Априлски бебчета 2022 - тема 6

На 09.04 ми е термина, но понеже бебето вървяло по-голямо, а таза ми не отговарял и следящия ми каза, ако искам да имам 20 шева и бебето да го дърпат за ръце, глава, крака... и да ме измъчат, а след което да ме резнат..... да ходя за естествено на своя глава. #winter11 и нали за секцио се избира дата 10на дни преди термин!

Според мен потърси и второ мнение. Да, не всичко е на всяка цена, обаче тези неща звучат малко несериозно.

Tina, и мен много ме е страх от секциото. Но се опитай да го мислиш от тази гледна точка - на нас ни се случва за първи (или 2,3) път и има голяма доза страх от неизвестното, защото просто не знаем как ще протекат нещата. Но на лекарите това им е работата, ежедневие, рутина. Знаят какво да правят. Имат многогодишен опит и т.н. В добри ръце си.
А и това е просто един ден. След това всичко минава и заминава. Ще имаш известно време болки в корема като мускулна треска, която с всеки ден ще става все по-слаба.

Заради този мой страх аз също исках да съм с пълна упойка. Просто да заспя и да се събудя с бебе. Но АГ ми отказа, защото пълната упойка можела да хване и  бебето и това да му се отрази на адаптацията и да не може да започне да диша самостоятелно достатъчно ефективно. Следователно бях със спинална. А аз изпитвам неимоверен страх да съм в съзнание докато ме режат. Имам богато въображение подплатено с доста информация 🤯. Лоша комбинация!
Аз не държа нито да виждам бебето, нито да го чувам веднага след изваждането му/раждането. Първо това ме стресира допълнително, второ го чувствам като много неподходящ момент.

Аз не съм съгласна с несериозното звучене. Може да са си и напълно сериозни, зависи от ситуацията, но потърси второ мнение. Покрай нас имаме няколко случея след естествено раждане на голямо бебе, в които имат проблеми я с ръчичка, я с краче от самото изваждане..

Тина и на мен тези приказки ми звучат малко като “избери си секцио, че не ми се тича по нощите за кой знае колко дълго раждане”…не претендирам да съм медицинско лице, но тялото и природата си знаят работата, още повече с комбинация с добър АГ. И какво като имаш 20шева?! То при естествено раждане  без упойка всичко ми беше толкова изтръпнало, че и 40 шева да ми бяха направили все ми беше тая. Два часа след раждането (въпреки шевовете) си станах и се оправих като пич. Особено ако бебока е с главата надолу и е готов за старт не се навивай на секцио заради голямо бебе… всички мерки по ехограф са приблизителни в тези седмици. Подкрепям-потърси второ мнение! И също преслушай Елена Василева, ей тая жена е голям пич, точно в десетката ми е.

BMR и аз съм при Апостолова и насрочихме секциото за преди да излезе в отпуск. Малко ми е тъпо, че дните след секциото няма да я видя в отделението, тъй като тя си ми вдъхва едно такова доверие и кураж.. но какво да се прави.. Та по този повод исках да Ви попитам, след като АГ няма да бъде на работа по време на престоя ми в болницата, нито при изписването, как мислите, че ще е най-добре: да оставя кошница (подаръчна) за нея на рецепция да и дадат като се върне или да изчакам до първия преглед след раждането и тогава да и занеса?

VioletK, в Токуда забелязвам, че масово носят подаръци на първия преглед след раждането вече. Аз мисля така да процедирам, че сега нямам време да се занимавам с подаръци, а и не е ясно ще я видя ли изобщо 😀

Ама след прегледа днес се замислих, че няма да е зле да си подготвя някакъв багаж за болницата.

Също се чудя дали да искам самостоятелна стая… с първото раждане се паднах с една мн готина мацка и сме си приятелки от тогава, но ми се струва невъзможно втори път да имам същия късмет, а и с тоя ковид.. отделно искам бебето да е при мен и през нощта и не знам това да не е проблем за другото момиче в стаята. Вие какво мислите? Тези, които ще раждате в болница с право на избор на стая, какво мислите да изберете?

Аз мисля да съм в самостоятелна стая и заради бебето и заради себе си   Аз се чудех как дават бебчетата? От колко до колко? Иначе чета в книгата на Хедра, че съветва за кърменето да е при теб и през нощта, обаче това май в последния момент ще видя как ще се чувствам и ще видя дали ще искам да е при мен.

BMR, ще искам самостоятелна стая.
Както ти си писала :
1. Заради Ковид
2. Бих искала бебето да си е при мен нощно време
+
3. Не искам да се съобразявам с друг, ако искам да проветрявам или не (след първото секцио умирах от студ и исках допълнителни одеала, след второто секцио пък умирах от жега и бях постоянно на отворен прозорец)
4. След секциото се чувствах превъзбудена и не можех да заспивам лесно. До късно гледах телевизия и седях на светната лампа. Първата нощ с мен имаше още едно момиче, но на нея и пречеше и телевизора и лампата. Следователно трябваше да се съобразя, но това пък ме мъчеше мен.
5. Искам да кърмя. Но от опит знам, че е много вероятно да имам нужда от компреси и цедене. Би ми било неприятно да ги правя тези неща пред друг човек.

Tina, разбирам притеснението ти. На мен на третата фетална ми казаха, че не се ли завърти до 2 седмици, както върви по-едра + увита пъпна връв - да мисля за секцио. Притесних се, защото ми беше съвсем неизвестно като опция, но говорих и с близки, които родиха по този начин заради медицински предпоставки (основно много сериозен проблем с очите, при който напъните биха способствали отлепване на ретината). Всички бяха със спинална упойка, но това е личен избор. Аз си казах, че ще чакам да видя ще се завърти ли бебка и едва тогава ще чета още по темата и ще го мисля... Междувременно се настройвах, че ако си остане седалищно, явно това няма да е случайно и ще е най-доброто за двете ни. Така се успокоявах.
Аз също бих отишла за второ мнение, защото когато АГ ме прегледа, ми каза, че на нейния апарат бебето не излиза чак с 2 седмици по-едро, а с 1. Но то и на третата ФМ ми обясни професорът, че всеки уред мери +/-15%. Просто ти се познаваш най-добре и си прецени как ще се чувстваш най-спокойна.
Аз също съм "ЗА" естественото раждане, благодарна съм от цялата си душа, че бебка се обърна, и живот и здраве вярвам, че ще дойде при нас както природата е отредила, но нищо не трябва да е на всяка цена. Стискам ти палци

За стаята - и аз ще доплащам за самостоятелна, но мисля да избера опцията да съм с още една мама. Първо раждане ще ми бъде и да ви кажа честно се притеснявам да съм съвсем сама Но да - вашите доводи са съвсем правилни, та започнах да се замислям. Иначе приятелка роди на 6.01. и за престоя в болницата имаше 2 съквартирантки. С първата всичко било наред, но втората била изключително мрънкаща и това натоварвало страшно много... Не знам и аз. И това ще премислям пак, то се е видяло

За подаръка - и аз мисля на първия преглед да го занеса. Не искам да натоварвам ММ, а като знам още колко неща имам да подготвя - и на мен не ми се занимава сега. Искам да ми е спокойно

Момичета, мерна ми се реклама за намаление в baby.bg . Не видях докога, но ако нещо ви трябва, може да погледнете дали е изгодно.

Аз да ви кажа мисля да съм в двойна стая. Някак си компанията на друг човек ще ми дойде добре, особено след секцио. Мисля, че ще бъде по-лесно ако съм с някой и мога да оставям да наглежда бебчо, докато аз се къпя например. Не се притеснявам с каква мама ще бъда в стая, тъй като ако на някой му е неприятно винаги може да се премести. Мисля бебето да е при мен постоянно, искам и да кърмя, така че не смятам да се съобразявам с човека настанен в стая с мене, в това отношение.. все пак това са напълно нормални неща.
Относно подаръка, май ще ви послушам и ще го занеса на първия преглед и все пак мисля да взема и една кошница за акушерките и сестрите в отделението, която да оставим при изписването.

Мамчета, относно това за 2то мнение. Аз се следя при мъж, ходя на фетална при жена му, а ще раждам при завеждащия(шеф) на родилното в Благоевград. Чрез близък доктор, ни насочи(свърза) с него. 4то мнение ще ми дойде според мен в повече.
На АГто преди 2,3 седмици, като му казах, че искам да родя естествено, беше много доволен. Каза ми евала, че искам естествено, защото в днешно време повечето"кифли" направо лягат под ножа. И малко позабравих за страха и се поуспокойх, че всичко ще мине окей. Да обаче след това, бях на ехо при жена му, тя е една от най-добрите АГ тук в града(от години ми е гинеколожка), с една от най-добрите апаратури. Иииииии ми каза така- аз съм с 2 ест. раждания, радвам се, че искаш да си ест.,но спрямо бебенцето и тазовите показатели, не си го причинявай! След това отидохме до мъжа й и той ми каза, това което ви споделих, ако съм искала да имам 20 шева и да му изкълчат някоя ръка, а мен да ме изтормозят и следователно пак да ме срежат след 10 часа мъки да съм си раждала ест.
Вчера като отидохме до доктора дето ще ме изражда погледна документите и беше на мнение, че има много голяма вероятност да ме мъчат и накрая пак да ме срежат. А и като му казах, че съм ужасно бъзлива хептен си нави на масрафа да ми каже да съм секцио, иначе той също каза, че ще предценим, кое е най-добре още преди 2 месеца.

Направи го така, както ще се чувстваш най-спокойна. 🤗 Аз нарочно няма да искам повече да мерят бебето, за да не се спичам допълнително. Мисля си, че природата си знае работата, а и съм безкрайно благодарна, че ще имам възможност този път да пробвам естествено.
Днес ходих да пусна последните изследвания. Сака ми за болницата е готов, документите са приготвени. Снощи имах контракции на половин час, ту болезнени, ту не. С моя мъж се шегувам, че съм го поръчала за първа пролет 🤣
Миналата седмица ходих на очен преглед, тъй като съм с очила. Докторката каза, че ми е намалено зрението спрямо старата рецепта, но е нормално от хормоните, а и от последния преглед е минало доста време. Налягането ми е нормално и няма никакви предпоставки за секцио. Това ми беше последното камъче, радвам се, че всичко е ок.
Утре съм на тонове и нямам търпение вече 🤗

И моята АГ като ме знае колко съм страхлива и колко ми е нисък прагът на болка (боли ме от едно взимане на цитонамазка), ми казваше "Добре, че сме секцио с теб" 😆. А тя е с 30 год опит и се е нагледала на всякакви случаи.

Вярвай, че лекарите взимат правилното решение за теб и бебето.

И аз съм на мнение, че не всичко трябва да е на всяка цена. Брат ми и снаха ми живеят в Дания, там пък другата крайност с естественото раждане. Тя преноси второто дете, роди се над 4 кг, трудно прави разкритие и е с много малък таз. И първият път се измъчи, ама втория е меко казано. Накрая е трябвало да извадят бебето с вакуум, после ходиха месеци на рехабилитация, защото имаше нещо между плешката и вратлето като схванато ли, не знам.
Аз подобно нещо никога не бих си причинила, нито на детето си. Щом няколко доктора са на това мнение, значи наистина е така. Някой път изобщо не преувеличават като казват какво би се случило.