Бърнаут (прегаряне) се нарича състояние на емоционално, психическо и дори физическо изтощение, причинено от продължителен или повтарящ се стрес. Въпреки че най-често се причинява от проблеми в работата, може да се появи и в други области на живота като родителство, грижи за болни хора или романтични отношения.
Въвеждането на термина „бърнаут“ се приписва на психолога Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., дефинирайки го като загуба на мотивация, нарастващо чувство за емоционално изчерпване и цинизъм, които наблюдава сред доброволци, работещи в безплатна клиника в Ню Йорк. Бившите идеалисти, грижещи се за психичното здраве на хората, в един момент се оказват изтощени и уморени, недоволстващи от пациентите си и от клиниката.
Кои са причините за появата на бърнаут?
Това не е просто резултат от многочасова работа или жонглиране с твърде много задачи, въпреки че и двете играят съществена роля. Цинизмът, депресията и летаргията, характерни за бърнаут, най-често се появяват, когато човек не може да контролира как се изпълнява дадено задание, на работа или вкъщи, или от него се изисква да изпълнява задачи, които са в противоречие с неговото самочувствие. Когато го притискат да работи за цели, които не одобрява, или когато не получава подкрепа от колегите си.
Ако човек не адаптира задълженията си така, че да съвпадат с истинското му призвание или поне да си взима почивка от време на време, може да получи бърнаут, както и планината от психични и физически здравословни проблеми, които често са свързани с него: главоболие, умора, киселини и други стомашно-чревни симптоми, както и възможна злоупотреба с алкохол, наркотици или храна.
Как да разбера дали страдам от бърнаут?
Физическото и психическо изтощение, чувството на страх от работата и честите изблици на цинизъм, гняв или раздразнителност са ключови признаци на прегарянето. Хората, които са се посветили да помагат на другите (като лекарите например), може да забележат намаляващо състрадание към тези, за които се грижат. Усещането, че вече не можете да вършите работата си ефективно, също може да сигнализира за бърнаут.
Каква е разликата между бърнаут и стрес?
По дефиниция бърнаут се свързва с продължителен период на стрес и чувството, че никога няма да се спасите от него. Ако стресът е краткотраен или е свързан с конкретна цел, той най-вероятно не е вреден. Ако стресът е твърде продължителен и е съпроводен с чувство за празнота, апатия и безнадеждност, това може да е показател за бърнаут.
При кои професии има по-голяма вероятност да се стигне до бърнаут?
Всяка работа може да бъде източник на бърнаут. Някои данни показват, че повече от половината от работниците в САЩ са преживели това състояние поне веднъж в живота си. Но професиите, подложени на по-висок стрес – лекари, полицаи, адвокати – са по-склонни да страдат от бърнаут в сравнение с професиите, подложени на по-ниско ниво на стрес.
Как да се справя с емоционалното опустошение?
Въпреки че някои работни среди може да са особено тежки – като медицинската професия или правоприлагането – всеки, който чувства, че не му достига енергия, може да предприеме стъпки за облекчаване на вредните ефекти от прегарянето и, ако е необходимо, да смени работата си.
За да се противопоставим на усещането за бърнаут, трябва да имаме определена цел, да имаме влияние върху другите или да се чувстваме така, сякаш правим света по-добър. Често значимостта на работата може да противодейства на негативните ѝ аспекти. Други мотиви могат да бъдат автономността, както и доброто, трудно предизвикателство.
Поемането на контрол и справянето с основните стресови фактори е един от най-ефективните начини за преодоляване на изгарянето. Ето какво може да направите:
• Съсредоточете се върху това, което можете да контролирате.
• Спрете многозадачността.
• Не си позволявайте да се чувствате сами или изолирани.
• Полагайте повече грижи за себе си.
• Отдайте се на това, което ви доставя удоволствие.
Трябва ли да напусна работата си, ако страдам от бърнаут?
Може би, но това не е единственият вариант. Споделянето на притесненията ви или преструктурирането на работната среда за справяне с прегарянето може да бъде по-малко рисково и също толкова ефективно. Подхранването на вашите взаимоотношения, създаването на навици за самопомощ и фокусирането върху хобита извън работата също могат да помогнат за възстановяване на чувството ви за самосъхранение и за смекчаване на стреса.
Как да очертая по-добре границите си по време на работа?
Когато имате твърде много и дори противоречиви отговорности, просто да кажете „не“ на новите задачи е важен (макар и предизвикателен) начин да намалите работното си натоварване. Планирането на редовни почивки, започване и спиране в определени часове и минимизиране на многозадачността може да помогне за поддържане на границите и намаляване на усещането за прегаряне.
Как мога да подобря баланса между работа и личен живот?
Коригирането на вашето работно време или месторабота (може би чрез дистанционна работа) може да помогне значително, както и аутсорсингът или споделянето на отговорности, когато е възможно. Поставянето на ясни граници между „работа“ и „живот“ – като не проверявате имейлите в извънработно време например, повече грижи за себе си и осигуряване на достатъчно време за почивка също са полезни стратегии.
Как мога да помогна на близък човек, който страда от бърнаут?
Може да е болезнено да гледате как любим човек се бори с прегарянето, особено защото рядко е възможно сами да се справите с основните причини за това състояние. Вместо това практикуването на слушане с емпатия, насърчаването на самопомощта и предлагането на помощ при задачи извън работата може да са най-ефективните начини за оказване на подкрепа.
А когато бърнаут не е причинен от работа?
Работата не е единственият източник на хроничен стрес, който причинява емоционално опустошение. Родители, партньори и болногледачи също могат да изпитат безкрайно изтощение, да се чувстват претоварени от своите отговорности или тайно да вярват, че са се провалили в ролята си. Тези форми се наричат съответно бърнаут при родителите, бърнаут във взаимоотношенията и бърнаут при болногледачите .
Емоционалното опустошение извън работата не е толкова популярно като това, което е причинено от стрес в кариерата. Стереотипите и стигмата – особено тези, свързани с родителството – могат да накарат хората да се чувстват сякаш сами са виновни за своите предизвикателства. В резултат на това те често крият проблемите си от околните.
Грижата за дете със специални нужди и/или застаряващ родител може да предизвика тежко прегаряне. Признаците включват постоянна умора, чести пристъпи на плач и чувство на безпомощност, гняв или неудовлетвореност спрямо лицето, за което се грижите. Грижата за собственото здраве и молбата за помощ могат да осигурят облекчение.
Романтичните връзки също могат да бъдат толкова натоварващи, колкото и работата на пълен работен ден, и могат да причинят подобно чувство на емоционално опустошение. Ако не очаквате с нетърпение да видите партньора си, не се чувствате загрижени за бъдещето ви, обвинявате го за всичко, което се обърка, или често мечтаете да го напуснете, връзката ви може да прегори.
Децата ми ме карат да се чувствам емоционално опустошена. Лоша майка ли съм?
Идеята, че само лошите родители страдат от бърнаут, е вреден мит. Родителството е дълбоко възнаграждаващо за мнозина. Но също така е изискващо и пълно с предизвикателства. На родителите им се налага да балансират между работния график, външните отговорности, собственото си благополучие и потенциално специалните нужди на детето – в много случаи без адекватна подкрепа. Това не ги прави лоши родители, а просто хора, които не успяват да се справят със стреса или не знаят как да потърсят нужната им помощ.
Независимо каква е формата на бърнаут, тя може да има тежки последици, ако не се лекува. Обсъждането на проблема открито – със съпруг/а, членове на семейството, приятели или терапевт – често е първата стъпка към справяне със симптомите, получаване на необходимата помощ и избягване на отрицателните резултати.
СЗО определя бърнаут като „синдром, произтичащ от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно преодолян“ и го признава за легитимна медицинска диагноза (МКБ11, код QD85).
Виж целия пост
Въвеждането на термина „бърнаут“ се приписва на психолога Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., дефинирайки го като загуба на мотивация, нарастващо чувство за емоционално изчерпване и цинизъм, които наблюдава сред доброволци, работещи в безплатна клиника в Ню Йорк. Бившите идеалисти, грижещи се за психичното здраве на хората, в един момент се оказват изтощени и уморени, недоволстващи от пациентите си и от клиниката.
Кои са причините за появата на бърнаут?
Това не е просто резултат от многочасова работа или жонглиране с твърде много задачи, въпреки че и двете играят съществена роля. Цинизмът, депресията и летаргията, характерни за бърнаут, най-често се появяват, когато човек не може да контролира как се изпълнява дадено задание, на работа или вкъщи, или от него се изисква да изпълнява задачи, които са в противоречие с неговото самочувствие. Когато го притискат да работи за цели, които не одобрява, или когато не получава подкрепа от колегите си.
Ако човек не адаптира задълженията си така, че да съвпадат с истинското му призвание или поне да си взима почивка от време на време, може да получи бърнаут, както и планината от психични и физически здравословни проблеми, които често са свързани с него: главоболие, умора, киселини и други стомашно-чревни симптоми, както и възможна злоупотреба с алкохол, наркотици или храна.
Как да разбера дали страдам от бърнаут?
Физическото и психическо изтощение, чувството на страх от работата и честите изблици на цинизъм, гняв или раздразнителност са ключови признаци на прегарянето. Хората, които са се посветили да помагат на другите (като лекарите например), може да забележат намаляващо състрадание към тези, за които се грижат. Усещането, че вече не можете да вършите работата си ефективно, също може да сигнализира за бърнаут.
Каква е разликата между бърнаут и стрес?
По дефиниция бърнаут се свързва с продължителен период на стрес и чувството, че никога няма да се спасите от него. Ако стресът е краткотраен или е свързан с конкретна цел, той най-вероятно не е вреден. Ако стресът е твърде продължителен и е съпроводен с чувство за празнота, апатия и безнадеждност, това може да е показател за бърнаут.
При кои професии има по-голяма вероятност да се стигне до бърнаут?
Всяка работа може да бъде източник на бърнаут. Някои данни показват, че повече от половината от работниците в САЩ са преживели това състояние поне веднъж в живота си. Но професиите, подложени на по-висок стрес – лекари, полицаи, адвокати – са по-склонни да страдат от бърнаут в сравнение с професиите, подложени на по-ниско ниво на стрес.
Как да се справя с емоционалното опустошение?
Въпреки че някои работни среди може да са особено тежки – като медицинската професия или правоприлагането – всеки, който чувства, че не му достига енергия, може да предприеме стъпки за облекчаване на вредните ефекти от прегарянето и, ако е необходимо, да смени работата си.
За да се противопоставим на усещането за бърнаут, трябва да имаме определена цел, да имаме влияние върху другите или да се чувстваме така, сякаш правим света по-добър. Често значимостта на работата може да противодейства на негативните ѝ аспекти. Други мотиви могат да бъдат автономността, както и доброто, трудно предизвикателство.
Поемането на контрол и справянето с основните стресови фактори е един от най-ефективните начини за преодоляване на изгарянето. Ето какво може да направите:
• Съсредоточете се върху това, което можете да контролирате.
• Спрете многозадачността.
• Не си позволявайте да се чувствате сами или изолирани.
• Полагайте повече грижи за себе си.
• Отдайте се на това, което ви доставя удоволствие.
Трябва ли да напусна работата си, ако страдам от бърнаут?
Може би, но това не е единственият вариант. Споделянето на притесненията ви или преструктурирането на работната среда за справяне с прегарянето може да бъде по-малко рисково и също толкова ефективно. Подхранването на вашите взаимоотношения, създаването на навици за самопомощ и фокусирането върху хобита извън работата също могат да помогнат за възстановяване на чувството ви за самосъхранение и за смекчаване на стреса.
Как да очертая по-добре границите си по време на работа?
Когато имате твърде много и дори противоречиви отговорности, просто да кажете „не“ на новите задачи е важен (макар и предизвикателен) начин да намалите работното си натоварване. Планирането на редовни почивки, започване и спиране в определени часове и минимизиране на многозадачността може да помогне за поддържане на границите и намаляване на усещането за прегаряне.
Как мога да подобря баланса между работа и личен живот?
Коригирането на вашето работно време или месторабота (може би чрез дистанционна работа) може да помогне значително, както и аутсорсингът или споделянето на отговорности, когато е възможно. Поставянето на ясни граници между „работа“ и „живот“ – като не проверявате имейлите в извънработно време например, повече грижи за себе си и осигуряване на достатъчно време за почивка също са полезни стратегии.
Как мога да помогна на близък човек, който страда от бърнаут?
Може да е болезнено да гледате как любим човек се бори с прегарянето, особено защото рядко е възможно сами да се справите с основните причини за това състояние. Вместо това практикуването на слушане с емпатия, насърчаването на самопомощта и предлагането на помощ при задачи извън работата може да са най-ефективните начини за оказване на подкрепа.
А когато бърнаут не е причинен от работа?
Работата не е единственият източник на хроничен стрес, който причинява емоционално опустошение. Родители, партньори и болногледачи също могат да изпитат безкрайно изтощение, да се чувстват претоварени от своите отговорности или тайно да вярват, че са се провалили в ролята си. Тези форми се наричат съответно бърнаут при родителите, бърнаут във взаимоотношенията и бърнаут при болногледачите .
Емоционалното опустошение извън работата не е толкова популярно като това, което е причинено от стрес в кариерата. Стереотипите и стигмата – особено тези, свързани с родителството – могат да накарат хората да се чувстват сякаш сами са виновни за своите предизвикателства. В резултат на това те често крият проблемите си от околните.
Грижата за дете със специални нужди и/или застаряващ родител може да предизвика тежко прегаряне. Признаците включват постоянна умора, чести пристъпи на плач и чувство на безпомощност, гняв или неудовлетвореност спрямо лицето, за което се грижите. Грижата за собственото здраве и молбата за помощ могат да осигурят облекчение.
Романтичните връзки също могат да бъдат толкова натоварващи, колкото и работата на пълен работен ден, и могат да причинят подобно чувство на емоционално опустошение. Ако не очаквате с нетърпение да видите партньора си, не се чувствате загрижени за бъдещето ви, обвинявате го за всичко, което се обърка, или често мечтаете да го напуснете, връзката ви може да прегори.
Децата ми ме карат да се чувствам емоционално опустошена. Лоша майка ли съм?
Идеята, че само лошите родители страдат от бърнаут, е вреден мит. Родителството е дълбоко възнаграждаващо за мнозина. Но също така е изискващо и пълно с предизвикателства. На родителите им се налага да балансират между работния график, външните отговорности, собственото си благополучие и потенциално специалните нужди на детето – в много случаи без адекватна подкрепа. Това не ги прави лоши родители, а просто хора, които не успяват да се справят със стреса или не знаят как да потърсят нужната им помощ.
Независимо каква е формата на бърнаут, тя може да има тежки последици, ако не се лекува. Обсъждането на проблема открито – със съпруг/а, членове на семейството, приятели или терапевт – често е първата стъпка към справяне със симптомите, получаване на необходимата помощ и избягване на отрицателните резултати.
СЗО определя бърнаут като „синдром, произтичащ от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно преодолян“ и го признава за легитимна медицинска диагноза (МКБ11, код QD85).