Синдром на раздразненото дебело черво тема 2

Като те прочетох ми излязоха живи спомени пред очите, като че аз да съм го писала когато бях зле.
Съчувствам ти и много съжалявам, че си в такъв труден период. Според мен това, че си толкова ниски килограми го прави толкова трудно за тялото ти. Ако искаш да дадеш на корема си почивка не можеш, защото не трябва да ограничаваш калорийния прием.
 
Аз бях в подобно положение 2018-2019 година. Спомням си че ми беше толкова кофти, че през обедните почивки ходех в кухнята в офиса и лежах на дивана за един час, защото иначе нямах сили да издържа работния ден. А на бюрото ядях като костенурка. Бавно, хапка по хапка и дъвчех по сто пъти, молейки се да ми понесе, да не ми стане лошо. Кръвното ми беше много ниско, апетит нула, гадеше ми се, тежеше ми, болеше ме, имах и болки горе, гастритни, киселини и в гърлото... изобщо беше стихия на няколко фронта. Как съм издържала само аз си знам. И това, което ме спаси беше, че имах някакъв запас от килограми (бях около 55-56 според зависи) и можех да постя, да не ям няколко дни и тогава ми ставаше по-добре. Ама не всеки може и под 45 килограма определено не трябва да постиш, колкото и да си висока.

На моменти се насилвах се да ям абсолютно безвкусна храна, за да не припадна. Варени картофи или ориз и се наливах с чай от насипен невен и бял равнец, който ми беше като манна небесна. От него ми поминаваше до следващото хранене.
Купувах си бебешка каша на прах с витамини от ДМ-а до офиса и си я бърках с горещ чай и малко медец и я ядях. Понасяше ми някакси (но запича) и си спомням един ден успях да изям половин пакет за един ден и бях много доволна от себе си. Много бавно се закрепях тогава и беше просто един кошмарен период на отчаяние и тежки, гадни мисли. Толкова са непредсказуеми тези състояния и най-трудното е, когато човек няма нито точна диагноза или причина, нито ясна стратегия за възстановяване.
Калпротектина ми беше 25, кръв никаква, имах жълтата слуз, по-светли или зеленикави изпражнения, безформени, спазми, болки остри и тъпи, абе ужас голям е това нещо.

Трябва да качиш килограми някакси. Много е важно за хора с нашите проблеми да имаме запас, за да сме спокойни. И ако (не дай си Боже) ни удари когато не очакваме, да можем да си дадем почивка.
Изтощението и прималяването ти може да е някое от тези или някаква комбинация: дехидратация, ниско кръвно, падане на захар, ниски електролити.
Пробвай да си купиш рехидратиращи прахчета с електролити и пий тук-таме, на мен ми помагаха когато се чувствах много отпаднала след като не ядях дълго време. Пий ги със храна, защото могат да подразнят стомаха на гладно, особено ако имаш киселини.
Ако не си пробвала чай от невен и равнец, пробвай - гадно е на вкус, но на мен ми помагаше много. Прави в началото леки запарки и виж как ти влияе и после ако ти помага засили интензитета. Купи си хубав насипен чай и го пий на гладно ако ти понася, ако не - с храната. По една чаша-две, внимавай да не е повече, защото колкото по-малко килограми си, толкова повече трябва да внимаваш със всички диуретици, в това число и чая.
Ако ти понася сол, слагай малко повече в храната.

Внимавай много с метилираните б12, качват бързо хемоглобина и могат да замаскират една анемия, която е причинена от нещо различно от дефицит на б12. Аз го пих и след 2 месеца се оказах с хемоглобин 140 (30 пункта разлика), но със същата отпадналост, само че към нея се прибави и сърцебиене. Няма да поправиш тоталното изтощение на организма ако го пренаситиш ударно с един или друг витамин. Освен ако нямаш доказан дефицит, което лесно се проверява с кръвно изследване. Трябва плавно и цялостно, балансирано възстановяване, а то става най-добре чрез храна, която да ти понася добре и почивка.
Аз пих Флорадикс или Билкова кръв, тя е нежна, с ниски дози витамини и трябва дълго да се пие. Колко е помогнала не знам.

Ако в някакъв момент усетиш, че си прекалено изтощена или преуморена или не можеш повече,  помисли дали да не попиташ гастроентеролога си - да те приемат в отделение за ден, да дадеш кръв и да преценят дали нямаш нужда от вливане на глюкоза, електролити и течности, за да те подкрепят малко без всичкото това да трябва да ти минава през червата. Неприятно е със сигурност, но ако си с толкова ниско тегло, може би в криза би имала нужда от тази помощ.

Здравейте и от мен.
Аз винаги съм била с чувствителен стомах, но от около месец и нещо/два (през това време имам ходене в Индия с 10  дена хранене с пикантна храна) съм с подобни на вашите симптоми. От седмица и половина е доста зле:
- запек и чувство за недоизхождане
- болка като при лек цикъл
- неприятна миризма
- бълбукане, подуване, газове
- забелязвам и недобре смляна храня в изпражненията. Иначе формата май е ок, няма слуз/кръв
- забелязах една странно подуване на корема точно в зоната над пубиса. Не си спомням дали преди там съм била подута. Бълбукането е основно в тази зона, където е това подуване
- имам и чести позиви за уриниране.
- киселини

При вас има ли такова подуване в зоната над пубиса и честит позиви за уриниране?
Ходих на гастро, ехографът е ок. Изписа ми Нексиум, пробиотик и дуспаталин.
Притеснила съм се да не е нещо лошо и мира не ми дава.
Готова съм да се тествам, само и само да се уверя, че всичко е наред и е просто раздразнено черво.
Още повече, че сме решили да правим опити за бебе и стресът покрай този стомах изобщо не ми помага да съм спокойна и да мисля за хубавите неща...
Какво ще ме посъветвате?

Много е полезно това, което прочетох, благодаря много!

Аз ползвам това нещо, за да се подкрепям и го препоръчвам горещо на всички, съдържа нужните вещества и успешно замества пролежаването н болница за системи. https://apteka.framar.bg/30019682/%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%B7%D1%83 … -200-%D0%BC%D0%BB
Има различни вкусове, което ви хареса.

За билките - имам забрана да ползвам билки, защото почти всички са имуностимулатгори, а аз съм на имуносупресори и не бива да ги смесвам. Затова питам за всяко чайче може ли? Ще питам гастрото за препоръчните тук, мерси!
КРР, и аз ходя по-често и по малка нужда, заради това чувство, че ме напъва, когато съм със запек, а такъв имам, когато нямам разстройство. Ставам и нощем до тоалетна по малка нужда. Подуването е обичайно състояние, както и всичко изброено, че има и още....
Съвети...ако знаехме как да се справим, нямаше да имаме оплаквания. За съжаление. Ако намериш с какво да отвличаш вниманието си, може да се успокоиш някак. Аз работя. Това намирам за разсейващо, или чета из мрежата и се разсейвам. Книгите не помагат, даже повече усещам неразположенията. Няма много опции май....

Иначе аз от 15 години съм с тегло 40 кг на ръст от 150 см. Сега съм около 36 кг, падам и по-надолу заради глада. Искам да направя така, че да разредя кризите, за да имам време да си върна килограмите преди следваща криза. Защото бързо свалям, а трудно качвам.И като имам само месец от една криза в друга, успявам най-много да кача 1 килограм, а свалям повече и вървя все по-надолу. Да, трудно е, сигурно губя и други неща, които не знам. Кръвното ми е ниско откак се помня. Имуносупресора ми докара анемия и се боря с нея с променлив успех от 15 години. Изобщо е гърч отвсякъде. Само това сега ми липсваше....

Йога?

При вас болките на едно място ли са?При мен са в целия корем,пробождащи,понякога сякаш и бъбреци ме болят,къркорене,пукане,парене.Не знам какво ми е.Всичко ме боли от ляво,от дясно,от горе,отдоло,навсякъде,дори под стомаха,изпражненията ми са винаги в жълт цвят,с несмляна храна .....след ковид като че ли ми се отключи това,а аз не пих никакви хапчета,защото го изкарах леко....

Боли навсякъде, сменя се, ту отгоре, ту ляво, дясно, понякога по целия ход на дебелото черво..... И при мен след второто боледуване от ковид стана толкова тежко.

Имате ли чувство,все едно не може да си следните на дупето,все едно там има нещо,пък като отида в тоалетната,нямам позив....

И моят корем там е подут. Никога преди не съм била с подуто коремче. И аз от всичко се тревожа. Все си мисля най-лошото. Имам промяна в дефекацията, в миризмата на газовете.

И при мен е в зоната над пубиса, с форма и размер като на футболна топка. Не спада след дефекация. Увеличава се и при пиене на вода и дори дишане.
Да попитам тези, които имате подуване:
Усещате ли налягане, като топка или балон, който е пренапомпан и всеки момент ще се пръсне? Подуването постоянно ли е? Твърд ли е корема? При мен отговора е "да" и на трите въпроса.
На ехограф - нищо.

Аз не го усещам подут, но наистина е кръгъл и подут. А съм слаба. Никога не съм имала коремче. При мен различни симптоми започнаха в края на месец април. Като първия симптом беше промяна в миризмата на газовете.

При мен симптомите са от три години, като не е имало ден, в който подуването да го няма. Имало е "спадане" само понякога като ми дойде цикъла, но е един-два дни, зависи и от това дали цялостно имам задържане на течности. Хормоналнен проблем конкретен така и не се откри. И така всеки ден ходя с разпъната кожа на корема и тази топка ме подпира.

А имате ли фалшиви позиви за дефикация?Стягане все едно си се ходи до тоалетна,а като отидете нищо....И това характерно ли е за СРЧ?

При мен е липса на каквито и да е позиви 6-7-8 дена и след това 1-2 дни минимум по 5 изхождания. Но спадане на корема няма, т.е. има, но леко - и започва новото "пълнене".

Здравейте,
Моля за съвет,понеже съм доста притеснена и не знам какво да правя.
От една седмица и нещо съм в някаква криза.Имам промяна в изхожданията,газове и болки,но основно болката ме притеснява. Както ми няма нищо и изведнъж хапвам нещо и режеща болка около пъпа.Отведнъж се появява и е силна.След това изчезва,после пак може да се появи,но по слабо.Основно е след като стана и хапна нещо.Преди тази криза се бях задържала доста време без болка..не мога да си обесня какво се случи за 2 седмици.От три дни пия Иритаколин,но днес пак имам болки и вече не знам как да постъпя:cry: