Самотни пътешественици/Solo travelers

Там не трябва ли да бъде с агенция за Египет ?

Има такава група, да си намериш другарче, българска. Ако желаете ще ви пратя линк. Има една хубава голяма международна -host a sister -тя е започната като група за жени, които предлагат дома си на жени, но има и опции просто да търсите компания на мястото, където отивате. Много готини истории със снимки има там, не съм я пробвала, параноична съм.

Аз не обичам да се съобразявам с някого като пътувам, а и рядко някой ми издържа на темпото. Сега в Китай за 8 дена имам само два с под 20 км пеша - когато прекарах 9 часа във влака направих само 15 км и в деня на полета имах само 18. Ставам обикновено в 4:30-5:30, обикалям без спирка, честно не обядвам или хапвам нещо на крак. А и трудно се намира някой, който иска да види нещата, които и аз. Говорихме си с едни германци на Стената - те за три дена са разгледали всичко, което са искали да видят, на мен и 6-те чисти дни в Пекин не ми стигнаха да видя това, което искам и се принудих някои неща да ги разгледам набързо.

Китай не е държава, това е сякаш цял континент. Любими са ми южните провинции, градове като Суджоу, Янджоу, Ханджоу с езерата , Гуилин с река Ли е уникално преживяване . Най ме докосна реката Яндзъ, плавахме по реката три денонощия на кораб, като спяхме в каюти и се хранихме на паубата, спираме тук там да разгледаме... Уникално, тази огромна река.. . Красиво... Провинция Съчуан, хората, храната, всичко... Хонг Конг също ми хареса, но някак претъпкано и не е баш Китай...

Cabo San Lucas 40,  наистина е невероятно там, аз си бях сигурна, че като отида веднъж, ще искам да се връщам пак и пак, но не очаквах още в таксито към летището да почна да правя плановете за следващия път.

Ще съм благодарна да ми изпратите линк🤗

Китай е философия на живот много различна от европейската, пък и от американската във всяко отношение. Възхищавам се на тези хора, но също ми е жал за тях заради режима и всичките ограничения и проблеми, на които са подложени. Приемат стоически и със примирение, ние това няма как да го разберем... Любезни, любопитни и мили хора... Някои от тях, в провинциите, са ужасно бедни...

Cabo San Lucas 40, а и всички пишещи, много вдъхновяващо (и заразително) го правите. Благодаря!
Обожавам да пътувам, правила съм го и сама и това са едни  от най-хубавите ми спомени от пътешествия, а четейки ви, много вдъхновяващо ми действате и се радвам за вас.
Между другото, наскоро ми попадна пост за посещение до европейски град със самолет в рамките на ден с основна причина посещение на музей.

С агенция е дотам, че ти запазват хотел и чартъра ползваш, но оттам нататък си свободен да организираш времето си както решиш. Просто за дестинации като Египет това е най-удобният вариант. Агенциите предлагат и екскурзии, но аз обикновено организирам нещата локално, движа се основно според информацията и рейтингите в трип адвайзър.

Реално това, което аз видях в Китай (с уговорката, че все пак бях в столицата) не се различава по нищо от нашата действителност - много богати и много бедни. Имаше молове, в които най-евтината марка беше Валентино, някои от другите съм виждала само в Париж. И в същото време имаше клошари, които събираха хартия и пластмаса, и просяци. Говорих си с един китаец - по селата населението е бедно, застаряващо, могат да се занимават само със земеделие, но от него не изкарват много, а и там застъпват земеделските компании. Младите гледат да избягат в градовете, да намерят работа на бюро.

Иначе в Пекин е чисто, голяма част от автомобилите им вече са електрически, мотопедите също, градският транспорт също. Събират боклука разделно (за разлика от щатите), пластмасата им е рециклируема. Пушенето е много ограничено, малка част пушат по улиците, пушачите се събират около кошчетата с пепелници. По парковете е забранено пушенето. Всички кошчета в Пекин също бяха за разделно събиране.

Всички нови сгради са със слънчеви панели на покривите, много от старите също имат, дори бедните къщи са с такива - от влака ги гледах в много градове. От самолета видях огромни централи за слънчева енергия - и страшно много на брой. Имаха и много ветропаркове.

Камери има навсякъде, предполагам ги следят за всичко, но пак което могат - нарушават като правило. Най-вече забелязах пресичане, шофиране, по гарите уж забранено пушенето, но имаше такива, които си пафкаха и си хвърляха фасовете на перона.

Признавам си, че много добро впечатление ми направи охраната в градския транспорт - освен да следи за билетите, правеше забележка ако някой вдига шум. Една баба си беше пуснала разговор на високоговорител и веднага я предупредиха. В метрото ако някой реши да слуша музика или друго не на слушалки, веднага го спират също.

По гарите и градския в туристическите градове (Сиан и Пекин) всичко е с надписи и обявяване и на английски, пътните им знаци също са на двата езика. Но в по-малките населени места си е само на китайски.

И в двата града доста хора се справят на английски, даже ми се случи на два пъти възрастни баби и дядовци да ме заговарят на английски. Младите ако не знаят, веднага пускат преводач на телефона.

В действителност единственият ми културен шок беше, че са много по-високи отколкото ги мислех. В нашето метро в София нямам проблем да гледам табелите над главите на хората, там не можех - и мъжете и жените бяха високи, няколко пъти учудено гледах дали не са на високи обувки, защото буквално не очаквах, че са толкова високи.

Иначе нещата, които впечатляват западните чужденци тип тоалетни с клекало и храчене по улиците, на мен просто ми напомниха за БГ. А и е факт, че специално за плюенето не видях млади да го правят, само от старите поколения.

Реално, не видях много общо с България

За положението на хората по-скоро ми беше идеята, че не се различава особено. Поне откъм доходи и разпределение. Иначе за някои други неща са светлинни години пред нас.

Приличат си по две "неща.
1. Има "панелки"
2. И богати партийци...

Хахах, да, панелките са навсякъде, някои ми изглеждаха точно като моя блок. Но не са толкова нашарени от изолациите, иначе остъкление и климатици кой както иска си слага. Ма то реално панелки и в Марсилия има, все пак са френско изобретение (или немско, не помня точно).

Много се радвах, че мога да стигна навсякъде пеша и с градски. В Щатите това ми беше най-голямата мъка, там без кола си загинал, нито имаше градски като хората, нито пък тротоари за вървене. А все пак като европейче съм си свикнала да имам уреден транспорт и възможност за разходка.

Elza, на пръв поглед е така както пишеш, особено в големите градове, особено за чужденците, всичко изглежда друго яче... Имам приятели китайци, близки са ми, от години, хора с позиция даже, повярвай реалността е друга за хората... има невидими неща, за тях иде реч.. Иначе видимо е така както пишеш, хубаво , чудесно и т.н. то ние сме туристи и това ни касае, така е.. Хубаво е че виждаш нещата положително и така трябва..
То и в България да дойде чужденец, само суперлативи..