В момента чета ... 75

  • 43 539
  • 764
# 300
И аз в отбора на затрупаните с книги за четене. На един дъх прочетох "Камък, ножица, хартия" и " Глина". Сега мисля да захвана "18% сиво". Ще дам втори шанс на Захари Карабашлиев. След "Хавра“, която изобщо не ми хареса, не съм чела нищо негово.
Виж целия пост
# 301
И аз в отбора на затрупаните с книги за четене. На един дъх прочетох "Камък, ножица, хартия" и " Глина". Сега мисля да захвана "18% сиво". Ще дам втори шанс на Захари Карабашлиев. След "Хавра“, която изобщо не ми хареса, не съм чела нищо негово.
Обезкуражи ме за "Хавра", стои и без това в огромния куп непрочетени книги и само я побутвам. Сега ѝ намаляха шансовете още повече. 😂
Виж целия пост
# 302
Вермилион, наистина хубав списък си си заформила.
И аз така като теб, хващам една, друга, после се връщам на първата ...
Продължавам с Мартина Хаг - "Нашата история". Определено е моето. Има си драмичка.

Сторител е чудесна за дълги бързи разходки с куч, но трябва да порастне, ако е бебче или младо животно още не става. Аз започнах когато моят беше на около 10 месеца.
Виж целия пост
# 303
Мернах "Момичето от Бруклин" и се затъжих за мосю Мюсо, но май само Писателите са ми останали.
Ще чакам отзив за "Наемателката", а този Гроб ме заинтригува и мен.
Виж целия пост
# 304
"Голяма книга за Италия" на Румяна Николова и Николай Генов. Личи си колко любов са вложили авторите между страниците на тази книга. Страхотна е! Книга с душа.

Тази книга ми е настолна! Държа я на малка масичка в хола до една ароматна свещ  и я разлиствам за удоволствие. Прекрасна изработка, фотографии, печат! Истинска наслада е да "потънеш" в нея и да избягаш от реалността!

Така е! Направо не знам как така бързо минаха всички 800 стотин страници. Много съм впечатлена от труда им.

Сега чета "Бурята" на любимия ми Шекспир. Дано има нови дати за постановки в народния.
Виж целия пост
# 305
Мерси за коментара за "Нашата история", скоро ще я прочета и аз.
Довечера сигурно ще приключа "Годината на бягствата" - много увлекателна, реалистична и интересна книга, стига да не си чел преди това "Крехко равновесие". През цялото време имам чувството, че чета друга версия на същата история - нищетата, корупцията и липсата на бъдеще в Индия, които следват героите и в Англия, сякаш на някои мизерията им е в гените и никога няма да има светлина и радост за тях.
Пътем чета "Разкази" от Мешчанинова, харесват ми много, но още нямам какво повече да кажа.
Следва "Симон" от Н. Абгарян.
Виж целия пост
# 306
Мернах "Момичето от Бруклин" и се затъжих за мосю Мюсо, но май само Писателите са ми останали.


Мисля, че за първи път попадам на книга на Мюсо- Хартиеното момиче. Ами, страхотна! Слушам я с голямо удоволствие и във всеки удобен случай. Харесва ми доброто чувство за хумор и ирония, които съпровождат целия сюжет. И най- вече ми харесва това, че е книга за книгите, за писането, за четенето. Много харесвам такива книги- които споделят страстта ми.

Завърших Шепнещия мъж. Малко ми се протака четенето й, не знам защо така се получи. Книгата често набираше добра скорост и внезапно спихваше. До следващо набиране. Хубав трилър, предвидим обаче.
Виж целия пост
# 307
Прочетох "Всички утрини на света" на Паскал Киняр, по която има филм с добър рейтинг https://m.imdb.com/title/tt0103110/?ref_=nv_sr_srsg_0.
Взех я от библиотеката и е била четена првди мен последно преди 16 години....
Киняр пише проза и философия, харесвам прозата му по-малко, но много повече от най-харесваните от мен "еднодневки".
Виж целия пост
# 308
Сред дългия списък с избрани книги за четене давам сега приоритет на “Гардеробът”, Олга Токарчук. Това са три разказа, събрани в красиво художествено оформено, с илюстрации на Таня Минчева, издание с твърди корици. Да се преразкажат би било трудно - Олга Токарчук красиво пише истории, съдържащи в себе си послания, които за да се осмислят и почувстват, трябва да се прочетат.
Може не на всички да се понрави точно този начин на изразяване, но нейните истории стигат до сърцето ми и ангажираха мислите ми, ако решите и вие да я прочетете - надявам се да ви хареса толкова много, колкото и на мен.
Първият разказ “Гардеробът” е достатъчно кратък, събран на 4 страници - за да мога вече да придобия впечатление, че очакванията ми към тази кратка, но ценна за мен книга, няма да ме подведат. Харесва ми начинът, по който изразява идеите и мислите си авторката.
Тези разкази са от по-ранното ѝ творчество, на полски език са издадени още през 1997 г (като първият разказ- “Гардеробът” е датиран от 1987г.), но едва сега -за първи път на български език.
Скрит текст:


Виж целия пост
# 309
Обичам Олга Токарчук и очаквам с нетърпение да споделите повече за “Гардеробът” Simple Smile
“Чувствителният разказвач” е в личния ми топ 5 за миналата година, а и изобщо Heart
Виж целия пост
# 310
Приключих Камък, ножица, хартия и бих казала, че е една от книгите с най-неочаквана развръзка за мен. Харесвам книги, които изненадват и те карат да бързаш и да не ги оставяш, защото не можеш да предположиш края. Ще и дам 4, въпреки че е 4.5, само защото
Скрит текст:
не очаквах Амелия да бъде убита, и това да бъде заметено и прикрито, и двамата да си живеят спокойно с това. Включвайки частния детектив на края очаквах да информира полицията и да има последен лист след 10 години промерно как Робин пише книги от затвора....де да знам. Не беше редно Simple Smile.
Виж целия пост
# 311
Приключих Камък, ножица, хартия и бих казала, че е една от книгите с най-неочаквана развръзка за мен. Харесвам книги, които изненадват и те карат да бързаш и да не ги оставяш, защото не можеш да предположиш края. Ще и дам 4, въпреки че е 4.5, само защото
Скрит текст:
не очаквах Амелия да бъде убита, и това да бъде заметено и прикрито, и двамата да си живеят спокойно с това. Включвайки частния детектив на края очаквах да информира полицията и да има последен лист след 10 години промерно как Робин пише книги от затвора....де да знам. Не беше редно Simple Smile.
Съгласна! Simple Smile
Виж целия пост
# 312

"Почти нормално семейство" - Матиас Едвардсон
Книгата ми хареса, прекрасен сюжет. Много е важно как се представят нещата - всички хора ли са еднакво ценни? Дали ни се променя мнението, когато се касае за собственото ни дете? Дали ще постъпим както е редно и ще има справедливост, или ще потъпчим принципите си, но изпълнили повелята на семейството си. Книга, която дава поле за размисъл.
Виж целия пост
# 313
Ей, страхотно, много се радвам, че "Почти нормално семейство" ти е харесала. Simple Smile

Аз приключих шведската книга (беше малко като пъзел) и ще започвам "Черната книга на часовете" на Ева Гарсия Саенс де Уртури, но за после си приготвих "Камък, ножица, хартия".
Виж целия пост
# 314
Чудесни са разказите на Н. Мешчанинова. Няма как да не направя паралел със "Стъклената градина" на Татяна Цъбуляк - и двете пишат за трудностите в детството си, за порастването и съзряването в една враждебна среда, в беднотия и несигурност, където възрастният не просто не може да бъде опора, ами е насилник и мръсник. Но докато Татяна пише отвлечено и поетично, с прекалено много меланхолия и усещане за безнадеждност, то Наташа е точното наобратно - има рязък и категоричен стил, при това, каквито и ужаси да описва, прозира нейното чувство за хумор - не просто разкрива страховете и тайните си, ами и преминава през тях като булдозер, набирайки все повече мощ по пътя си. Много искрен и разголващ разказ за семейството, най-вече за майчината фигура в живота на девойката, която чак като жена успява в съзнанието си да се разграничи от майка си, да си признае омразата и гнева, за да може в крайна сметка просто да я приеме като човека, който всъщност е, без повече да съжалява, че не е била този, който би могъл да бъде.
Зачетох малко от "Пробуждането" от Лоран Гунел - не ми харесва, че го рекламират като новия Оруел. Лоран Гунел не пише като Оруел и нито трябва, нито би могъл, за мен това е лоша реклама, чета и двамата и просто не виждам място за сравнение, много са различни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия