отзиви и сравнение между университети в Италия и Франция

Хубаво е да се сравяват университети по рейтинг. В англоезична среда също има треторазрядни университети. За прием в чужд университет се изисква високо владеене на АЕ, така че осъвършенстването на езика не е пръв приоритет за повечето деца от БГ. А вече сравнения на такси, климат, храна, социален живот, квартири, цени на живот си е също фактор. Топ университети в Англия са скъпи колкото Айви лигата в САЩ. Доста над италианските, включително частния Бокони.

Аз не говоря избор на принцип - частен, филтрирана среда, богати студенти, създаване на връзки за лесно намиране на престижна работа и изолиране от това, как мнозинството от хората живеят. И това могат да бъдат критерии, но не са основни за мен.

В момента ситуацията е такава, че има постоянен обмен на информация и наистина няма особено значение къде се учи. Но аз мисля, че е много полезно все пак завършване в англо-езична среда. После опциите магистратури, приравняване на специалности за Северна Америка, Австралия, Хонг Конг и др стават по лесни. А четейки ежедневно академични статии на английски, мога да ви кажа че някои международни университетски преподаватели-автори са почти не разбираеми, въпреки че пишат на английски. Има специфични термини, изрази, словоред, които са много типични и които хора, никога не живели в местна среда, няма как да усвоят.

Не знам кои англииски университети са трето разредени, защото не съм наясно с квалификацията треторазреден университет (дайте пример, за да стане ясно).

Много пъти съм казвала, например, че лично на мен висшето образование в България ми харесва. Основно на ниво преподаватели и съдържание. Тогава е мой опит в тясна среда.

Добре, защо магистратура в Хонг Конг или Сингапур, като средата там пак не е англоезична?

Немските университети по тази логика, както и френските, трябва също да ги изключим.

Треторазреден университет е такъв с нисък рейтинг и занижени критерии за подбор.

Ако вземем направление бизнес и икономика, топ унитата в Англия са първо почти недостъпни за българи като прием, второ - с такси от 28000 - 33 000 лири на година, без стипендии и опции за заем, отделно солидна сума за квартира и живот. Иначе, да, чудесни са и бритиш акцентът на преподавателите е много мотивиращ. За сметка на това Бокони е с по-ниска такса, възможност за стипендии, чудесно общежитие, в топ 6 за бизнес в Европа, по-близо до България и в чудесен климат. Току виж се понаучи и италиански, което е бонус за дете, знаещо чудесно АЕ.

След Брекзит Англия загуби позициите си в предпочитанията на българите. Който е хванал завареното положение с ниските такси, това е.  САЩ и Канада - доста са далеч и също са прекалено скъпи, за да има голям наплив от българи натам. Така че е нормално децата да се ориентират към европейски държави.

Разбирам Ви доводите и ги приемам. Но мисля, че говорим за подобни неща, но от различни гледни точки. Например, Вие неколкократно споменавате топ университети, трето-разредни такива и т.н. Т.е. вашият критерий е престижност, (вижте първия параграф на предишния ми пост), моят - полезност и приложимост на университетски знания. Можете да учите в български икономически университет и да станете шеф на Международния Валутен Фонд. И обратното. Естествено че "топ" британските и американските университети са скъпи, но не мисля, че тези, които не са в топ 10/50/100 са трето-разредни.

Според мен, много добро от към гледна точка знание образование не се получава само в топ университет/и. Престиж - може би, но не съм убедена и в това. И къде слагате чертата на топ университет? топ 5/10/50/100/200? Това са абстрактни и не точно измерими стойности. Затова предложих мнение за полезност, допълнено с глобалност на знания, може би по-подходящ за хора интересуващи се от точни науки и впоследствие академични занимания, отколкото за професия икономист.

В рейтинг класациите участват множество различни критерии - от реализация и заплащане на завършилите го, до научни публикации и академични постижения. В този смисъл под престижен университет се има предвид университет, който покрива всички тези критерии и има академична и научна репутация, а студентите му успяват да приложат своите знания в бизнеса/науката, по най-добрият  и резултатен начин. И в рейтинг класациите позициите не са абстрактни, напротив - хората са се постарали да се опират на конкретни данни. Позициите могат да се разглеждат в световен мащаб, само в Европа или дори в конкретна държава.

СУ например е някъде в 500-600 позиция в света, но номер 1 в България. Няма нобелови лауреати. За България СУ не е треторазреден, но на световната сцена е. Аз съм завършила СУ и нямам комплекс от това, но не бих си пратила детето да учи в чужбина в подобен университет, след като може и тук да получи същото, още повече пък и ако струва ужасно скъпо. Моето желание е да получи по-добро образование, отколкото в България, затова сравнявам по направления, държави, цени и т.н

Бих посъветвала майките да не приемат тези рангове като основен критерий за избор на университет. Един от параметрите, използвани за ранкиране са брой публикации на университет. Отново лично наблюдение, в тясна сфера, има много публикации на италиански учени в престижни академични журнали. Обаче, ако тръгнат да се четат тези публикации, става ясно, че са предимно от няколко екипа, пишещи в една и съща сфера, много подобно на един друг. Т.е. Системата си е точно бизнес модел, фокусиран върху количеството публикации, определяща позицията в глобалния рейтинг, а не качеството. Това е критерий, по който имам лично наблюдение и затова споменавам.

Също погледнете годината на основаване на университета, частен е, изключва определен тип студенти. Тези рангове също са много динамични и има значителен брой класификации, които поставят университетите на различни позиции. На коя да вярваш?

Синът ми също учи икономика. Въобще не съм гледала класификацията на университета, когато кандидатства. Но е държавен, съществува от 16в. няколко местни министри са завършили същата специалност. И е в топ 100 световно ниво. (~2007 е бил на около 50то място. Струва около 3,000€ на година. Състудентите са му от целия свят и местните говорят английски.

Между другото, необяснимо ми е че СУ е ранкиран на 700+ място от 15000 университета. Въпреки това, ако да си в първите 1000 от 15000 е треторазрядно място, какви са тези в над 10000?

Вижте, както казах, аз съм завършила СУ, за мен не е треторазряден, но за света е. Вие казахте, че ви е важно възможностите за научна дейност и академична кариера. Защо тогава не се спряхте на Шуменски университет, държавна поръчка? В коя англоезична държава е 3000 евро годишната такса?
 Всеки може да търси университет по каквито критерии са важни за него - такса, водещ език, климат, рейтинг, реализация, научна кариера, дивърсити на студентите и т.н. Но да се твърди, че бакалавър от англоезична държава без оглед на рейтинг на университета превъзхожда бакалавър от която и да е друга държава, който може да е с доста по-висок рейтинг, ми е странно.

Както споменах, съм съгласна с вашите доводи по принцип. Мисля обаче че има няколко всепризнати факти - британският модел на образование е многоуважаван, и това е видно в рейтингите, за които говорите. Не знам колко от британските университета са извън топ 500 и дори топ 750. Предполагам най-много няколко, т.е. по ранкинг наравно със СУ. Така ме не може да сравнявате ШУ с какъвто и да е британски у-т.

Второ, в днешно време, ако ще се занимаваш с научна работа, ще работиш с хора от цял свят, и ще пишеш на английски. Можеш и на немски и френски и кантонийз, но достигът ти до широката публика, ще е много ограничен.

Академично развитие, което лично съм наблюдавала - с един пример. Мой близък завърши в Барселона компютърни науки бакалавър и магистър, докторат в гореспоменатия университет, намиращ се на по-малкия от двата британски острова, пост докторат в Кембридж и в момента - MIT. Това като пример, че може да се завърши най обикновен бакалавърски курс и да се стигне до номер едно в много от гореспоменатите рейтинги.

Мисля, че много български родители считат, че бакалавър в престижен (топ 50) университет е панацея за бъдещето на децата им, подлагайки се на големи лишения за тях. А реалността е по-различна - т.е. почти няма значение какъв бакалавър и откъде го имаш, важното са солидни познания, идея за посоката, в която искаш да поемеш и желание за постоянно усъвършенстване.

ierldan, това че следваш в  университет на език, различен от английския (на френски, на немски, на италиански), не ти затваря вратите за никъде. Дъщеря ми завърши бакалавърска програма  на немски в университет с позиция  в годините между 180-190, а спечели пълна стипендия  на стойност 60 000 евро за   магистърска програма  на английски в южнокорейски университет в Сеул, позициониран доста напред в световните ранглисти. По разни причини след това избра обаче да си прави и магистратурата пак в Германия, но този път на английски. Е, това пак не й попречи да си намери работа в един от най-големите научни институти с клонове в целия свят на позиция с английски.

  Иначе съм до голяма степен съгласна с това, че не трябва човек  да се втренчва толкова само в класации (особено от една позиция нататък). По простата причина (много пъти е коментирана из форума), че те  се правят на база много фактори, а някои от тях, като research (респективно след него  и citations), в разни държави са изнесени тотално или частично извън университета в специални за целта институти ( Германия, Австрия, Нидерландия, вероятно и др.) A това води до по-нисък overall и съответно по-задна позиция.

Отделно класациите са различни. Ето, Гадамер твърди, че  според някоя си СУ бил на позиция около 500, според тази на ТНЕ е обаче на 1201+. Изненадах се, че за първи път срещнах в класациите и ТУ София ,  в същия диапазон като СУ.

Приятелско дете завърши  бакалавър архитектура в Politecnico di Milano, а магистратура в ТУ Делфт, Нидерландия. Първият несъмнено е добър, за втория да не говорим, но по логиката на класациите никой не трябва да ходи в Милано, понеже е позициониран на  място около 350-400.

ierldan, разбира се, че мнооооого повече от само няколко британски университета са с ранг като  на СУ, че и по-заден.

Така е, защото визирам една определена рейтинг класация на QS. Разбира се, че позициите варират в различните класации, дали взимаш университета в определено направление или в цялост. Например медицинските и технически университети слизат доста надолу в общата класификация, защото не са университети в пълния смисъл на думата. Това не променя фактът, че в направление медицина или архитектура даден университет може да е в топ 5 в света. Да кажем Уни 1 може да е в топ  5 в цялост, а Уни 2 да е 120-ти. Обаче в направление медицина Уни 1 да е на 50-та позиция, а Уни 2 да е на 3-та. Затова вероятно и СУ е доста по-напред от МУ София.

За нас също ще е много полезно да сравним повечето условия.
Започнахме да разглеждаме условията на някои университети в UK и вече си харесахме няколко университета ...., но ни е трудно да направим преценка дистанционно и се надявам да индентифизираме подходящи летни лагери и да ги посетим на място.
Таксата на година варира около 11 000 паунда. остава да прибавим общежитието и седмицни разходи  около 200-350 ?
Бързам да добавя, че става дума за университети с добър рейтинг за търсената специалност. Наистина има и университети в UK с такси от 20 000 - 23 000 паунда такси, за които не знаем дали ще предложат намаление на таксите за студенти от Европа.
Ще съм признателна, хората, които имат натрупан вече опит да споделят!!!

Здравейте! Включвам се тук да следя темата, ако някой има какво да допълни към нея. Детето ми е 9 клас, но започваме да се оглеждаме за университети в чужбина.  Бокони е в списъка ни.

Дъщеря ми завърши та,и година частен университет в Париж, сега учи в Сорбона 1. Много съм изписала в темата за френските университети. Ако има въпроси и тук, питайте. Специалностите и са кино и арт пластик.