Православието като начин на живот - 9

Воистина воскресе!

Христос воскресе!


Ами наистина се обърках. Защото нали някой неща наистина се спазват - например да се пости или да не се работи в Петък.
На много места чета това: "Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е."

Седмицата след Възкресение Христово се нарича Светла седмица. Тя почва от деня на Възкресение Христово и свършва в Събота преди Томина неделя (всъщност всяка седмица от календара почва в неделя и свършва в събота, а в понеделник почва работната седмица!юя.

През светлата седмица не се пости и не се правят помени на починали. Обиновено не се работи в понеделник и вторник и в тези два дни ако погледнете църковния календар също се празнува Христовото възкресение.

Христос възкръсна от мъртвите,
    като със смърт смъртта потъпка
    и на тия, които са в гробовете, живот дарува.
Христос воскресе!
Воистину воскресе!

Ами кажете го това на работодателя си 😄Все пак живеем в света и няма как да спазваме нещата, както са го правили нашите баби и дядовци навремето.

За мен светлата седмица са дни на радост, не се пости в сряда и петък и поздравявам с “Христос Воскресе”.  То по правило е 40 дни да е този поздрав, до Спасовден, но и една седмица стига.
Светли празници ви желая 💐

Изчаках да отмине Страстната седмица и Възкресение, за да пиша  относно т.нар. слизане на Благодатния огън -
нещо в което не вярвам, макар да ми се иска да е истина.
Изразявам мнение, съдържащо същата теза като миналата година – този път без да използвам мое тълкувание, и без дори да използвам моя дума (някои се досещате защо). Единствено цитирам православните източници Иисус Христос и Свети Игнатий Брянчанинов:


Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали /Йоан 20:29/. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните /Матей 24:24/.Лукав и прелюбодеен род иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона. /Матей 16:4/


„Св. Йоан Богослов, съзерцавайки в откровение събитията в света, които трябва да предшествуват неговия край, говори, че антихристът ще извърши велики дела, та дори и огън ще сваля от небето на земята пред човеците (Откр. 13:13).”

„В пряка връзка с казаното е това, че фарисеите и садукеите като искали от Господа знамение от небето, желаели чудо от рода на чудесата на антихриста. За това, че те искали именно такова чудо говори поведението на Господа, Неговото отношение към тяхното желание. Веднъж Богочовекът изразил дълбоко огорчение, отказал решително да изпълни искането им и не пожелал повече да остане с тези, които са си позволили такова искане, но се отдалечил от тях. При друг случай Той им дал следния отговор: Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона (Матей 16:4).”

„Богочовекът е облажил онези, които не са видели знамения и са повярвали (Иоан. 20:29). Той е изразявал съчувствие към тези, които не били удовлетворени от словото и се нуждаели от чудеса. Ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате (Иоан. 4:48), казал Той на капернаумския велможа. Това е казано по най-точния начин – онези, които оставят словото и търсят да се убедят чрез чудесата, са достойни за съжаление. В тази потребност се проявява особеното преобладаване на плътското мъдруване, грубото невежество на живот, принесен в жертва на тлението и греха, липсата на опит в изучаване на Божия закон и богоугодните добродетели, неспособността на душата да се почувства съпричастна на Светия Дух, да усети Неговото присъствие и действие в словото. Знаменията били предназначени най-вече за убеждаване и привеждане към вярата на плътските хора, заети със светски грижи. Затънали в житейски занимания, приковаващи постоянно душата си към земните проблеми, те били неспособни да оценят истинското достойнство на словото. Милостивото Слово ги привличало към спасението, дарувано чрез словото, посредством видими знамения, които, имайки веществена убедителност, действаща чрез сетивата, водели немощната душа към всемогъщото, спасително Слово. Повярвалите поради знамения образували низшия разряд на вярващите в Христа. Когато им било предложено духовното, най-висшето, всесвятото учение, тогава мнозина от тях го изтълкували според своите разбирания (Иоан. 6:60), не пожелали да изпросят обяснение на Божието слово от Бога, но осъдили словото, което е Дух и Живот (Иоан. 6:63), и с това показали своята повърхностна вяра, своето повърхностно сърдечно разположение. Тогава много от Неговите ученици, очевидци на множество знамения, се върнаха назад и вече не ходеха с Него (Иоан. 6:66).”

---

Ако смятате, че всеки човек е свободен да изразява различно от общоприетото мнение, и това само по себе си не го прави зъл враг или нагъл провокатор, то текстът в долния офтопик не се отнася за Вас, моля не го отваряйте!

И аз не вярвам в слизането на благодатния огън. Според мен всеки поне средноинтелигентен човек няма как да вярва на това нещо.
Но ми харесва самият ритуал. Харесва ми взимането на огънче от Йерусалим и разпространяванито му по цялата българска земя. Харесва ми среднощната служба и обикалянето около храма. Радвам се, че има много хора, които участват в този ритуал. Много е красиво през нощта да видиш хора, носещи свещи в ръцете. Има някаква мистика. В това отношение Великден ми е по- любим от Коледа.

Христос Воскресе!
На мен ми е тъжно, че се чака едно голямо чудо и знамение, вместо да се виждат всекидневните "малки" такива.
И че църквата е пълна на Великден и Цветница, а празна в останалите дни.
Обаче вярвам, че независимо дали истински или фалшив, този огън е даден от Бога и има място в цялостната картина на света.
Дали ще послужи за изпитание при някои, дали за укрепване на вярата при други, но има влияние върху хората.
Аз лично вярвам, че такова чудо е възможно, както и още по-големи. Така че няма значение това конкретно дали е истинско. Важното е, че е възможно и че още по-големи чудеса са ставали и ще стават.
Особено Възкресението дава голямо надежди. Не знам как живеят атеистите, аз преди да повярвам, имах някакво много празно и безнадеждно място в душата ми. Все едно наистина нямаш истинска цел и живееш безсмислено. Да, има някакви малки цели - да се нахрани, да изкараш пари, да купиш нещо, да идеш някъде, да имаш семейство, но някак накрая нямаше смисъл, глобално.
Вярата всъщност може би е най-голямото чудо, как променя душата и дава надежда.
Надявам се този път да не се трият цитатите за чудесата, но най-вече да не се докладват. Душите ни и Господ виждат всичко и са справедливи съдници, не намесвайте модераторите.

Христос Воскресе!
Аз също не вярвам в слизането на огъня и нямам никаква нужда от подобно чудо, за да вярвам. Харесва ми вземането на огън от Йерусалим и разпространението му, може да се прави и без измислени чудеса. Такива неща още само карат хората да се смеят на църквата и вярващите, и да припомнят за вярата в плоската земя...
Обаче това обикаляне из храма не го разбирам... вътре има служба и песнопения, а стотици хора навън обикалят, защо???? Една година се излъгах да тръгна с тях и не мога да се измъкна от тълпата сума време, за да влезна в църквата и зад мен чувах всякакви битови разговори ...
Харесва ми много, че от 3 години има микрофони и тонколони и се чува всичко, и е празнично. Преди пак така се блъскахме един в друг, за да чуем нещо и отново половината хора говореха за нещо друго.
Би ми харесало също, ако всички християни празнуваме на една и съща дата.

Мюсюлманите обикалят около тяхното свято място. Мисля, че от там е взет ритуалът. Както който иде в Мека на хадж и става хаджия. Така и при нас: който иде в Йерусалим става хаджия.

Точно обратното, мюсюлманите са взели ритуала от православните. Обикалянето на храма е вид шествие на поклонение и възхвала (литийно шествие). Прави се обратно на движението на часовниковата стрелка и символизира поход към Господа.  То се прави преди Пасхалната литургия (на Велики петък след опело Христово). Това, че някои хора нещо са чули, па недоразбрали и продължават да обикалят и след това - е отделен въпрос.

Може и така да е. Важното е, че това е хубав ритуал, че много хора участват в него и че това ни сплотява като общество.
Днес е и литийното шествие на Бачковския манастир. Това също е хубава традиция.

Обичаят да се обикалят идоли или свещени обекти датира хиляди години преди Христа.
Има гo както в много източни религии, така и в юдаизма, откъдето навярно ранните християни са го заимствали.
Юдеите от своя страна предполагам са го заимствали от езическите традиции, а пък прадедите на езичниците навярно са обикаляли и танцували около племенния огън...

"Благодатният Огън се появява за първи път на
Велика събота през 335 г. и години по-късно само на
православния патриарх, като по този начин потвърдава истинността и правилността на нашата православна вяра.
Интересно и поучително събитие станало през 1579 г.
При управлението на султан Мурад Справедливи, арменците
подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим,
и ги склонили да не допуснат при Гроба православния
патриарх Софроний V и православните християни.
Там влязъл само арменски владика, а православните
останали пред храма.
В църквата освен арменците остават и католиците.
Изгоненият навън, пред Съборния храм, патриарх Софроний,
плачейки издигнал ръцете си нагоре, държейки свещи и молил
Бога да слезе  Благодатния огън.
Всички, вътре в храма, арменци и католици дълго чакали
появата на Благодатния огън и въпреки, че прекарали целия
ден в молитви… всичко било напразно… Огънят не се появил!
Внезапно се чул силен вятър и гръм, и мраморната колона в
двора на храма, до която стояли православните, се пропукала,
през цепнатината излязъл огън и изведнъж се запалили и
свещите в ръката на патриарха.
Така, Благодатният огън отново бил даден най-напред на
православните християни. 
Арменците, останали без Божията благодат, излезли засрамени
от храма, а колоната, разцепен като стар дъб, и до днес стои
като свидетелство и предупреждение за еретиците.
Тогава много мюсюлмани приели православието.
Предизвиканите сред миряните вълнения разгневили
турските власти и те постановили пасхалната церемония
винаги да се води от православния патриарх, а арменският
архиерей да го следва и никога да не взема пряко участие
в получаването на огъня.
След тази случка католическото духовенство не участва в
церемониите, свързани със слизането на Благодатния огън
и предпочита да не говори за него.
В манастирската съкровищница на църквата, посветена на
Мария Магдалина, се пазят  свещите на патриарх Софроний V,
които били запалени от Благодатния огън ! "
Автор: Иван Генов
от Фейсбук


Мраморният стълб пред църквата „Възкресение Христово“
в Йерусалим, през който Благодатният огън минал
през 1579 г. и го пресича наполовина.

Срещала съм всякакви мнения за Благодатния огън.
Голяма пъстрилка, както от обикновени миряни, мнения на учени, така и на свещеници и богослови.
Както с всяка тема, без значение дали тя е свързана с вярата и с Бог или с нещо съвсем прозаично и делнично, могат да се подберат аргументи, които да звучат достатъчно убедително, за да ни уверят в дадена теза.
Лично аз нямам нужда от личби, Благодатния огън не го възприемам за знамение, за да повярвам. Далеч преди да знам, че съществува Благодатен огън, вярвах в Бог.

Защо делите арменците и католиците от нас? Те не са ли християни... Арменците са първите християни и този текст е обида за тях, излезнали засрамени като еретици... доста по-близко до Христос вяра изоповядват вероятно те, отколкото ние, а през 4 век хората изобщо не са били разделени на православни и католици. По-скоро под православни също се е разбирало сирийци, арменци и т.н. ориенталски православни, а не източни.
Или ако става дума за гръцките православни тогава, които са се опитвали да сложат арменската църква под тяхната опека разбирам, че са пишели подобни неща.