Ще им правите ли попарка?
- Публикувана: 15 ноем. 2006, 20:00 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2006, 14:53 ч.
# 75
17 ноем. 2006, 22:01 ч.
По скоро не. Не мисля че бих се справила, а има и сносни старчески домове. Докато могат да се грижат за себе си, да го правят, мога да помагам с каквото мога, включително пари и тн, стига да имам тази възможност, но да къпя стари хора и да ги храня с лъжичка - не. Не бих го изисквала и от моите деца.
Виж целия пост
# 76
17 ноем. 2006, 22:15 ч.
Да не дава Господ 
Но ако се наложи ще я гледам, тя си няма никого освен нас.
Виж целия пост
Но ако се наложи ще я гледам, тя си няма никого освен нас.
# 77
17 ноем. 2006, 23:09 ч.
Не, в никакъв случай. И съм го заявиля на всички засегнати страни. Има една стара мисъл- не им ща ни меда, ни жилото.
Виж целия пост
# 78
18 ноем. 2006, 09:10 ч.
Надявам се да не ми се налага - дано са живи и здрави и да се гледат сами 
, но ако се наложи кво да се прави ще ги гледам( е няма само да ги ГЛЕДАМ) 
Виж целия пост
, но ако се наложи кво да се прави ще ги гледам( е няма само да ги ГЛЕДАМ)
# 79
18 ноем. 2006, 09:56 ч.
Определено да. Просто си мисля, че каквото и да стане все няма да ми е в тежест.
Виж целия пост
# 80
18 ноем. 2006, 13:25 ч.
Същото се отнася и за мен 
Виж целия пост
Не. Нито баща ми.
Само майка ми.
Само майка ми.
# 81
18 ноем. 2006, 14:01 ч.
Свекърът ми е починал още, когато съпруга ми е бил дете.
Вече три години гледаме свекървата в безпомощно състоятие, с пълна старческа дименция, на легло в къщи. В началото, след като я блъсна колата и памперси съм сменяла и съм преобличала и съм мила. След като забременях и родих Иво само я храня. С останалата част се занимава съпруга ми.
Това го казвам, не за да се изкарам грижовна снаха, а за да кажа, че когато ви дойде на главата и се налага се прави и толкова.
Няма начин да не е в тежест. Вече 3 години ние не сме ходили никъде като семейство и не сме отсъствали от къщи повече от няколко часа, но това е майката на мъжа, за когото съм се омъжила и друг вариант няма.
Аз си мисля и друго, а ако се наложи, не дай боже, един децата ни да ни гледат, дали ще го направят и дали ще сме случили на снахи.
Виж целия пост
Вече три години гледаме свекървата в безпомощно състоятие, с пълна старческа дименция, на легло в къщи. В началото, след като я блъсна колата и памперси съм сменяла и съм преобличала и съм мила. След като забременях и родих Иво само я храня. С останалата част се занимава съпруга ми.
Това го казвам, не за да се изкарам грижовна снаха, а за да кажа, че когато ви дойде на главата и се налага се прави и толкова.
Няма начин да не е в тежест. Вече 3 години ние не сме ходили никъде като семейство и не сме отсъствали от къщи повече от няколко часа, но това е майката на мъжа, за когото съм се омъжила и друг вариант няма.
Аз си мисля и друго, а ако се наложи, не дай боже, един децата ни да ни гледат, дали ще го направят и дали ще сме случили на снахи.
# 84
18 ноем. 2006, 14:53 ч.
Много неприятно формулирано заглавие на темата 
Иначе съм съгласна с изказването на Блонди:
Виж целия пост
Иначе съм съгласна с изказването на Блонди:
Цитат
Да, бих ги гледала. Събрали сме за добро и лошо. Бих се радвала той да помага и да е съгласен например аз да гледам моите родители, значи аз би трябвало да му отвърна със същото
Препоръчани теми