Свекърва ми....

Нека и аз се включа със съвет. Като се оженихме свекърва ми беше нормална жена, живее в малък град, направо село, аз съм гражданка с висше образование, но никога тази културна пропаст не е личала между нас, виждали сме се веднъж месечно, виноги си е мерила думите като е давала съвети. Точно като се роди дъщеря ми, която вече е предучилищна остана без работа и започна една промяна в психиката й, да не кажа деградация. Може би страхът от финансовите проблеми, невъзможността да се пенсионира и други битовизми я направиха мнооооооооого по-малко мила. Мене това не ме касаеше, просто се опитах да си обясня тази промяна, дори говорих с нея и я попитах защо е станала такава, в смисъл чисто приятелски разговор. Тя самата не можа да даде смислен отговор, предполагам, че е на нея не й се беше изяснила картинката. Нещо повече - сви се в къщи. Няколко пъти й осигурих възможност за работа, пренебрегна ги. Защо ти пиша това ли - защото ВИНАГИ съм поставяла ясна граница как личните й преживявания трябва да се отразяват на моето семейство, как отношението й към децата трябва да остане непроменено. ТРЯБВА да направиш същото, била си ИЗЛИШНО толератна, всяко нещо си има граници, идиотски подмятания за копане нямат място в семейството на една интелигентна жена.
Ще си позволя още един съвет - ИЗЯСНЯВАШ на свекърва си с ясни и точни думи, че няма да ПОЗВОЛЯВАШ да ти се бърка във възпитанието на детето. В противен случай ще гледа внучката си на снимка. И да не ти дойде наум де се безпокоиш за настроението й, ти не си намерена на улицата, обръщаш се към МАЙКА си за съдействие. Действай и мисли за детето и семеството си. 

И аз. Но с тази разлика, че моята никога не е изявявала желанието си да гледа моето дете. Разликите са прекалено много, но като вляза анонимно някой път, ще разказвам.

Няма да коментирам поведението на свеки,Валентина много хубаво го е описала.
Казваш,че материално не сте затруднени,а дали е възможно да излезете на квартира и майка ти например да гледа детенце.Тогава свеки ще бъде тотално отсвирена,няма да си в нейния дом,няма да ти гледа детенцето и няма да има възможност да оценява маникюра и прическата ти.
Желая ти успех с превъзпитанието на свеки!

Има един филм "Свекървище".
В директен разговор с нея и обясни , да не ти се бърка изобщо в живота.Припомни и за нейната свекърва какви ги е вършила с нея, защото много често има един вид "отмъщение", но на невинен човек.
Напълно подкрепям думите на Валентина-толкова точно написани!

Изненадана и притеснена,  аз съм изненадана като чета всичко, което си написала, защото все едночета това, което на мен ми се случи преди няколко седмици. Ама същата работа, колко си приличат хората и отношенията понякога ... Цели 6 години беше кротка и "добричка" и чак сега си показа зъбите. При това в съвсем непринуден спор, каквито има редовно. Аз по принцип не мога да се сърдя, повече от няколко часа, просто ми минава и забравям. Но този път ми е много трудно да се пречупя. Тя ми е звъняла , но не вдигам още. Валентина е много права и чак сега ми светна, че това са комплекси. Веднъж беше ядосана и каза, че не сме я уважавали защото нямала пари да ни дава за разлика от нашите. Щях да падна. Ние с майка ми се спречкваме и се сдобряваме по 10 пъти на ден, а на нея една забележка не сме й направили, колкото и да  се налага и се чудим как да увъртим за да не я засегнем, да не се разсърди случайно и не смао аз ами и синът й. Как е решила, че не я уважаваме не знам. Това ако не е коплекс няма какво да е.
Знаеш ли какво смятам да направя аз в случая, всъщност не съм много сигурна, защото не знам как ще се развият нещата все пак. Не смятам да я отсвирвам нацяло. Тя все пак е майка на мъжа ми и баба на децата ми. Просто отношението ми към нея ще се промени с няколко идеи. Без излишни споделяния, без прекалено търсене на контакт с нея, едва ли ще мога да се обръщам към нея пак на майко, и без това и досега трудно ми се отвърташе езика да го казвам - аз имам една майка и един баща. Толкова общуване и емоция, колкото е необходимо за поддържане на нормални роднински отношения и да не тревожа съпругът си, защото все пак му е майка. Ще ти пиша как са се развили нещата при мен. Но определено нещо се счупи вече и няма как да се залепи повече. Но поне вече знам за какво става дума, а не съм в същата заблуда. И сто хиляди пъти да съжалява за това, което е казала не мога да я оправдая напълно и  ще си имам едно на ум. Успех и пиши как се развиват при теб отношенията!

Щом ти си преценила че е това проблема , имай  пред  вит, че няма да е последен.Това е майчина ревност,казвам го от опит с моята дъщеря ,внимавай как мъжът ти ще се отнася с тебе от тук нататък,защото ако е превързан към нея, МЪКАМИ Е!Няма никога да приеме че МИЛАТА МУ МАЙЧИЦА може да каже нещо нередно и обидно,ние жените НЯМАМЕ майки ,само мъжете имат.МОМЧЕ И ПУЙЧЕ най трудно се отглеждат.НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ! !!!АРТИСТИЧНО!!!!!

Кона 39, абсолютно права си за "Артистичността". С нейните камъни по нейната глава.
 
Обикновено връзката между майка и син е много силна и майките /т. е. свекървите/ гледат на снахите като на недостойни натрапници. Подходът, отношението на майката към сина е един и съвсем друг е на свекървата към снахата.  Няма логика в това синът да повярва, ако го убеждаваш, че майка му се държи еди как си. Ще реши или че преувеличаваш или че не си разбрала, или нещо друго... За това трябва търпение и нито една крайна оценка за майка му.  Ако преценяш, че няма да застане до теб в тази ситуация, поне не го подтиквай да застане срещу теб. Отсвири я бавно и полека, без съпругът ти да се усети какво точно се случва.
Стискам ти палци, Изненадана и притеснена!

      Хайде ,миличка, да те успокоя.За отсвирването - не искам да ти кажа преди колко години съм го постигнала.Като теб още на първата година изумях от нейното поведение и си изплаках очите.Нямаше нет и форум за да споделя,но сама стигнах до извода,че "со кротце и благо" се постигат повече неща.Дебнах някои пропуски на свекито,които умело използвах пред мъжа си и сега той ходи при тях само ако аз реша да ходя.Та изпаднах в абсурдната ситуация когато му се обадят ,той обръща очи към мен и аз трябва да кажа ще ходим ли или не.Ако кажа- не-си стоим в къщи.Ама нали и аз съм една ,става ми жал,те сега са много стари и почнах да го подбутвам да отиде да ги види.Все пак живеят сами в провинцията,но обидата едва ли ще забравя някога.
                  Направи всичко възможно у дома да сте добре,а за свекито не се притеснявай,нали знаеш,че снахата НИКОГА не става дъщеря.Просто част от свекървите са маскирани по добре,но по-рано или по-късно се вижда кой какъв е.За съжаление редки са случайте на добрите такива.

изненадана и притеснена, давай в същия дух! Взела си правилното решение, бавно и славно! Подкрепям те изцяло! 

Абсолютно сме така, са мо с разликата, че живеем заедно!

Подкрепям те
От къде ще е това натрупване като сте били в идеално отношения.........
Не се притеснявай ,след като се е опитала да замаже положението чрез мажО ти ,значи се е усетила.
Ти не си длъжна да й прощаваш това с което те е обидила(винаги ще имаш едно на ум).

Ох,слава бог че моят се е отделил от неговата майка на 15 години и оттогава я е отсвирил-абсолютно е зад моя гръб.А тя се прави на страхотно добричка до сега,ама на мен никога не ми е минавало-знам,че някой ден ще си покаже рогата-те не са ни раждали,не са ни гледали,знаят си само момченцата-ние не сме техни деца,колкото и да го приказват(щото у нас все се приказва как сме техни деца-имам предвид аз и мъжа) Може би прекалено твърдо гледам по въпроса,но съм против свекървите и никога не съм казвала"майко"-просто защото и на моята не съм казвала така никога И тази дума ми е малко непозната,та не мога да я кажа на един лицемерен човек.

Изненадана и притеснена и Cygnus, при мен е абсолютно същото, ама вашите истории все едно аз съм ги писала. Същата ситуация. Като се оженихме с мъжо, заживяхме у свеки, всичко беше ОК, много ми угаждаше като бях бременна, като се роди Ива, аз пожелах да я кръстя на нея, мъжо изобщо не държеше на това, а свеки заскача от радост като разбра. После ми помагаше, всичко беше точно и в един момент нещо откачи. Взехме да се караме всеки ден, за битовизми предимно, ама наистина всеки ден. Аз тъкмо бях почнала нова работа, не бях свикнала още, изморявах се, прибирах се скапана и почвах да готвя и чистя, да не говорим, че и цялата ми заплата отиваше за в къщи, без да съм успяла да си купя нищичко за мен. А тя все недоволна. Та една вечер, след поредния скандал, грабнах детето и една торба багаж и хайде при майка ми. Мъжът ми ме последва, а свеки беше мноооого изненадана. До последно тя не е и предполагала, че синчето и ще се отдели от нея и ще иде заврян зет. Тук е мястото да спомена, че тя е чак вманиачено привързана към него и всичко последвало е вследствие на ревността и. Преместихме се ние(близо сме до свеки, майка ми живее в отсрещния блок) и вече две години сме отделно от нея. След това отношенията ни се нормализираха, простих и всичко в името на това само и само мир да е. Даже поддържахме почти приятелски отношения, идваше у нас; когато мъжът ми е на път, ме канеше я на вечеря, я на обяд; излизали сме на кафе и дори на кръчма; гледала ми е детето, когато се налага да изляза някъде; общо взето, цветя и рози, но аз винаги съм си имала едно наум. Докато, преди месец близо, пак, като гръм от ясно небе, се скарахме. Предната вечер бяхме на помен на майката на един близък приятел на мъжо, там той нещо и каза напреки, тя се разрева и си тръгна. На другия ден аз, нищо неподозираща, отивам до тях да взема едни панделки на дъщеря ми и тя ме подхвана още от вратата. Защо предния ден, като се разревала и си тръгнала, не съм се качила след нея да я успокоявам. После ме засипа с цял куп обиди, вулгарни направо, срам ме е да ги напиша дори. Каза ми, че съм най-долната кучка, която я е разделила от сина и и щяла да си поговори с него, та да му разясни каква всъщност съм аз . Оттогава край, отсвирила съм я напълно. Ако ще да умира, няма да я погледна. Пък и нагла, бе. Замина си след караницата на село, там влязла в болница и ми звъни на GSMа. Няколко пъти просто не вдигах, но последния път ми стана любопитно и вдигнах и свеки се представя с фамилията си, обяснява, че е в болница и се чуди, моля ви се, защо никой не я е потърсил досега, една седмица вече и че никой не се интересува от нея. Аз и затворих. Ох, има и още примери за безграничната и наглост, ама много дълго стана. Казала съм вече и на сина и, и на свекъра, и на зълвата, и на кой ли не - КРАЙ! Дотук бях с нея и ще има да съжалява, сигурна съм. Откакто се изнесохме от тях по нейна вина, мъжът ми много се отдалечи от нея. Колко пъти аз, тъпата, съм го карала да иде да я види, а той не е искал; давала съм и пари, а той после вика, че не е трябвало да и давам и т.н, и т.н. А най-накрая какво се оказа - аз съм я била разделила със сина и! Абе, повечето свекита не са добре. От ревност ли го правят това, от какво ли, не мога да проумея. Каква им е файдата да са на нож със снахите си, винаги съм се чудила. Засега спирам дотук, ама може и продължение да има. Добре, че сега си е пак на село, че само като я видя И пак повтарям, и най-доброто свеки да е, ВИНАГИ си имайте едно наум.