Ноември да се стоплим ТУК ни кани 13-19.11

Хайде и от мен хубава,слънчева седмица!
Чакам новини за Лъчето!Иги,пиши!

Писах и писах..........голям постинг му драснах! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=139573.msg2699590#msg2699590
Колко ми е мъчно че Светле си  имате тревоги и с Теди и с Радост, искам да ви помогна а незнам как! Ако ти стига моята обич имаш я!
Как е Мими Нанди? Толкова много мислих да ви пиша, а сега стоя и тъпо гледам само!!! Явно се поуспокоявам и бавно се сривам психически.......но само за малко, нали ми е разрешено, че кой знае от утре може и да не мога да ви пиша, че нали ще застъпвам на своето място: майка- грижеща се и за Лъчето!
На всички милички деца много прегръдки и целувки от мен!
Благодаря на Тигоню, за това че отново облекчи грижата ми по Лъчо в болницата, даде ми стерилизатор! А Йосарианче ти си знаеш какво си направила с това, че ми даде помпата си, с която толкова време храня Лъчо!
Обичам ви!

Иги, страхотно е това, което пишеш! Дано скоро, скоро се гушите с мъника 
Целуваме ви мнооооого! 

Браво ,Иги!
Много хубави новини!

Радвам се за добрите новини за мама Иги и бебе Лъчо,тревожна съм за Радост на Кунето и си мисля че трябва да има поне някаква закономерност в лошите неща достатъчто е че има проблеми баткото Теди и при Радост нещата трябва да са добри.ние в къщи сме добре каката я друса яко пубертет има разминаване кого харесва и кой нея.Йоанна в букнара трябва вече да може да чете или поне да сричкува ама тя е на друга гара образно казано.аз изпадам в различни настроения които лекувам с шопинктерапия.таткото гледа да балансира с три жени в къщи.и така това е при нас.Лека вечер

Иги 
Светле, имам усещането, че с Радост всичко ще е наред, както и да изглеждат нещата в момента, ВЯРВАМ, че малката принцеска е здравичка и скоро ще го покаже на всички !

Благодаря ви момичета, много се надявам да сте прави за Радост.
И нещо хубаво от тази вечер - като я преобличахме за спане преди да сложим пижамата я оставихме малко само по памперс и тя почти се обърна ( имам чувството че сякаш дрехите й пречат) и след това докато се глезотеха с татко й тя сама застана на 4 опори и се сгъна без проблем и то не веднъж и се виждаше че й харесва, иначе днес в ранния следобед пак като правиха гимн. с татко й много хубаво се наемаше като й помагаше да пълзи - но на 4 опори беше много сладка и даже искаше да се изправя.
  за всички от нас

Волф мама Кали ще води ли хуните (дечицата)  в музея - да поздрави Иван Иванов от Светла от Кричим

 

За слънце в небето и душите си мечтая аз.Но напоследък възмущението ми прогресивно нараства.Когато агресията в училищата е повсеместна и виждам нежеланието на всички нас да поемем своята отговорност.И учители и родители и общество си прехвърля топката,а децата ни дори и не страдат,те се носят без опора по течението.Но когато намесят интегрираното обучение и децата с проблеми са виновни че имат такива -визирам един директор от В.Търново в чието училище е имало произшествие и той каза ,че детето си е имало прояви на агресия от 3 клас/сега е 5/ и че е трябвало да го освидетелстват и пратят в специализирано заведение?????но майката е държала на масово училище.А нашите деца когато години наред са обект на тормоз от така наречените нормални деца и техните нормални родители нищо не са направили по въпроса,удобно беше да са скрити по помощни училища,нормалните деца с нормалната им агресивност към неравностойни на тях за освидетелстване ли да ги насочим? Съжалявам за киселия постинг,искаше ми се да напиша нещо оптимистично, но......Дано добрите новини  стават все по-добри!Успешна и спокойна седмица от мен.   

Гери,

И аз днес много се колебаех дали да не коментирам случката...мен друго ме подразни в цялата история - родителите на детето категорично отказвали консултация с училищния психолог. Все едно като не чуеш за даден проблем и той не съществува. Ако ще хиляди деца да се интегрират успешно във всички училища в страната, един такъв случай е достатъчен да прецака цялата идея и да предизвика неприязън у хората. Хората са страхливи.
Та моето мнение е, че ние като родители, които търсим правата на децата си, би трябвало да поемем и отговорностите си. Колкото по-големи права, толкова по-големи отговорности. В този случай родителите на "проблемното" дете не са изпълнили своите и затова последствията са катастрофални.

http://dnes.bg/article.php?cat=1&id=29720

Здравейте, много ми се искаше седмицата да започне изненадващо приятно, но уви Ивка отново направи гърч.След като цяла седмица не беше се случвало,малко се бях успокоила и ето отново се случи.Много ме е страх само нея си имам вече.Всеки ден се моля за нея.Тя има нисък или по-скоро смесен мускулен тонус.Вече може да се изправя сама, и все си мисля,че ако не бяха гърчовете щяхме да сме напреднали повече с гимнастика съответно и движенията.

Това имах предвид и аз  когато казах че си прехвърляме топката и не поемаме отговорността си,а това изисква изправяне с лице към проблема,но ме дразнят обобщенията,повърхностното разглеждане на случаите...-и като отиде в другото училище проблема изчезва ли?А така наречените педагогически съветници-колко от тях са психолози?Ти си прав,но от трите случая само един е бил с участие на проблемно дете което не 'си е било там където му е мястото',а другите?Защо трябва да го свързваме с интегрираното обучение.И откога директори и учители поставят диагнози?

Аз това го тълкувам, че се е знаело, че детето има проблеми с психиката, а не, че учителите са му поставили диагнозата...
Обаче и на себе си се чудя какво тълкувам, при положение че разбирането какво е искал да каже журналистът днес е като тълкуване на сънища. Едно - той не разбира какво пише, второ - обикновено предава грешно думите на друг, който не разбира...и се получава една размазана недоразбрано-недозапомнена история

Колкото до другите случаи с "нормални деца"...кой казва, че те са нямали нужда от психолог? Всяко отклонение в поведението трябва да се насочи към специалист. Не случайно в по-напредналите страни имат училищни възпитатели. При нас - психолози.

Само че ние сме безотговорни по подразбиране. Към себе си, към живота - своя и на околните, и най-страшното - към децата си. Под "ние" разбирам голямата част от обществото ни...да не го приеме някой лично. Примери бол - лекари, пациенти, шофьори, пешеходци...няма нужда да изброявам всичко.

Пухи, дръж се!
Аз днес се "запознах" с теб... и ми стана много мъчно и тежко, че съдбата така ти е отредила. Виждам че е минал почти месец - предполагам мъката ти е огромна... надявам се пристъпа на дъщеричката ти да е от стреса и напрежението, които усеща в теб. Заради нея бъди силна и смела и се надявам, че когато Господ отнема нещо толкова скъпо то той праща утеха, сила и вяра на оставащите. Надявам се, сега малкия Теди да се погрижи за сестра си.
Ако можех да ти дам капчица радост в твоята тъга... но имаш моите молитви поне дъщеричката да се оправи.
Вярвам, че малкото ти ангелче е на едно по-добро и хубаво място.
Надявам се тук сред нас да намериш утеха и сили да се бориш за твоята малка дъщеричка.

Иги, браво и дано всичко е утре още по-хубаво.

Светле, много ми стана хубаво като вечерта прочетох за успехите на малката. Иначе все се въртях на компа и не знаех аккаво да ти напиша и как да те успокоя или кака да помогна. Уви парично сега никак не мога. Няма да ти помогне моята съпричастност, но знаеш че я имаш. Занеш - казвала съм ти и на ЛС и тук - колко много си ми се запечатала с историята на Теди. А сега и РАдост - тя е нашата РАДОСТ и надежда за радост в домовете ни. И във вашия ще донес - убедена съм. Не знам защо Господ постъпва така - сигурно си има причини... но вярвам, че когато той праща изпитание - праща и сили да се пребори човек с него. Вяарвам, че вашето задружно семество ще се справи с този нов товар... вярвам, че лека полека товара ще отпада. А до тогава - ние сме тук за теб и Радост - за вашите малки победи и радости, за вашите тревоги и притеснения.
И още нещо - не ми се вижда редно в СПЕЦИАЛИЗИРАНА ДГ за деца с ДЦП да те карат да си взимаш Теди-то! ТОва е нелепо -  че ако там не го искат, кой да поеме грижи за него?!? Те са длъжни. И ако така продължи мисля да питам ЧАвдаров - за ксво се води тая ДГ специална ако в нея няма място за специалните деца?!? Или се търсят леки и удобни случаи когато децата се гледат с лекота - а другите да си ходят в къщи!

Хайде че пак се ядосах. Лека нощ, че напарво съм жива заспала - нещо 24ч не ми стигат, но и 48ч да имах - пак с тея малките нямаше да мога да се обърна. Не знам дали ми вярвате, но сигурно а ден навъртам поне няколко километра в къщи-.... уви ефекта е още кг отгори... и то без да закусвам с две яденета за 18ч на крак.... Какато казвам - аз от гледане на хладилника дебелея камо ли ако хапна нещо

tigonew много и от сърце ти благодаря! много са сладки нещата и много ще ми помогнат! БЛАГОДАРЯ!