Ре, чувствата са взаимни! 
Гери, много е мило това с колието!
Тук наистина сякаш не се уважава много този ден. Аз самата някак до тази сутрин не го приемах като кой знае колко празничен ден. Но първо гривната от детето, после влезнах при вас и ме накарахте да се замисля какво всъщност се отбелязва на 8 март ... Ами нещо взех да променям посоката на чувствата си относно празника днес.
В наши дни в повечето общества е нещо нормално жената да работи и да влачи домакинството едновременно, но преди години е било толкова трудно на жените да се докажат като нещо повече от домакини. И от онези времена да се стигне до наши дни когато жените участват дори в политикана е нещо много значимо. Заслужава си да се отбележи като празник и то не само един ден в годината!
Бърди, завиждам за шоколада и съчувствам на ТМ за кактусовите неволи! Но пък е мило!
И на Уиш лекичко й завидях за букета от бонбони, но само лекичко, защото този най-тъмният шоколад не ми е фаворит.
Бобчи, по-скоро имах предвид за Приспивната песен дали е тежка откъм емоция, имайки предвид тематиката. Поне аз много рева и го преживявам когато чета книга или гледам филм за раздяла между родител и дете. Но пък анотацията ме грабва и се колебая дали да рискувам да я прочета. Благодаря за предложението ти! Ако се престраша да я прочета, ще ти пиша на ЛС.
Виж целия пост
Гери, много е мило това с колието!
Тук наистина сякаш не се уважава много този ден. Аз самата някак до тази сутрин не го приемах като кой знае колко празничен ден. Но първо гривната от детето, после влезнах при вас и ме накарахте да се замисля какво всъщност се отбелязва на 8 март ... Ами нещо взех да променям посоката на чувствата си относно празника днес.
В наши дни в повечето общества е нещо нормално жената да работи и да влачи домакинството едновременно, но преди години е било толкова трудно на жените да се докажат като нещо повече от домакини. И от онези времена да се стигне до наши дни когато жените участват дори в политикана е нещо много значимо. Заслужава си да се отбележи като празник и то не само един ден в годината!
Бърди, завиждам за шоколада и съчувствам на ТМ за кактусовите неволи! Но пък е мило!
И на Уиш лекичко й завидях за букета от бонбони, но само лекичко, защото този най-тъмният шоколад не ми е фаворит.
Бобчи, по-скоро имах предвид за Приспивната песен дали е тежка откъм емоция, имайки предвид тематиката. Поне аз много рева и го преживявам когато чета книга или гледам филм за раздяла между родител и дете. Но пък анотацията ме грабва и се колебая дали да рискувам да я прочета. Благодаря за предложението ти! Ако се престраша да я прочета, ще ти пиша на ЛС.
