Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 254

Обращает внимание на личную вежливость, этикет, на то, чтобы быть хорошим человеком, на хорошее поведение, уважение к себе и окружающим, на отношение с любовью.

«Запреты никого не изменят. Телевидение занимает большое место в нашей жизни. Следовательно, оно является большим образовательным инструментом, на самом деле. Настолько большой образовательный инструмент необходимо правильно использовать, но правильно ли это делать, используя цензуру – спорный вопрос…»

Мы взвешиваем, виноваты ли продюсеры или актёры в строгости цензуры в индустрии кино и сериалов, и в том, что можно пересчитать по пальцам оригинальные проекты в отличие от проектов, с типичными сюжетами. Весы неустойчивы.

- Мы все в одном деле, от продюсеров до актёров, все варимся в одном котле. Это ни в коем случае не индивидуальная работа. Это совместное дело. Режиссёры, работники съёмочной площадки, операторы, сценаристы, актёры, каналы.. За производством стоит тысяча человек. Мы должны действовать все вместе в этом деле, не должны искать решение только в одной среде..

Как было сказано, коллективная работа - обязательное условие.


- Назовём это коллективным сознанием (умом)!» – поправляет Туба Бюйюкюстюн.

В сериале «Оливковое дерево» мы являемся свидетелями женской солидарности, я бы хотела, чтобы она послужила вдохновением всем зрителям. Солидарность трёх смелых и сильных женщин, проходящих через все трудности, оставаясь друг для друга прежними, несмотря ни на что.. На нашей земле мы очень нуждаемся в таком вызове, сестринству, более того, к этой солидарности должны быть причастны и мужчины.

Я задаюсь вопросом: «Какой ты хочешь сделать вызов, чтобы наш голос стал услышан?»

- Я не хочу смотреть на эту проблему так, Инан. Поверь, пока мы продолжаем говорить «Нет женскому насилию!», употребляя слова «женщина» и «насилие» в одном предложении, это не закончится. Кто сказал, что женщины невидимы? Кто нас в этом убеждает, заставляет верить? Мы итак существуем, находясь на своём месте, являясь самими собой, вместе с нашей силой и слабостью! И мы даже не обязаны быть сильными женщинами. Мы обязаны наконец убрать на полку разделение полов и посмотреть на эту проблему, как люди. Не как мужчина или женщина, а как люди!»


Бюйюкюстюн произносит те фразы, которые мне бы хотелось, прокричав, написать заглавными буквами: «Во-первых, мужчины и женщины биологически разные. У нас разные физические структуры. Наши мозги, гормоны работают по-другому. Мы не равны, но равноправие необходимо! Давай не будем равны, не будем терять наши различия. Здесь необходимо решить проблему дискриминации по признаку пола. Каждый человек, независимо от пола, должен обладать равными правами и свободой в общественной жизни»

Даже если мы потеряем свои краски, есть место, где мы всегда стараемся видеть красочно - это социальные сети. Туба Бюйюкюстюн не та, кто каждую минуту чем-то делится в соцсети. Она выставляет столько, сколько нужно, в желаемом ею объёме. Чёткие границы.


- Показывать свою личную жизнь в социальных сетях для меня недопустимо. Мы говорим о той сфере, которая завтра сможет повлиять на жизнь моих детей. Сейчас определяется наше поведение в социологическом и психологическом плане. Мы одержимы тем, чтобы быть у всех на виду. Ты делишься со всеми всем, каждой деталью, крича «Увидьте меня!» Жаль, что люди считают, что имеют право лезть в те сферы, которые ты им открываешь..

Я обязательно подчёркиваю в каждом интервью важность опыта. Мы все находимся в процессе забывания важности опыта. Такое ощущение, что мы копируем искусственный опыт, созданный специально для социальных сетей. Словно каждый опыт, для кадра в Инстаграм, видео в ТикТоке.

- Да, ты права. Даже в заведениях есть специальные Инстаграм-уголки. Это так странно. Только для того, чтобы иметь возможность сказать, что «я сюда пришёл, сделал здесь фотографии, находился здесь, поел» Но что ты почувствовал? Ты получил удовольствие от блюда, которое съел? Было вкусно? О чём ты подумал? Какой вклад в свою жизнь ты получил оттуда? Каким это было опытом в твоей жизни?»


Я чувствую, что детям Бюйюкюстюн очень повезло. Потому, что у них есть мать, которая всегда придаёт значение настоящему жизненному опыту.
- Я, наверное, держала своих детей немного вдали от цифрового мира. Сейчас таких ситуаций нет. Они интересуются инстаграмом, но у них нет аккаунтов. Мы создали в кругу своей семьи чат в WhatsApp под названием «Инстаграм». Там мы и делимся фотографиями. Если посмотреть, то там написано «Инстаграм», но это не он»

Как мать, я надеюсь, что то, как она рассказывает о негативном влиянии социальных сетей на развитие ребёнка, станет примером для всех родителей.

- Ты что-то туда выставляешь, и все, кто знает тебя и не знает, пишет комментарии. Иногда это могут быть комментарии, которые тебя обидят или плохо повлияют. Что-то, что станет препятствием для твоего развития и твоего пути..

На обложке мы подготовили тему, посвященную противоречию и конфликту сердца и логики. Время от времени она полностью в свободном падении, а время от времени - стальное самообладание.
Я говорю о концепции любви. Я спрашиваю, как работает твой механизм принятия решений, когда ты застряла между сердцем и логикой. Твое сердце перевешивает или твоя логика?"

- Мы всегда и во всех темах находимся в ловушке, между сердцем и разумом. Это зависит от ситуации, это зависит от опыта. Я думаю об этом, и чем больше я думаю, тем больше запутываюсь. Преувеличиваю, преувеличиваю, преувеличиваю. Я задаю много вопросов, создаю множество вариантов и возможностей. И я пытаюсь найти среди них самое правильное.

В двух словах я тебе скажу, что ты изматываешь себя.


- Изматываю - это ещё мягко сказано. Я прямо избиваю себя. Но как только я приму решение, мой разум на других вариантах не останавливается, мои сомнения исчезают.

Она очень успешная актриса и мама. У неё есть мировая слава и уединенный мир, который она сама создала, который находится вне поля зрения. Со стороны кажется, что управление всем этим, сбалансированная безупречная работа. Это похоже на изобретательность тех, кто может соединить сердце и логику на одной частоте, как мастера равновесия.

- Надеюсь, так и есть - говорит она.
Я говорю: «Я чувствую неуравновешенность, которая выглядит уравновешенной» Она смеется… «Что-то вроде этого. Я не из тех, кто строит много планов на жизнь» Я спрашиваю, является ли это капитуляцией на грани фатализма или плаванием по течению. Как-то так.. Я прохожу через процесс допроса, пока не достигну точки сдачи. Если я не смог решить проблему до этого момента, бывают моменты, когда я сдаюсь»

Покорность и любовь. Я говорю о концепции любви, которая никогда не заставит их стоять бок о бок в одном предложении. Я хотела бы подчеркнуть, что это не любовь, дарованная отношениям или одному человеку. Ответ не удивляет.

- Я с трудом отказываюсь. Почему человек отказывается от того, что любит? С одной стороны, те, кто тяжело отказывается, с другой - те, кто легко заканчивает. Игра баланса жизни не меняется. Самое прекрасное чувство в мире - это любовь, даже больше влюбленности. Один радуется, другой расстраивается, если вам повезет, вы радуетесь вместе. Раз мы заговорили о том, чтобы расстраиваться, почему отношения, которые мы начали с энтузиазмом, будто вечеринка, заканчиваются тяжелой скорбью, грустью и гневом, как похороны. Почему мы не можем заканчивать с счастьем и спокойствием, как в период, когда начинали, спрашиваем мы. Что крадет нас у любви? Поскольку мы привыкли систематически праздновать и радоваться рождениям, не думаю, что праздновать окончание будет разумным..

- Поверь мне, я тоже не понимаю. В конце концов, проживается история. Если эти совместные моменты - настоящие моменты, как бы их не отмечали в начале, конечную точку должны бы отпразднован с подобным треском. Два человека взяв друг друга за руки могут сказать: «Да, думаю, что это путешествие окончено, но давай завершим, отпразднуем то, что мы прожили» Я тоже не знаю, почему мы не справляемся..
Из-за нашего желания увидеть постановки, которые празднуют финал со вкусом пира, мы бросаем мяч Нетфликс и переходим с любопытством к истории Тубы Бюйюкюстюн. В тот момент, когда я становлюсь свидетелем того, как в перерыве между съёмками, она рассказала о том, что история круассана, найденного австрийцами, восходит в 17 веке, когда было много османских войн, вопрос возникает сам по себе.

- Если бы у тебя был период в истории, какой бы период ты выбрала?

- Сложный вопрос, поверь, постой.. Она думает несколько секунд..
- Думаю, я хотела бы оказаться в Древней Греции. Это тот период, от которого я не хотела бы отказываться, а не выбирать.

Как мы видим из фотосессии Тубы Бюйюкюстюн, она похожа на древнегреческую богиню. В ее энергии есть очарование, столь же увлекательное, на столько и светлое. Описываемое мною очарование не ограничивается внешним видом. Ее честность, храбрость и искренность так же волшебны, как и ее красота. Не молчит и когда цензура, выступающая против упомянутой несправедливости, несправедливости и свободы. Ни цензуры в жизни, ни индустрии кино и сериалов, важной частью которой она является.
- Я не считаю цензуру правильной ни в одной сфере жизни.

Ада (Туба Бююкюстюн), Севги (Бончук Йълмаз) и Лейла (Седа Баккан) са три жени, чиито приятелства се основават на университета. Севги е адвокат, Ада е успешен хирург, а Лейла е инфлуенсър, която се фокусира върху брака си, вместо да работи в корпорация. Когато Севги е диагностицирана с рак, това бележи повратна точка в тяхното приятелство. Севги е решена да отиде в Айвалък, за да намери мъж на име Заман (Фърат Танъш) в Айвалък, вместо да бъде лекувана в болницата. Въпреки че първоначално Ада и Лейла са скептични към това решение, те все пак преследват приятелите си. Това пътуване ще промени напълно живота им.

Olive Tree е най-съвременната, иновативна и сладка продукция за тази година. Той се колебае между драма и комедия. Да се ​​грижиш за някого, да простиш, без да си отмъщаваш, да оставиш настрана гордостта си, да разбереш, че никой не е перфектен, да си помагаш взаимно са в тази серия. Сигурно е, че популярността на изследванията на семейния синтаксис и книгата на Марк Уолин Не е започнало с теб, която сериалът често препраща, ще нарасне от момента на публикуването ѝ.

Нуран Еврен Шит, сценаристът на сериала, и неговите актьори отговориха на въпросите на O2:

„Островът трябва да се изправи срещу това, от което са избягали...“
Туба Бююкюстюн (остров)
Героят, който играете, е успешен хирург. Тя е жена, която избира да решава събитията чрез ума си с влиянието на професията си. Можем ли да решим всичко в живота чрез ума или душата понякога също е важна? Как може да се установи баланс?

Бих го описал по-скоро като емоции и сърце, а не душа. Разбира се, не е възможно всичко да се реши рационално. Съществото, което наричаме човек, има ум, сърце и емоции. Едното не превъзхожда другото. Ако действаме само с ума, ще игнорираме емоциите, ако действаме само с емоциите, ще игнорираме ума. Умът и сърцето са неделими части от нашето същество. Докато не отхвърлим или пренебрегнем едно от тях, умът и сърцето работят в съюз. Усещаш го със сърцето си, прилагаш го с ума си. Това ни носи цялост, баланс и благополучие.

В отношенията понякога страните могат да се обърнат към други хора и „лоялността“ може да бъде разклатена. Какво бихте казали за Ада, героя, който изобразихте?

Лоялността е нещо, което свършва там, където започне да се говори. Въпреки че се определя от очакванията на другата страна, лоялността всъщност е израз на вътрешна ангажираност в човека. Да бъдеш лоялен всъщност означава да си свързан и имаме нужда от чувство на доверие, за да бъдем привързани към някого или нещо.

Има липса на доверие във връзката на Ада с живота. Колкото и да се опитва да се запази силна с ума си, тя е облечена в облекло, което не й принадлежи. В един момент животът ни предлага ситуации, в които трябва да свалим тези дрехи, за да се доближим до себе си. Заради събитията, които са й се случили в живота й, Ада трябва да се изправи пред нещата, от които е избягала, като е избрала да бъде рационална, за да бъде по-малко обидена. Всъщност той тръгва на пътешествие на доверие в себе си, чувствата и живота си.

Защо е важно жените да имат приятели и солидарност? Можете ли да обясните това чрез тримата приятели в сериала?

Приятелството на Ада, Севги и Лейла, започнало в университета, се превърна в приятелство, което им дава сила дори в най-трудните моменти през годините. Ада живее с ума си, Лейла с радостта си, а Севги с чувствата си.

Може би най-големият фактор за това, че трите жени са толкова близки приятелки, са различните им подходи към живота. Фактът, че те се подкрепят взаимно с тези различни гледни точки и че всеки е готов да сподели това, което има, подхрани приятелството им. В това пътуване към себе си най-голямото им богатство е доверието, състраданието и разбирането, които си дават един на друг. В тази история наблюдаваме едно много добро приятелство, ставаме свидетели на много от това как се държат един на друг, как могат да бъдат лекарство и лек един за друг.

 „Борбата на жените за съществуване е стара колкото човешката история...“
Мънисто Йълмаз (Любов)
Във всеки епизод вие карате публиката да изпита много различни емоции, от траур до просветление. Имахте ли трудности, докато играехте тази роля? Какви бяха те?

Маслиновото дърво беше пътуване, което намери своя път. От първия момент, когато срещнах Севги, си помислих, че пътуването ни, за да се разберем, ще бъде без камък, без земя. Но Любовта имаше чувства, които не познавах и не изпитвах. След като започнах да го разбирам, мога да кажа, че не ми създаде много трудности. Мисля, че винаги сме успявали да се срещнем на обща тема с нашия директор, скъпия Бурджу Алптекин.

Героят, който играете, преминава през много важен повратен момент в живота си. Влиянието на времето върху него е сигурно, но искам да говоря за собствените му действия. Какво прави, когато започне да се трансформира?
В пътуването, за което говоря, когато тя мисли, че е изгубила пътя, е повратната точка за Севги. Точно когато си мисли, че е на път да изчезне, пред него се появяват компаси. Разбира се, най-важният от тези компаси е надеждата. Надеждата и смелостта се връщат към живота като иновация и изцеление. Подкрепата на приятелите му осветява пътя. Благодарение на тази светлина започва историята да бъдеш себе си и да реализираш мечтите си.

Защо е важно жените да имат приятели и солидарност? Можете ли да обясните това чрез тримата приятели в сериала?
Мисля, че борбата за съществуване на жените е почти едновременна с историята на човечеството. И в тази борба жените нямат друг избор, освен да овластят себе си и една друга. Или можем да кажем, че това е най-силният вариант. Доверяването един на друг и безкрайната подкрепа трябва да бъде наш приоритет.

Маслиновото дърво е вярно на името си... Жените тук са като крехките клони и лечебните маслини на дърво с много, много здрави корени. Но бариерата пред всички тези уязвимости е силата да бъдем заедно. Приятелство, водата на това дърво всъщност е слънцето. Те съпътстват взаимно границите, гнева, раните, безсилието, силата, надеждата и смелостта. Гледат се в очите и виждат, застанали прави. Жената е сестра на жената. Жената е смелостта на жената. Жените са надеждата на жените Искам да изляза от този проект и да кажа това; Скъпи мои маслинки, обичам ви всички, всички ни много.

„Приятелството е много важно, за да можеш да се бориш срещу всичко...“
Седа министър (Лейла)
Героят, който играете, е инфлуенсър. Той е персонаж, който изглежда много повърхностен на пръв поглед, а след това публиката ще се идентифицира с него и ще се свърже с него емоционално. Как му добавихте дълбочина като актьор?
Всеки се опитва да впечатли някого в наши дни. Всеки иска да бъде инфлуенсър. Честно казано, в интернет има много материали. Затова не срещнах затруднения в изследването на героя. Мисля, че разликата на Лейла е следната. Той е много наясно, че трябва да изкарва прехраната си, като прави други неща в живота си, освен да прави видеоклипове и снимки. Той не може да избяга от реалностите на живота.

В отношенията понякога страните могат да се обърнат към други хора и „лоялността“ може да бъде разклатена. Какво бихте казали за Лейла, героя, който изобразихте?

Аз и Лейла сме полярни противоположности по този въпрос. Въпреки всичко тя не се отказва от съпруга си. Дава толкова много шансове. Той посвети живота си на семейството си, което изглеждаше напълно перфектно. Не знам дали бих могъл да направя това. Всеки може да греши, грешките могат да се прощават, но за някой, който не иска да загуби самоуважението си, ми се струва твърде търпелив!

Защо е важно жените да имат приятели и солидарност? Можете ли да обясните това чрез тримата приятели в сериала?
Мисля, че е безсмислено да се разделят мъжете и жените. Да бъдем приятели е много важно. Тези три жени са много солидарни срещу всички трудности, които изпитват. Въпреки всички негативи в живота им, надеждата и вдъхновението им дават сили да се борят срещу всичко. Когато гледате сериала, казвате, че само нечие семейство или приятел може да направи това.

„Избрахме песен, подходяща за недовършената история…“
Мурат Боз (Почва)
Каква според вас е причината Топрак и Ада да не могат да се разделят един от друг?
Имат недовършени истории и все още се обичат.
В сериала играете музикант, който дълго време е бил далеч от сцената и е отлагал мечтите си. Как подходихте към тази роля като известен и много обичан музикант? Къде те хвана?
Една от причините, които ме хванаха е, че Топрак е музикант. Сблъсквал съм се с подобни процеси в началото на моята кариера. Това ме доближи до героя.

Вие коментирате Haberin Yok Diyim, която е песен на Duman в сериала. Как беше изборът на песен? На какво обърнахте внимание докато коментирахте? Как мислите, че ще се приеме?

С нашия режисьор Бурджу Алптекин се погрижихме да изберем песни, подходящи за сценария и историите на Ада и Топрак. Нещото, на което обърнах внимание, докато коментирах, беше да направя четене извън стила на четене, с който съм свикнал от години. Топрак е рок певец и аз се опитах да го интерпретирам в този стил по време на студийната сцена. Преди четенията гледах концертите и изпълненията на живо на много рок групи, беше много полезно. Не знам как ще се приеме, но вярвам, че публиката ще я хареса.

„Не трябва да бягаме от положителната наука…“
Риза Коджаоглу (Тевфик Фикрет / Фико)
Тевфик Фикрет или Фико е млад мъж, който привлича вниманието със своята смелост и сила. Може би най-оптимистичният герой в поредицата. Поне на пръв поглед. Какво те привлече към персонажа? Как подходихте към ролята си?

По-скоро от героя, целият сценарий и структурата ме привлякоха в сценария. Мислех, че би било добре за мен да видя чистата страна на героя, да се справя с начина, по който се бореше с живота и да пътувам в такова нещо. Това бяха нещата, които ме привлякоха, когато го прочетох за първи път.

Работихте със страхотен актьорски състав. Какво беше усещането да работим заедно в Айвалък?

Попитайте Ayvalık, Cunda за това ☺ Беше перфектно. Вече беше толкова красиво, че още не можем да се разделим, продължаваме да си прекарваме добре заедно. Работихме много добре заедно, много се забавлявахме. Ето защо понякога превръщаме работата в забавление, а понякога превръщаме забавлението в работа. Беше хубаво.

Научаваш нещо ново с всяка роля, която играеш. До края на сериала вероятно знаете много повече за този свят от обикновения човек. Какви са вашите идеи за нетрадиционните методи на лечение?

Знаех, че има такова нещо, но разбрах, че не знам много за какво е то. Обикновено не си падам по такива неща, но това не е нещо, в което е лесно да ме въвлечеш. Виждал съм сам как това преживяване наистина влияе на хората. Разбирайки как се чувствах в собственото си разширяване на семейството, забелязах, че това е нещо, което докосва живота на хората. Разбира се, има такива алтернативни методи, но аз смятам, че не трябва да бягаме от положителната наука. 

„Времето не би го накарало да се нарече „гуру“…“
Fırat Tanış (Time)
Вие играете ключовия герой на сериала, гуру. Каква е връзката ви с духовния свят?

Не знам колко точно е да се каже "гуру", изглежда, че времето не би го накарало да каже гуру. Актьорското изкуство няма абсолютно нищо общо с духовното (не духовното); Аз лично имам научна (материалистическа) гледна точка.

Времето е едновременно мъдър и болезнен човек. Виждам тъгата в очите ти и спокойствието в душата ти в изпълнението ти. Как си го представяхте физически и духовно, когато прочетохте първия сценарий?

Мечтаех някой като теб да гледа и ще гледа.

Единственият герой, чиято времева история не сме научили напълно. Какво мислите, че Заман научи от този екипаж, на когото подаде ръка и докосна?

Сигурно е научил, че всичко е подчинено на времето.

„Лесно е да се каже, трудно е да се направи...“
Серкан Алтунорак (Селим)
Като състрадателен, непредубеден и цивилизован човек, Селим със сигурност ще внесе свеж дъх в турските сериали. Как мислиш, че подхожда към връзката си с Ада?

Като всеки друг, Селим се опитва да бъде много упорит и решен да продължи брака си и да не загуби жената, която обича, но с времето разбира, че красотата не може да бъде насила. Той се сблъсква с факта, че всеки се променя с времето и че взетите навреме решения може да не са същите като преди. Ако трябва да отговоря конкретно на Селим, той се опитва по всякакъв начин, но и той прави грешки и трябва да си понесе последствията. Има факт, че дългосрочните връзки, които започват в ранна възраст - с изключения - могат да се превърнат в повторение, скука, монотонност и навик с времето. Докато гледаме, ще можем да видим тези подробности във всички аспекти на връзката Селим-Ада.

Какво ви развълнува най-много, когато прочетохте сценария?

Едно от нещата, които ме направиха щастлив, когато го прочетох за първи път, беше да видя, че няма големи събития или големи големи думи или герои. Оказах се въвлечен в ситуациите, в които всички се намираме в общия поток на живота и го обяснявах на много прост език, добавените събития и реакциите на героите към тези събития. Това беше работа, на която се наслаждавах на всеки момент със страхотен екип, точно както си мислех.

Какво научихте от тази история за себе си и за човечеството като цяло? Какво имаш предвид?

Каквото и да правим, не можем да избягаме от нашето минало, нашите корени, техните истории и историите, които сме създали. Независимо дали го приемаме или не, ние живеем този живот с нашите истини и грешки и решенията, които вземаме в даден момент, правилни или грешни, определено засягат живота на някой друг и тази отговорност понякога може да бъде твърде голяма. Затова смятам, че в ситуации, в които сме закъсали и търсим изход, първо трябва честно да съдим себе си и тогава да се занимаваме с други хора или хора. Въпреки че може да изглежда лесно да се каже, знам много добре, че на практика това е тема, с която всички изпитваме трудности.

„Пренесох трансформацията, която преживях със семейната си драма в сериала...“
НУРАН ЕВРЕН ШИТ -- Сценарист
Не е започнало с теб е книга, която постоянно се споменава в поредицата. Какво те вдъхнови?
Когато прочетох тази книга преди години, бях силно впечатлен от собствената история на автора за невидимото влияние на нашите семейства и предци върху живота ни днес. Марк Уолин пътува по света в търсене на лек за собствения си здравословен проблем, опитвайки различни лечения, но когато най-накрая се завръща у дома и се помирява с родителите си, разбира, че проблемът му е спонтанен. Той прави много изследвания по въпроса и става терапевт, работещ върху предаването на травма между поколенията. Фактът, че книгата се основава и на много научни данни, разглежда подхода на учени и психоаналитици към темата и дава примери от преживени истории, прави разказаното в нея по-убедително за всички. В поредицата наблюдаваме и борбата на Ада с тази книга и тя се опитва да получи отговори на въпросите, които задава чрез тази книга.

Правили ли сте някога подобно проучване на семейната последователност?

Да, участвах в тези проучвания периодично през последните 5 години. Нараства и любопитството на околните. По целия свят бяха открити институти, предлагащи обучение по тази тема. Тези проучвания започнаха да се правят масово и в Турция. Необходимо е обаче да се започне с наистина компетентни, обучени и опитни водачи. Това наистина е важно. Участвах в проучванията на Сабри Салъш, който завърши образованието си по тази тема в Германия, и след този ден, с трансформациите, които преживях в собствения си живот, се появи идеята да се занимавам с тази тема в поредица. Сабри Бей беше консултант за тези сцени по време на сценария и снимките на Olive Tree.

Това е много силна, много съвременна и много впечатляваща история. Но като човек с нелечими болести в семейството, като много хора, не мога да не задам този въпрос. Как хората, които се борят с тежки болести, които обичат, да подходят към сериала?

Започнах да пиша тази поредица веднага след като баща ми почина от рак. Загубихме я в рамките на 2 месеца след диагнозата, това беше голям шок за нас. Знам много добре през какво преминахме тогава, нашите чувства, нашата безпомощност, нашето търсене на лек, това да сме роднини на пациент, да не можем да направим нищо за него и това чувство, което седи в сърцето.

Към семейното разширяване на Origin, което споменахте в поредицата; вместо да подходим към болестите като към лек, метод за лечение; Възможно ли е да се запознаем с въпроси като духовния произход на болестите или предаването на травма между поколенията и да разгледаме това като инструмент за намиране на представа за това какво преживяваме в живота си и защо, могат ли хората, които изпитват тези ситуации дават нова перспектива?

Тази мисъл беше една от мотивите ми да напиша тази поредица. Всичко, което сме смятали за неразрешимо, може да бъде трансформирано. Да отворим вратите си за възможности, вместо за окончателни преценки... Дори подходът към тази перспектива може да промени много, всички имаме нужда от надежда.

Искам да попитам това, защото сериалът описва цикъл точно като живота. Да, има край, но изглежда, че може да има продължение... Какво ще кажете? Тази история свърши ли тук или може да има продължение?

Разбира се, тръгнахме с надеждата за продължение. Още много приключения и открития очакват нашите герои. Продължаваме да плуваме в едно безкрайно море, така както когато се реши проблем в човешкия живот, трябва да се срещнем с нови проблеми и нови решения, това важи и за героите в Маслиновото дърво. Особено след като видях хармонията, която се получи, желанието ми да пиша нови истории за тях е крайно. Надявам се това пътуване да продължи.

Може ли малко информация за оригиналната музика на сериала с текст на английски? Думите са си твои...

Özgür Buldum, който направи оригиналната музика за сериала, подготви тема за надписите и каза, че възнамерява да направи песен, като напише английски текст на тази тема. Тъй като ще се излъчва в 190 страни, мисля, че беше много добра идея песента да бъде на английски и да достигне до повече хора. Това, което пеем в драмата, той ме помоли да допринеса, за да стане съвместима песен. Не бях писал текст преди, но след като говорих с него, се събудих в 3 сутринта, тананикайки текста на тази песен и веднага си взех бележки. Споделих го с Йозгюр и той много го хареса. След това работихме заедно, за да хармонизираме текста с музиката и излезе оригиналната песен Another Self. Когато за първи път чух песента в интерпретация на Selin Geçit, настръхнах. Това беше голямо вълнение и преживяване за мен. Надявам се да стигне до хората, да ги докосне...