Родени през март - тема 1

  • 26 388
  • 749
# 180
Пробвахте ли лактил за повече кърма? Аз пих два дни и май имаше ефект, понеже гърдите ми буквално щяха да гръмнат.
Вчера ви похвалих малкия, че има режим. Хоп днес си прави каквото иска. Grinning

Искам да засегна друга тема - за роднините. Моите родители бяха тук за две седмици. Много ни помагаха с малкия, идваха нощем след храненията да го приспиват, сменяха пелени, къпеха и тн. Даже си поплаках днес след като тръгнаха, защото не успях да им благодаря и също да се извиня на майка, че ми беше нервно в началото и се държах много зле. Днес на тяхно място се настаняват родителите на ММ+сестра му, с които не сме много близки. Общо взето са тук като на гости и ще трябва и тях да обгрижваме. Дори накарах ММ да вземе отпуск докато трае престоя им, така и така не е почивал от както сме вкъщи с малкия. Като цяло са странни и не са много съобразителни.
Нямаме търпение да останем сами! Живеем във Варна, но сме от друг град, далече от тук и винаги роднините трябва да отсядат вкъщи. Rolling Eyes
Вие как се справяте с вашите роднини?
Виж целия пост
# 181
При нас, свекървата идва всеки ден вкъщи за по 1 2 часа, да види малката и да ни донесе за ядене, за което съм мн благодарна, защото сега изобщо не успявам да приготвя нищо. Едва едва с триста зора намирам време да нахраня себе си, колкото да съществувам. Майка ми също идва и ми помага, но за кратко.
Като цяло съм изпаднала в така наречената " следродилна депресия", поне така смятам. Постоянно ми се плаче и постоянно мисля за лоши неща,.че няма да се справя, че съм самотна и тн. Сега и бебето като реве нон стоп и се влошават нещата.
Виж целия пост
# 182
Ние сме в 3-та седмица и май се очаква в нея да има скок. Но той и преди седмица си беше така, та не е от това.
Аз да се оплача, че много ме боли опашната кост, много е странно...Никога не съм имала проблеми с нея или кръст и се чудя дали е временно от разместените стави от през бременността или някаква трайна травма се е получила.
Виж целия пост
# 183
Въпреки, че ми е второ и уж трябва да е по-лесно, сега съм още по-недоспала и не се получава бебчето да се успокои и да спи по-дълго между храненията, за да мога да обърна внимание на каката и на семейството си. Сутрин съм толкова капнала, че заспивам с бебето на ръце в леглото. Естествено, будя се почти веднага, че не ми е спокойно така.
Ако имате въпроси за кърменето, имам книгата на Хедра и мога да ви пратя какво пише.
А да ви питам, вие смятате ли, че бебетата наистина комуникират по този начин нуждите си, описани във видеото?

Виж целия пост
# 184
И аз да си призная имам наченки на следродилна депресия. Непрекъснато плача, нямам лоши мисли, но съм много чувствителна и постоянно плача. ММ помага, но едно нещо на не направи, както трябва и ме дразни страшно, имам чувството, че трябва още повече отговорност да прояви към нас. Голямото дете си я оставих вкъщи заради гривни сезон, а и да се радваме заедно на бебка, но се усещам как постоянно за нещо се карам, а не искам да е така. Като цяло май ще ми трябва известно време да се успокоя, само две неща ме притесняват - да не ми намалее кърмата и да не предам моите емоции на бебка.
Виж целия пост
# 185
Моля да запишете и нас на първата страница
Димитър роден на 19.03, 3330 гр, 50 см

Ще прикача една снимка със скоковете в растежа по която се ръководех с първото дете и съвпадаше.
За кърма и друг път съм казвала,че при мен много помагаха сурови ядки ( особено бадеми), пшеница и мноого течности.

Аз имам коластра, малкия суче доста силно и се надявам вече и на кърма. Слагам го по 15 мин на гърда,после си изпива по 20 мл мляко и малко връща…. Надявам се да ми дойде кърмата и да отпадне АМ-то.
Виж целия пост
# 186
Аз съм сама, помощта на свекърите се изразява в това, че са взели баткото при тях за известно време, докато се окопитя, но скоро ще го приберем и него. В общи линии това ми е достатъчна помощ. Иначе умората си е умора, за домакинство нямам време, там изцяло мъжа ми се включва вечер като се прибере от работа колкото може, останалото просто седи така и чака евентуално уикенда. Първия път ми беше повече шок, защото тогава нямах представа, че чак толкова няма да разполагам с време. Сега съм по ок, защото горе-долу знаех какво ме чака, а и малката за момента е по-добре от батко си, въпреки коликите, неговите бяха по-кошмарни. Иначе и аз имах епизоди на залитане с бебето, заспиване за секу ди, докато кърмя и т.н., но и този период ще отмине, просто трябва да устискаме.

Беба се обрина по лицето....не знам дали е от нещо, което съм яла или е бебешко акне. Синът ми имале такова и мина бавно за един- два месеца. Малко се сдухах ама какво да се прави, надявам се да отмине бързо. Другата седмица ще отидем да я претеглят и да видят как наддава. Малко съм се напрегнала, около нас има доста двца с грип в момента и направо се побърквам още щом помисля за болницата ама няма как.

Скок в растежа има към 3та седмица, да.

Депресия не знам дали имам, от време на време мв налягат черни мисли, обаче съм сама и като попна да оправям беба или нещо из вкъщи и ми се отвлича вниманието. Онзи ден като бяхме сами такъв номвр ми спретна, като свалям памперса изстрвля ако и аз инстинктивно се друпнах, след това трябваше да бърша, чистя и суша доста неща, беба ревв, та съвсем нямах време да мисля за друго Grinning

Нося колан за след раждане, малко нередовно, имаше много добър ефект в сравнение с дните след раждането, но май достигнах момента, в който повече с този кола няма накъде. Т.е. свил се е колкото се е свил и оттук нататък ще трябва спорт...ама не ги виждам нещата преди 3-4ти месеж, а и тигава дали изобщо ще имам сили и време...Rolling Eyes
Виж целия пост
# 187
Аз този път помощ не исках.С първото дете майка ми стоя при нас десетина дни и помагаше за домакинството, къпането и като цяло за всичко от което имахме нужда.Този път се чувствах подготвена, а и мъжа ми си ползва бащинството. Баткото ни е голям и той помага много, исках тези първи моменти да са си само за нас.Дори на изписването не исках никой освен тях двамата и да се приберем само ние в къщи. Следващите дни вече идваха гости "на порции"

Бебка е кротичка, имам време за всичко- да изчистя,да готвя,да помогна за домашните на баткото,да говоря по тел 😏 , да спя и изобщо чувствам се прекрасно. С баткото  беше точно обратното, тъй като беше много трудно за гледане бебе вечно ревящо и не спящо.Та напълно ви разбирам, момичета.И този период ще мине ❤🍀😘  и друг ще дойде...
Виж целия пост
# 188
Успявате ли да оставяте бебето в кошарата, след като сте ги приспали? На мен много рядко ми се получава, а пък при мен на леглото спи неспокойно и постоянно иска да е на гърда. Ако някой друг го приспива, заспива бързо и нямя проблем, явно миризмата на мляко е проблем.
Виж целия пост
# 189
Оставям я като внимавам да не я разбудя държа вратлето и дупето.
Мая а в количката или гнездо по - добре ли спи?
Виж целия пост
# 190
Много рядко успявам да го оставя в леглото му и да продължи да спи. Държа го за врата и дупето и гледам да не го размествам много, за да не усети, че го слагам, но почти винаги усеща и се буди до максимум 5 минути от слагането в леглото. Най-добре спи при мен в леглото ми, но пък аз не спя добре така. Така че и аз не знам какво да правя със съня му. Като сме навън спи непробудно, така че нямам търпение да се затопли времето вече, но пък с храненето навън не знам как ще го измислим тогава.
Виж целия пост
# 191
Milena, в количка не знам, още не сме излизали, той е на 10 дни. В гнездото е същата работа, просто се буди като го оставя където и да е....
Виж целия пост
# 192
Още са мънички и искат мама, пробвайте да оставите ваша блуза (която мирише на вас) в кошарата, или аз ако не иска да спи там я повивам да се чувства гушната, а може и двете.  Моята Карина не спи дълго в леглото през деня също, ама нощем там спи.
Виж целия пост
# 193
Нощем и ние имаме този проблем. През деня си спи в люлката, нпрез нощта и в кошарата не иска. Отдавам го на колики, защото я поставям внимателно без да размествам дупе и главани в първия момент се успива, но почва да ск свива краката и тогава започва да реве и се събужда. При мен не е вариант да спи с мен, защото няма къде,а и иначе и мен ме е страх да я оставя на равно са спи, защото връща от време на врвме, а и при тази умора не знам дали няма да се завъртя нещо.

Та с две думи пробвам всичко носене, люшкане, гушкане, капки, памперси, бял шум, но ми прави впечатление, че като й се успокои корема или най-накрая изходи това, което я притеснява се отпуска и заспива. Снощи имахме фиаско от 20:00 до 3 ч., през което време няколко памперса с ако и сукане почти през час. Накрая се виждаше, че е много изморена и клепачите и поддават, но като я оставя и започваше концерта. Накрая я сложих да легне без да я нося за оригване преди това, въпреки че ме беше млко страх и я наблюдавах известно време. Не знам дали от това или от умората, въртя се малко, но с полюшване се предаде и заспа. И така сме почти всяка вечер, да видим до кога. През деня е ок, преди малко спа 3 часа в люлката си и аз спах, че снощи сън не видях и мм и той чак си пропуснал алармата, аз  заспивам кърмейки, умората ни поваля, няма как да знам какво ще направя в просъница.
Виж целия пост
# 194
Almond, и с нас се случва идентично - снощи от 21:30 до 2:40 често сукане, акане, свиване на крачета, докато в един момент не се успокои. Мъка е и не знам как да ни го спестя :/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия