Войната в Украйна 1

Навсякъде по територията на Източна и Централна Украйна окупационните сили продължават да се сблъскват с твърда и решителна съпротива - очевидно не само от страна на армията, но и от местното цивилно население. Големият проблем за Кремъл е, че Украйна е държава с огромна територия - ще са нужни много по-многочислени войски, за да се установи ефективен контрол над нея при враждебно настроено население.

Също така западната и особено югозападната част на страната до момента са незасегнати от сухопътната офанзива и могат да служат като място за прегрупиране на украинските въоръжени сили. Въпреки че са подложени на удари с крилати ракети "Калибр" и квазибалистични удари с ракети "Искандер" от север през границата с Беларус, от тези региони очевидно оперират остатъците от украинската авиация и особено турските бойни дронове "Байрактар".

Може да се очаква, че оттук ще дойде и евентуално контранастъпление на украинските сили срещу руската обсада на Киев. Проблемът е, че когато това бъде направено, беларуската армия най-вероятно ще ги нападне в гръб през границата.

Но като изключим масирания щурм към Киев, единственото сравнително по-успешно направление на руското настъпление се оказва южното, където силите атакуват от анексирания Крим. Основната задача тук е да се завладее цялото украинско крайбрежие на Азовско море, което явно е напът да се случи. В следващите дни обаче ще се види доколко руската армия ефективно и трайно контролира тази зона.

Това всъщност е програмата минимум на кремълските стратези, която ще позволи на Русия да изгради сухопътен логистичен коридор между Крим и континенталната част на страната. Тя ще осигури не само по-ефективно снабдяване на южната армия, но и евентуално ще подсили настъплението по другите направления. Освен че са окупирали град Мелитопол, южните руските сили са успели да обкръжат големия областен град Херсон (според последните им твърдения - и да навлязат в него), както и да се съберат с настъпващите от изток донецки "сепаратисти", които се опитват да обсадят ключовия пристанищен град Мариупол.

Тромавото развитие на кампанията обаче недвусмислено показва, че логистиката на руската армия очевидно не е ефективна. В близките дни това би могло да доведе до парализиране на част от бойната техника заради недостиг на гориво и боеприпаси. В средносрочен и дългосрочен план ефектът от това може да вкара Кремъл в партизанска война и сценарий, подобен на афганистанското фиаско на СССР. Както изглежда, първоначалният план най-вероятно е бил Киев да падне в рамките на дни, а руските формирования изобщо не са се готвили за по-дълга кампания.

Затова, ако до седмица те не успеят да превземат или поне да обсадят основните населени места в Украйна, това ще поведе руската армия към блато, особено при положение че целият Запад вече активно снабдява украинските сили с противотанкови и зенитни ракети, а скоро може да прати също военни инструктори и ветерани, предрешени като украински доброволци и опълченци. Ефективната съпротива при частична руска окупация зависи от това дали Украйна ще успее да изгради ефективно нелегално и партизанско движение, както и да използва специални сили за действия в тила на врага и за прекъсване на снабдителните вериги.

Парадоксално е също така, че Русия явно не успява да постигне пълно въздушно превъзходство в украинското небе. Поради някаква неясна причина армията вече пети ден почти не използва нито изтребителната авиация, нито своите многоцелеви бойни самолети. Доста вероятно е Русия да разполага с ограничени количества прецизни боеприпаси и да ги пази за обсадите на Киев, Харков и другите големи градове.

Така че за момента малкото оцелели след ракетния обстрел украински изтребители, както и предоставените от Турция въоръжени бойни дронове спорадично успяват да поразяват колони на окупационните сили или пък да свалят във въздуха някоя руска машина. Последното означава, че руската противовъздушна отбрана - както към ВВС, така и към пехотата, също не успява да осигури пълно покритие на цяла Украйна.

Прави впечатление също, че за момента черноморското крайбрежие на Украйна и особено регионът около ключовото пристанище Одеса не могат да бъдат превзети. На първо място, това означава, че военноморските десанти на Черноморския флот не са особено ефективни. А на второ, че Русия не успява или по някаква причина не желае да използва своите сили, разположени в Приднестровието, в "тила" на Одеса.

Тук е важно да се отбележи защо Кремъл толкова държи да завземе т.нар. остров Змийски. Той се прочу покрай отказа на охраняващите го 13 граничари да се предадат без бой, изправени пред огромния ракетен крайцер "Москва" , част от които в крайна сметка се оказаха живи и в руски плен. Въпросното малко парче земя е от ключова стратегическа важност, защото се намира в непосредствена близост до устието на р. Дунав, където преминава границата между Украйна и Румъния.

Ако разположи на него радари, противовъздушна отбрана или пък установки с новоразработените хиперзвукови ракети, оттук руската армия би могла да обстрелва въздушни и наземни цели в радиус от няколкостотин километра. Тук попадат Букурещ, Кишинев, Констанца, Варна, Русе, Шумен, Добрич, цялото румънско и половината българско Черноморие, както и базираната в Девеселу, Румъния наземна щатска противоракетна система AEGIS Ashore, която е стратегически трън в очите на Кремъл от години.

По този начин милитаризацията на малкия остров Змийски тотално ще обърка плановете на НАТО за защита на югоизточния му фланг (включително и на България). И ще стане следващото предизвикателство на Путин към сигурността както на западния свят, така и на страната ни в частност.