Така...започвам.. В Четвъртък отидохме в болницата, взеха му кръв, урина, минахме през ехограф. Кръвните изследвания са добри, урината с много левкоцити таа повторихме отново в Петък и направихме венозната урография... беше ад.. Урината отново беше с много левкоцити и ни изписаха антибиотик. Урографията бешее отврат...Първо му сложиха абокат..порева си малко,но като видя мама и се успокои. Забравих да кажа, че за изследването трябваше да е гладен-вие може да си представите какво е едно бебче да е гладно, заобиколено от лекари иии да го боцкат. Тук искам да кажа,че д-р Михнева еее вълшебна. Взе кръв от първия път, абоката го сложи за 1мин и сега не мога да видя на коя ръка е бил..нито синка,нико нищо... Таа моят герой се сдоби с абокат, отидохме в стаята и ни казаха, че след малко ще правим изследването. Беше нервен, гладен, спеше му се зверски... влезнахме в стаята с ренгена иии дойде ужаса. Не, нямаше болка.. само му вливаха контрастно вещество, но след това му сложиха едни тежки възглавници на ръчичките, казаха да държа крачетата и да не мърда...иии се започна един ти рев.. направихме снимката, след 20мин още една и след час още една. Казаха,че шма мегауретер и в Пон ни викнаха за още една урина след антибиотика и да ни назначат мшкционната снимка (тази с катетъра).. ии днес я направихме. Беше гадно, но моя малък герой изтърпя и това. Всички се влюбиха в него ии го сочеха за пример на по-големите. Няма рефлукс (тоест не връщо урина в бъбрека) , което е много добре. Сега ще ходим и на уролог ии евентуално да каже какво следва. На 90% ще има операция, но след като видях колко е силно момчето ми.. и се успокоих,че и това ще пребори. Нямате идея колко съм горда с него.. просто не мога да намеря думи за силата, която притижава за крехката си възраст.. Днес бях на ръба, сама тези дни в болницата.. стрес, притеснение ии ми премериха кръвното 80/50 и 130пулс.. Изрично ми казаха да не влизам за изследването, ноо аз бях категорична. Трябваши да съм до детето си, на него не му е по-леко от на мен.. ще припадна,но сам няма да го оставя... и такаа.. сега ще си вземем глътка въздух докато запишим час при уролог и се молим да мине всичко по най-добрия начин. 🙂
