Ами вариантите в такива случаи са два - в първия самотата, гневът и обидата, които таиш, се превръщат в агресия към другите. Изпитваш удовлетворение, ако някой страда по начина, по който ти си страдала. Унижаваш, ако са те унижавали; удряш, ако са те удряли. В другия те избива на автоагресия. Решаваш, че си лоша и че не заслужаваш да бъдеш харесвана. Живееш с убеждението, че трябва да полагаш специални усилия, за да спечелиш нечие благоволение или любов и правиш невъзможното, за да си мила, добра и изобщо, да не си "като вашите". В някои случаи си намираш съпруг, на който цял живот се доказваш или пък ставаш страхлива и със склонност към подмазване. И в двата случая обаче има голям шанс да се "излекуваш" по собствена воля и да станеш страхотен човек. Много рядко патологичната агресия е в резултат на семеен тормоз - трябва той да е граничил почти с извращение, за да увреди необратимо психиката. Много по-често е в резултат на семейно превъзнасяне, колкото и да е странно това, и най-често - на тотална липса на емоционална и морална хигиена у родителите.
Да, и точно ,защото в Щатите законодателството е строго, то я поровете в нета за събития от предишните 2-3 години да видите колко ученици изпозастреляха съученици в училище ей така, без причина; в Англия и Франция за колко случаи на педофилия, домашно насилие и сериини убийства писаха. И те са страни с едни от най-строгите закони и най-тежките наказания, особено Франция. И въпреки всичко се случват тези неща и там, че дори и в доста по-голям процент в сравнение с тук. Законът не мотивира решеният да извърши престъпление, мотивират го вътрешни причини, които най-добре може да изясни психолог или друг специалист. Средата е важна, националната идентичност също, а най-вече семейството.