Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как да се справя с кучето си, докато съм в карантина поради положителен тест за COVID-19?
Как мога да накарам кучето си да вземе хапче, ако не иска?
Как да се справя с алергичното поведение на кучето?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как да се справя с кучето си, докато съм в карантина поради положителен тест за COVID-19?
-
Как мога да накарам кучето си да вземе хапче, ако не иска?
Можете да опитате да смесите хапчето с храна като пастет, извара, кисело мляко или пасирани зеленчуци. Ако това не помогне, можете да го дадете като награда след команда или като част от обучението му. Ако кучето отказва да вземе хапчето, опитайте да го поставите в основата на езика и задръжте затворена муцуната, докато преглътне. Можете също така да опитате смесването му с храна или използването му като награда след команда.
-
Как да се справя с алергичното поведение на кучето?
-
Как мога да накарам кучето си да вземе лекарството, след като вече не го приема като лакомство?
-
Как да запознаем кучето с бебето у дома?
Майка ми казва, че по много неща прилича на мен, особено по ината. 
Срещнахме се с Нина в един приют, любовта ни пламна от пръв поглед (все още се чудя кой кого избра) и вече година и половина сме заедно. Учим се взаимно на много неща, най- вече на търпение и смелост. В паспорта пише, че е на 4 години, но навън е игрива и непослушна като бебе. 
Прочетох цялата тема и видях, че обсъждате въпроса за поводите. Не пускам моята калпазанка свободно навън по ред причини. Първо, много е страхлива и когато нещо я уплаши хуква накъдето ѝ видят очите. Изобщо не ме отразява докато не се успокои! В първите месеци имахме 3 бягства, за щастие с добър финал! Мога да разкажа, ако ви е интересно, че си бяха ужас голям и приключения. Второ, до нас трафика е голям. Имаме си главен път и магистрала. Пред блока ни има голям паркинг, където най- често се разхождаме, както и всички квартални кучета. Много от съседите си пускат там сладурковците да тичат свободно и не си обяснявам как не ги е страх?! Вярно, че са по- смели и по- послушни от Нина, но все пак опасност винаги има. Не разбирам и как разхождат питбулите си без намордник и ги пускат свободно. Днес едно младо момиче, с женски питбул, щом направих знак, че сме там, да не я пуска, ми каза: "Спокойно, няма страшно!" 
Жалко, че сме надалеч и не можем да ги сватосаме. 
Когато се запознах с нея ми казаха, че си има две имена и всеки в приюта си я нарича както си иска. Нина го почувствах като нейното име, пък и на мен ми е по- близко и то остана. Когато ѝ правеха паспорта казах, че искам да я впишат като Нина, но човека каза, че вече е написал Леона. 
Много имаме нужда от някое диво кученце, което да тича с наша Рилка. Ама и да слуша, за да да я вкара и нея в правия път 
