Ето ти го първото правило. Нали от някъде трябва да се започне?
Не знам дали трябват "здрави клещи" за децата или по-скоро за групи родители. Няма как да има ефективни и еднакви мерки за всички. Просто различни хора, различна заинтересованост от децата им, различни финансови възможности, различно отношение към училището и образованието изобщо. Различни или никакви мерки за постигане на един и същ резултат.
Едва ли родители с над средното образование неглежират толкова децата си по отношение на образованието, колкото тези, които нямат такова и не им пука дали децата им имат. За тях са и мерките. Хората, които са наясно, че наличието или липсата на образование ще преодопредели бъдещия живот на децата им няма какво и как да се стимулират или наказват. Те самите следят и контролират процеса. Тези, които обаче по една или друга причина не им пука - следва да бъдат 'принудени' да дадат на децата си поне минимално такова.
Малко в страни, но когато бях дете ми се е случвало да кажа :"Не ми се ходи утре на училище." и родителите ми да се съгласят с това. Ставаше 1 или 2 пъти в годината. Но родителите ми са били хора с ясно съзнание за значимостта на образованието ми. Това е било нещо като "изключение потвърждаващо правилото." и мисля, че изигра положителна роля за моето възпитание.