през днешния ден са те, а на следващия ден - не знаем кои. И в случай че си мислите, че някой ще ви пощади както сте снишени – лъжете се.

Днес в съшия този град Харков, една жена - елементарна, положителна, говореща единствено съветски, и която работеше като хигиенист в един от офисите на организацията, в която работех – та тази жена през днешния ден е излязла от бомбоубежището да купи медикаменти за болния си брат. Така и не се е върнала. Убили са я шрапнелите от изстреляните снаряди от нейните „ освободители “.

Не мога да оказа помощ доста. Помагам с каквото мога. Не мога да спра пропагандата, на която доста от вас са жертви. Но сигурно ще направя едно – всеки който поддържа това което се случва ще го изтрия – освен от ФБ, от телефонния си справочник, от предишното си. Всеки – родственик, някогашен другар, сътрудник, познат… Съветвам тези да създадат същото с мен. Нямаме нищо общо.

За мен вие сте тези мъртви души от книгата. "
https://novini247.com/novini/balgarinat-georgi-dimitrov-godini-n … tion_4126624.html