Не й върви с мъжете

Според мен тук спорите не за добрина, а за малодушие. Добрият човек не е някакво митично създание без соционални умения и родители. Може да си добър и да не си самоотвержен, може и да си егоистичен. Не твърдя, че приятелката, която е тема е тук не е добър човек, но е много къс пас, само защото е слаба личност да се набеждава на  “добричка”. Ами ако така манипулира мъжете да се задържат, защото такава й е играта?

И аз така си мислех години наред, че не ми върви с мъжете... Разминавания, разстояние, разочарование, обида... Защо все на мен?!

Но като се огледам наоколо и наслушам на споделени истории от жени (а и от мъже), все е същото във връзките. Не е нещо изключително и драматично. Имам и примери на дългогодишни връзки от училище, просто хората са се намерили, пораснали са заедно, били са заедно и в много добро, и в много лошо. Но такива са много голяма рядкост.

Няма нито рецепта, нито "магия", нито логично обяснение. Нито физическата красота, нито възпитанието, нито верността, нито добротата нещо гарантират в живота и любовта.

Нещата или се получават, или не. И винаги е било така, но преди години разводите са били много по-трудни, търпели са се хората и днес си въобразяваме, че вече няма морал, няма любов, няма късмет. Нищо не се е променило, само днес вече няма онези порядки, срам, задръжки и "какво ще кажат хората". И скука е имало, и изневери, и скандали, и бой, и психическо насилие (и върху мъжете).

Относно мислите за самоубийство - от личен опит да си кажа, че светът не свършва с един мъж, който очевидно не е твоята половинка и вместо да се погубваш с подобни отровни заблуди, колкото и да е клиширано - излизай, обърни си внимание, прави, каквото обичаш да правиш и мъж/мъжете сам/и ще те намерят. И колкото и да е странно - колкото по-малко чакаш НЕЩОТО, ЧУДОТО, по-вероятно е да се случи. Да, лесно е да се каже/напише, но със самоубийство нито се решава проблем, нито се връща мъж. А и да се върне - това какво променя?

Даже след време и банкети ще вдигаш, че си била скучна и "под нивото" на този или онзи.

Приятелката не се ли сеща като план Б, че би могла да осинови дете, както са осиновили нея? Питам, защото аз все смятах, че ако по някаква причина остана без мое дете, ще си осиновя.
Би трябвало да знае по-добре от всички, че тези деца имат нужда от семейство, и като е толкова добра, е логично да иска да спаси едно изоставено дете и да се раздава за него.

Отнасям се с подозрение към хората, които хленчат пред широка аудитория колко са нещастни (или в случая дават съгласие приятелката им да ги окайва публично).

Тук не е широка аудитория, not really. Никой не се е показал на площада с микрофон, за да си излее мъката публично. Това е форум и не се приближава дори с милиметър до истинско показване и говорене пред хора. В този смисъл, споделянето е много по-лесно.

Не изглежда като да се е научила да отсява неподходящи за семейство или за партньорство мъже. Ако чавек го няма вродено, може да се научи. При някои идва с опита,
но в случая и аз бих предложила работа със специалист, особено ако споменава за самоубийство.

Всички мои близки са много добрички, милички и симпатични.

Половината от тях не са семейни.

И обратно - има много проклети и дръпнати характери, неугледни на външен вид, които са с дългогодишни бракове (дали щастливи или не е друг въпрос). Но някак са съумяли да съхранят семейния живот.

Това ми напомня за една позната. "Раздаваща се и виждаща предимно доброто в хората" при нея в общи линии се е превърнало в заблуди, че е достатъчно две добри приказки да сте си казали с човека и всичко друго е простимо и може да се оправи,  подлага се на всякакви идиоти да я използват за внимание, секс, драми, пари и т.н. без нищо в замяна. Пристрастена е към драмата, към спокойни и уравновесени отношения просто не проявява интерес и не може да направи място в живота си за тях. Но като цяло освен че избира сравнително неподходящи хора, сама си разваля отношенията с тях, защото реагира твърде остро на всичко, обсебва и ревнува. А те нямат зрелостта и умението да деескалират, когато тя изпадне във фаза. В последствие, очаквано, им става твърде трудно да я издържат и я "изоставят". Това се повтаря от години, няма никакъв прогрес и промяна. Лично аз съм загубила надежда, че ще започне да живее по друг начин. Не узрее ли сама някак си, за което приятелите едва ли могат да помогнат, така ще си остане.

Все пак приятелката на Дороти май не е толкова тежък случай. Дано се навие да поработи систематично с някой специалист, да си изясни кое какво е. Но желанието и волята за това трябва да си дойдат от нея.

Има забавни опити добротата да се лансира като порок.
Определено в темата трябва да се включи психиатър.
И как лесно осъдихте и охаректерезирахте непозната жена, със суицидни мисли. С "приятелки" като вас, тя ще самоубие, доубита от унизителните ви квалификации.
Липсата на добродетели е в ущърб на обществото. Тази жена ще гасне, самообвинявайки се. Но друг, амбициозен антипод ще вреди мащабно.

Приятелката може да те вижда като добричка, но дали е така и за мъжа вкъщи.

Виви, мислите и изявленията са две различни неща.
Но да, наистина приятелката трябва да я насочи към психолог, а не да смята, че някой мъж ще разреши проблемите.

Благодаря на всички за коментарите.
Тъкмо съм с нея в момента.
Ще изчетем внимателно двете всички коментари дотук.
Тя ходи на психотерапия, но явно някъде бърка и не става, и не става.
Усещането ми е, че се е предала. Плаче непрестанно.

Да смени психолога....че у нас май няма много читави и е пълно със самозванци или просто плеснали една диплома на стената.

Ако настоящата терапия не помага, да потърси друг специалист. Има различни подходи, може би не са намерили правилният.
Нормално е да чувства отчаяние, просто не трябва да оставя тази фаза да я държи вечно.
Бих се фокусирала върху нещо, което да държи вниманието ми към настоящият момент. Нещо което да я развива. Да запише шоф. курс, ако няма книжка, или някаква активност, която да й е приятна.

От колко време ходи? Дълъг процес е и няма как да стане от днес за утре. Трябва да приеме, че има път за извървяване, не опира точно до правилно и грешно. Присъединявам се към съвета за друг психолог, ако има усещането, че настоящият прекалено дълго тъпче на едно място. Гадно е наистина да почваш отначало да градиш доверие с някого. Но и това най-малкото е ценен урок за привързаността към хората и как да продължиш напред, ако нещата не вървят.