Паническо разстройство 53

  • 51 320
  • 792
# 420
Едно от нещата е, че вече се уча да казвам не и да спра да угаждам на всички останали на всяка цена, да изразявам себе си и да не се поставям сама все на второ място. И още много уж дребни неща, които са обърнали каруцата.
При мен, според психиатъра и психотерапевта не се касае за кой знае каква травма, а по-скоро натрупване на напрежение.
Виж целия пост
# 421
Аз въртя, суча, все за стомаха се оплаквам😭😭😭
От 2-3 дни се будя с тревожност в стомаха сутрин. Снощи се събудих със тревожност и сърцебиене и усетих пак болки в стомаха. Боли ме 4 пръста под мечовидния израстък, вдясно малко. Боли ме след хранене 1ч.Пия стопацид, минава, после пак ме боли. Понякога ме боли независимо от храна. Най-често съм забелязала, че като ме разтресе нервата и до 30мин се обажда и стомаха. Понякога повръщам, всичко ми трепери отвътре. Едно такова дразнене е, постоянно,ама и мислите ми са постоянно там. 10 дни не ме беше болял, връхлетя ме лека нервна криза и се отключиха пак болки. Сега ми се е надул корема и ме болят и червата.И езикът на върха ми е червен и пари.
Възможно ли е да съм си лепнала гастрит с тия паники и какво да правя? 😭😭😭Имам Еманера и Фамотидин и се чудя кое би помогнало... Пак съм в чужбина и ме е страх да ида на лекар, тука са супер некадърни....
Нямам апетит, не ми се яде. Понякога имам горещи вълни, понякога яко ме тресе.... Ту ми се плаче, ту съм нормална... Изкараха ми тежък ПМС, лекарства не пия.
Последният път от ксанакса нещо ми стана, тревожността се усилваше след всяка приета доза и прерастна в криза. Спрях го и се оправих, обаче стомахът ме тормози много.
Сега си пия мента, глог и валериан. Изписаха ми още  Симпатил или Триптозин, мнения за тия пеннкилери, някой да ги е пил и да му действат? Психиатърката последния път беше категорична, че не съм за антидепресанти.Тресе ме предменопауза, вероятно.
Споделете вие как се справяте със стомашните проблеми, че освен всичко ме тресе и яка хипохондрия😭😭😭Ох, много е гадно!
Виж целия пост
# 422
Аз въртя, суча, все за стомаха се оплаквам😭😭😭
От 2-3 дни се будя с тревожност в стомаха сутрин. Снощи се събудих със тревожност и сърцебиене и усетих пак болки в стомаха. Боли ме 4 пръста под мечовидния израстък, вдясно малко. Боли ме след хранене 1ч.Пия стопацид, минава, после пак ме боли. Понякога ме боли независимо от храна. Най-често съм забелязала, че като ме разтресе нервата и до 30мин се обажда и стомаха. Понякога повръщам, всичко ми трепери отвътре. Едно такова дразнене е, постоянно,ама и мислите ми са постоянно там. 10 дни не ме беше болял, връхлетя ме лека нервна криза и се отключиха пак болки. Сега ми се е надул корема и ме болят и червата.И езикът на върха ми е червен и пари.
Възможно ли е да съм си лепнала гастрит с тия паники и какво да правя? 😭😭😭Имам Еманера и Фамотидин и се чудя кое би помогнало... Пак съм в чужбина и ме е страх да ида на лекар, тука са супер некадърни....
Нямам апетит, не ми се яде. Понякога имам горещи вълни, понякога яко ме тресе.... Ту ми се плаче, ту съм нормална... Изкараха ми тежък ПМС, лекарства не пия.
Последният път от ксанакса нещо ми стана, тревожността се усилваше след всяка приета доза и прерастна в криза. Спрях го и се оправих, обаче стомахът ме тормози много.
Сега си пия мента, глог и валериан. Изписаха ми още  Симпатил или Триптозин, мнения за тия пеннкилери, някой да ги е пил и да му действат? Психиатърката последния път беше категорична, че не съм за антидепресанти.Тресе ме предменопауза, вероятно.
Споделете вие как се справяте със стомашните проблеми, че освен всичко ме тресе и яка хипохондрия😭😭😭Ох, много е гадно!
Изследвания за Крон или паразити правени ли са?
Виж целия пост
# 423
Георги, нищо не съм правила. Проблемът със стомаха започна като получих 1та НК преди 2г.Оттогава започна периодично да ме боли. На етапи е. Ту отшумява, ту започва пак. Понякога имам усещане за стегнат стомах с дни. Усещам силна стомашна тревожност и ми избухват горещи топки страх в него. При мен паниките и тревожността ме удрят най-силно в стомаха.
Една неприятна мисъл да ми мине и ми се свива.При някои хора реагира сърцето, пулсът се ускорява... При мен първи реагира стомаха. Понякога ми се случва да дрискам по 3-4 пъти след криза, газове , бълбукане, къркорене, но най-често усещам болка. Пих Алмагел, Стопацид, имам чувството, че не се повлиява.
Виж целия пост
# 424
Шоколад, може и Хеликобактер пилори да имаш, ама трябва изследване.... А аз съм 90% сигурна, че си в пременопауза.  И аз я почнах така ударно🤣🤣🤣🤣-много е гадно, но организма се нагажда... Аз имах 2 г тормоз преди да свикна с симптомите и да престана да ги приемам като заплаха
Виж целия пост
# 425
Шоколад, може и Хеликобактер пилори да имаш, ама трябва изследване.... А аз съм 90% сигурна, че си в пременопауза.  И аз я почнах така ударно🤣🤣🤣🤣-много е гадно, но организма се нагажда... Аз имах 2 г тормоз преди да свикна с симптомите и да престана да ги приемам като заплаха
Хеликобактери не ми се вярва да имам. Аз съм стерилна по отношение на чистота. Каквото и да ям, мия по 1000 пъти. Малко Монк си падам. Във всеки джоб имам дезинфектант. Освен това, правих операция на ретинирали мъдреци неотдавна, та пих 2-3 антибиотика през няколко месеца.Де що е имало бактерии, все са утепани. Пия прибиотици много често...По-вероятно е да имам свръхрастеж на полезни бактерии..
Обаче като цяло за предменопаузата може и да си права. От 2-3 дни така ме тресе и ми е студено, а пък после - потя се по лицето и шията, гърдите и имам горещи вълни. Често си сменям настроенията и изобщо голям зор виждам! Обаче защо ме удря така в стомаха? Събуждам се със стомашен стрес...
Виж целия пост
# 426
Прави ми впечатление, че тук не се обсъжда промяна на поведенческия и мисловния модел. Мен откакто ме е сполетяло това чудо, елиминирам едно по едно всички неща, които са ме довели дотук. Правя си и равносметка, че това са неща, които така и не съм намерила начин да променя преди това, а явно им е дошло времето. Вие осъзнахте ли какво ви е довело до тук и променяте ли нещо, или разчитате само на лекарства?
Леки инциденти от миналото, сексуално насилие, сексуални изнасилвания, дребни конфликти, които не съм разрешила все още, дребни неща и много неправилен начин на живот по време на годините, в които би трябвало да съм била тийнейджър. Като просто след всяка ситуация или лош навик се е появявал по още един силен страх... В моя случай доста лесно виждам деградацията на психиката 😄
Ноо да... Първоначално смятах, че ще е добра идея просто като говоря с психолог нещата да се подобрят, но не одобрявам много интерпретацията им, че страховете ми се дължат на това, че вероятно съм личност, която контролира отношенията си...Много мислих. Разбира се това е една прекрасна и красива интерпретация, но изобщо не се връзва с моята плаха личност.  Според една специалистка решаването на моите страхове ще отнеме много време, което предизвика и загубата на ентусиазъм за такъв начин за справяне със страховете . Конфликтите дето са нещо дребно също не мога да ги реша сама, неизменно се връщам в начална позиция отново и отново.
Пп: Но пък това, което мога да направя и се старая е да се изолирам минимално и да прекарвам повече време сред познати. И осъзнавам, че помага.
Виж целия пост
# 427
Едно от нещата е, че вече се уча да казвам не и да спра да угаждам на всички останали на всяка цена, да изразявам себе си и да не се поставям сама все на второ място. И още много уж дребни неща, които са обърнали каруцата.
При мен, според психиатъра и психотерапевта не се касае за кой знае каква травма, а по-скоро натрупване на напрежение.

Аз имам същият проблем, не мога да се накарам  да откажа ако ще живота ми  да зависи от това. Много  е трудно  да надскочиш себе си,  а и това ми е начин на живот от дълги  години.
Виж целия пост
# 428
Едно от нещата е, че вече се уча да казвам не и да спра да угаждам на всички останали на всяка цена, да изразявам себе си и да не се поставям сама все на второ място. И още много уж дребни неща, които са обърнали каруцата.
При мен, според психиатъра и психотерапевта не се касае за кой знае каква травма, а по-скоро натрупване на напрежение.
Ето това се мъча да променя аз.
Виж целия пост
# 429
Здравейте, някой имал ли е спиране на цикъла от Левид. Четох, че е възможна реакция. Пия го 3 месеца, но този месец нямам цикъл. Да се шашкам ли сега или ще дойде. Спрях Левида преди 3 дни.
Виж целия пост
# 430
Вярвате ли в поверието за кукумявките? Сутринта една кацна на балкона ми, видя ме и избяга. Сдухано ми е от тогава Sad

Стомаха ми помина, както и гаденето, но спрях грейфрута, или се успокоих че нямам хеликобактер.
Виж целия пост
# 431
И кукумявките живеят някъде, не го мисли.
Виж целия пост
# 432
Съгласна съм, и те живеят някъде. Не се тревожи за поверия Simple Smile

Психическите заболявания са нещо за което чета толкова много кажи речи всеки ден, а не знаех, че за моят проблем е по-подходящ психотерапевт. И това го разбрах чак вчера когато ми върнаха едно писмо. 😐😐😐 Информация, която е пълна и правилна се достига изключително рядко, а това и очевидно съм го била пропуснала.
Виж целия пост
# 433
Как сте група? Аз рядко пиша, но пък редовно от 3,4 години хаха. Все още без лекарства, но пък пия маточина и невен 2по30 капки и жълт кантарион вечер 30 капки.

Сега малко ме е шубе тези билки да не ми направят беля. Но ето - бях ги спряла 10 дена и днес след закуска, докато качвам стълби на работата се почна едно сърцебиене, което продължи 5 секунди, на мен ми се видя като час Grinning

И да, знам си ,че явно някоя херния ме мъчи или рефлукс, ама пусто пак се почва, сърцето, инфаркт знаете..

Преди 2 седмици имахме профилактични прегледи на работа, здрава съм и това. Питах всеки лекар, минах ехограф на вътрешни, ЕКГ, няма проблем. Понякога си казвам, че ако ме тресне инфаркт наистина и оцелея, поне ще знам какво лекувам.

Сега се боря с въздуха. Поне тревожността я няма, само смотаното сърцебиене при цикъл, овулация или след нахранване и то отвреме на време.

Относно поведението: живяла съм много тежко детство, понякога ми се иска да си вярвам,че не е било чак толкова зле, но всъщност беше. Сега съм най-тревожна, точно като всичко в живота ми върви перфектно. Тогава си казвам: е, сега сигурно точно ще пукна, да не мога да се порадвам. И се почва чакането и мисленето и всичко.

Смятам, че съм станала тревожна още като дете, но никой не ми е обърнал внимание. Помня, че в първи клас си мислех, че съм глътнала косъм и не спирах да плюя, защото ме беше страх, че ще отиде още по-дълбоко. Това продължи с дни.
После едно момче, с което вървяхме заедно до училище все ме наблюдаваше и се изплаших от него. След месеци заобикаляне да не го срещам се оказа,че просто искал да се запознаем.
На 11 години ми изтръпваха ръцете и не можех да си поема въздух.

После с паник атаките е ясно, цялата палитра на една разбита нервна система.

Трябва пак да започна терапия, обаче ме е страх какво ще открия в себе си. На първата и единствена сесия плаках като малко дете.
Ако някой има опит с терапия нека разкаже във времеви период как е минало, доколко се е усетило подобрение и колко пъти е имало сесии?
Също и препоръки за психолог, който е добър при нашите проблеми.
Виж целия пост
# 434
Как сте група? Аз рядко пиша, но пък редовно от 3,4 години хаха. Все още без лекарства, но пък пия маточина и невен 2по30 капки и жълт кантарион вечер 30 капки.

Сега малко ме е шубе тези билки да не ми направят беля. Но ето - бях ги спряла 10 дена и днес след закуска, докато качвам стълби на работата се почна едно сърцебиене, което продължи 5 секунди, на мен ми се видя като час Grinning

И да, знам си ,че явно някоя херния ме мъчи или рефлукс, ама пусто пак се почва, сърцето, инфаркт знаете..

Преди 2 седмици имахме профилактични прегледи на работа, здрава съм и това. Питах всеки лекар, минах ехограф на вътрешни, ЕКГ, няма проблем. Понякога си казвам, че ако ме тресне инфаркт наистина и оцелея, поне ще знам какво лекувам.

Сега се боря с въздуха. Поне тревожността я няма, само смотаното сърцебиене при цикъл, овулация или след нахранване и то отвреме на време.

Относно поведението: живяла съм много тежко детство, понякога ми се иска да си вярвам,че не е било чак толкова зле, но всъщност беше. Сега съм най-тревожна, точно като всичко в живота ми върви перфектно. Тогава си казвам: е, сега сигурно точно ще пукна, да не мога да се порадвам. И се почва чакането и мисленето и всичко.

Смятам, че съм станала тревожна още като дете, но никой не ми е обърнал внимание. Помня, че в първи клас си мислех, че съм глътнала косъм и не спирах да плюя, защото ме беше страх, че ще отиде още по-дълбоко. Това продължи с дни.
После едно момче, с което вървяхме заедно до училище все ме наблюдаваше и се изплаших от него. След месеци заобикаляне да не го срещам се оказа,че просто искал да се запознаем.
На 11 години ми изтръпваха ръцете и не можех да си поема въздух.

После с паник атаките е ясно, цялата палитра на една разбита нервна система.

Трябва пак да започна терапия, обаче ме е страх какво ще открия в себе си. На първата и единствена сесия плаках като малко дете.
Ако някой има опит с терапия нека разкаже във времеви период как е минало, доколко се е усетило подобрение и колко пъти е имало сесии?
Също и препоръки за психолог, който е добър при нашите проблеми.

Здравей! Да и аз смятам, че доста от симптомите, които получаваме се дължат и започват в миналото . Препоръчвам Цвета Таманова . Отидох само веднъж, но поне мога да кажа че и да няма добър ефект, няма да има и негативен, както е с повечето.
Прилагам сайтът на Цвета Таманова :
http://tamanova.bg/
Много спокойна и лъчезарна жена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия