Страх ли ви е от старостта?

  • 6 029
  • 99
# 30
Страх ме е. Да ви пусна ли есе по темата?  Grinning
Виж целия пост
# 31
Замислих се - може би защото съм отгледана от баби и дядовци и в по-голямата част от живота си съм била заобиколена от такива, не го приемам като нещо кофти. Не ги съжалявам, не ме е гнус от тях, не са ми непонятни... напротив, много добре се разбирам със старци. Предполагам, затова не ме е страх от старостта, естествено я приемам.
Виж целия пост
# 32
От самата старост не ме е страх, страх ме е от съпътстващите я болести и трудна подвижност примерно. Иначе има хора дето и на 90 г. са супер свежарки и умират ей така внезапно, без да се мъчат. Ей така искам и аз...
Виж целия пост
# 33
Страх ме е. Да ви пусна ли есе по темата?  Grinning
Пускай.
Виж целия пост
# 34
И мен ме е страх от самотата на старостта и разните болести.
Виж целия пост
# 35
не, става все по-хубаво.
не се страхувам, имам големи планове, чаааак до 80тте Ни години.
страхувам се само за мъжа си. моля се само за здраве и да доживеем старини.
Виж целия пост
# 36
Да, страх ме е. И от старостта и от смъртта no, но това е друга тема... Все пак се успокоявам с мисълта, че нищо в природата не се губи.
Виж целия пост
# 37
От болестите, самотата и мизерията ме е страх Thinking  Иначе не бързам да остарявам  Laughing
Peace
Виж целия пост
# 38
Някой ден и  на теб ще се случи това. Ще чуеш тишината в дома си и ще се сетиш, че децата са в Щатите. Далече, далече от теб. Ще ти домъчнее и ще пуснеш касетата от гостуването им това лято. Ще ти домилее за внуците. Ще посегнеш към телефона, но ще се сетиш, че пенсията ти едва стига за тока, водата, лекарствата, а на децата не можеш да разчиташ за пари. Лятото ще продадеш някоя връзка магданоз, касетка чушки и домати- все твое производство, пак ще вържеш двата края, ама есента, трябва да се преценя всеки похарчен лев. Много ще ти се иска да чуеш гласчетата на онези мъниците, които направиха на ръчички огледалото в отдавна пустата ти спалня. Не ти даде сърце да ги изтриеш, когато си заминаха. Ще отидеш да целунеш отпечатъците.  Ще усетиш буцата заседнала на гърлото и неистово ще ти се прииска да усетиш ръцете им на врата си. Бодежите на сърцето ще ти напомнят, че не си изпила сутрешните си лекарства. Не, не си забравила да ги изпиеш. Ти не  си ги купи, защото вместо илачи, зареди дърва и въглища за зимата. Краката ти сами ще тръгнат към телефона, ръцете ти сами ще наберат номера, който помниш наизуст. Сърцето нека да боли, желанието е по-силно от теб.....
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
Виж целия пост
# 39
Мен не Simple Smile))
Тепърва имам да пораствам, чак после ще му мисля за това.
Виж целия пост
# 40
Ba ti ..az sym na 46 godini i tepyrwa zapo4wam jiwota si....taka 4e wajen e duhyt !:))
Виж целия пост
# 41
страх ме е, разбира се. със старостта идват болестите... е са го казали хората-старост-нерадост..
Виж целия пост
# 42
За момента сякаш не. Като мисля за това - си мисля в посоката, че така или иначе и до там ще стигнем. И се надявам да съм жива, защото смятам всяка възраст има с какво да ни научи.
Може би колкото повече се приближавам към нея с годините ще се появи и някакъв страх.

Но пък нали ила поговорки и мъдри мисли, че човек е на толкова на колкото се чувства.
Виж целия пост
# 43
От старостта не се страхувам.Нито от съпътстващите я промени в живота на човек...
Повече се страхувам от невъзможността да остарея.
Моля се да доживея тези времена,заобиколена от хората,които обичам. Praynig
Виж целия пост
# 44
Забравих да напиша, че в старостта най-много ме плаши самотата... Ако съм сама сигурно ще полудея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия